Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (12)

8. Принципи на времето

Първото хилядолетие развива чувството за Бог. Второто хилядолетие развива чувството за капитал.

Третото хилядолетие следва да развива чувството за време. Време с качествата на пространство, маса и енергия.

За третото хилядолетие ще е нужна съвършена статистика. Нова парадигма за живота. Нова научна картина за света. Без Бог, без капитал, без време в едно животът е невъзможен. Идва потребността от съединение на знанията, чувствата и действията на Бог, капитал и време в едно. Иначе и „съвършеното“ поотделно става невъзпроизводимо. Значи неосъществимо.

Великата хармония мунди значи да създадем съвършено общество, съвършена социология, съвършена статистика.

Явление, закон, симетрия това са три равнища на функциониране на времето.

Три са функционалните характеристики на времето: като синхронизатор, като синергизатор и като синтезатор (симетрия):

Времето като явление е времеви синхрон, съгласуване на отделни дейности, във времето. Хармонизация на безброй прояви при безкрайност на комбинациите;

Времето като закон е времева синергия. Социалната енергия е принаденото време. То е същността на явлението време. Синергията е съгласуване на енергии;

Времето като симетрия е съгласуване на законите на времето. Симетрии в миналото, симетрии в настоящето, симетрии в бъдещето и симетрия на времето като едно. Симетрията на времето е закон за съхранение на времето. Симетрията на времето е закон и производство, създаване на време. Симетрията на времето е закон за растеж на времето, единство на законите на стойността (съхранение) на производителността (създаване) и на принадената стойност (растеж), тя е същността на законите на времето и знак за тяхната единосъщност. Научното понятие за Бог това е върховна симетрия — триединството на Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух. Теорията за Времето и теорията за Бог са единосъщни. Това са две различни теории с една същност. От Духа, произтича животът. Принадената стойност (Бог Син) е самият живот. Това е принаденото време.

Социалното време е:

а) Цялостност, тоталност, която се възпроизвежда;

б) Пространство (време едно до друго), едновременност, която пулсира;

в) Непрекъснатост, безкрайност, която се развива, расте (Време едно с друго);

г) Плътност, маса, (време едно в друго), която се съхранява като продукт и богатство;

д) Енергия (време едно над друго, или едно повече от друго), която дава живот.

Времето не е просто наука и богатство — то е самият живот. Времето е цялостността и структурата на материята (живота). Времето не е това, в което нещата стават. То е същността и мярката на нещата, които стават. Времето е характеристика на осъществяването, на възпроизводството на нещата. А фундаменталната теория за времето касае проблема за възпроизводството на самото време. Безсмислено е да се отчита и смята време, което не се възпроизвежда, време, което не остава, време, което не расте, не живее. Най-голяма заблуда днес е мнението, че времето е създадено веднъж завинаги, и задачата на човека е само да го използува. Времето свършва, когато престане неговото произвеждане. Социалното време се произвежда. Времето с богатство, но не може да се очаква да расте богатството, ако намалява социалното време, както не може да расте социалното време, ако не расте богатството. Работното време е социално време. Това значи през работното време да се създава принадено време, т.е. стойност. Работно време, в което не се създава принадена стойност, не е труд. Самоцелното създаване на заетост, или работно време без труд, но със заплащане е самоубийство, или начин за убиване на обществото.

Абсолютното намаляване на труда в България е главната причина за тежката криза и катастрофа, която я сполетя. Измамна бе фалшивата представа (и статистика), че българите работят много. Причината бе, че работят самоцелно, без да създават продукт, без да създават принадена стойност, а времето на незаетите — милиони пенсионери — не се отчита и не се оценява.

