Тами Хоуг
Наследство на злото (36)

35.

Кари остана дълго време на любимото си място в дневната, без да прави нищо, без да мисли за нищо, загледана в нищото. Къщата бе абсолютно тиха. Напрежението, което тежеше във въздуха, бе изчезнало. Беше останала само тя — изтощена, празна, пресушена от безсилие.

Около десет и половина Анка слезе тихичко долу и спря пред вратата на трапезарията.

— Добре ли сте, госпожо Мур?

Кари махна с ръка.

— Не, но нищо не може да се направи. Излизаш ли?

— Само за да взема един филм от видеотеката и малко пуканки. Да ви донеса ли нещо?

— Не. Благодаря ти, Анка.

Момичето се помота малко в коридора, сякаш искаше да каже още нещо. Но явно размисли и тръгна.

Кари се върна към бездействието — да гледа в нищото и да не чувства нищо. Чудеше се какво щеше да чувства на другия ден, и на следващия? Облекчение? Тревога? Безпокойство? А също и как Луси щеше да реагира на неочакваното отсъствие на баща си?

С дъщеря си Дейвид бе различен човек. С нея той беше мъжът, за когото се бе омъжила — нежен, забавен, преливащ от обещания. Връзката му с Луси бе основана на истинска и чиста любов, неопетнена от онова, в което се бе превърнало останалото от живота му. В тази връзка нямаше следи от уличаващи документи. Той беше нейният татко. Нейните очаквания бяха простички. Все още не я беше разочаровал.

Кари целенасочено не си задаваше въпроса как се чувства Дейвид и какво прави сега. Каза си, че това не я интересува. Всъщност наистина не я интересуваше. Какво говореше това за нея? А за брака й?

Тя стана неспокойно от стола и прекоси стаята. Все още я болеше всичко и навсякъде, а главата й се цепеше от болка. Един аспирин и постелята й се струваха най-добрата перспектива.

Когато мина зад бюрото на Дейвид, снимките на Луси привлякоха вниманието й. Дъщеря й бе истинско копие на нея самата като дете — палава усмивка, яркосини очи, разрошен облак от тъмна коса, който накрая се предаваше и завършваше с къдрици.

О, как й се щеше отново да е невинно дете!

Мишката на компютъра лежеше върху малка зелена подложка до клавиатурата. Без да се замисли, тя разсеяно премести мишката и кликна върху иконка в долната част на екрана.

Онова, което излезе и изпълни монитора, бе толкова далеч от невинността на дете, колкото човек не можеше да си представи.

На екрана се появи толкова позорна сцена, че Кари се почувства зле и й се зави свят, сякаш някой отново я удари по главата.

Една гола жена, вързана и с парцал в устата, висеше с разперени като крила на орел ръце на веригите, с които бяха вързани китките и глезените й, а по ръцете й течеше кръв. Двама мъже с кожени маски върху лицата я изнасилваха — единият отпред, другият зад нея. Тя изглеждаше ужасена.

Ето какво бе гледал съпругът й, когато бе дошла да му съобщи, че иска да се разведе. Кари неудържимо затрепери. Премести курсора на полето за интернет адреси и кликна стрелката надолу, за да види списъка на сайтовете, които Дейвид бе гледал напоследък. Заредиха се порно след порно.

Тя кликна върху един адрес и друга снимка, също толкова ужасна и пълна с насилие като първата, се показа на екрана.

След секунди, когато се съвзе от шока, огледа останалата част от страницата — заглавието, надписите. Беше реклама за филм, който се предлагаше на DVD или видео. В краткото резюме се рекламираше свиреп садизъм и сцени пълни, с насилие и изнасилване.

Филмът бе от Дейвид М. Грир.