Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (34)

1. Туристическият продукт

Ако структурната реформа е днес най-актуална и значима, то въпросът за селския и аграрен селищен туризъм, като структура на микроравнище, като структурна реформа в основите й, е още по-актуален и значим. Туристическият продукт е една цялостност, синтез на всички необходими за живота на човека продукти и услуги за определено време. От друга страна, туристическият продукт като структура е върховен синтез и безкрайна диференциация. За да е налице туристически продукт, необходимо е всички елементи, нужни за живота на Човека (и на капитала), да са налице. Без един необходим елемент туристическият продукт е невъзможен, тъй като е невъзможен животът на човека, на това място и по това време. Ако всички необходими елементи за живота на човека са налице, това е достатъчно, за да се осъществи туристически продукт. И така, туристическият продукт има своите необходими елементи. Те са десет, колкото са и основните сфери за възпроизводство на цялостния живот, колкото са и отделните необходими продукти на общественото производство и капитала (Вж. таблицата). За да може да се купува и продава в цялост — като един продукт, създателите на туристическия продукт трябва да бъдат цялостност. За да бъде договорът за продажба легитимен, то производителите трябва да са независими частни собственици на своя частен капитал и продукт, като елемент и необходима съставна част на общия продукт. Като цялостност туристическият продукт съдържа в себе си само създаденото и потребеното. Това означава, че в него се включват само услуги, а не вещи и стоки. На туриста се продава не леглото, а ползването на леглото, не машината, а ползуването на машината, не средствата за производството, а ползуването на средства за производство за определено време; не земята и водата, а тяхното ползуване за ограничено време. Следователно в туристическия продукт се включва само това произведено, което е потребено, т.е. новосъздадената потребителна стойност и новосъздадената стойност, т.е. принадената стойност. Не може да има туристически продукт, ако не се създава в момента потребителна стойност. Туристическият продукт е съвкупността от новосъздадени стойности и потребителни стойности, нужни за възпроизводството на човека в даден период от време. Десет елемента на продукт, са десет вида потребителни стойности и десет вида стойности в синтез. Ако тези елементи функционират поотделно и разпокъсано, то единен туристически продукт е невъзможен. За да се получи единен туристически продукт, е нужно всички елементи да се осъществяват като един, едновременно и последователно, т.е. да функционират като капитал. Туристическият продукт е синтез на две крайности: от една страна, синтез на услуги, т.е. на елементи, които непосредствено се потребяват от човека в момента на тяхното създаване, а от друга страна, за да е възможно такова постоянно съвпадение на производство и потребление, е нужен синтез на всички сфери на производството. Това означава синтез на напълно развита частна собственост и капитал, на развито осъществяване на всички ресурси, участвуващи в този процес. На това основание тук се говори за туристическия продукт като фундаментално знание и върховна истина и за селищния туризъм като път и метод за организация на производството и за осъществяването му като живот, като светлина. Случайно ли е, че структурата на туристическия продукт, представен в таблицата напълно съвпада със структурата на небесната дъга. Следователно, когато се говори за зелен, селищен туризъм, тук се има предвид такъв продукт — единен, цялостен и неделим. И теория за него — цялостна и фундаментална, която е метод за решаване основните проблеми на общественото възпроизводство, на труда, свободното време и капитала.

Следователно не става дума за отраслов подход към туризма, не става дума за един конкретен туристически продукт в определено село, а за разбирането на туристическия продукт като цялост, като синтез на съвкупния обществен продукт.

Или идеята за единния туристически продукт е не отраслова, не е идея в рамките на туризма или идея в рамките на селото или земеделието. Това е фундаментална теория, представяща съвкупния обществен възпроизводствен процес в неговата цялост като капитал — горе в обществен и световен мащаб и неговата цялост долу в селищата, в предприятията, в домовете — ядрата на обществото, или капиталът като единичност, като частен капитал.

Продуктът на туризма като тотемен е М-прим. Продуктът на туризма като индустрия е печалбата. Но като индустрия на индустриите туризмът става тотемен продукт.