Крайно необходимо е да се направи ново сравнение на старите данни, да се измери и оцени цялостността на социалното време. Времето е пари, ако парите са време. И парите са време, ако времето е пари. Пари без време са безсмислени. Време без пари е безсъдържателно, защото зад него не стоят продукти (стойности). Системата за социално смятане трябва да свързва пари и стойности; време и пари; цени и време. Не може да има време (дейност) без оценка и пари; и не може да има пари без време. Наличието на множество неотчетени дейности е проява на неразвитие и източник на кризи и конфликти, наличието на пари без време и стойност е инфлация — модерна проява на конфликти и кризи. Всичко това изисква в кодификацията на времето да се отчита процесът на неговото създаване и производство. Това означава кодификацията да отразява процеса на възпроизводство на времето. Сегашната система на класификации и кодификации на времето, отразява недостатъците и ограниченията на индустриализма. Отсъства мярката за цялостност, за възпроизводимост на всички сфери на производството и всички форми на принадена стойност. Десет вида дейности са десет вида време, десет вида продукти, но в една органическа цялостност, които се разграничават не по техните физически или биологически качества, а по-специфичната им роля в осъществяването на съвкупния обществен възпроизводствен процес, т.е. на целостността. Една дейност, за да се осъществи, трябва да мине през десет продукта, а един продукт, за да се осъществи трябва да премине през десет дейности.

Чрез една дейност, например каране на автомобил, може се създадат десет различни продукта от десет сфери на възпроизводството. Един продукт, например средство за производство, може да се осъществи чрез десет вида дейности — по екология, производство, разпределение, обмен, потребление и т.н. Цялостност на продукта долу и диференциация горе означава десет стойности и цени, десет предназначения. Цялостност на дейността долу (един бранш) и диференциация горе означават десет професии. Събиране и смятане на дейностите отдолу нагоре и от горе на долу. Събиране нагоре и изваждане надолу. Събиране надолу и изваждане нагоре. В единия случай се събират потребителни стойности, а се изваждат стойности; в другия случай се събират стойности и се изваждат потребителни стойности. Социалната система за смятане трябва да обхване цялостностите горе и долу и като стойности, и като потребителни стойности и като цени (принадена стойност). Технологически това е проблемът за преходи от индивидуални и институционални бюджети на времето към агрегатни и генерационни БВ. Обратният преход е процесът на оценка. За да се мери времето като количество, то трябва да е определено и представено като общо качество. Не може да се измерват и сравняват количества време, които нямат общо качество. Общото качество произтича от целостността — принадлежност към Едно. За да се мери и оценява времето като качество, то трябва да е определено и представено като общо количество. Не може да се характеризира качество на време, ако не е известно общото му количество. Общото количество произтича от единичността. Качество долу, количество горе за потребителните стойности. Количество долу, качество горе за стойностите. Едното е движение от потребителни стойности към стойности, второто е движение от стойности към потребителни стойности. Връзката между тях е тайната на възпроизводството. Това е принаденото време или принадена стойност. Закършена, цялостна, единна система на кодифициране, измерване и смятане изисква да се обхванат цялостности. Без пълни количества на време (24 ч) и екип от хора, които правят цялостен продукт долу, не може да се мерят качества. (А какъв смисъл има да се мерят количества, които нямат общо качество, които не правят общ продукт?) Без АБВ и ГБВ на цялото време на цялото население не могат да се правят качествени сравнения на бюджетите на времето.

Общата кодова система на структуриране на основата на десет сфери обхваща:

— цялото време на денонощие, седмица, година, живот;

— всички видове дейности, в една;

— всички видове продукти, като един продукт;

— всички места, като едно;

— всички институции, долу и горе в едно;

— всички десет форми на стойност в едно;

— всички десет цени на десет продукти в едно;

— всички десет основни типа професии в едно.

Това е единна система за кодиране горе и долу при подвижност и циркулация на кодовете и промени в тяхното значение в зависимост от място, функции и предназначение. Например кодиране на училище горе като институция и като място за дейности по обучение на децата приема кода на седма сфера. Но училището долу изисква код за предназначение — за коя сфера готви кадри това училище: ако е за първа сфера (земя и природни ресурси) то се кодира с 1; ако е за втора сфера — работници и специалисти за производство на средства за производство, то се полага код 2 и т.н. до училища за кадри за духовната сфера.

Строителството е към сферата на производството на средства за производство, но в зависимост от предназначението на строежа, то може да получи десет допълнителни кода:

1. строителство за паркове, градини, мини;

2. строителство за заводи (средства за производство);

3. строителство на банки;

4. строителство на пазари, магазини, кантори за обмен;

5. строителство на хлебарни, ресторанти, обущарници и пр.;

6. строителство на жилища, болници и пр. хуманитарни сгради;

7. строителство на училища и пр. учебни съоръжения;

8. строителство на театри, галерии и пр. арт сгради ц салони;

9. строителство на сгради за управление, казарми, затвори и пр.

