Сам Милър
Тъмното място (22)

Двадесет и първа глава

„Силен духа вятърът към моето отечество, моя скъпа Ирландия, къде се бавиш?“

Ричард Вагнер, „Тристан и Изолда“

Телефонът звънна точно когато Карл се канеше да си налее чаша сутрешно кафе. Мразеше сутрешните обаждания. Новините никога не бяха добри. Той се поколеба, преди да вдигне телефона. Изведнъж в главата му се появи спомен за това, което бе направил на Ленън преди два дни, но Карл бързо го прогони. Беше сигурен, че Ленън не би замесил ченгетата в тази каша, въпреки боя, който му бе хвърлил.

— Том? Какво е станало?

— Тялото на младо момиче е било открито на шотландския бряг преди три дни, близо до „Мъл ъф Кинтайър“. Очевидно е прекарало доста време във водата. Шотландската полиция вярва, че е Мартина Ферис. Помолиха ме да им изпратя зъбните снимки за потвърждение.

— Ах, по дяволите.

— Изпратиха ми снимки на тялото по факса. Бих казал, че е тя, Карл. Раната на окото се вижда съвсем ясно. Съжалявам.

— Казаха ли… казаха ли как е умряла? Нещастен случай? Удавяне?

Изминаха няколко секунди, преди Хикс да отговори.

— Не. Не е било нещастен случай. Била е убита по същия начин, по който са били убити другите момичета.

Карл изтръпна целият.

— Карл? Още ли си там?

— Какво? Да… тук съм. Слушай, Том… благодаря ти за това, че се обади. Няма да казвам на сестрата на Мартина, докато не потвърдиш всичко. Ще ми се обадиш ли веднага след като върнат тялото? Или ако чуеш нещо важно?

— Да. Разбира се.

— Благодаря ти, Том. Ще се чуем по-късно — каза Карл и затвори.

— Какво има, Карл? — попита Наоми сънено и примигна, за да изпъди сутрешната умора от очите си. — Кой беше това?

— Том Хикс. Полицията в Шотландия е открила тяло. Може би е на Мартина Ферис. Още не е сигурно.

— Мартина… о, горкото момиче — каза Наоми и поклати невярващо глава. — Казаха ли как е умряла?

— Най-вероятно е била убита.

— Господи… как?

— Трябва да изчакаме доклада на патолозите — отвърна Карл, който не искаше да разстройва допълнително и без това потресената Наоми.

— Ами Джералдин? Трябва да й кажеш.

— Ще изчакам да получа потвърждение от Том. Няма смисъл да избързваме.

Наоми кимна в знак на съгласие.

— Прав си. Може и да не е Мартина. Нали така?

Карл не отговори.