Доналд Уестлейк
Банда (41)

41

Четвъртък вечер обикновено бе натоварено време в супермаркета „Сейфуей“. Работеха до късно, а хората излизаха натоварени с продукти за уикенда. Мей принципно не поемаше вечерни смени, тъй като единственото рутинно нещо, което Джон наистина харесваше в ежедневието си, бе вечерята. Понякога обаче колегите се разболяваха или ги уволняваха, или просто изчезваха някъде и на Мей й се налагаше да замества, като тази вечер. Минаваше седем. Можеше да си тръгне в осем, да избере нещо вкусно от хранителните стоки, което щеше да стане бързо, и да се отправи към къщи. Лесна работа.

Първото нещо, което й направи впечатление в човека, бе, че носи само пакетче електрически крушки. Беше се наредил на нейната каса, а хората преди и след него тикаха препълнени със стока колички, така че човекът приличаше на ходещ пример за нещо, което не е поставено на мястото си. Мей продължи да си върши работата, да прокарва четеца над стоките, да го прави повторно, ако първия път не чуе „пиу“, и да побутва маркираните неща по лентата към момчето, което опаковаше продуктите. Тази вечер на смяна зад нея бе едно дебело хлапе с обратна захапка: целият персонал му викаше Шишко, но то явно нямаше нищо против. Мей продължи да наблюдава човека с крушките и когато погледите им се срещнаха, му кимна към последната каса, която бе за клиенти с по-малко от шест покупки. Всъщност надписът над нея гласеше: „Шест или по-малко стоки“. Човекът се усмихна в знак на благодарност и едва забележимо разпери ръце — с една дума: предпочитам да изчакам тук.

Хм. „Пиу“. „Пиу“. Крушката в главата й светна. Този беше ченге. Приличаше на ченге — тромав и самоуверен, човек, когото никой не би нарекъл Шишко, човек, който върши нещо немислимо за нормални хора, а именно да изчака огромна опашка от натоварени със стоки клиенти само за да си купи няколко крушки. Това говореше, че не само е ченге, но е и ченге, което проявява конкретен интерес към Мей. Лошо.

Първата й мисъл бе, че са арестували Джон. От друга страна, първата й мисъл винаги бе, че са арестували Джон, така че втората й мисъл бе да отхвърли първата. Ако бяха арестували Джон, защо ще идват тук! И ако ще идват тук, защо не се държат като истински ченгета и не прередят цялата опашка, за да й кажат каквото са решили да й кажат?

Е, скоро щеше да разбере. Още няколко хиляди „пиу“ и ето го и него. Побутна малката кошничка с четири стоватови матирани електрически крушки към нея и подаде десетдоларова банкнота. Усмихна се и каза:

— Знаете ли, наистина трябва да си сложите телефонен секретар.

„Този е от хората на Анди“, помисли си Мей, но добре знаеше, че не е права.

— О, вие сигурно сте човекът, с когото Джон се вижда напоследък — отвърна тя.

— Естествено — потвърди той.

„Пиу“. Тя взе десетдоларовата банкнота и заровичка за ресто, а Шишко сложи четирите електрически крушки в пластмасова торба. Джони Епик Под наем каза:

— В такъв случай вие сте моят телефонен секретар. Предайте на Джон, че трябва да ми се обади. Кажете му, че имаме разкритие.

„Надявам се, че Джон не мисли да измами този човек — помисли Мей. — Трябва да му напомня да внимава с него“.

— Ще му предам — отвърна тя. — Дано крушките ви свършат работа.

— Мразя да съм на тъмно — каза той, усмихна се за последно и отнесе крушките в мрака навън.