Сам Милър
Тъмното място (14)

Тринадесета глава

„Любовницата трябва да е като малка провинциална къща близо до града, не за да живееш постоянно в нея, а само за някоя и друга нощ.“

Уилям Уичърли, „Да си вземеш жена от село“

— Искаш ли да намаля осветлението? — попита Ивана, след като видя тревогата, изписана по лицето на Винсент, когато го поведе към спалнята.

— Аз… не знам… съжалявам… всичко това е ново за мен. Ивана намали осветлението — но не твърде много.

— Няма как да направиш грешка — окуражи го тя с усмивка.

Той се бе изчервил и изглеждаше готов да побегне от стаята. Невинното му лице караше краката й да се подкосяват, а възбудата помежду им ставаше все по-настоятелна. Желаеше го сляпо, но се страхуваше да не го подплаши. Искаше и двамата да се насладят на преживяването.

— Ето, дай да ти помогна — каза Ивана, докосна ризата му и започна бавно да откопчава копчетата.

Изведнъж през пръстите я перна статично електричество.

— Мамка му! Усети ли това? Електрическо привличане, а?

Той се ухили и кимна.

— През гърдите ми. Усетих го.

Ризата се свлече на пода и той изу обувките си. Свали и чорапите.

Ивана разкопча дънките му „Левис“ и откри чифт бели боксерки „Калвин Клайн“. Отпред памукът изглеждаше изпъкнал и едър. Тя почти припадна от очакване.

Ръката му инстинктивно обхвана пакета.

— Аз…

— Шшшшшт. Спокойно… — прошепна тя и свали бельото, разкривайки голям, но все още мек член.

— Съжалявам — прошепна той. — Просто… просто аз…

Ивана падна на колене, дръпна кожичката и откри подутата, ягодова главичка. Изглеждаше лъскава и нова, недокосвана от човешки устни. Краката й отново се подкосиха.

— О, Божичко — успя да прошепне тя, преди да поеме лъскавата нова играчка в устата си, чак до мястото, където пенисът и топките се срещаха.

Той простена.

На нея й бе трудно да стене, но все пак даде всичко от себе си, като същевременно свали гащичките си, без да вади пениса от устата си.

Той ставаше все по-голям.

Най-накрая Ивана извади парчето месо от устата си, за да си поеме дъх.

— Уау, голямо момче! Ако станеш по-голям, трябва да извикам дървосекач.

Той се засмя. В смеха му имаше облекчение.

— Това беше… това беше страхотно, Ивана.

— Ха! Дори не сме започнали, любими — рече Ивана и бързо се измъкна от останалите си дрехи, след което го катурна на леглото.

— Аз… нямам презерватив — призна Винсент. — Забравих да взема от вкъщи.

— Обикновено имам едно правило: нямаш любовна ръкавица, няма любов — рече Ивана и се ухили. — Но за твой късмет имам повече презервативи, отколкото обувки.

Тя бръкна в едно чекмедже и извади отворена кутийка „Троян“, след което измъкна един презерватив.

— Зареди пушката — каза тя и извади презерватива от мазното му пликченце, след което го плъзна с вещина върху твърдия член. — Екстра голям.

По-малко от минута след това Ивана вече бе по гръб и гледаше как главата на Винсент маневрира над тялото й; почувства как прекрасната повърхност на езика му върши прекрасни неща с нея. Мъжът си устрои истинско пиршество със зърната й, като ги засука като някое лакомо бебе, жадно за майчино мляко. След това продължи надолу и я облиза по пъпа, преди да стигне до влажната, чувствителна зона между краката й.

— Ооооо — изстена тя и затвори очи. Усети как мускулестото му тяло се плъзга нагоре. Възседна я. Движенията му бяха твърде забързани и малко непохватни. Почти девствени.

Когато Винсент се плъзна в нея, в ума й се плъзна една мисъл, която бе неканена, нежелана и шокираща. Прииска й се да има член, за да може да изчука младия Винсент в гъза. Картината се появи в съзнанието й и я възбуди още повече. Секс като препускащ влак: буталата помпат, двигателят ръмжи, всичко трака. Тя не искаше да си признае, но понякога, в моменти като този, старият й месест член наистина й липсваше, както и властта, която той бе упражнявал над нея…

След около час те започнаха да се обличат. Въздухът в стаята бе натежал от сладникавата миризма на секс — смесица от увехнали цветя и влажен талк. Хладен бриз влизаше през отворения прозорец и носеше със себе си едва доловимото мърморене на автомобилни двигатели.

Тази вечер нямаше да има повече секс, за най-голямо съжаление на Ивана. „Младежта днес“, помисли си тя. Беше опитала с галене и смучене, но членът на Винсент бе като мокър чорап. Мъжествеността му бе изчезнала обратно под качулката и отказваше да излезе, независимо от това какви сладки обещания й правеше.

— Ти… беше невероятна — каза Винсент и се изчерви. — Не беше това, което очаквах.

— Благодаря ти, че гласува за мен, Саймън Коуел^[1]. Умирал си от любопитство да изчукаш транссексуален човек, а? Това ли било?

Не бе искала думите й да прозвучат толкова горчиво.

— Не… не е това… просто не знаех какво да очаквам. Това е всичко. Харесах те още първия път, когато те видях в „Били Холидей“. Просто не осъзнавах, че може да си толкова чувствителна… толкова нежна…

— Тази Ивана, която си видял в „Били Холидей“, не е истинската Ивана, Винсент, момчето ми. Държа се така, както си представям, че хората очакват от мен да се държа. Това е една игра, една залъгалка. Измервам живота си по цвета на хапчетата, които взимам. Те ми помагат да заглуша обидите и самотата.

— Но ти… ти плачеш — каза той и на лицето му изведнъж се изписа тревога. — Нали не съм направил или казал нещо, което не е трябвало?

Тя се присламчи до него и го целуна нежно, като същевременно закопча черния си копринен сутиен.

— Не, не си направил нищо нередно, скъпи Винсент. Само ме накара да се сетя за един стар, стар приятел, който отдавна го няма.

 

 

Два часа след като Винсент си тръгна, Ивана седеше сама и слушаше „Златните хитове“ по радиото.

— Нещата най-накрая се нареждат — каза тя. Искаше й се този ден да свърши, защото утре вечер пак имаше среща с Винсент. — Винсент, Винсент, Винсент…

Мисълта за това младо тяло, захлупило нейното, накара Ивана да потрепери от удоволствие. Обля я гореща вълна, а между краката й се появи влага. Сети се за големия розов изкуствен член в чекмеджето и се зачуди дали да не се изчука с него.

— Да го направя или да не го направя?

Тя примигна и нещо привлече погледа й. Нещо на килима, което беше кръгло и лъскаво.

Тя се наведе, взе предмета и го разгледа. Сърцето й се разтуптя, но не от радост. Сватбена халка.

— О, Винсент… глупаво, глупаво момче.

Изведнъж прозвуча звънецът на входната врата, прекъсвайки самотния й монолог.

Тя бързо стисна халката в шепа и я пъхна в джоба си. След това стана и се погледна в огледалото. Червило. Коса. Зъби. Всичко бе на мястото си. Ивана грабна едно ветрило и го развя, за да охлади лицето си.

Звънецът отново прозвуча.

„Няма глупак като стария глупак“, помисли си тя и отвори вратата. Приготви се за неприятните лъжи, които щеше да чуе, но бе готова и за прошка.

— Здравей, Франсис.