Тами Хоуг
Наследство на злото (42)

41.

— Той не зададе нито един въпрос за жена си — коментира Ковак. — Тя можеше да е в мазето, изрязана като тиква за Хелоуин. Ако е невинен, не мислиш ли, че би могъл да покаже поне малко загриженост?

— Невинен? — попита Лиска. — Не може ли просто свестен?

— Или човечен? — на свой ред попита Ковак.

Работната група се бе събрала в трапезарията на семейство Мур — промяна на мястото на щаба вследствие събитията от сутринта. След като Дос и Ковак вече бяха тук, за да се справят с хаоса, за останалите от екипа беше по-лесно да се присъединят към тях.

Стаята бе коренно различна от щаба в централата. Вместо тривиалния килим, белите стени и дългите маси с натрупани върху тях папки и бележки, обстановката тук сякаш бе излязла от списание за обзавеждане. Антични предмети, махагон, китайски порцелан, кристал. Една стая, която семейството използваше рядко, или поне така изглеждаше на пръв поглед.

Дейвид Мур бе в другата част на къщата. Седеше в дневната с телефонен специалист, доброволец от щатското бюро за арест на престъпници, в очакване на обаждане за откуп, което всъщност никой не очакваше.

Лейтенант Дос хвърли предупредителен поглед на Ковак.

— Дръж си юздите, детектив. Опитай да се контролираш.

— Какво? — извика той, докато се разхождаше от единия до другия край на масата. — Мур е заподозрян, въпреки че знаем къде е бил снощи. Може да вика „помощ“ колкото си иска. Крадецът вика „дръжте крадеца“. Това не променя факта, че разследванията по отвличане винаги се провеждат в две посоки: извън семейството и вътре в него.

— Знам как се водят разследвания — отвърна му Дос. — Но ти няма да бъдеш човекът, който ще го разпитва.

— Защо не? — попита Ковак. — Аз го ръчкам с ръжена от самото начало. Вече само като ме види и губи самообладание, изпуска си нервите. Не ми трябва много, за да го извадя от равновесие и да го докарам до ръба на нервна криза. Със сигурност ще се изтърве, ще каже нещо, което не бива да казва. Не е достатъчно умен, че да остане хладнокръвен и да запази спокойствие.

— Нито пък ти — рече Лиска, което предизвика тих смях около масата.

— Достатъчно умен е, щом е успял да води таен живот под носа на човек, смятан за един от най-проницателните обвинители, които познавам — намеси се Крис Логън.

Логън се бе присъединил към екипа, за да бъде наблизо, ако спешно се наложи да се извади заповед за обиск или нещо друго. Изглеждаше някак настървен, точно както се чувстваше и Ковак. Беше разхлабил възела на вратовръзката и разкопчал яката на ризата си. И също като Ковак крачеше нервно из стаята.

— Той все още не ме е видял — рече Логън. — Мисли си, че всички ние ставаме по пладне, включително и от канцеларията на прокурора. Нека аз и Ковак да го разпитаме.

Дос въздъхна.

— Човекът не е под арест. Внимавайте какво и как ще го питате.

Логън вдигна вежди.

— Че аз винаги правя така!

— Можем ли да получим заповед за обиск? — попита Ковак. — Искам да видя сметките му. И искам да претършувам тази дневна и апартамента на гаджето му.

— Не си ритай късмета — рече Логън.

— Забравихме ли нашия малък колега, който се разхожда наоколо, привеждайки в действие собствената си версия на „Алената буква“^[1]? — обади се Типен. — Нашият човек Стан ни е завещал съвсем ясно намеренията си на видеокасетата.

— Но как може Демпси да е влязъл в къщата? — попита Елууд. — Как е минал през алармата на охранителната система?

— И кога е станал руса жена? — попита Лиска. — Защото тази сутрин оттук е излязла руса жена.

— Дори и с перука, дори и от разстояние, никой не може да сбърка Стан Демпси с жена — рече Дос.

— Значи отново се връщаме на предположението, че наистина бавачката е излязла оттук тази сутрин? — попита Логън.

— Излязла е блондинка в „Сааб“ — уточни Лиска.

Ковак спря да крачи и свъси вежди.

— Човекът, който се е присъединил към Мур, любовницата му и Айвърс в петък през нощта в бара на „Маркуит“ — рус, слаб, с фини черти. — Той се обърна към Дос. — Взе ли касетата от камерите в бара?

— В управлението е.

— Но ако той е скритото оръжие — попита Лиска, — тогава къде е бавачката? Ченгетата са видели само една жена в колата.

— Значи е отвлякъл и бавачката — рече Типен. — Защо?

— Все още продължавам да твърдя, че ако бавачката е замесена, би било по-умно да си бе останала тук — продължи Ковак. — Защо да предизвиква подозрение?

— Ако действа сама, не е имала друг избор — обясни Дос.

— Но тогава какво следва? — намеси се Лиска. — Ако Анка е приключила със съдията и е изхвърлила тялото някъде, защо ще се връща тук? За да ни каже, че е била в „Старбъкс“ през цялото време? Как изобщо се е върнала тук?

— Може да не се е връщала — рече Елууд. — Тя е шведка, има си паспорт. Да речем, че е изхвърлила съдията, качила се е някъде на самолет и Дейвид Мур ще иде при нея, когато фурорът утихне. След като сложи ръка върху парите на съдия Мур.

— Така. Няма начин да открием това — рече Логън. Той погледна към Ковак и посочи с глава вратата.

— Добре — рече Дос. — Вие двамата поемате разпита на Мур. Елууд, Типен, вие се връщате в управлението, хващате телефоните и звъните на всички авиолинии. Да видим дали момичето не фигурира в някой списък на пътниците. Ники, все още ли мислиш, че момчето на Хас и приятелчето му може да са свързани с това?

