Овидий
Метаморфози (13)

Фаетон

Вярват й най-после днес, че Епаф произхожда от нея

и от великото семе на Юпитер. С майка си има

храмове обши. По възраст и гордост на него подобен

бе Фаетон, син на Сол. Щом веднъж се похвали младежът,

че пред Епаф не отстъпва, че води от Феб потеклото,

не издържа Инахид и: „Ти, глупчо — му рече, — във всичко

майка си вярваш! Сега ми се перчиш с измислен родител.“

Поруменя Фаетон, но свенът му потисна гнева и

как го похули Епаф, на Климена, на майка си, каза:

„Ако и по-срамно, майко, да беше за тебе, мълчах си

смелият, дръзкият аз! О позор! Да го слушам как брътви

хули подобни по нас, да не мога уста да отворя!

Но ако истина аз съм създаден от корен небесен,

доказ ми дай за високия род, за да бъда с небето!“

Рече така и обгърна през шията своята майка,

та във главата на Меропс и в нейната, в брачните факли

сестрини той я закле за родителя знак да получи.

Тозчас Климена — дали Фаетон я затрогва с молбата,

или по-скоро от яд, че така я винят — към небето

двете ръце си издигна и с поглед към огъня слънчев

викна тя: „В блясъка, сине, на тези лъчи златозарни,

който ни гледа и чува, пред тебе сега се заклевам.

Този, когото сам виждаш и който света направлява,

той те роди. Ако лъжа, от мен да отвърне навеки

поглед и днешният ден да е сетен за моите взори!

Малко ти струва сега да откриеш дома на баща си —

там, откъдето зори, със земята граничи палатът.

Имаш ли смелост, иди и разпитай ти него самин.“

Скача тозчас Фаетон след словата на своята майка

в изблик на радост. В ума си той вече небето преброжда.

През Етиопия своя, през Индия после прекрачва —

знойна под звездния пек, и достига до изгрева бащин.