Туристическият продукт като синтез, това е съвкупността на всички потребителни стойности на всички сфери като една. Един краен продукт, една обща потребителна стойност. И една стойност. Един морал. Няма морал този, който не създава и дава поне в една от фермите на М-прим. Всеки сектор (сфера) е реален, ако дава принадена стойност. Където не се дава, значи нищо не се създава. Реалността на всеки сектор идва от синтеза му с общото. Една сфера е реална, ако в действителност допринася за създаването и увеличаването на туристическия продукт. Машини, пари, банки, хляб не са реални, ако не се осъществяват, ако не са фактор и участник в създаването на общия продукт. Те не са реален капитал. Туристическият продукт в последна сметка прави капитала действен, а производството материално. И обратното, диференциацията на отделните сфери, осъществяването на отделните продукти и реализирането на техните стойности идва от и чрез осъществяването на общия туристически продукт. Ако това не става, то възпроизводство не се осъществява. Комерческият туризъм може да реализира големи печалби, но ако чрез тях не се осъществява и реализира продукта на всички сфери, възпроизводството не се осъществява. Тогава чрез туризма се ограбват, ощетяват други отрасли. По същия начин могат да се проявяват и другите сфери. Напр. индустрията. Банките, управлението, държавата също могат да ограбват, да ощетява другите сфери. Това са признаци и прояви на кризи на възпроизводството (и капитала). Когато такива кризи обхващат повече сфери, това се проявява като катастрофа.

Като завършен синтез на цялостности туристическият продукт има квантов характер, той е физическа величина, под която и над която той не е цялостен, не е завършен. Като диференциран и структуриран продукт, който съдържа много елементи, туристическият продукт има вълнов характер. Това означава, че неговото формиране, изграждане и неговото потребление става на вълни. Например машината като елемент на туристическия продукт (формирана на части, на кванти, при производството) се потребява на вълни, т.е. запазва цялостност до крайната и употреба. Леглото трябва да е цялостност, но използуването на леглото става на вълни. Така стоката трябва да е цялостност, стоката е кванта, но използуването на стоката става на вълни. Услугата — като момент на използуване на стоката е вълна, но като част от туристическия продукт е кванта. Потребителната стойност е кванта, а стойността е вълна — при производството. Но при потреблението потребителната стойност е вълна, а стойността е кванта. Принадената стойност при производството е вълна, но при потреблението е кванта. Приватизацията е преход от вълни към кванти. Стоковото производство е степен на развитие на натуралното стопанство, е преход от вълни към кванти. Туристическият продукт е степен на развитие на стоковото стопанство, е преход от продажба на стоки към продажба на услуги, преход от кванти към вълни.

Туристическият продукт е кванта по отношение на продуктите на отделните сфери. И продуктите на отделните сфери са кванти по отношение на вълните на туристическия продукт. Туристическият продукт калибрира като диференцира. Стоковото производство диференцира като калибрира. Калибрирането е правене на кванти, завършени и осъществени продукти. Незавършеното, некомплектоването не маже да се потреби, следователно то още не е произведено. Непотребени, макар и комплектувани и завършени продукти също се считат за непроизведени. Непродаденият вестник не е произведен вестник (макар да е отчетен като произведен). Социалните организации са толкова по-съвършени, ефективни, стабилни, колкото повече позволяват да се осъществява пълно покритие и синергия на квантовите и вълнови енергии на социалните ресурси. Висока квантова енергия има при силно развито частно стопанство и частно производство, а ниска вълнова енергия — при диспропорции и анархии в обществото като цяло. Високи вълнови енергии има при централизирано планиране и съгласуване на сферите, а ниска квантова енергия, при увеличаване на ядрата и нестабилност на квантите долу поради отсъствие на частни собственост и капитал. Движението за селищен зелен туризъм е път и организация за квантуване на туристическия продукт долу и генератор на квантова енергия горе в обществото. Тази квантова енергия се образува и освобождава при комплектуването на ядрата на туристическия продукт, при формирането на компонентите на този продукт. Квантовата енергия се освобождава посредством превръщането й във вълнова, посредством предаването на тази енергия от ядрата на обществото. Вълнова енергия се освобождава, посредством превръщането й в квантова, т.е. посредством предаване на тази енергия от обществото, държавата към ядрата, към отделните най-малки възпроизводими социални институции. Ако сферата като цяло е обществото, то институциите на тази сфера са нейните ядра, като носители и генератори на квантова социална енергия. Десетте квантови генератори за социална енергия долу са:

1. Фабрики, за средства за производство (печалба);

2. Банки, за средства за разпределение (дивиденти);