Лиска сви рамене.

— Не знам. Да нападнат съдията на паркинга е едно, но може ли Боби Хас да измисли и осъществи отвличане като това? Изглежда ми невероятно.

Дос кимна.

— И какъв би бил мотивът му да поеме подобен риск?

— За да бъде даден процесът на Дал на друг съдия — предположи Лиска. — На някой от съдиите, които бесят.

— Има ли такива? — изненада се Елууд.

— Нещо за бащата на убитите деца? — попита Дос.

Лиска кимна.

— Причината да не открием Итън Прат е, че той се наслаждава на гостоприемството на нашите братя по борба от Сейнт Пол. Пиянско сбиване в бар.

— С някой друг фен на „Даласките каубои“? — попита Типен.

— Този път на „Нюйоркските янки“.

— Аз смятам, че лейтенант Дос е права — намеси се нетърпеливо Ковак. — Не ми изглежда правдоподобно момчето на Хас да рискува толкова много. Дори да е решен на всичко и готов да плати всяка цена, за да бъде осъден Карл Дал.

— Има ли нещо ново за него? — попита Елууд. — Подозираме ли го за това?

— Защо ще иска да нарани Кари… съдия Мур? — поправи се Логън. — Решението й е в негова полза. И как би могъл да стигне до тази къща? Защо ще рискува, когато пред нея са стояли ченгета и всеки полицай на територията на града го търси?

— Той не е типичен модел за ментално здраве и стабилност — напомни Типен. — Кой знае какви странни създания живеят в неговата психика? Защо е разпорил жената и е обесил двете дечица? Кой може да обясни?

— Аз продължавам да залагам на съпруга — рече Ковак, упътвайки се към вратата. — Да вървим да го стиснем като рохко сварено яйце.

Ковак и Логън излязоха и тръгнаха по коридора, всеки потънал в собствените си мисли как да проведат разпита. Когато влязоха в дневната, Дейвид Мур ги погледна от мястото, на което седеше. В ръката си държеше чаша с питие. А беше преди пладне.

— Няма да говоря с теб, Ковак.

Ковак вдигна вежди.

— Казал ли съм нещо?

Мур погледна Логън.

— Казах, че няма да говоря с него.

— Това е твое право, Дейвид — отвърна равнодушно Логън, докато сядаше на рамката на кожения фотьойл.

— Трябва ли ми адвокат? — попита Мур.

— Не знам защо ще ти трябва — рече Логън. — Не си арестуван за нищо.

Мур премести поглед от Логън към Ковак и обратно, като мишка, която преценява шансовете си между два котарака.

— Нямам нищо общо с изчезването на Кари — озъби се той.

Логън не му обърна внимание.

— От колко време бавачката работи за семейството?

— Ами от три години.

— Имаше ли добри препоръки от предишното място?

— Разбира се.

— И вие се обадихте и говорихте с предишните й работодатели?

— Кари го направи. Защо? Не може да мислите, че Анка има нещо общо с това.

Ковак вдигна вежди, сякаш бе изненадан от глупостта на изявлението на Мур.

— Да видим фактите. Бавачката липсва, колата на бавачката липсва и твоята жена липсва.

— Това е смешно — каза Мур. — Анка никога няма да…

— Колко близка бе Анка със семейството? — попита Логън.

— Тя е чудесна. Обича Луси.

— А теб?

— Какво мен? — Мур изглеждаше объркан, сетне погнусен. — Анка е бавачката на дъщеря ми! Това е всичко.

— Тя е красиво момиче — рече Ковак. — Млада, страстна, гореща. Изглежда много… предана… на теб.

Мур се изправи от стола.

— Но това е смешно!

— Нима? — попита невинно Логън. — Ако се кача горе и прегледам вещите й, дали няма да намеря твои снимки? Или ваши общи?

— Не знам. Никога не съм бил в нейната стая.

— Хайде, Дейвид — настоя Ковак. — Ти водиш двойствен живот. Имаш една любовница в апартамент. Не е трудно да си помислим, че може да си паднеш по малкото шведско кюфтенце?

— Това е гадно!

— Защо? Както подозирам, ти имаш моралните задръжки на пиявица — рече Логън. — Защо да не си опитал да изчукаш бавачката?

— Стига! — извика Мур. — Вън! Махайте се! Можете да отправите останалите си въпроси към адвоката ми.

— Както желаеш, Дейвид — рече Логън, отново спокоен. — Но ако избереш този начин, няма да играя повече добрия.

— Добрият ли? — извика недоверчиво Мур.

— Хей, Логън? — обърна се Ковак към него. — Адвокатите вече са се събудили. Може ли да взема заповед за обиск?

— Какво искате, детектив?

— Да претърся къщата, като начало тази стая, после да видя сметките му…

— Както винаги съм казвал — следвай пътя на парите — цитира себе си Логън.

— Защо не потърсите жена ми, вместо да ме нападате постоянно? — попита Мур.

Беше много объркан, доколкото можеше да прецени Ковак. И много уплашен. В очите му светеше паника. Движеше се като животно в клетка, напред и назад, а ноздрите му се свиваха.

— Както знаем и двамата, тя няма да ти бъде жена още дълго — пресече го Ковак. — Готова е да те изхвърли от кацата с меда, брато.

С почервеняло лице Мур заобиколи бюрото и вдигна телефона. Телефонният специалист погледна Ковак и Логън с учудване. Не можеше да повярва на очите си. Мур използваше домашния телефон, когато би трябвало да седи на тръни в очакване на обаждане за откуп. Все пак нали жена му бе отвлечена!

— Обажда се Дейвид Мур — рече той. — Трябва ми адвокат. Веднага.