Овидий
Метаморфози (162)

Ромул и Херсилия

После в авзонското царство царува мощта на Амулий

противоправно. Чрез внука си старецът Нумитор връща

своето царство. В деня на Палилия дигат стените

на столнината. Но Таций с бащите сабинци започват

битки. Тарпея отлости им портата към твърдината

и заплати със живота — с доспехи затрупана беше.

И синовете на Курес като мълчаливите вълци

без нито звук из устата нападат мъжете в съня им

и към вратите напират със сила. Залостил ги беше

с яко резе Илиад, но самата Сатурнова щерка

скришом отвори едната без никакъв шум от гредата.

Само Венера усети, че пада преграда от входа.

Можеше да го залости, но никога бог не отменя

дело на друг бог. Там нимфи авзонски наяди живяха

близо до Янус, където ручеше студеният извор.

Тях тя повика на помощ. И нимфите не отклониха

нейната воля правдива. От извора те призоваха

да зашуртят и води, и потоци. Но входът на Янус

пак бе достъпен, не беше водата препречила пътя.

И в пълноводния извор изсипват възжълтата сяра

и сгорещяват с димящи асфалти подземни проводи.

С тези и други похвати до дъното изворно пращат

врящия зной и, води, що с алпийския лед до недавна

дръзвахте да се равните, сега сте на огъня равни.

Пушат от огнени пръски и двете крила на вратата,

входа, макар обещан на сабините твърди, преграждат

новите изворни струи, додето мъжете на Маворс

грабват доспехи. Когато ги Ромул в атаката хвърля,

с трупове на сабиняни покрива се римската почва

и се покрива с телата на свои, безсъвестен, мечът

смесва роднинските кърви — на зетя кръвта и на тъста.

Все пак решават чрез мир да завърши войната, не бива

да се избиват докрай, да получи власт царска и Таций.