Дейвид Балдачи
Да спасиш свидетел (49)

49.

С пистолет върху корема, Лий подремна неспокойно няколко часа на дивана във всекидневната. През пет минути се събуждаше с чувството, че някой прониква в къщата, но всеки път се оказваше, че просто развинтеното му въображение се опитва да го побърка. Накрая разбра, че няма да заспи, и реши да се подготви за пътуването до Шарлотсвил. Набързо се изкъпа и преоблече. Тъкмо приготвяше чантата си, когато някой тихо почука на вратата.

Фейт бе облечена с дълъг бял халат; подпухналите й бузи и зачервените очи подсказваха недвусмислено, че и тя не е успяла да заспи.

— Къде е Бюканън? — попита Лий.

— Мисля, че дреме. Аз не можах и да мигна.

— С мен е същата работа.

Той привърши с багажа и дръпна ципа на чантата.

— Сигурен ли си, че не искаш да дойда с теб? — попита Фейт.

Лий поклати глава.

— Не искам да припарваш до онзи тип и неговите наемници, ако се появят. Снощи се свързах с Рене. Разговаряхме за пръв път от толкова време насам, а трябваше да й кажа, че може да е станала мишена на някакъв смахнат заради собствената ми глупост.

— Тя как го прие?

Лицето на Лий просветля.

— Като че се зарадва да ме чуе. Не й разказах всичко, защото не исках да я плаша. Но мисля, че очаква с нетърпение да се видим.

— Радвам се да го чуя. Наистина, много се радвам за теб, Лий.

— Поне ченгетата са ми повярвали. Рене каза, че снощи един полицай наминал да я види, а из района обикаляла полицейска кола. — Той остави чантата и я хвана за ръката. — Малко ми е криво, че те изоставям.

— Става дума за дъщеря ти. Ние ще се справим. Нали чу Дани? Здравата е приклещил онзи тип.

Лий не изглеждаше убеден.

— Точно сега в никакъв случай не бива да се отпускаш. В осем ще дойде кола да ви откара до самолета. Потегляте обратно за Вашингтон.

— А после?

— Настани се в някой мотел из предградията. Запиши се под измислено име и ми се обади по телефона. Щом уредя нещата с Рене, ще се върна. Вече разговарях с Бюканън. Той е съгласен.

— А после? — настоя Фейт.

— Всяко нещо с времето си. Казах ти, че няма гаранции.

— Говорех за нас.

Лий смутено опипа ремъка на чантата.

— О — избъбри той и се почувства като последен глупак.

— Разбирам.

— Какво разбираш?

— Чук-бам, мерси, мадам.

— Откъде ти хрумват подобни глупости? Не разбра ли вече що за човек съм?

— Мислех, че съм разбрала. Но май забравих. Ти си от самотниците — секс само за забавление. Нали?

— Защо се държиш така? Като че между нас не е имало нищо. Можем да поговорим по-късно. Нямам намерение да те зарежа.

Не му се искаше да става груб, но… дявол да го вземе, не разбираше ли, че не е време за разговори?

Фейт седна на леглото.

— Прав си, няма гаранции — каза тя.

Той сложи ръка на рамото й.

— Ще се върна, Фейт. Не съм изминал толкова път, за да избягам точно сега.

— Добре — рече тя. Стана, избърса лицето си и го прегърна за миг. — Моля те, много те моля, бъди предпазлив.

Фейт го изпрати през задната врата. Когато тя се обърна да влезе отново, Лий прикова поглед в нея. Запечата в паметта си всичко, от босите нозе до късата черна коса. За един кратък, мъчителен миг се запита дали не я вижда за последен път.

После яхна хондата и бързо потегли.

Когато мотоциклетът на Лий излетя с рев от алеята и зави по улицата, Брук Рейнолдс изтича обратно към колата. Дръпна вратата и задъхана надникна вътре.

— Дявол да го вземе, още когато тръгнах да погледна отблизо, усещах, че ще стане нещо такова. Сигурно е излязъл през задната врата. Дори не включи осветлението в гаража. Видях го едва когато мотоциклетът потегли. Какво ще правим сега? Къщата или мотоциклетът?

Кони погледна към пътя.

— Адамс вече изчезна. А моторът му е далеч по-мощен от тази бракма.

— Значи ни остава къщата и Локхарт.

Изведнъж Кони се разтревожи.

— Предполагаме, че тя все още е вътре. А всъщност не знаем дали изобщо е била там.

— По дяволите, знаех, че ще го кажеш. Трябва да е там. Ако сме изтървали Адамс, а Локхарт не е в къщата, ще се наложи аз да отплавам към Англия. И ти ще ме съпровождаш. Хайде, Кони, трябва да влезем.

Кони излезе от колата, извади пистолета и нервно се огледа наоколо.

— Мамка му, тая работа никак не ми харесва. Прилича ми на капан. Може да се натъкнем на засада. А нямаме подкрепления.

— И избор нямаме, нали?

— Добре, но стой зад мен, по дяволите!

Двамата тръгнаха към къщата.