Брад Тор
Черният списък (5)

2

Париж

Понеделник сутрин

— Пистолет! — извика Скот Харват и се хвърли на пода в апартамента.

Порой от куршуми обсипа рамката на вратата, от която се разлетяха трески. Харват събори Райли Търнър на земята, преобърна се по корем и затвори вратата с ритник.

— Бягай! Бягай! — изкрещя той и се изправи, но Райли не помръдна.

Харват погледна надолу и видя кръв и сивкави парченца плът около дупката, която куршумът беше пробил в главата й. Не беше нужно да проверява пулса й. Беше мъртва. За миг времето спря.

Но след още един миг инстинктът му за оцеляване се задейства, последван от наученото. Шокът, че Райли е убита, беше отпратен в най-отдалеченото кътче на съзнанието му и той се съсредоточи върху тук и сега. Прокара длан по тялото й. Търсеше оръжие, но не откри.

Остави мъртвата си партньорка в коридора, скочи и хукна към дневната. Сега целта беше да остане жив.

Всички сигурни къщи на „Карлтън Груп“ си приличаха. Харват изтича до двете канапета, вдигна възглавниците от първото, но видя разтегаемия матрак отдолу и се отказа. Екипировката за извънредни случаи беше в другото канапе.

Комплектите понякога бяха приспособени за специални задачи, но обикновено съдържаха трудни за набавяне вещи от първа необходимост за агенти в чужда държава — пари в брой, кодирани СИМкарти, мобилни телефони, шперцове, лекарства и бинтове, подслушвателни устройства, белезници, електрошок, флакони със сълзотворен газ, сгъваем нож, инструменти, устройство за нощно виждане, оръжие, заглушител, заредени пълнители, резервни амуниции и още няколко дреболии.

Харват свали възглавниците на другото канапе, отмести дъската под тях и извади дълга метална кутия. Набра кода, светна зелена лампичка и електронната ключалка на кутията щракна.

Той отвори капака. И без да чува тежките стъпки на стрелците да отекват в преддверието, знаеше, че не разполага с много време. Съдейки по заглушителите на оръжията им и по факта, че бяха открили строго секретното им убежище, нападателите им бяха професионалисти.

Освен това не се намираха в някое парижко гето, където изстрелите и насилието остават незабелязани. Дори пистолетите със заглушител издават много характерен и отчетлив звук. Съседите вероятно вече се бяха обадили в полицията. Стрелците щяха да побързат да си свършат работата и да се измъкнат от сградата. Налагаше се да действа бързо.

С разтуптяно сърце той грабна 45-калибровия глок и завинти заглушителя върху цевта. Зареди пълнителя, напъха два резервни в джоба си и взе няколко пръскалки.

Единствените включени лампи бяха в дневната и той ги изключи. Трябваше да се възползва от всяко предимство.

Надникна в тъмния коридор и зърна тялото на Райли на пода. Лежеше точно там, където беше паднала. Удари върха на флакона в бедрото си и го хвърли в коридора.

Той се търкулна и започна да съска, изпускайки облак лютив газ във въздуха. Нямаше да попречи на професионален убиец да нахлуе в апартамента, но едва ли бяха подготвени за такова посрещане. Всеки, обучен да прониква в затворени пространства, очакваше мебелировка и други подобни препятствия, както и въоръжена съпротива, но до сълзотворен газ се прибягваше на открито и тъкмо затова Харват реши да го използва.

Истинските професионалисти знаеха как да се придвижват през облаци сълзотворен газ, но въпреки това усещането беше противно — лигавиците набъбваха, очите започваха да сълзят, а от устата потичаше слюнка. Дробовете боляха, сякаш си вдишал хиляди иглички. На всичкото отгоре очите горяха и зрението се влошаваше. Точно на това разчиташе Харват. Сега можеше да се съсредоточи върху задната врата.

Нямаше убежища само с по един вход и изход. Всички трябваше да разполагат поне с по два. Фактът, че нападателите не само бяха открили апартамента, но и започнаха да стрелят едва когато той се появи, му подсказваше, че имаха достъп до прекалено много информация и се бяха подготвили добре. Сигурно знаеха къде се намират всички входове и изходи на сградата и следователно имаха значително предимство.

Той идваше за пръв път в това убежище, макар да беше посещавал подобни апартаменти в Париж. Често в по-старите сгради имаше вход за прислугата откъм кухнята.

Ако този апартамент имаше такъв вход, той едва ли беше останал неразкрит. Най-вероятно в момента пред него се събираше друг екип, готов да нахлуе с взлом. Харват не изгуби излишно време в догадки.

Влезе в кухнята, застина неподвижно и се заслуша, оглеждайки стаята. Бледо сияние струеше през френските прозорци. Точно както предполагаше, вратата в отсрещния край на стаята служеше като изход.

Той затаи дъх и стисна по-здраво оръжието. Не чуваше нищо от другата страна на вратата, но не беше необходимо. Усещаше ги. Той беше хищник на върха на хранителната верига. Не беше плячка, а ловец. Някой бе дръзнал да го вземе на мушка, но беше допуснал много, много сериозна грешка.

Придвижи се тихо наляво, отвори шкафа под мивката и го претършува набързо. Намери каквото търсеше. Свали капачката на шишето с веро, промъкна се до вратата и разля течността по пода. Когато шишето се изпразни, той го остави в мивката и излезе от кухнята.

Облакът сълзотворен газ се стелеше като дебела пелена в коридора, но той го усещаше и там, където стоеше. Очите му още не сълзяха, но скоро и това щеше да се случи.

За последен път пое дълбоко дъх, вдигна пистолета и го обзе ледено спокойствие. Очакването щеше да приключи всеки момент.

След пет секунди чу как автоматичният таймер пред входната врата изключва осветлението на стълбите с отчетливо прищракване.

— Едно, хиляда. Две, хиляда — отброи тихо.

Точно преди да стигне до пет, предната и задната врати зейнаха едновременно. Нападателите щурмуваха апартамента.