10. строителство на манастири, църкви, академии и пр.

Професии, кодирани според възпроизводството на десет сфери:

1. агрономи, лесовъди, землемери, еколози, миньори;

2. инженери, машиностроители, химици, семепроизводители;

3. банкери, осигурители, застрахователи;

4. търговци, продавачи, посредници в обмена и парите;

5. хлебари, шивачи, обущари, хотелиери, ресторантьори;

6. акушери, лечители, бръснари, теляци, гробари, деца и пенсионери, майки и дойки;

7. учители, възпитатели, ученици, студенти;

8. артисти, художници, музиканти, поети, танцьори, певци;

9. войници, полицаи, офицери, затворници, съдии, администратори в държавния апарат и хора на реда, сигурността;

10. свещенослужители, философи, социолози — глобалисти.

За да се възпроизведе една професия, тя трябва да мине през десет професии. За да се осъществява човекът, той трябва да преминава през всички сфери. Затова една професия за цял живот е вид анатема — отлъчване от обществото. Оставането без професия и без работа е също анатема — също е отлъчване от обществото. Това се наблюдава днес и по отношение на децата, и по отношение на пенсионери, на инвалиди и пр., които се оставят без конкретни трудови дейности.

Съчетанието на две и повече професии в едно, тясната специализация в индустрията и услугите и широки профили в селото и семейството създават трудни проблеми, които идват не толкова от специализацията и диференциацията, колкото от кооперацията и синтезирането на дейностите в обществен мащаб. Работата е в това, че специализацията, вкл. диференциацията по сфери и продукти на дейност, е необходим елемент на възпроизводството — всяка дейност и сфера е конкретна. Ако тя не се осъществи, то няма производство. Но осъществи ли се една дейност (и определено време) в един продукт, то става невъзможно неговото осъществяване в други дейности и продукти. (Ако семето се посее, то не може да се яде; ако семето е изядено, то не може да се посее). Това е на равнище на конкретното и отделното — това става долу. Но горе всички професии като една, за да се възпроизведат, те трябва да се осъществят едновременно във всички професии, във всички сфери. Ако това не става в една сфера, то се спъват всички. Ако не става във всички сфери, то не се възпроизвежда нито една. (Ако семето не се сее, няма какво да се яде догодина, а ако не се яде семето, то защо ще се сее). Една форма на принадена стойност се изразява в десет вида потребителни стойности. И една потребителна стойност се изразява в десет форми на принадена стойност. Всички те се осъществяват като едно. Така напр., за да се възпроизведе, житото, от една страна, трябва да е потребителна стойност за всички десет сфери и, от друга страна, да получава като потребителни стойности продукти от всички тези сфери. Ако не дава, не може да получи и ако не получи, не може да произвежда и дава. Равенството в обмена на различни потребителни стойности е стойността — създаването и даването на повече е принадената стойност. Ето това е една от фундаменталните истини на общественото възпроизводство на времето и на обществения продукт. Тук се крие и великата тайна на системата за социално смятане. И сложността е в смятането — 1024 уравнения за десет сфери на възпроизводството. Време и продукт, които излизат от равенствата се изключват от обществения оборот и губят и своята потребителна стойност и своята стойност. Те не носят принадена стойност. Следователно те не влизат в обществения продукт и не могат и не бива да се отчитат и смятат като част от него. Защото произведено, но не потребено не е произведено. Който не е потребил, не може да произведе и който не е произвел, не може да потреби. Това е великата роля на системата за социално смятане и оценка като обективна реалност, като закон и симетрия (съгласуване на закони) за оцеляването — развитие и функционира на обществото. Затова системата (таблицата) за възпроизводство на времето е и система за социално смятане на социалното време и обществения продукт. Но тъй като това смятане в днешния реален живот идва като последица, а не прозряно и усвоено като норма на поведение на обществото в цялост, то идва като страшния съд. На такъв съд днес е изправена България. В скоро време пред него ще застане и цяла Европа, ако своевременно не се въведе системата за социално смятане като социална технология и не се изградят институции на основата на законите на социалната симетрия.

