Дейвид Балдачи
Да спасиш свидетел (54)

54.

Черната лимузина спря пред къщата. От предната врата излязоха Робърт Торнхил и неговата съпруга с официално вечерно облекло. Торнхил заключи, после двамата се качиха и колата потегли. Бяха поканени на официална вечеря в Белия дом.

Лимузината мина покрай кварталното телефонно табло. Металният шкаф беше голям, ъгловат и боядисан в светлозелено. Стоеше тук около две години, откакто компанията обнови свързочните линии в този стар квартал. Ръбестата кутия изведнъж се превърна в досадна гледка сред района с великолепни къщи и разкошни дворове. Затова местните жители платиха на общината да засади около таблото декоративни храсти. Сега те изцяло закриваха шкафа откъм пътя, принуждавайки техниците да идват от другата страна, обърната към гората. Храстите се оказваха не само красиви, но и твърде удобни за човека, който проследи с поглед минаващата кола, после отвори кутията и започна предпазливо да се ориентира из нейните електронни вътрешности.

С помощта на един от специализираните си прибори Лий Адамс определи коя линия води към резиденцията на семейство Торнхил. Помагаше му и опитът в работата със свързочна апаратура. Къщата на Торнхил имаше добра охранителна система. Но всяка охранителна система си има ахилесова пета — телефонната линия. Винаги телефонната линия. Благодарение на мистър Бел.

Лий мислено преповтори ходовете стъпка по стъпка. Когато неканен гост нахлуе в нечия къща, алармата се задейства и компютърът набира номера на охранителите, за да им съобщи за нашествието. Тогава наблюдаващият служител се обажда в дома да провери дали всичко е наред. Ако собственикът отговори, трябва да съобщи личния си код, в противен случай пристига полицията. А ако никой не се обади, полицията тръгва веднага.

Най-просто казано, Лий лишаваше системата от възможност да се свърже с централата, но така, че компютърът да не усети. Постигна това, като вгради тъй наречения телефонен симулатор. Най-напред откъсна къщата от телефонната мрежа, като преряза проводниците. Сега трябваше да излъже компютъра, че все още разполага с връзка. За целта той свърза симулатора, натисна ключа и домът на Торнхил започна да получава сигнал от телефонна линия, която не водеше абсолютно никъде.

Освен това Лий бе открил, че алармената система работи само от електромрежата, без собствено захранване. Голям пропуск. Собственото захранване не се поддаваше на манипулация, тъй като нямаше проводници, които да осигуряват достъп до него. Буквално всички алармени системи в страната използваха едни и същи основни входове за енергия и данни. Следователно всички те имаха и задни вратички. Лий току-що бе отворил своята.

Той събра инструментите и заобиколи през гората към задния двор на Торнхил. Избра прозорец, който не се виждаше от улицата. Разполагаше със схема на къщата и план на алармената инсталация. Беше му ги осигурил Фред Маси. През прозореца можеше да стигне до командното табло на горния етаж, без да минава покрай детекторите за движение.

Лий извади от раницата си електрошокова палка и я притисна към прозореца. Знаеше, че всички прозорци са свързани със системата, дори и тези на горния етаж. В повечето къщи бяха обезопасени само долните прозорци; ако беше така и тук, Лий просто щеше да се изкатери догоре и спокойно да влезе, без да задейства алармата.

Той натисна спусъка на палката, след това я премести по-настрани, където предполагаше, че се намират контактните елементи. Пусна в рамката общо осем електрически заряда. Токовите удари щяха да запоят плътно контактите, така че отварянето на прозореца да не прекъсва веригата.

Лий отвори ключалката, затаи дъх и вдигна рамката нагоре. Алармата мълчеше. Той бързо се прехвърли през прозореца и го затвори. Извади от джоба си малко фенерче, намери стълбището и тръгна нагоре. Скоро забеляза, че семейство Торнхил живее в изключителен лукс. Повечето мебели бяха антични; по стените висяха истински маслени картини; краката му затъваха в дебел и навярно много скъп килим.

Таблото на охранителната система се намираше точно там, където му беше мястото — в голямата спалня на втория етаж. Лий развинти капака и откри проводника към сирената. След две щраквания на клещите инсталацията изведнъж онемя. Той слезе долу, мина пред един от детекторите за движение, размаха предизвикателно ръце и дори му показа среден пръст, като си представяше, че насреща стои Торнхил, безсилен да спре нашественика. Червената лампичка светна и алармената система се включи, макар че вече не можеше да нададе вой. Скоро компютърът щеше да набере номера на охранителната централа, само че обаждането нямаше да стигне дотам. Щеше да изчака осем сигнала и да се изключи, след като не получи отговор. В централата всичко щеше да изглежда наред. Мечтата на крадеца.

Лий изчака, докато червената лампичка върху детектора изгасна. При всяко минаване пред него приборът щеше да се включва със същия резултат. Обаждане, осем сигнала, след това край. Лий се усмихна. Дотук добре. Преди да си тръгне, щеше отново да свърже проводника на сирената — Торнхил би заподозрял нещо нередно, ако не чуеше познатото писукане при отварянето на вратата. Но засега Лий си имаше друга работа.