Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
zkwoob (2013)

Издание:

Захари Стайков. Възпроизводството на Време — капитал — Бог

Печат „Балкан Прес“ АД, София, 2000

История

  1. — Добавяне

6. Видове бюджети на времето

АБВ — агрегатен бюджет на времето, това е времето като пространство. Това е социалното пространство в съвкупност, в цялостност. В таблицата за възпроизводство на времето са дадени десет вида пространства — институции.

ГБВ — генерационен бюджет на времето, това е социалното време, времето на човека, от неговото раждане до неговата смърт или цялостността на времето. Десет вида време, десет вида стойности. ЕБВ — енергетичен бюджет на времето.

Това е времето на социалната енергия в съвкупност, на принаденото време в цялост. Изразява се чрез десет вида принадено време, десет вида принадена стойност, десет вида социална енергия. СБВ — синтетичен или синергетичен бюджет на времето. Това е времето на социалната маса. Изразява се в десет вида потребителни стойности, десет вида потребление, десет вида производителност.

Таблиците за времето са таблици за цялостност, завършеност и ред на социалната материя (и капитал). Те са израз на живи, самовъзпроизвеждащи се цялостности. Извън цялостността няма живот. Цялостността дава живот. БВ като цялостност дава живот на съставящите го дейности. Това е така, защото извън времето няма нищо друго. Времето е цялостност, извън която е нищото. Времето като цялостност е не само горе, във всеобщото, но и долу, в единичното. Което е горе е подобно на това, което е долу. Което е долу се прави по подобие на горе (по Хермес).

БВ е знание за цялостност, БВ е метод за обхващане и анализ на цялостности, БВ е осъществена цялостност, т.е. живот. Видовете БВ са инструменти за обхващане, определяне, измерване, оценка, управление на видовете цялостности: на капитала; на собствеността; на труда; на чувствата; на морала (нравите).

Всяка завършена цялостност, под която няма живот наричаме кванта. Или квантата е признак на завършеност навремето като единичност. Вълната е излъчването на време от цялостността при съхранение на нейното качество (използуването на машината до запазване на нейната цялостност като машина). Вълната е и натрупване на време до определена критична маса, при която то добива ново качество. Вълната, това са частици от стойности, които образуват капитал, а капиталът е кванта, която излъчва стойности (вълни) — лихва.

Квантите и вълните са цялостност. Единна е и квантовата и вълнова теория за времето. Огромните поражения, които донесе двадесети век, се дължат на нарушената цялостност на света. Посягане на цялостността на държавите, класите, труда, природата, знанието, морала, духа и пр. Всички кризи са проява на нарушена цялостност и са сигнал за необходимостта от цялостност:

— Нарушена цялостност на машините — свърхпроизводство на машини и ниска използваемост на машините. Кризи в производството. Индустриализъм и примитивизъм — болести на века. Свърхпечалби при отсъствие на печалба;

— Нарушена цялостност на средствата за разпределение — едновременно недостиг и излишък на капитали, на ресурси за разпределение, фетишизъм и натурализъм. Свръхдивиденти при отсъствието на дивидент;

— Нарушена цялостност на средствата за обмен. Инфлация, хиперинфлация и валутен борд. Свръхлихви при отсъствието на лихва;

— Нарушена цялостност на средствата за потребление — глад, бедност, нищета при излишен разкош, разхищения и богатства. Свръхпотребление при отсъствие на потребление.

— Нарушена цялостност на трудовите ресурси — безработица, непълна заетост при прекомерно натоварване и незаплатен труд. Плащане за неработа и незаплащане за същинска работа;

— Нарушена цялостност на природата. Екологични кризи. Свръхренти при отсъствието на рента;

— Нарушена цялостност на знанието, фабрики за лъжи и дефицит на истинско, цялостно знание. Свръххонорари при отсъствие на хонорар;

— Нарушена цялостност на изкуството. Изкуството за самото изкуство. Свръх парси при отсъствието на парса;

— Нарушена цялостност на духа. Безбожие и атеизъм. Отсъствие на чувства за принадлежност към цялостности. Свръх дарения при отсъствието на дар;

— Нарушена цялостност на власт, ред сигурност. Престъпност, войни, анархия. Недостиг на власт при злоупотребление с власт. Свръх данъци при отсъствието на данък.