Кодът и смисълът на дейността се определят от ролята на продукта във възпроизводството на общия, крайния продукт. За да се възпроизведе, той трябва да се осъществи като един. Това не го обвързва с едни или други действия или едни или други физични, химични или биологични свойства на продукта, а с осъществяването на неговата цялостност, на неговата първична, органична пълнота. Това е комплектност, която прави възможно възпроизводството. Всяка сфера, в последна сметка, има един и завършва с един общ продукт. Така се потвърждава верността на идеята за една вселена, за една машина, за един човек. Кодификацията на дейностите е в синхрон и симетрия с кодификацията на продуктите, институциите, професиите, морала, чувствата. Тук става дума за кодификацията като елемент и момент на общественото възпроизводство, а не като технико-статистически процес. Основните групи дейности при десет сфери получават код от 1 до 10.

Дейности, свързани с възпроизводството — създаване, съхранение, разпределение, обръщение, потребление на природната среда — земя, вода, въздух, природни ресурси (като напр. чистене, миене, пренос и съхранение боклук, тор и пр.) са екологични. Това се отнася и до продукта и до мястото и до хората, които извършват такива дейности. Те получават код 1;

Производствени — с код 2 — са дейностите по възпроизводството на средствата за производство — създаване, съхранение, обмен, транспорт, потребление;

Дейностите, свързани със създаването, съхранението, обръщението, потреблението на средства за разпределение: финанси, съкровища, запаси, застраховки, наследства, са разпределителни — код 3;

Дейности по обмен — покупко-продажби — с код 4 са по създаване, съхранение, обмен, потребление на средства за обръщение (пари и техните заместители в обръщението);

Консумативни дейности — код 5 — са свързани със създаването, разпределението, обръщението и потреблението на средства за консумация: храна, облекло, жилище, обзавеждане и т.н.;

Хуманитарни дейности — дейности по възпроизводство на човешките ресурси — код 6 — раждане и отглеждане на деца, сън и други физиологически потребности на човека; хигиена, лечение и грижи за физическото здраве на човека, туризъм, спорт (не като зрелище);

Интелектуални дейности — дейности по създаването, обръщението, разпределението и потреблението на интелектуални продукти. Образование, четене — код 7;

Артистични са дейностите по възпроизводството (създаване, разпределение, обмен, потребление) на продукти на изкуството — код 8. Професионалната работа на артистите и потреблението на продукти на изкуството (посещения на театър, кино, концерт, галерия), художествена самодейност (пеене, танци, рисуване) гледане на ТВ, четене на художествена литература и пр.;

Духовни дейности — дейности на възпроизводството (създаване, разпределение, обръщение, потребление) на духовни продукти — код 9. Работа на духовници, философи, мислители, посещение на църкви, манастири, храмове, джамии, синагоги, свещени и обредни места, клубове и организации на духовната сфера. Професионални и самодейни дейности по осъществяване на мъдрост и прозорливост;

Управленски — дейностите по възпроизводство на власт. Създаване, разпределение, обръщение и потребление на продукти на властта — код 10. Обществена дейност и политически живот. Професионални и самодейни дейности по осигуряване на ред и сигурност, борба с престъпност, наркомании.

Големият проблем е в това, че за да се осъществи една дейност, за да се произведе продуктът на тази дейност, трябва да се премине през цял комплект (верига) от дейности и продукти, които в своята цялостност затварят кръга на възпроизводство. Или, за да се възпроизвежда една дейност, е нужно да се осъществяват всички други, без които нейното функциониране е невъзможно, без тях не може. Осъществяването на Всяка една дейност е уникално — тя е единствена и неповторима по време и място. В същото време и на същото място не може да се осъществи друга дейност — ако се осъществи един продукт на едно място за една цел, то не може същият този продукт да се осъществи на друго място и с друга цел. Ако дадено зърно е посадено, то вече не може да се изяде; ако зърното е изядено, то същото зърно не може да се посее. Но в цялост зърното, да го има, трябва да се осъществява във всичките му десет форми на материализация или фази на възпроизводство. За да става това трябва да се осъществят 1024 (две на десета степен) равенства на възпроизводството, за да има хармония, синергия и симетрия. Това обхваща системата за социално възпроизводство в цялост и социалното смятане горе. А долу трябва да се отчита и измерва индивидуалната специфика и реализация на дейността и продукта като стойност, като потребителна стойност и като принадена стойност — но само в една от нейните десет форми. И само в едно от десетте места на осъществяване на дейността. Синтезът на горе и долу е симетрията — съгласуването на законите. Диференциацията от горе надолу е явлението. Свързването долу е законът.

