Джим Бъчър
Смъртоносна опасност (6)

Глава 6

Кръстницата ми огледа бушуващия около нас огнен ад и се усмихна.

— Напомня ми за едни отминали времена. На теб не ти ли напомня, миличък?

Тя лениво протегна ръка и докосна главата на една от хрътките.

— Как успя да ме намериш толкова бързо, кръстнице? — попитах аз.

Тя се усмихна благо на адската хрътка.

— Ммм, аз също имам своите малки тайни, миличък. Просто исках да поздравя кръщелника ми, с когото толкова сме се отчуждили.

— Добре. Здрасти, приятно ми беше, ще се радвам да се видим пак някой път — казах аз. Гърлото ми се напълни с пушек и започнах да кашлям. — Ние малко бързаме, така че…

Лий се засмя. Звукът напомняше на леко фалшив звън на камбанки.

— Вие, смъртните, винаги бързате за някъде. Не сме се виждали от цяла вечност, Хари. — Тя се приближи до мен, придвижвайки се с гъвкава, чувствена грациозност, която при други обстоятелства сигурно щеше да ми подейства хипнотизиращо. Хрътките мълчаливо я следваха по петите. — Трябва да прекараме известно време заедно.

Майкъл отново вдигна меча си и заяви със спокоен глас:

— Мадам, отстъпете от пътя ни, ако обичате.

— Не обичам — рязко и злобно му се сопна тя. Чувствените устни се разтеглиха и разкриха изящни и остри кучешки зъби, а в същото време трите хрътки на Сенките заръмжаха гърлено. Златистите й очи се плъзнаха по Майкъл, след което се върнаха към мен. — Той е мой, сър рицарю, по правото на кръвта, според закона и заради собствената му нарушена дума. Двамата сключихме договор. Ти нямаш власт над това.

— Хари? — Майкъл ме стрелна с поглед. — Истина ли е това, което казва тя?

Облизах устните си и стиснах здраво жезъла.

— Тогава бях доста по-млад. И много по-глупав.

— Хари, ако си сключил договор с нея по своята собствена воля, тогава тя е права и аз не мога да направя почти нищо, за да я спра.

Поредната сграда се срути с трясък. Пожарът започна да ни приближава застрашително и стана горещо. Адски горещо. Процепът потрепери и започна да се смалява. Не ни оставаше много време.

— Хайде, Хари — измърка Лий. — Остави добрия рицар на Белия бог да си върви по пътя. Нека те отведа до водата, която ще успокои раните ти и ще облекчи болката ти.

Предложението ми хареса. Всъщност ми хареса много. Магията й се беше погрижила за това. Усетих как краката ми бавно и тежко се затътрят към нея.

— Дрезден — рече рязко Майкъл. — Мили боже, човече! Какво правиш?

— Върви си вкъщи, Майкъл — отвърнах му аз. Гласът ми прозвуча безизразно и неясно, сякаш бях пил. Видях как устата на Лий, меките й прекрасни устни се разтягат в триумфална усмивка. Не се опитах да се противопоставя на привличането на магията. Нямаше никакъв шанс да успея да накарам краката си да спрат да се движат. Лий знаеше номера ми от години и смятам, че винаги ще го знае. Никое от заклинанията ми нямаше да успее да ми върне самоконтрола за повече от няколко секунди. Докато се приближавах към нея, въздухът ставаше все по-прохладен и аз усетих нейния аромат — на тялото, косата й, — опияняващ мирис на диви цветя и мускусна пръст. — Съвсем скоро процепът ще се затвори. Прибирай се вкъщи.

— Хари! — изкрещя Майкъл.

Лий положи слабата си ръка с дълги пръсти върху тила ми. Връхлетя ме вълна от пламтящо удоволствие. Тялото ми реагира на докосването й, безпомощно и същевременно изпълнено с копнеж, и аз трябваше да положа огромни усилия, за да попреча на мисълта за невероятната й красота да ме обсеби напълно.

— Да, миличък мой — прошепна Лий и златистите й очи проблеснаха ликуващо. — Мили, мили мой. А сега остави настрани жезъла и пръчката.

Погледнах тъпо към пръстите си, които послушно се разтвориха. Пръчката и жезълът изтракаха на земята. Пламъците се приближаваха, но аз не ги усещах. Сияещият процеп продължаваше да се свива, като почти се беше затворил. Присвих очи, събирайки остатъка от волята ми.

— Ще изпълниш ли сделката ни сега, мое мило смъртно дете? — промърмори Лий, плъзгайки длани по гърдите и раменете ми.

— Ще дойда с теб — отвърнах аз бавно, с натежал глас.

В очите й проблесна злобно ликуване. Тя отметна главата си назад и се засмя, разкривайки сочните, апетитни извивки на шията и пазвата си.

— Когато адът замръзне — додадох аз, като едновременно с това измъкнах от джоба си малката кесия с призрачния прах.

Изсипах го всичкия в споменатата пазва. Науката ни все още не дава достатъчно сведения за влиянието на обеднения уран върху феите, но за феите и хладното желязо има предостатъчно. Те не го харесват, а съдържанието на желязо в състава на праха беше доста високо.

Върху безупречната кожа на Лий веднага се появиха страховити алени резки, тя изсъхна и се напука пред очите ми. Триумфалният смях на феята премина в агонизиращ писък и тя ме пусна. Започна да разкъсва панически копринената си рокля, разкривайки все по-голяма част от великолепната плът, разяждана от желязото.

— Майкъл — извиках аз, — сега!

