Тами Хоуг
Наследство на злото (71)

70.

На следващия ден цялата оперативна група, която работеше по случая, се събра преди той да бъде поет от другата смяна, защото бе станал многопластов. Злото се бе разраснало като рак, бе пръснало метастазите си и бе докоснало и унищожило прекалено много животи.

— Със смъртта на Стан Демпси приключихме — обяви лейтенант Дос. — По него няма да има повече работа.

— Какво ще стане с тялото му? — попита Ковак. — Дъщеря му ще дойде ли да уреди погребението?

— Не. Каза да вземем пари от сметката му и да се погрижим за това. Цитирам нейните думи.

Типен подсвирна леко.

— По-остро от зъби на змия е да имаш неблагодарно дете.

— Не! Това е моя реплика! — оплака се Елууд.

— Шекспир е част от човешкото наследство, приятел. Достъпен за всички.

— Това не е правилно — продължи Ковак, игнорирайки спора им. — Демпси беше един от нас. Наистина накрая се побърка и му се разхлопа дъската, но той бе един от нас. Трябва да се погрижим за него. Ние сме неговото семейство.

Дос кимна.

— Съгласна съм с теб. Ще видя какво можем да направим. Почти съм сигурна, че началството няма да позволи нищо в светлината на събитията. Говорете с вашия представител в благотворителната асоциация. Може би синдикатът също може да помогне.

— Ще пренебрегнем началството — предложи Ковак. — Няма да се допитваме и до синдиката. Ще направим за Стан това като приятели, каквито никога не сме му били.

Около масата се разнесе одобрителен шум. Ковак предположи, че всеки, който някога бе работил със Стан Демпси и не беше му обръщал внимание или си бе правил майтап с него, сега изпитваше миг на мълчалива вина.

Дос продължи.

— Ники, научи ли каква е официалната причина за смъртта на Уейн Хас?

— Токсикологията все още не ни е изпратила доклада — отвърна Лиска. — Временното заключение на медиците е сърдечен удар, но Боби Хас най-подробно е описал в дневника си как е тровел баща си със селен. Представял си, че ще става доктор.

— Представете си колко много като Боби Хас вече са завършили медицина — каза Типен. — И право, и бизнес. Изследванията показват, че много от собствениците на петстотинте най-богати в света компании са социопати.

— Това момче бе замислило и осъществило почти перфектни убийства — рече Ковак. — Карл Дал щеше да отиде в затвора за престъпления, който не е извършил. А Боби Хас щеше да продължи по своя заслужен път.

— Ники, провери ли в документите по случая, за да видиш какво е написал Стан Демпси за Боби Хас? — попита Дос.

— Боби Хас е бил разпитан. Представил е алиби. Изглежда никой не го е проверил — отговори Лиска. — Стан вече бил вдигнал мерника на Карл Дал. Боби е бил на шестнадесет години, добър ученик, учтиво момче, никога не се е забърквал в неприятности. Изглеждал отпаднал и разстроен заради смъртта на мащехата си и децата…

— Минал е между капките.

— Да.

— Докъде стигнахме с Дейвид Мур? — попита Ковак.

Дос сви рамене.

— До никъде. Той е оправдан по нападението върху жена му. Няма нищо общо с отвличането й. Сигурна съм, че финансовите инспектори ще се разровят здраво в сметките му във връзка с развода, но така или иначе той се откачи от въжето. Нямаме нищо, с което да го задържим или да предявим обвинение към него.

Ковак се намръщи.

— Не съм съгласен. Ако е невинен, защо толкова бързо повика адвокат?

— Интересно защо ти и Крис Логън се опитвате на всяка цена да му постелете пътя към затвора — рече сухо лейтенантът.

— Искам да знам какви бяха мистериозните двадесет и пет хиляди долара и защо изглеждаше толкова ясно, че Мур има нещо общо с брата на Джини Бърд.

— Може би наистина има — намеси се Елууд. — Може би наистина са планирали да премахнат съдия Мур, но Боби Хас е изпреварил Берген.

— Дори ако случаят е такъв — продължи Дос, — обвиненията в конспирация са трудни. Ако няма обвинение в углавно престъпление, случаят никога няма да стигне в съда. А фактите остават. Дейвид Мур не е извършил нищо незаконно — това е всичко, което знаем.

Лиска сръга с лакът Ковак.

— Не можем просто да го хвърлим в килията само защото ти го смяташ за негодник, Коджак.

— Без него светът ще бъде по-добро място — изръмжа той.

Независимо дали Дейвид Мур беше извършил престъпление или не, Ковак имаше намерение да стигне до дъното на тази помийна яма, ако не по други причини, то заради личното удовлетворение да направи живота на Мур непоносим. Той подозираше, че Мур има цял тон скътани пари от участията му в индустрията с хард порно. Може би някъде между тях щеше да успее да намери някакво обвинение. Както казваше Логън: върви по дирята на парите.

— Какво знаеш за филмите му, Типен? — попита той.

Лиска сложи ръце на ушите си и започна да сумти.

