Сам Милър
Тъмното място (33)

Тридесет и втора глава

„Слугите на дявола могат да бъдат от плът и кръв, нали така?“

Артър Конан Дойл, „Баскервилското куче“

Кейти се събуди в пълен мрак, който не й подсказа с нищо къде се намираше, объркана и уплашена. Между нея и голия под имаше само един влажен матрак, който вонеше на пикня и повръщано.

Тя с ужас установи, че бе чисто гола и веднага придърпа коленете си нагоре към гърдите и ги прегърна за защита и топлина. Въздухът миришеше на влага. Чуваше далечни звуци, но те звучаха така, сякаш идваха от дъното на тунел.

— Добро момиче. Будна си — каза някой в мрака.

Гласът я стресна и ужаси. Придърпа още по-плътно коленете си. В гърдите й се надигна изгаряща паника. Само да можеше да се събуди от този кошмар.

— Какво… къде съм?

— Не се тревожи, Кейти. На сигурно място си. Това е моето царство. Нищо лошо няма да ти се случи тук, стига да спазваш правилата, моите правила.

— Откъде… откъде знаете името ми? Защо… правите това?

Гласът й звучеше странно.

— Осъзнаваш ли колко си силна? Изненадващо е колко много хора просто умират, събуждайки се объркани и уплашени на място, което не познават. Постепенно ужасът им от неизвестността става толкова голям, че сърцата им просто се пръсват и ги убиват.

— Не ме наранявай, моля те.

Спокойно. След малко будилникът ще звънне и ще те избави от тази лудост.

— Искам да станеш.

— Моля те… може ли да получа дрехите си? Толкова е студено…

Събуди се!

— По-късно, ако се държиш прилично. Сега искам да станеш. Не ме карай да повтарям.

Тя се опита да стане, но коленете й започнаха да треперят толкова силно, че трябваше отново да седне.

— Аз… не мога да стана. Коленете ми се подгъват.

Изведнъж нещо я докосна там, където гърбът й се сливаше със задните й части; нещо студено и влажно като кожата на акула.

Ръце. Големи ръце.

Тя изпищя.

— Пищенето е безполезно, Кейти. Тук долу никой не може да те чуе.

Влажните ръце я дръпнаха нагоре и я принудиха да се изправи. Тя се олюля, а коленете й отказаха да спрат да треперят. Изведнъж очите й се нагодиха към тъмнината, сякаш мъглата от мрак се бе разсеяла.

Той стоеше пред нея, това чудовище, този силует в черния мрак. Висок. Мускулест. Гол. Нещо, създадено от ръцете на луд бог, лицето му обезобразено от възли и мрак.

Сърцето й започна да бие по-бързо.

Събуди се, по дяволите!

— Просто прави това, което ти казвам, и всичко ще бъде наред — настоя той. — Натам, в тази посока.

Ръцете започнаха да я дърпат и бутат, да я направляват, сякаш бе сляпа. Земята под босите й крака бе осеяна с локви и смърдеше на урина и петрол. Без предупреждение тя блъсна коленете си в нещо твърдо, нещо с колела.

— Добре — каза мъжът. — Качи се и легни.

— ОК… моля те, не ми причинявай болка. Ще направя всичко, което…

Без предупреждение Кейти се хвърли към него с такава изненадваща сила, че той отхвръкна назад към стената и главата му се блъсна в нея с влажно хрущене. Ноктите й веднага се превърнаха в ками, които драскаха и пробиваха плътта му. Рукна кръв.

— Копеле! Гадно мръсно копеле! — крещеше тя. Откри очите му и заби ноктите си в тях, стиснала зъби, изпълнена с непоколебима злоба.

Той нададе вой като ранено животно. Кръв пръскаше от очите и лицето му.

— Копеле! Копеле! Копеле! — крещеше Кейти, чувствайки как меките очни ябълки се местят в очниците си под натиска на пръстите й.

Още няколко секунди. Можеш да направиш това. Ослепи копелето. Изтръгни ги!

Внезапният ритник в слабините я накара да изкрещи от болка. Агонията бе абсолютна. Тя повърна, неспособна дори да си поеме дъх.

Ръцете изведнъж я сграбчиха и я вдигнаха от земята сякаш бе кукла, след което я запратиха със сила към нещото с колелата.

Усети как я пристягат каиши, увиващи се около тялото й като питони.

— Наруши правилата. Сега ще изстрадаш последствията — изсъска той и затегна каишите толкова много, че отне дъха й.

— Не познаваш… не познаваш баща ми. Той… ще те намери, копеле. Ще те убие.

Вече виждаше лицето му съвсем ясно и то я ужаси много повече, отколкото когато бе скрито в сенките.

— Точно тук бъркаш, сладка Кейти. Познавам баща ти много добре. Нито ще ме открие, нито ще ме убие. Сега искам да отвориш устата си. Ако откажеш, имам един начин, един много болезнен начини, да те принудя да го направиш.

Той притискаше нещо в устата й. Твърдо и мазно. Вонеше по същия начин като локвите урина на земята.

Неговият пенис?

Кейти усети как стомахът й се бунтува, но потисна чувството й се приготви.

Да го направи, да го вкара вътре. Ще го отхапя. Да му изтече кръвчицата. Копеле.

— Ако не пуснеш тръбата доброволно, тя ще разкъса лигавицата на гърлото ти — каза той и притисна тръбата в устата й. — Това ще бъде изключително болезнено и смъртоносно. По-добре се подчини. Много, много по-добре.

Кейти стисна зъбите си с всичка сила.

— Добре тогава — продължи той. — Не ми оставяш друг избор.

Тя го чу как търси нещо, как мести неща в полумрака.

— Можеш да обвиняваш само себе си за това, Кейти.

Мъжът нахлузи някакъв странен метален апарат на лицето й. Усещаше го като маска с подпора за брадичката.

Той започна да върти една гайка с крила, затягайки устройството.

Кейти чувстваше как челюстите й поддават при всяко завъртане на гайката. Малка скоба бе сложена върху носа й. Кейти се опита да задържи дъха си, но накрая трябваше да отвори уста и да вдиша рязко като риба, останала на сухо.

Той вкара тръбата, намазана с гъст, прозрачен гел.

— Предупредих те.

Догади й се. Изведнъж цялото й тяло започна да се гърчи и извива, сякаш бе получила епилептичен припадък.

— Спокойно, спокойно — утеши я той и вкара тръбата още по-навътре в гърлото й. — Не се паникьосвай. Така само ще се задавиш… спокойно… спокойно… отпусни се… добро момиче… скоро ще си готова.

Гърчовете се забавиха и после напълно спряха. Кейти почувства как мозъкът й се пълни с мрак, който се спусна и пред очите й. Всеки момент щеше да загуби съзнание. Тя приветства забравата с отворени обятия.