Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (35)

2. Зеленият селищен туризъм в България — минало, настояще и бъдеще.

В България движението за зелен селищен туризъм започва като инициатива на „Социоконсулт“ — ООД. Става дума за развитието на една фундаментална теория за обществото, която има своите корени в древните идеи на Хермес и Орфей (представени у нас от Ваклуш Толев) и своите принципни технологии на осъществяване в модерните социални науки. Става дума за върховен синтез на обществения продукт не само горе (в обществото като цяло, но и долу в отделните ядра на обществото — селището, къщата, дома като целокупен, жив обществен организъм. За да се осъществява и възпроизвежда Зеленият селищен туризъм, той трябва да създава единен продукт, който идва в името на цялостността долу, която е подобна на цялостността горе и дава живот на всички сфери: дава живот и прави път на всички сфери на съвкупния обществен живот. От равнището на такава теория се преценява изминатия период на развитие на идеята на селищен туризъм в България. Неосъществяването на тези идеи, тяхното неразбиране и неприложение от ръководните сили на обществото, е главна причина за тежкото кризисно състояние на икономиката на България. Идеята за зеления селищен туризъм като върховен синтез и като индустрия на индустриите не е просто българска и не касае само България. Това е теория, която дава правилата на играта на обществото, производството на принадена стойност и технологията на осъществяване на съвкупния обществен възпроизводствен процес. От развитието и приложението на идеята за синтез на продуктите на обществото долу (в селище, дом) ще се определя бъдещето на Европа и света през XXI век, третото хилядолетие. Това е великият синтез на Христос и Маркс.

Миналото е раждането на идеята. България катастрофира, защото отсъства идея за синтез и развитие на единен продукт. Настоящето е надежда за възприемане и разбиране на идеята в национално, балканско и европейско нива за десет сфери на единния продукт долу — в ядрото на обществото, в къщата и селището. Бъдещето е в социалните технологии за синтез на десет сфери долу и десет сфери горе — на национално, регионално и световно равнище. Това изисква големи инвестиции в обществото. Комитетите за зелен селищен туризъм са генератори на социална енергия.

През 1990 година с изграждане на „Социоконсулт“ ООД и съставянето на работна научна група се осъществи проучване на чуждия опит и с участието на специалисти от Холандия, Англия, САЩ се проведоха курсове с хора от двадесетина селища и проучване на терена. Съставен бе каталог (на стотина къщи от 30 общини). Потърсена беше политическа, държавна и финансова подкрепа и контакти с водещи политически сили и правителството, контакти със Световната банка, ФАР и ФАО. Съюзът на демократичните сили в България прие в своята програма през 1992 г. идеята за селски туризъм, но правителството на Филип Димитров, което пое властта, не разбра докрай и не приложи идеята в политически и прагматичен план. Илко Ескенази, по това време вицепремиер на България, изяви разбиране и готовност за работа в тази насока, но не му остана време. Световната банка прояви интерес към идеята, но не се намери институция, която да интегрира в една програма проблемите на селото, на селищата, на селското стопанство и на туризма в цялост. Президентът на България по това време, не прие предложението за покана на Бутрос Гали за обсъждане на балканските проблеми в светлината на идеята за единен балкански туристически продукт и единен пазар за селищния зелен туризъм на Балканите като стратегически изход от взривоопасната ситуация Националната банка и множество частни банки, с които имахме контакт не проявиха готовност да инвестират за осъществяване на национална програма за развитие на селищен туризъм. Сътрудничеството на Социоконсулт с Университета във Вагениген бе успешно, но разработената проекто-програма по линията на Темпус — Брюксел бе спряна от българското Министерство на висшето образование. Банките, които отпускаха десетки милиони за партии, за синдикати, за кредитни милионери, не отделиха нито лев за проектите (изключение направи Първа частна банка) на Социоконсулт. Напротив, мнозина се опитваха да пречат. Коя е главната причина за това? Трудност при възприемане на новата философия и скъсване със старите ограничени разбирания за обществото. Неспособност да се отдели и разграничи частният и браншов подход към туризма от цялостния и синтетичен подход към туристическия продукт като ядро на националния обществен продукт. Ако настоящето на селищния туризъм в България се определи от съществуващите туристически институции и от състоянието на селата, то е катастрофално и безнадеждно. Защото в селата отсъствуват елементарни условия за живот, а какво остава да говорим за органична и жизнена енергетична цялостност на селищата. Ако обаче, на настоящето се погледне с очите на бъдещето, от гледна точка на цялостността, която дава живот, то ще се видят неизчерпаемите енергетични ресурси на България за създаването на безценен и световно значим туристически продукт. Това изисква да има пълна яснота за идеята, за смисъла, съдържанието и пътищата на възпроизводството на туристическия продукт в границите на съвкупния обществен възпроизводствен процес. Това означава на селищния зелен туризъм да се гледа не като на бранш, не като на разновидност на туризма, а като на нова концепция, нова философия за обществото. Селищният туристически продукт не е просто някаква част от общия туристически продукт или от продукта на селото. Той е синтез на всички продукти в ядрото на обществото. Движението за селищен туризъм е метод, път, технология за синтез на обществения продукт на нацията, то е път към цялостност и осъществяване на цялостността, на комплектността на продукта на ядрото — селище, къща, дом. Селищният туризъм е организация и идея за цялостност на ядрото на обществото — на първичния, единен продукт на селището, на къщата. Този продукт е синергетична цялостност, той се състои най-малкото от десет елементарни частици. Няма ли продукт в ядрото на обществото, няма и не може да има растеж на общия обществен продукт. Туристическият продукт е осъществен обществен продукт, обект на съвпадение на произведеното и потребеното. Туристическият продукт, в този смисъл е чиста принадена стойност. Няма ли принадена стойност, не може да има продукт, не може да има свободно време. По този начин теорията за свободното време и теорията за принадения продукт и принадената стойност стават единосъщни. Всички големи кризи и катаклизми в обществото при последните стотина години се дължат на разрива на ядрата на обществото, на диспропорциите в осъществяването на продуктите в рамките на обществото и на равнището на ядрата. Защото социалистическата собственост имаше това зловещо влияние върху обществото, да разруши частната собственост като институция за сцепление на продукта на обществото на равнище на индивид, семейство, къща. Затова институционализирането на продукта на селищния туризъм е неделимо от възстановяването на института на частната собственост на земята и всички основни елементи на първичния възпроизводствен процес в селището. Обществото не може да се възпроизвежда цялостно, ако ядрото на обществото не е жив организъм и не може да се възпроизвежда цялостно, като потребителна стойност, като стойност и като принадена стойност в единица времето не може да създава:

