Дейвид Балдачи
Да спасиш свидетел (43)

43.

След няколко мъчителни часа издирване Лий най-после успя да открие дирите на дъщеря си Рене. Майка й категорично бе отказала да му даде нейния телефонен номер в колежа, но в поредица от обаждания до различни инстанции, включително учебната канцелария, Лий лъга, умолява и заплашва, докато получи заветния номер. Голям късмет, няма що! Отдавна не бе разговарял с дъщеря си и ето че първото му обаждане от толкова време насам трябваше да е по такъв повод. Как ли щеше да се зарадва на татко си?

Съквартирантката на Рене в общежитието се закле, че я видяла да излиза от клас заедно с двама младежи от футболния отбор, единият от които бил неин приятел. След като каза кой се обажда и остави за Рене своя номер, Лий прекъсна връзката, после потърси номера на областния шериф в Албърмарл. Успя да се свърже с неговата заместничка и я уведоми, че някой е отправил заплахи срещу Рене Адамс, студентка от местния колеж. Биха ли изпратили някого да провери? Жената взе да задава въпроси, на които Лий не можеше да отговори — например с кого разговаря, по дяволите! Много му се искаше да й отговори: Ами вземете да проверите в списъка на издирваните лица. Премалял от тревога, той стори всичко възможно да я убеди, че говори сериозно. После прекъсна и пак се загледа в ъгловатите букви на посланието.

— Рене срещу Фейт — бавно изрече той.

— Какво?

Лий се завъртя стреснато и видя Фейт да стои на стъпалата с широко разтворени очи.

— Лий, какво има?

Не му хрумваше съвършено нищо. С изкривено от тревога лице той подаде безмълвно телефона на Фейт. Тя погледна съобщението, после вдигна очи към него.

— Трябва да се обадим на полицията.

— Тя е добре, току-що разговарях с нейната съквартирантка. Обадих се и на полицията. Някой ни опушва като лисици. Иска да ни изкара от дупката.

— Не можеш да бъдеш сигурен.

— Права си — унило призна той. — Не мога.

— Ще се обадиш ли на онзи номер?

— Сигурно искат да направя точно това.

— Боиш се да не проследят обаждането? Може ли да се засече клетъчен телефон?

— Възможно е, ако имаш необходимата апаратура. На телефонните компании понякога им се налага да го правят, за да определят откъде е дошло някое обаждане до полицията. Методът използва разликата във времето за пристигане на сигнала до различни централи и предлага няколко възможни позиции… По дяволите, главата на дъщеря ми може да е под ножа, а аз се раздрънках като някакво скапано научно списание.

— Но не и точното местоположение.

— Не, поне доколкото ми е известно. Определено не е толкова точно, колкото засичането от сателит. Но знае ли човек? Все се намира някой дрислив умник да изобрети нов боклук, дето да ти отнеме още малко от свободата. Знам го, бившата ми жена се омъжи за такъв тип.

— Трябва да се обадиш, Лий.

— И какво да им кажа, дявол да го вземе? Те искат да я разменят срещу теб.

Фейт положи ръка върху рамото му, разтри напрегнатите мускули и се притисна към него.

— Обади им се. После ще помислим какво можем да направим. Нищо лошо няма да се случи на дъщеря ти.

Той я изгледа.

— Не можеш да гарантираш това.

— Мога да гарантирам, че ще направя всичко възможно, за да не пострада.

— Включително и сама да се предадеш?

— Ако се стигне дотам, да. Няма да позволя друг да загине заради мен.

Лий безсилно се отпусна на дивана.

— Уж се смятах за много корав в напрегнати ситуации, а сега дори не мога да мисля нормално.

— Обади им се — твърдо повтори Фейт.

Лий дълбоко въздъхна и натисна бутоните един по един, докато Фейт седеше до него и се вслушваше. Сигналът прозвуча само веднъж, сетне отсреща отговориха.

— Мистър Адамс?