Отблъснах вдървено кръстницата ми настрани, грабнах пръчката и жезъла и се хвърлих към процепа. Чух ръмжене и нещо се вкопчи в единия ми ботуш, повличайки ме към земята. Замахнах с жезъла към адската хрътка и дървото я улучи в едното око. Тя изрева яростно и другарите й от глутницата се стрелнаха към мен.

Майкъл се изпречи пред тях и замахна с меча си към единия звяр. Каленото желязо разсече плътта му и от нея бликнаха кръв и бял пламък. Втората хрътка скочи върху него, впи зъби в бедрото му и разтърсвайки главата си, започна да го разкъсва.

Стоварих с всичка сила жезъла върху главата й, отблъсквайки я назад, и повлякох приятеля ми към бързо смаляващата се линия на процепа. Сред заобикалящите ни руини започнаха да се появяват още адски хрътки.

— По-бързо! — изкрещях аз. — Няма време!

— Измамник! — изфуча кръстницата ми. Тя се надигна от земята, почерняла и обгорена, обвита в остатъците от красивата си рокля, разкривайки издълженото си, възлесто, нечовешко тяло. Ръцете й се свиха в юмруци и огънят от заобикалящите ни сгради сякаш се втурна към нея, концентрирайки се в две пламтящи сфери от виолетова и смарагдова светлина. — Подло, порочно дете! Ти си мой, както ми обеща майка ти! Както се закле ти!

— Не е трябвало да сключваш сделки с непълнолетни! — извиках аз в отговор и блъснах Майкъл напред, към процепа.

Той се залюля за миг пред тесния отвор, после залитна през него и се изгуби от другата му страна, в истинския свят.

— Щом не желаеш да ми дадеш живота си, дете на змия, тогава ще получа кръвта ти!

Лий направи две огромни крачки към мен и протегна и двете си ръце напред. Към лицето ми се устреми мълния от преплетена смарагдова и виолетова енергия. Аз бързо се хвърлих назад, към процепа, молейки се да е все още достатъчно голям, за да ме пропусне от другата страна. Протегнах жезъла към кръстницата ми и с последните остатъци от силата ми издигнах някакъв щит.

Магическият огън се удари в него и ме отхвърли назад към процепа като сламка, подмятана от торнадо. Докато прелитах през него, усетих как жезълът ми се стапя и избухва в пламъци в ръката ми.

Приземих се обратно върху пода на детското отделение в болницата „Кук Каунти“. Зад пешовете на кожения ми шлифер се носеше саван от пушек, който бързо се превърна в тънък, противен слой ектоплазма, докато жезълът ми гореше с неземен зеленикаво пурпурен пламък. Около мен с цяло гърло пищяха лежащите в мъничките стъклени легълца бебета. Откъм съседната стая се разнесоха объркани гласове.

След това процепът се затвори и ние отново се намирахме в истинския свят, заобиколени от плачещи бебета. Флуоресцентните лампи светнаха изведнъж и от стаята на сестрите се разнесоха нови, изпълнени с тревога гласове. Угасих пламъка на жезъла си и останах да си седя на земята, запъхтян, с болки по цялото тяло. Никаква материя от Небивалото не може да премине в истинския свят — но получените там рани са си съвсем истински.

Майкъл се надигна и огледа бебетата, за да се увери, че всички са в задоволително състояние. После седна до мен, избърса слоя ектоплазма от веждата си и започна да притиска плата на плаща си към кървящите рани на крака си, където зъбите на адската хрътка бяха разкъсали дънките му. После се намръщи и ме погледна замислено.

— Какво? — попитах аз.

— Кръстницата ти. Ти избяга от нея — каза той.

Засмях се изморено.

— Този път, да. Какво те тормози?

— За да успееш да го направиш, я излъга.

— Надхитрих я — възразих аз. — Класическа тактика при сблъсъците с феи.

Той примигна, след което използва друга част от плаща си, за да почисти Аморакус от ектогадостта.

— Тъкмо си мислех, че си честен човек, Хари — рече той с обидено изражение на лицето. — Не мога да повярвам, че я измами.

Започнах тихо да се смея, твърде изморен, за да помръдна от мястото си.

— Не можеш да повярваш, че съм я излъгал?

— Ами да — каза той с отбранителна нотка в гласа. — От нас не се очаква да печелим по този начин. Ние сме добрите момчета, Хари.

Посмях се още малко и избърсах струйка кръв от лицето си.

— Ами такива сме!

Включи се някаква аларма. Една от сестрите се появи в стаята за наблюдение, видя ни и избяга с писъци.

— Знаеш ли кое ме притеснява? — попитах аз.

— Кое?

Оставих на земята обгорелия си жезъл и пръчката.

— Чудя се как така кръстницата ми се оказа наблизо точно когато реших да премина в Небивалото. То не е някакво си малко селце, където новините се разнасят светкавично. Не бях там повече от пет минути, когато тя се появи на сцената.

Майкъл прибра меча в ножницата му и внимателно го положи на пода, доста извън обсега на ръката му. После разкопча плаща си, мръщейки се.

— Да. Това не прилича на обикновено съвпадение.

В този момент ни се наложи да вдигнем ръцете си зад главите, защото в детското влетя един полицай от чикагското управление. Якето и панталоните му бяха залети с кафе, а в ръката си стискаше пистолет. Двамата седяхме там с ръце на тила и полагахме всички усилия да изглеждаме приятелски настроени и непредставляващи заплаха.

— Не се безпокой — промълви тихо Майкъл. — Просто ме остави да говоря.