Брад Тор
Черният списък (56)

53

Понеже не разполагаха с достатъчно жива сила да оставят кола, която да проследи Бремър от Пентагона до игрището, където щеше да се проведе мачът на дъщеря му, известно време разискваха къде да го причакат.

Роудс настояваше да го заловят на паркинга. Харват не беше съгласен. Мачът беше „на неутрален терен“, но съществуваше опасност някой от другите родители да го познае. Забележеха ли го да влиза в паркинга и веднага да потегля с непознати, щяха да се усъмнят. Най-малкото рискуваха някой да спомене нещо на госпожа Бремър, а той не искаше да я замесват.

Роудс обаче изрази съображение, с което Харват се съгласи. От съобщенията на Моли във „Фейсбук“ бяха научили, че баща й винаги закъснява за мачовете й. Роудс го убеждаваше колко значителна е вероятността Бремър да закъснее, а така проблемът с другите родители на паркинга отпадаше.

Понеже беше участвал в гимназиални състезания, Харват знаеше, че Бремър няма да е единственият закъснял за мача. Нямаше как да го причакат на паркинга с надеждата никой да не ги забележи. Съществуваше опасност прекалено много фактори да се объркат, фактът обаче, че Бремър вероятно ще бърза да стигне до игрището, щеше да им бъде от полза.

Ако бързаше, навярно щеше да избере най-директния маршрут от Пентагона и вниманието му щеше да е съсредоточено върху крайната цел, а не върху случващото се около него.

При почти всяка друга ситуация да спрат до колата му, докато излиза от нея, да метнат качулка върху главата му и да го натоварят в събърбъна щеше да е най-бързият, най-чистият и най-ефективният метод. Днес обаче се налагаше да жертват бързината и чистотата, но ако изпълнеха ефективно задачата, целта щеше да оправдае средствата.

След като проучиха района, където щеше да се състои мачът, оставиха Роудс да изпълни своята мисия. После Кейси и Харват огледаха много щателно две други места, които щяха да използват, и се върнаха на магистралата. Паркираха край отклонението, по което бяха сигурни, че Бремър ще свие.

Още щом Харват изключи двигателя, Кейси подхвана спора, който водеха, откакто бе чула името на Бремър.

— Недоумявам защо си толкова сигурен, че това е най-добрата тактика.

— Това е единствената тактика, Грет — отвърна Харват.

— Как не!

Разбираше защо е ядосана. Ако беше на нейно място, щеше да се чувства по същия начин.

— Колкото до Роудс… — смени темата той.

Кейси го разбра веднага.

— Ще си изпълни задачата — отвърна. — Няма да й хареса, но ще го направи.

— Ти също трябва да ми се довериш.

— Да ти се доверя и да ми харесва какво искаш да направим са две различни неща.

— Знам — каза Харват.

Беше искрен. Уважаваше Кейси. Тя беше шлифован и изключително способен агент. Въпреки този факт или именно заради него знаеше, че трябва да я държи под око. Решеше ли да действа на своя глава, нямаше да е първата, преценила, че мнението й как да процедират, е най-доброто. Харват го беше правил повече пъти, отколкото би успял да изброи.

Успя да смени темата и двамата си побъбриха, докато един от чистите мобилни телефони на Кейси не завибрира. Получиха няколко съобщения с прикрепени снимки. Тя ги разгледа и подаде телефона на Харват. Моли и майка й бяха пристигнали. Роудс беше снимала и тях, и колата им. Засега всичко вървеше по план. Харват си погледна часовника и реши, че е време да се подготвят.

Взе дистанционното за отключване на колата, остави ключа на таблото и с Кейси излязоха от колата. Свалиха предната табела и отидоха отзад. Харват натисна бутона на дистанционното и преброи за колко време се отваря капакът на багажника. Влезе в него и Кейси затвори капака. Харват пробва дали се отваря отвътре. Доволен от експеримента, вдигна палци и тя седна зад волана.