Гласът бе непознат и за двамата. Металическото звучене подсказваше, че навярно е променен по някакъв начин. В него имаше нещо толкова нечовешко, че ги побиха тръпки на ужас.

— Да, говори Лий Адамс.

— Много мило от ваша страна, че оставихте в апартамента си номера на клетъчния телефон. Така бе много по-лесно да се свържа с вас.

— Току-що позвъних на дъщеря си. Тя е добре. И полицаите вече пристигат. Тъй че вашият план за отвличане…

— Нямам намерение да отвличам дъщеря ви, мистър Адамс.

— Тогава не знам защо изобщо разговарям с вас.

— За да убиеш човек, не е необходимо да го отвличаш. Дъщеря ви може да бъде ликвидирана днес, утре, идния месец, догодина. Докато отива на лекции, по време на тренировки, на излет или дори докато спи. Леглото й е на първия етаж, до прозореца. Често остава до късно в библиотеката. От лесно по-лесно, повярвайте ми.

— Смахнат мръсник! Изрод!

Лий изглеждаше готов да строши телефона на две. За да го успокои, Фейт стисна раменете му. Гласът продължи с вбесяващо безразличие:

— С истерични изблици няма да помогнете на дъщеря си. Къде е Фейт Локхарт, мистър Адамс? Само това искаме. Предайте я и с всичките ви проблеми е свършено.

— И очаквате да ви повярвам без колебание?

— Просто нямате избор.

— Откъде знаете, че тази жена е при мен?

— Искате ли дъщеря ви да умре?

— Казвам ви истината, Локхарт избяга.

— Чудесно, другата седмица можете да погребете Рене.

Фейт дръпна Лий за ръката и посочи телефона.

— Чакайте, чакайте! — възкликна Лий. — Добре, ако Фейт е при мен, какво предлагате?

— Среща.

— Тя няма да дойде доброволно.

— Изобщо не ме засяга как ще я доведете. Това си е ваша грижа. Ще ви чакаме.

— И после ще ме пуснете да си вървя?

— Свалете я от колата и се махайте. За останалото ще се погрижим ние. Вие не ни интересувате.

— Къде?

Човекът отсреща продиктува адрес извън Вашингтон по посока Мериленд. Лий познаваше това място — беше много уединено.

— Ще се наложи да пристигна с кола. А ченгетата са навсякъде. Трябват ми няколко дни.

— Утре през нощта. Точно в дванайсет.

— По дяволите, не ми давате много време.

— В такъв случай предлагам да потеглите незабавно.

— Слушайте, ако пипнете и с пръст дъщеря ми, ще ви намеря на всяка цена. Кълна се. Най-напред ще ви изпотроша всички кости, а след това ще стане наистина зле.

— Мистър Адамс, смятайте, че сте най-щастливият човек на този свят, защото не ви броим за заплаха. И още нещо за ваше добро: когато се отдалечавате, в никакъв случай не поглеждайте назад. Няма да се превърнете в стълб от сол, но и няма да сте приятна гледка.

Връзката се прекъсна.

Лий остави телефона. Няколко минути двамата с Фейт седяха, без да проговорят. Най-сетне Лий изрече с усилие:

— А сега какво ще правим?

— Дани обеща да пристигне колкото може по-скоро.

— Чудесно. А аз имам срок: утре в полунощ.

— Ако Дани не дойде навреме, ще отидем там, където ти казаха. Но преди това ще викнем подкрепления.

— Кого, ФБР ли? — трепна Лий. Тя кимна. — Фейт, не знам дали можем да обясним на федералните всичко това за цяла година, камо ли за един ден.

— Друго не ни остава, Лий. Ако Дани пристигне навреме и има по-добър план, ще го приложим. Ако не, ще се обадя на агент Рейнолдс. Тя ще ни помогне. Ще я накарам да ни помогне. — Фейт стисна ръката му. — Нищо няма да се случи на дъщеря ти. Обещавам.

Лий от все сърце се надяваше да е права.