3. Бюра, магазини за обмен и обръщение (проценти);

4. Работилници, ресторанти, хотели и т.н. за потребление;

5. Домакинства, звена (учебни, здравни и т.н.), заведения за възпроизводство на Работна сила, труд (заплата);

6. Ферми селски, горски, морски и пр. стопанства за възпроизводство на природни ресурси (рента);

7. Училища, школи институти за производство на знания (хонорар);

8. Театри, галерии, оркестри и пр. за изкуство (парса);

9. Университети, Манастири за мъдрост и прозрение (дар);

10. Държавни институции за власт (данък);

Всяка институция, на всяка отделна сфера, за да се възпроизведе трябва да гарантира изграждането и осъществяването на функциите на всички останали сфери. За да се възпроизведе фабриката, тя трябва да гарантира и възпроизводството на всички останали институции (банка, магазин, детски дом, училище, театър, църква, държава).

Такава бе при социализма задачата на държавните предприятия, но това именно доведе до разпадане на социалната структура. Тази задача не може да се поема от държавни структури, защото по този начин също ще обезличи другите институции и ще доведе до израждане (невъзможност да се възпроизведе) на самата държава. Затова изграждането на комитети за туризъм — обществени органи, грижещи се за комплектуването и осъществяването на крайния, завършен продукт е задача над задачите, е институция на институциите. Тази функции — за синтез и комплектуване, чрез калибриране и диференциране на всички сфери и институции може да се осъществява само при режим на диалог и съгласуване, при пълно спазване правилата на играта. Т.е. всеки да е създал и дал принадена стойност, за да играе. Всеки да влага капитал. Какво става, когато се акцентира само на един отрасъл или сфера, а се забравя или се подценяват другите? Говори се например само за пари, а се забравят ресурсите на девет други сфери. Какво става, когато се акцентира горе, а се забравя долу или се акцентира долу, а се забравя горе? Колкото по-строго и стриктно е на едно място, толкова по-хлабаво и нестабилно е на другите места. Анархия долу при строг режим и ограничения горе, и анархия горе при строг режим и ограничения долу (законът за подобието на горе и долу е формулиран от Хермес. Законът за обратната зависимост на организация горе и долу е формулирал Маркс. Идеята за синтез на Хермес и Маркс е моя. Подобие на горе и долу (по Хермес) и обратната зависимост на организацията долу и организацията горе (Маркс) изискват хармонично организиране на горе и долу в едно. Това е смисълът на идеята за единен туристически продукт долу и горе в едно, за подобието на капитала горе и капитала долу и подобие на свободно време и принадена стойност. Когато твърде много се набляга за организация горе се отива на ляво, а когато се набляга главно на долу (само на частната собственост) се върви надясно. Правилният път е напред — единство и съчетание на ляво и дясно, на горе и долу в едно.

Аналогичен е и синтезът на десетте сфери и съчетаването им И една. Колкото повече се държи на една, толкова повече страдат другите. Така индустриализмът руши и природата, и душевността, и културата, наблягането само на екологията при елиминиране на другите сфери, също е толкова опасно. Проблемът е в това, че всяка сфера, за да е пълноценна и необходима трябва да създава сама принадена стойност и да дава на другите. При спазване на това задължение, при зачитане правата на другите, всяка сфера може да е символ на синтеза, ако осъществи и гарантира, чрез своите институции и от погледа на отделен продукт, комплектацията на цялостния продукт (и капитал). В този смисъл и от тази гледна точка, като я спазват законите на съответствието на сферите (и горе с долу) и диалогичното взаимодействие между тях, могат да се определят и видят задачите и функциите, мястото и ролята на организираните структури на обществото и определи структурата на туристическия продукт.

Така чрез гарантиране на цялостността на екологическия продукт се гарантира цялостността на туристическия продукт и се определя цялостността и завършеността на всички останали продукти. Не е завършен този продукт, който не осъществява завършеността на екологичния продукт. Но самият екологичен продукт се осъществява и реализира като стойност в крайния туристически продукт. Не може да се гради вълновата структура на обществото без неговото квантуване и не може да се гради квантовата структура на обществото и да се освобождава квантова енергия без неговото синтезиране във вълни. И ако на гражданското общество се гледа като на вълна, то не може да има успех, ако се разрушават селата. Напротив, селата и домакинствата са основни източници на квантова енергия, която образува вълните. А вълните на гражданското общество трябва да станат основния източник на енергия, която образува квантите — това са селищата и домакинствата като обекти и източници на краен туристически продукт. Затова трябва селата да станат място за пълноценен и здравословен живот, а не места за заточение.