Нарушена цялостност на живота — това са печалните, негативните резултати и на социализма (като нарушена цялостност на класите); и на национализма, като нарушена цялостност и единство на нациите; и на империализма като нарушена цялостност и единство на капиталите; и на национализациите и на приватизациите, като нарушено единство и цялостност на собствеността; и на фундаментализма и сектите като нарушена цялостност и единство на религиите; на феминизма, като нарушена цялостност и завършеност на възпроизводството на човека; на интелектуализма — като нарушена цялостност и завършеност на знанието; на културата и авангардизма и пр. като нарушена цялостност и завършеност на изкуствата. И на престъпността като нарушена цялостност на държавата, на управлението. Акцентирането върху една от сферите за сметка на останалите е нарушена цялостност на обществото и признак на болест. Монетаризмът е нарушена цялостност на единството на икономиката. Индустриализмът е нарушена цялостност уж в полза на индустрията. Комерсиализмът е превес на търговията за сметка на другите. Популисткият хуманитаризъм е превес на социалното за сметка на цялостното.

Възпитанието на чувство за цялост е главно условие за изграждане на обществото и неговите институции. Свободното време е синтез на времето в едно време. Синергетичното цяло е синтез на социалната енергия като една енергия. Големи грешки се допускат при изучаване ползването на времето — пропускат се децата, пенсионерите, инвалидите. Не се правят АБВ, ГБВ, ЕБВ и СБВ. Фалшиви са очакванията за повече богатства с по-малко време; повече свободно време при намаление времето за труд; продължаване времето за живот при намаляване времето за труд. Истината е, че повече свободно време може да има само при увеличаване фонда на труда. По-дълъг живот може да има само при по-дълъг трудов живот. Повече богатства може да има само при повече труд. По-висока производителност на труда, в обществен мащаб винаги означава повече, а не по-малко труд. По-малко труд и стойност в единица продукт винаги е резултат на повече стойност и повече труд в съвкупността, в цялостността. Андрей Цанов ни връща към фундаментални вековечни истини. Истините на Библията, на времето като Бог и знанието за Бог като време. България е първа в света по познаването на тези проблеми от векове. България и днес е първа по изучаването на видовете БВ (не по прилагането на това знание); България ще бъде първа в света през следващото хилядолетие, ако приеме и приложи знанието за цялостността и завършеността на времето. Ако прилага законите на създаването на времето, като създаване на принадено време, създаване на принадена стойност и всички закони се пригодят и съгласуват с осъществяването на тези закони. Тогава ще се осъществи законът за социалната симетрия, т.е. съгласуването на всички закони на обществото с основния закон — законът за съхранението на социалното, като закон за социалната енергия (и закон на принадената стойност).

Мегабюджет на времето — това е тоталността на бюджета на времето на целия народ по света. Той обхваща тоталността на социалните явления, на социалните закони и тоталната симетрия, съвкупната информация на обществото, континуума от време горе и долу, живота на хората от раждане до смърт в едно. Мегабюджетът на времето представлява макроскоп и микроскоп едновременно. Съответно да се погледне на тоталността отвътре и отдолу или отвън и отгоре. Ако се погледне като в микроскопа отгоре се виждат социалните микроорганизми. Ако се погледне като в телескопа отдолу се вижда обществото в цялост. Андрей Сахаров в своите мемоари дава богати, конкретни примери за обогатяване на атомистиката и ядрената енергетика със знания от Космоса, както и за обогатяване на космологията със знанията на атомната физика. Това е илюстрация и потвърждение верността на знанието на Хермес за подобието на това, което е горе и това, което е долу. Как знанието в цялост се образува от знанието в частност и как знанието в частност (за отделни науки и сфери) се обогатява и доказва със знанието в цялост. Или как АБВ се образува от индивидуалните БВ и как индивидуалните БВ се оценяват и утвърждават от АБВ. Или как ГБВ и АБВ взаимно се обуславят и оценяват. Европа днес е в стадий, при който обогатяването на БВ идва от увеличаване на средната продължителност на живота. А в други общества АБВ се увеличава при намалена продължителност на живота, но увеличаване броя на населението. У нас с намаляване на населението се намалява и средната продължителност на живота. Това е израз на катастрофа — последните години населението е намаляло със 700 хиляди, а средната продължителност на живота е намаляла с две-три години. При това се увеличава и незаетостта — явна и скрита. Това значи милиарди часове годишно по-малко работно време. Това значи загуба (несъздаване) на годишна продукция за милиарди долари.

