Овидий
Метаморфози (156)

Корабите на Еней

Щом се легатите връщат оттам и донасят, че няма

помощ етолска да дойде, рутулите неподкрепени

почват войната. От двете страни кръв обилно се лее.

Ето понесъл е Турн към еловите кораби жадни

факли. Огньове грозят пощадената част от водите.

Вече гореше смолата и восъка с друга подхрана

Мулцибер, стига пожарът платната на горната мачта

и върху вития кораб седалките почват да пушат.

Но богомайката свята Кибела познава елите,

гътани в Ида от нея: във въздуха медни чинели

звънват и звуци на флейта чемширова екват. Тя виква

от колесницата с впряга на лъвове два укротени:

„Със светотатна десница напразно пожара прехвърляш,

Турне. От теб го изтръгвам и няма на стръвния огън

да позволя да изгаря дървета и част от леса ми.“

Гръм изтрещя след речта на богинята. Облаци тежки

следват гърма, те изсипват пороища с едри градушки.

И с ненадейни вихрушки размесват астрейските братя

въздуха с морски грамади и тяхната свада започва.

От тях един помагач си избира хранилната майка,

скъсва кълчищните върви, държащи фригийските

чълни,

та ги понася, надига отзад и в морето потапя.

Щом се размекват гредите, дървото в тела се превръща

Задните корабни части в глави и липа се променят,

пръсти и плувни нозе се явяват наместо греблата.

Пак рамена рамената остават. Под кораба килът,

който заема средата, поема гръбначната служба.

Стават въжата къдрици, плещи пък напречните

мачти.

Пак е лазурен цветът им. И в тези вълни, от които

по-рано те се бояха, момински игри заиграват

морски наяди. Макар в планини каменисти родени,

плувват през гъвко море и нехаят си за потеклото.

Те, незабравили колко заплахи в морето са често

срещали, често подставят ръце под изпаднали

в трудност

кораби. Но на ахейци единствено помощ отказват.

Мразят пеласгите те, в паметта им е крахът фригийски

и на неритския кораб останките с радост видяха,

с радост в лицата видяха и как изведнъж каменее

корабът на Алкиной и как враства скалата в дървото.