Сега селата са губещи, а градовете печелещи. Всички села да станат обект на инвестиции, за да бъдат най-голям източник квантова енергия.

Туристическият продукт е синтез на принадения продукт (и стойност). На пазара този продукт се купува по стойност, продава се по стойност и се получава принадена стойност, по отношение на Европа българският и балканският туристически продукт (и индустрия, капитал) ще позволяват да се купува скъпо, да се продава евтино и да се печели. За да се разбере тази стародавна мъдрост, се изисква труд и свободно време от ранно детство до дълбока старост. Нужен е цялостен морал и закони, съобразени с фундаменталните принципи на структуриране и възпроизводство на времето и капитала — капиталът, като институция за възпроизводство на принадена стойност и свободно време.

Неумението да се свързват тези два процеса и тяхното разкъсване води до постоянни обществени кризи. Едните кризи завършват с национализация, другите кризи завършват с приватизация. В същност, от гледище на фундаменталната Теория за общественото възпроизводство и производството и потреблението са органическа цялост, а приватизацията и национализацията са две страни на един и същи процес.

Както стойността е неотделима в своето осъществяване от потребителната стойност, така и потребителната стойност, в своето реализиране е неотделима от стойността. Макар в процеса те да са постоянно разделени и противопоставени. За да се осъществи потребителната стойност, тя трябва да умре, иначе тя е безполезна. Ако няма стойност, туристическият продукт няма и потребителна стойност. Ако няма потребителна стойност, той няма и стойност. Следователно чрез него се синтезират стойността и потребителната стойност; свързват се принадената стойност и свободното време в едно. Това значи, че, всички стоки се свързват в една. Морфологията, структурата на формите на туристическия продукт е равна на морфологията на стоките. Следователно развитието на туристическия продукт (и туризма) се превръща в основна форма на растеж на обществения труд. По-голям туристически продукт значи по-голям обществен продукт, значи повече обществен труд, значи по-висока обществена производителност на труда. Тогава богатството на обществото се мери не с работното време и стойността, а със свободното време и принадената стойност. Значи с туристическия продукт се продава принадена стойност. Ако това не е така, то растежът на туристическия продукт и развитието на туризма са невъзможни. (Това е основната причина да не върви туризма в селата). Растежът на свободното време е неотделим от растежа на работното време. Намалението на работното време ражда безделие и безработица, бедност и нищета. Ако някои очакват чрез туризма да станат по-богати като работят все по-малко, ако някои очакват, че увеличаването на свободното време изисква намаляване на работното време, то те дълбоко грешат. Развитието на туризма е основна форма за растеж на обществения труд и обществения продукт. Тогава и само тогава може да се очаква растеж на заетостта, нарастване на общественото благосъстояние. Всичко друго са лъжи и илюзии. Заплашването на българите с това, че ще станем селска страна или страна на услугите, т.е. ще сме роби на Европа, е съвременна проява на тази лъжа и измама, проповядвана днес от някои политици. Ето защо няма и не може да има правилна политика за стоки и пазар. За единен европейски пазар и единен балкански продукт. Българинът е наплашен от принадената стойност, защото тя е била свързвана с робство и войни, с бедност и нищета. Ако растежът на принадената стойност се свързва с благосъстояние, т.е. ако растежът на принадената стойност се свързва с растеж на туристическия продукт (а не растеж на оръжия, на престъпност, наркомании и пр.), то хората няма да се плашат от растежа на труда, а ще го търсят. Борбата за по-добър живот, борбата за свободно време, това значи увеличаване на принадената стойност. Това значи единен продукт за селото, за България, за Балканите, за Европа и за Света. Не е ли това много привлекателна, перспективна, фундаментална идея за българите? Всички по света да действуват в съгласие със световната хармония — хармония, присъща на единния туристически продукт.