Андрей Сахаров и Александър Солженицин — двама велики мъже на две различни позиции. И двамата са прави, макар да са (и защото са) толкова различни. Но те са различни, защото са еднакви. Това, което за Солженицин е Бог и религия, за Сахаров е наука и мегауниверс. Идеите за Бог и за мегауниверс са една идея. Сахаров вижда великата роля на моралните принципи (и на религията) за израстването на интелигенцията в Русия, но той не разбира това като плод на велика наука и голямо знание (а като даденост от само себе си). Сахаров вижда в православната църква само фактите от дейността на поповете, но не вижда величието на идеите, които носи тази религия (не винаги църквата) (Andrei Sakharov — Memoirs, Hutchinson, London Sydney Auckland, Johannesburg 1990, p. 545–546). Солженицин вижда величието и правотата на идеите на религията, но той не вижда или омаловажава пороците, които носи църквата в своята дейност. Вижда идеите, не вижда конкретни факти. Или вижда факти, а не вижда идеи. АБВ и ГБВ навсякъде и винаги са различни, но те винаги и навсякъде се подчиняват на едни и същи икони. Съществуването е игра, която винаги има едни и същи правила (закони). Игра, в която няма губещи, а всички печелят (игра, в която има губещи, не може да се възпроизведе). Правилата могат да се изменят, но тогава играта става друга и резултатите са други — имат други измерения. Правилата на играта при фашизъм, при комунизъм, при демокрация са твърде ограничени и отсъствието на фундаментални принципи и закони прави игрите некоректни — те не могат да се повтарят. Затова се раждат нови игри. Но принципите остават. Мегатеориите остават. Това е законът за принадената стойност. Наруши ли се принципът, играта спира, фашизмът има успех, докато и доколкото се опира на закона за М-прим и гарантира растеж на богатството на обществото. Започне ли да посяга на богатствата на други, той намира своята смърт. Комунизмът има успех дотогава, докогато и докъдето е фактор за растеж на принадената стойност и носи богатство. Но стигне ли до застой и връщане назад, започне ли да носи бедност и разруха, той напуска световната сцена. Играта свършва. Демокрацията развързва производството и дава тласък на развитието на производителните сили и богатството. Но започне ли демокрацията да се подчинява на бедността и разрухата, престане ли демокрацията да бъде фактор за растеж на принадената стойност и богатствата, тя намира своя край. Аз съм от поколението, което мина през трите фази на обществено развитие през XX век — фашизъм, комунизъм и демокрация. Видяха се предимствата, ограниченията и недостатъците на всички. Ясно е и явно е за тези, които могат да виждат и от другата страна, че обществото не може да спре, че обществото върви нататък. Играта продължава. Трябва да се разберат правилата и да се спазват, да се видят капитализма и социализма, фашизма и демокрацията като едно цяло, като етапи и ферми на развитие от различни гледни точки. Да се видят национализацията и приватизацията като две страни на един и същи процес — на процеса на растеж на принадената стойност като основно условие и източник на растеж на богатството. Ограниченото виждане на Сахаров се изразява в ограничаване рамките на науката, която той прави. Велика, но ограничена наука. Той оставя въпроса за създателя, въпроса за твореца на религията. Творецът — това е Бог. Творчеството произтича от цялостността и принадлежи на цялостността. Творчеството е горе, но творчеството е и долу. Принадена стойност е горе не долу. Всеки човек е творец, ако е Бог-Син. Всеки човек, според религията, е Бог — стреми се към съвършенство, към творчество. Човекът е творец. Като творец, той е създател. Наука, която не обяснява творчеството, не е наука. Науката е творчество. Наука без творчество е мъртва. Творчество без наука е безплодие, е невежество. Задачата на науката е свързване на наука и религия. Свързване на мегаидея и конкретна наука, АБВ, ГБВ и конкретните науки със симетрията, меганауката. Нищо няма извън АБВ и ГБВ, нищо няма извън Бог. Това е меганауката, това е религията, която прави наука и това е науката (АБВ, ГБВ, мегаидеи), която прави религии, която дава смисъл и власт на религията. Така религията прави обществото, а науката дава технологиите за неговото управление. Така се стига до съвършенство на човешкото знание и живот, до хармонията, до която се докосват Сахаров и Солженицин.