— Елементарна печалба (принадена стойност от средствата за производство);

— Елементарен дивидент (принадена стойност от средствата за разпределение);

— Елементарна лихва (принадена стойност от средствата за обмен);

— Елементарен процент (принадена стойност от средствата за потребление);

— Елементарна работна заплата (принадена стойност от труда);

— Елементарна рента (принадена стойност от земя и природни ресурси);

— Елементарен хонорар (принадена стойност от Знание и интелектуални ресурси);

— Елементарна парса (принадена стойност създадени от художествени ресурси.)

— Елементарен дар (принадена стойност създадена и потребена от духовни ресурси);

— Елементарен данък (принадена стойност създадена и потребена от ресурсите на властта).

Ядро на обществения живот, това е елементарната принадена стойност, т.е. създаденото и потребеното в единица време. Това е свободното време. Това е синтезът на принадената стойност долу, цялостността на туристическия продукт долу като потребителна стойност и като стойност. Туристическият продукт не включва стоки, а услуги. Пренебрегването от съвременната индустрия и глобален световен пазар на цялостността, синергетичността, динамичността на ядрата в обществото е главен източник на кризи и катастрофи. Джунглата, която се твори от съвременния свободен пазар може да бъде овладяна и да бъдат премахнати безработица, глад, престъпност, просия, фашизъм и социализъм чрез овладяване законите на обществото, законите на елементарния продукт на обществото. Това е великото предизвикателство на XXI век.

Това означава основните програми за развитие на страните от Централна и Източна Европа, на Балканските страни да се насочват не към едностранни отраслови и индустриални обекти, а към развитие на цялостности на равнището на къщата и селището. Не интересите на една или друга индустрия да определят състоянието и бъдещето на едно селище, а изискванията за цялостност и пълноценност на селищата и къщите да определят границите и критериите за развитие на отделни индустрии. Тези граници и критерии се определят от схемата за възпроизводство на ядрото, от възпроизводството на цялостния селищен туристически продукт. В това отношение опитът и пътят на Централно и източно европейската федерация за промоция на зелен селски туризъм заслужава внимание. Заслужава особено внимание и подкрепа (политическа и финансова) идеята за единен, цялостен туристически продукт на равнището на ядрата на балканските страни. XXI век да бъде век на велик синтез на ядрата на обществото. Третото хилядолетие — хилядолетие на синтез на ядрата горе и ядрата долу, синтез на принадената стойност (жертвата), на труда, свободното време и възкресението на Христос и Маркс. Много от въпросите на зеления селищен туризъм са неразбрани, други чакат своя отговор нужно е да се създаде проект за пълна и цялост на разработка на теоретическите, методологическите и технологическите проблеми на селищния зелен туризъм на Балканите и Европа. Световната банка, ФАО, СЕ да финансират програма за развитие на Балканите и Европа на основата на селищния зелен туризъм.