Основната теория за селския туризъм е фундаментална теория, която с осъществяването си ще преобрази България. България не може да реши своите проблеми с ограничените и стари виждания, които в Европа доведоха до пълното отмиране на селата, като начин на живот. Не става дума за връщане към старите средновековни или първобитни начини на живот на село, а за супермодерен живота на хората, въз основа на естествените природни дадености при цялостно и пълно възпроизводство на природната среда и ресурси и свръх модерна техника и технологии. Теорията за селския туризъм нито е тясно отраслова, нито е ограничено регионална. Това е теория фундаментална и глобална, теория, която синтезира върховните постижения на човечеството в едно. Става дума за органичен синтез на единния обществен световен продукт, за единен върховен синтез на социалното време, на социалното знание и на обществения капитал, за единния туристически продукт, като краен продукт на селското семейство, като крайно потребление (и съвпадение на производство и потребление) на съвкупния обществен продукт. Да се разбере идеята на единния туристически продукт, означава да се скъса с илюзиите на Европа за работното и свободното време; трябва да се проумеят библейските истини за труда и Марксовите разработки за М, М-прим и свободното време. Свободното време не може да се увеличава, ако намалява работното време. Туризмът и туристическият продукт на село изискват максимално нарастване на труда и максимално нарастване на свободното време при премахване на всяко излишно производство и всяко излишно потребление. Туристическият продукт е символ на пълно съвпадение на производство и потребление. Непроизведеното не може да бъде потребено. А непотребеното, невключеното в крайния туристически продукт не е произведено. При отсъствие или недостиг на труд, както и при отсъствие и недостиг на свободно време няма и не може да има туристически продукт. Няма и не може да има туризъм на село. За да има туризъм на село, трябва да се развият всички необходими условия за пълноценен живот в селата. Следва да се спазва законът за необходимото разнообразие. (Сега в повече от 80% от селата грубо се нарушава този закон). В селата отсъствуват елементарни и необходими условия на живот. В селата е невъзможно да се живее пълноценно. Как тогава да се очаква в тях да се развива туризъм?

Структурата на живота, структурата на обществения продукт и структурата на туристическия продукт са тъждествени, едномерни и единосъщни. Понятието за туристически продукт е толкова абстрактно, толкова фундаментално и толкова жизнено, колкото са абстрактни, фундаментални и жизнени понятията за време, за капитал и за Бог. Природата на туристическия продукт не може да се разбере, ако не се разбира процеса на възпроизводство на съвкупния обществен продукт. Туристическият продукт е екстрактът на единния обществен продукт. Което не може да се възпроизведе, то не остава, следователно то не може да бъде туристически продукт. Производство, което не съвпада с потреблението и потребление, което не съвпада с производството са неосъществими (те съществуват само в границите времето като цялост). Само времето създава туристически продукт. Производство е това, което създава и дава повече стойност, т.е. принадена стойност. Производство (и продукт), което не съдържа принадена стойност не принадлежи и не може да принадлежи към обществения продукт. Без капитал не се създава туристически продукт. И накрая — без Бог не се създава туристически продукт. Туристическият продукт произтича от цялостността и принадлежи на цялостността, знанието за Бог, като осъществима цялостност. Осъществяването на туристическия продукт не може да се разбере без знания и чувства за преход към „отвъдното“, без знание и разбиране за езотеричното. Без Бог, капитал и време като едно. Бог е тази цялостност, която съдържа необходимото разнообразие, без което животът е невъзможен. Наличието и възпроизводството на туристически продукт е доказателство за възпроизводимост на всички необходими елементи на живота. Необходимо е това, без което не може, без което животът не се осъществява, не се възпроизвежда. Съгласно таблиците за възпроизводство на времето, необходимите сфери на производството десет. Всеки продукт, за да се осъществи следва да премине през десет сфери на производството. За да има жито, за да се възпроизведе житото, то трябва да премине през тях. Зова значи да се минава през Бог, това значи да се преминава през цялостността. Това, което не мине през цялостността, това, което не мине през туристическия продукт, не може да се възпроизведе. Всички отрасли и производства са едно и тяхното развитие в първа и последна инстанция като алфа и омега, като първа и последна буква на азбуката на живота е туристическият продукт. Туризмът дава съдържание и живот на всяка отделна дейност и на всяко разнообразие. Без разнообразие не може да се осъществи туризъм и без туризъм не може да се осъществи разнообразие. Чрез туризма ще се разбере езотеризмът и чрез езотеризма ще се разбере и осъществи туризмът. Туризмът като специална индустрия, която прави богатите много богати, а ражда бедни е анатема. Този туризъм изтощава природата и човека. Туризмът, който е против природата, който е ограбване на природата от човека е анатема. Социализмът и комунизмът анатемосват принадената стойност и издигат ценността на свободното време. Но свободно време без принадена стойност е без съдържателно, безсмислено, безполезно, невъзможно. Свободно време без принадена стойност е безработица. Работно време без принадена стойност е бедност. Обществен продукт без туристически продукт е свръхпроизводствена криза (това е произведеното, но непотребено). Законът за необходимото разнообразие е в сила за всеки дом, за всяко село. Десет са сферите на възпроизводство на село. Ако те не съществуват, ако те не се осъществяват, то няма условия за живот, няма условия за пълноценен туризъм.

