Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (13)

II. Капитал

Капиталът е фундаментална научна категория. Основно понятие на социологията. Знание за обществото, за икономиката, за времето и за морала в едно. Единно, истинно, цялостно, системно, съвършено знанието за капитала е неделимо от знанието за времето и знанието за Бог — морал. Капитал, който не ражда капитал е несъвършен, незрял. Капитал, който ражда екологични кризи, бедност и нищета, финансови и парични кризи и инфлация, безработица, невежество, лъжи и измами, престъпност, пиянство и наркомании, войни, бунтове, насилие и революции, бездуховност и мракобесие не е същински капитал. На тази основа капиталът е невъзпроизводим. Истината за капитала се крие в законите на неговото възпроизводство и интимна връзка с времето и морала (Бог). Това е фундаментална истина.

Характерно за съвременните икономисти и политици, както и за мнозинството от населението по света е отсъствието на фундаментални знания за капитала. Народът компенсира това незнание с вярата в Бог. Но и за икономисти, за политици, атеисти, социалисти, фундаменталисти, комунисти, фашисти, феминисти и т.н. фундаменталното знание е непостижимо, недостижимо. Знанието за капитала става възможно и постижимо, когато се отхвърлят основни постулати на една грешна теория и политика. Още Фридрих Енгелс, в предговор към втори том на „Капиталът“, предвижда, че великите открития на Маркс за Капитала, и специално тези за принадената стойност ще останат неразбрани. Като ос нов на пречка, той посочва социалистическите движения. Пръв от големите ръководители на света Юри Андропов призна, че „не познаваме законите на обществото, в което живеем“. Китайските ръководители мъдро се измъкват от това незнание с признанието, че тях не ги интересува цвета на котката, важното е да лови мишки. Но ще видим, че цветът и формата на знанието за капитала са изключително важни и без тях не могат да се преодолеят заблудите и да се постига фундаментално знание.

В днешно време английски и френски ръководители демонстрират отсъствие на фундаментални знания — това се отнася и до десни, които със своите грешки допускат до власт левите, както и до левите, които със своите едностранни и повърхностни знания не могат да преодолеят за дълго едностранчивостта на дясната политика. Защото за фундаменталното знание няма и не може да има ляво и дясно, не може да има горе и долу, не може да има вчера и утре. Който говори за ляво, без да гледа надясно и не върви напред (не гарантира нормалното възпроизводство на обществения капитал), той е едностранен политик, на него му липсва фундаментално знание. Същото се отнася и за тези, които говорят за дясно, но не виждат наляво и не гарантират растежа на обществения капитал, в което като неотменна част се включва възпроизводството на труда и работната заплата. Понятието за Капитал без Труд е толкова погрешно, колкото е и понятието за Труд без Капитал, фундаментална теория е това знание, което обхваща света в едно, без да изпуска от погледа си основните детайли, форми и цветове. Обхваща необходимото разнообразие, без което няма живот, фундаментална етика е тази, която обхваща всички нравствени норми в една, без да изпуска от погледа си нито една от тях, като спазва закона за необходимото разнообразие на морала, фундаментално чувство е това, което синтезира всички чувства в едно, без да пренебрегва нито едно от тях — закон за необходимото разнообразие (пълнота) на чувствата, фундаментално знание за капитала е това, което синтезира всички капитали в едно, капиталът като един, без да пренебрегва, а като отчита и доказва различието и разнообразието на видовете капитали, техните форми и функции.