— Те са прекалено хард за мен — отговори Типен. — Насилие. Садомазохизъм. Ако за него може да се съди по филмите му, Дейвид Мур, или Дейвид М. Грир, е едно болно пале, което обаче е защитено от Първата поправка. Може да определим работите му като социално и морално достойни за порицание, но не попада под ударите на закона.

Ковак се намръщи.

— Добре — произнесе с дълга въздишка Дос и с това сложи край на срещата. — Да приключим с него и да вървим напред. Ако никой няма нищо друго…

Всички вече ставаха от столовете си, когато Лиска неочаквано извика „Стоп! Чакайте!“ и привлече вниманието им.

— Я погледнете Ковак! Това не е ли… нов кафяв костюм?

От всички страни се понесоха „ох“ и „ах“, които го накараха да се изчерви.

Той завъртя очи.

— Е, и к’во? За Бога! Голяма работа! Купувам си един костюм на всеки десет години, независимо дали ми трябва или не.

Сам стоеше пред огледалото в мъжката тоалетна и се опитваше да реши дали се нуждае от бръснене. По-добре не. Без съмнение щеше да се пореже и да се появи на вечерята с парченце тоалетна хартия на лицето.

Лиска влезе вътре точно когато сменяше ризата си с нова. Той й се озъби в огледалото.

— Трябва да престанеш да влизаш тук, Тинкс.

— Не ми отнемай удоволствието. То ми е единственото напоследък.

— Господи, много си го закъсала значи!

— Къде ти е лепенката? — попита тя. — Да не си се отказал?

— Престанах.

— Сам, направо ме побъркваш! Ако се разболееш от рак и умреш…

— Не! Престанах да пуша. Оставих цигарите.

Погледът й, пълен с недоверие, в друг случай би го накарал да се разсмее, ако не бе толкова нервен.

— Брей! Просто така?

— Просто така. Време е да започна да обръщам повече внимание на себе си, преди да свърша като Стан Демпси, заобиколен от цял арсенал оръжия и един-единствен градински стол в задния двор.

Лиска изпуфка.

— Да не би да помирисвам кризата на средната възраст?

— Не, просто се намираш в мъжката тоалетна. Шансовете да помирисваш нещо друго са големи — рече той и се запипка с една нова вратовръзка с цвят на кехлибар, която хомосексуален продавач в магазина за мъжка мода го посъветва да си купи, защото била в хармония с нюансите на уиски в очите му.

Боже опази!

Лиска плесна с ръце и се опита да му върже вратовръзката.

— Хубава връзка — похвали го тя. — Подхожда на очите ти.

Ковак се намуси и изсумтя.

— Е, накъде си се разбързал толкова, господине? Любовна среща ли имаш?

— Вечеря — промърмори той, очите му бягаха от нейните.

— Среща с вечеря?

— Само вечеря.

— С някого, когото познавам?

— Не е твоя работа, дърта клюкарке — рече раздразнено той и нагласи възела точно под адамовата ябълка, за да няма чувството, че ще го задуши до смърт.

— Ами това го прави напълно моя работа — настоя Лиска с дяволити пламъчета в очите.

— Ще вечерям със съдия Мур — призна неохотно той.

Веждите на Лиска скочиха до небето.

— Със съдия Мур?

— Да.

— Кари — уточни тя.

Ковак изпъхтя.

— Кари.

Лиска се разсмя и плесна с ръце.

— Ах, ти лъжец такъв! Отиваш на среща. Ти си мръсник! Задникът на съпруга й все още го боли от удара на вратата, която го прасна, а ти вече си уреждаш среща с нея.

— Не е точно така — изръмжа Ковак. — Това е просто една вечеря за благодарност. С нейната петгодишна дъщеря. Нищо повече.

— Я стига, Коджак! Не ме баламосвай — изкиска се Лиска. — Ясен си ми от доста време. Ти няма да си купиш нов костюм, за да вечеряш с петгодишно дете.

Ковак не каза нищо. Не знаеше какво би могъл да каже. Не искаше да вдига много шум за това, че Кари го бе поканила. Беше прекалено. Тя бе травматизирана. Това бе единствената причина да го покани: не беше с всичкия си, все още не мислеше разумно.

Лиска посегна и отново оправи възела. Погледна навъсено към него и сложи ръка на сърцето му.

— Внимавай с това, обещаваш ли?

— Прекалено късно е — призна той. Мили Боже, потеше се като кон! Отново разхлаби вратовръзката.

— Само помни едно нещо, Сам — рече сериозно Лиска.

— Какво?

— Тя е… тя е…

— Прекалено добра за мен?

— Адвокат.

Двамата се разсмяха. Лиска го прегърна силно.

— На добър час, младежо! — каза и отново стегна възела. — Бъди учтив, възпитан, не си гризи ноктите, не говори с пълна уста и се прибери вкъщи преди вечерния час.

— Слушам, мамо — отвърна той, облече новото си сако и се упъти към вратата.

— И още нещо, Сам.

Той я погледна през рамо. Изражението й бе абсолютно сериозно.

— Какво?

— Остави тази вратовръзка на мира, иначе ще ти счупя пръстите.

Винаги бе толкова любезна, партньорката му.

Ковак отдаде чест и тръгна към нещо добро.