И така има три типа бюджети на времето:

— бюджет на времето на явлението — синхронен или хармоничен БВ;

— бюджет на времето на закона — синергетичен БВ;

— бюджет на времето на симетрията — съгласуването на законите.

Ролята на социална система за смятане може да играе само симетричният бюджет на времето. Той представлява голямата симетрия на обществото. Но за да се стигне до такъв БВ, трябва да се мине през първите две форми на синтез на времето: бюджети на явлението и бюджети на законите. В цялост те са системи за възпроизводство на времето и като такива те могат да служат и представляват система за социално смятане.

Съответно с характеристиката на основната дейност се характеризират местата, където те се извършват, институциите и хората, които извършват тези дейности.

Кодификация (и категоризация) на местата

Код	Места на извършване на дейността
1	ферми и институции (гора, нива, море)	екологични
2	фабрики, заводи за средства за производство	икономически
3	Банки, застраховане, финанси, наследство	разпределителни
4	Места за покупко-продажби	обменни
5	Места за създаване средства за потребление	консумативни
6	Места за сън, тоалет, лечение	хуманитарни
7	Места за учение и пр. интелектуална дейност	образователни
8	Места за артистична дейност (театър, кино)	артистични
9	Места за управленческа дейност	управленчески
10	Места за духовна дейност — манастири, църкви, клубове	духовни

Оценката на тези места е проблем на измерване на времето, което е нужно за тяхното възпроизводство.

Възможни са двуцифрени, трицифрени кодове или с повече цифри, в зависимост от това с колко характеристики се представя едно място.

Кодовата система за социално смятане може да бъде:

1. За определяне и кодиране на социални роли;

2. За определяне и кодиране на социални норми или план;

3. За правене и кодиране на социални оценки.

Системата от кодове, обхващаща цялото обществено възпроизводство представлява общата социална симетрия. Това е закодираното значение, съдържание и смисъл на таблиците за възпроизводство на времето — синтезирано в понятието Бог. Бог е великата симетрия на общество и природа — всеобщо съгласуване на законите на всички сфери в едно. Евростат няма да може да проведе хармонизирано и (следване, ако не се обхванат всички стрини; всички дейности; цялото население — горе АБВ и ГБВ; долу — БВ на ядра и институции — ферми, фабрики, банки, бюра, заведения, семейства, училища, театри, служби, църкви. Тогава ще се обхване пълният продукт, платен и неплатен, във всички му Основни форми на вещност и материалност и във всичките му основни форми на стойност и принадена стойност. Тогава ще се премине от хармонични към синергетични и симетрични бюджети на времето. Така ще се отговори на съществения проблем с много важни практически последици: как е възможно в една богата страна да се работи по-малко и да има повече свободно време? В България стотици милиони часове работно време са отчетени за труд, докато в това време е създавана загуба и богатството на нацията намалява. Така ще се получи комплектност и пълнота на времето, на дейностите, на продуктите в трите им измерения. И времето ще има тройна роля: като фундаментална теория; като мярка на богатството и като социална технология.

Добре ще е с Евростат (Финландия, франция, Австрия, Швеция и Холандия) да се експериментира единната система за социално смятане и единната система за кодиране на дейностите, на продуктите и тяхното движение. Системата за смятане да се превърне и в система за проектиране и прогнозиране в система за социални оценки, система за социално нормиране (вкл. морални и правни норми) — метод за социални технологии — за проектиране на социални институции — институции в десетте сфери. За това ще са нужни много хора, много време и много пари.