Трябва да се разбере трудовата природа на туризма, производствената природа на принадената стойност и моралната природа на времето. Не може да има „почивен ден“ за живота. Едновременност, непрекъснатост, темпо (скорост) — това са неотменни качества на живота, на социалната енергия. Туризмът, като продукт е висш, върховен синтез, който вплита в себе си десет вида социална енергия, десет вида продукти на труда. Но нито един не може да се осъществи, без да се превъплъти във всички останали. Затова туризмът дава живот на всички сфери на общественото производство и всички необходими сфери на общественото производство формират туристическия продукт. Когато всички условия са налице, то достатъчно е да се развие едно, за да тръгнат всички, като се създава работа чрез туризма и се изгражда общата производствена структура на обществото. Работа за интелектуалци, за духовници, които да изградят технологичната структура на селата. Всяка сфера има своите интелектуалци и духовници. Но няма един единен продукт на сферата на духа и на сферата на интелекта. Теорията за туристическия продукт е нужна на хората от всички сфери на производството.

Тя разкрива огромно поле за труд и творчество на обществото за стабилно и хармонично развитие без „еко“ и „ико“ кризи, без несправедливост и неравенство, без бедност и ограбване на труда, без лъжи, без грозота, без робство и бездуховност. Защото те са неприсъщи на нормалното обществено възпроизводство на социалното време, те са неприсъщи на капитала, те са несъвместими с научното разбиране за Бог като жива, като органична цялостност.

Това е вярно знание — истина — живот и път от хилядолетия за хилядолетия. Това е знание, синтез на три върховни прозрения на човечеството за времето, за капитала и принадената стойност, за Бог и за цялостността и единството на света. Това е свършено знание, от което нищо не може да се отнеме и към което нищо не може да се прибави. Затова то е ключ към решаване основните проблеми на обществото. Основна пречка за намиране на този ключ е невежеството и алчността. Бездуховността и мързелът. Тук се разбира фундаменталното знание. Тук се разбират Библията, тук се разбира моралът и капиталът, тук се разбира времето. Тук се разбира животът. Тук се разбира агротуризма! Тук се разбира световната хармония.

Необходима е програма за развитие на селищния зелен туризъм на село и в планината и технология за постигане на възможно най-пълна осезаемост на живота на хората. Технологизиране на живота по законите на Бог-капитал-време за всяко отделно ядро, на всички равнища. За това се ползуват знанията на Хермес, Орфей, Питагор, Христос, Маркс, Айнщайн и всички други големи мислители — създатели на култури и цивилизации. Културната и духовна традиция на Балканите е голяма и полезна за раждането на нов тип цивилизация през следващите векове. Възпроизводство на богове, възпроизводство на капитали и възпроизводство на време едновременно по елементарните ядра на обществото — семействата, предприятията, селищата. Българинът ще почувствува бога си, капитала си, времето си, като ги създаде в себе си, като ги направи осезаеми за себе си, като ги структурира по законите на езотеризма. Защото ако всяко ядро не пази своята тайна и ако всяко ядро не предлага своя продукт, то успех никога не ще има. Тайната се носи от българските езотерици и техните наследници. Защото всяко село всяка къща и род има своя езотерик и на него се надява. Така всяко ново поколение се възпитава в чувството за целокупност, в чувството за Бог, капитал и време в едно. Туй е то фундамента на живота. Волята за него е безспорно необходима. Това е мъдростта на селищния туризъм като знание, като дух и като чувство — като любов към природата, към обществото и към себе си. Но още сме далеч от това дълбоко знание.