Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дортмундър (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Whats so Funny, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Доналд Уестлейк

Заглавие: Банда

Преводач: Петко Петков

Година на превод: 2008

Издание: първо

Издател: ИК „БАРД“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: Американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-927-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1252

История

  1. — Добавяне

29

В петък следобед Ан Мари хвана самолета от Вашингтон към „Ла Гуардия“.

Келп пристигна на летището малко по-рано с такси, за да има достатъчно време да подбере подходящата кола, с която да откара Ан Мари обратно до любовното им гнезденце. Както винаги, потърси возило с лепенка „лекар“. Беше твърдо убеден, че докторите имат много по-голям опит с възходите и паденията в живота, поради което при всеки удобен случай се стремят към възходите. Например, когато си избират и купуват автомобил.

Настоящото пътуване бе по-специално от обикновено, тъй като Ан Мари направи тридневна совалка между Ню Йорк и Вашингтон, за да се срещне с човека с обеците единствено заради Келп. Ето защо, докато оглеждаше паркинга за дълъг престой и търсеше лепенки „лекар“, както и кола с по-малко прах (следователно оставена наскоро), той се съсредоточи и върху това да подбере автомобил, който принадлежи на жена. Едно време щеше да се оглежда за скромен седан с малко километри и повече драскотини, но времената се менят и старите белези за разпознаване на дамска кола — също.

Е, все по нещо ще личи. Келп се поразходи известно време между наличните возила и забеляза бял „Лексус RX 400h“ — икономичен и с хибриден двигател. Имаше и лепенка „лекар“, необичайно за бяла кола. Докторът кара хибридна кола, значи го е грижа за околната среда. На задната броня имаше лепенка с надпис: „Планетата — наш дом — да я пазим чиста!“. Да бе. Келп надникна през прозореца и това, което видя, му хареса — две бутилки минерална вода „Поланд Спринг“ в поставките за чаши.

Един познат на Келп, Уоли Конър, който се занимаваше с електроника, наскоро му продаде грижливо преработено универсално дистанционно на много прилична цена. Дистанционното принципно бе разработено, за да лови различните електронни кодове на всеки модел телевизор, видео и дивиди, но след вещата намеса на специалистите предлагаше отключване на последните модели коли и премахваше нуждата от физическо насилие. Келп щракна само десетина пъти, преди да чуе приятния звук от отключването на лексуса. Огледа колата отвътре, за да се убеди, че билетът за паркинга е затъкнат в сенника над предното стъкло, заключи я отново и се отправи да посрещне Ан Мари.

Тя единствена от пътниците слезе от самолета без куфар. За сметка на това носеше обемиста черна кожена чанта, преметната през рамо. Приличаше на съблазнителна стюардеса без униформа.

Целунаха се под презрителните погледи на изнурените пътници, потътрили зад себе си куфари на колелца, и тръгнаха към подземния паркинг. Ан Мари изгледа зарадвана лексуса и каза:

— Това за мен ли е?

— Подбрах го специално.

— Толкова си предвидлив — похвали го тя и се настани на предната седалка.

Келп нагласи седалката, така че да му е удобна, и с удоволствие плати таксата за три дни. Излязоха от подземния паркинг и се насочиха на запад.

— Предполагам, че всичко е минало добре — подхвърли той.

— Дължиш ми четири стотачки.

— Искаш да кажеш, освен билета ли? Как така?

— Той поиска капаро — обясни Ан Мари. — Надуши нещо нередно и отказа да рискува репутацията си за по-малко.

— Разбирам — съгласи се Келп. — Добре си направила, че си му ги дала.

— Така е, Анди — отвърна Ан Мари. — Само да напомня, че не съм банкер на бандата.

— Знам, знам — увери я Келп. — През уикенда с Джон ще се хванем да свършим малко работа.

— Добре.

— Но иначе каза, че няма проблем, нали?

— Не му се щеше да признае колко е лесно — отвърна тя, — но аз се досетих.

Наближиха моста на 125-а улица.

— Липсваше ми — каза Келп.

— Знам. И ти ми липсваше.

— Сега ще идем да хапнем някъде.

Ан Мари се позамисли и каза:

— По-късно ще идем да хапнем някъде.