От мястото, където се намираха, не виждаха добре магистралата. Нямаше да разполагат с много време да потеглят, след като забележат автомобила на Бремър. Кейси се погледна в огледалото за обратно виждане и си нагласи блузата.

— Няма нужда да ти напомнят да се усмихнеш и да включиш целия си чар, нали? — обади се Харват от дъното на багажника, където се беше скрил.

— Ако е като другите мъже, които познавам, няма да гледа усмивката ми.

— Добро наблюдение — отвърна той. — Не забравяй скоростта!

— Как изобщо съм оцеляла без теб? — озъби му се тя. — Знам при каква скорост се задействат въздушните възглавници. Не бой се.

— Съжалявам. Само не забравяй да ме предупредиш, за да се подготвя за сблъсъка.

— Ще гледам да не забравя.

Харват поклати глава и се усмихна. Не обичаше да й казват какво да прави и какво да помни. Не я винеше. Той беше същият. Отвори уста, но тя го сряза:

— Не те чувам. Наблюдавам пътя.

Харват се усмихна отново и се задоволи да чака мълчаливо. След десет минути Кейси се обади:

— Контакт!

Захвърли бинокъла върху съседната седалка и включи двигателя.

Не му беше приятно да се скрие в багажника. Предпочиташе да е зад волана, но идеята беше негова. Така можеха да осъществят плана. Въпреки всичко чувството, че не владее стопроцентово положението, го измъчваше.

— Помни! — повтори той. — Внимавай за скоростта! И да ме предупредиш за сблъсъка.

— Искаш ли да се обзаложим дали има нещо по-лошо от непоискан съвет?

— Разбирам. Но не забравяй за безценния си товар в багажника.

— Знам, че не виждаш — отвърна тя, — но в момента съм стиснала устни. — Преди Харват да успее да продума, добави: — Той ще завие всеки момент.

— Сигурна ли си, че е Бремър?

— Почакай.

Изминаха няколко секунди. Когато автомобилът на Бремър напусна магистралата и сви надясно, Кайси докладва:

— Пипнахме го. Той е.

После излезе на шосето — местен път в провинциална Вирджиния. Дървета с дебели стволове и зелени поля и тук-там по някоя спретната къща. Харват се опита да прецени колко бързо се движат, къде се намират и кога ще стигнат мястото на сблъсъка. Изкушаваше се да попита Кейси, но тя трябваше да се съсредоточи върху шофирането. Проблемът обаче бе, че тя продължи да увеличава скоростта и дори от укритието си той усещаше, че надвишават разрешената скорост. Не издържа и попита:

— Какво, по дяволите, става?

— Явно татко не иска да разочарова момиченцето си.

— С каква скорост се движим?

— Не ти трябва да знаеш — отвърна Кейси и добави: — Не вярвам да спре на знака. Да го бутна ли отзад?

Маневрата беше ефективна, но потенциално смъртоносна. Автомобилът на Бремър щеше да се завърти, да удари дърво, да кривне в канавката и да се обърне или да се сблъска с кола в насрещното платно. Харват не искаше да рискува.

— Не — каза. — Не бива да го превърташ.

— Какво да направя тогава? Той не намалява.

— Ще спре.

— Не мисля. Вече виждам знака „Стоп“, а значи и той го вижда.

— На какво разстояние сме от него?

— Около шест коли — отвърна Кейси.

— Няма да рискува да го глобят. Ще забави, ще се огледа наляво и надясно и пак ще настъпи газта. Трябва да го удариш, преди да ускори.

— Ще опитам.

Харват се притисна към задните седалки и се подготви за сблъсъка. Кейси пришпори тежкия събърбън и почти веднага натисна спирачките, за да навлезе в кръстовището в подходящия момент. Бремър се движеше прекалено бързо и Харват разбираше колко й е трудно да улучи момента.

Усети как двигателят потрепери, когато Кейси за пореден път коригира скоростта. След пет секунди тя натисна газта и изкрещя:

— Сега!