Сюзън Форуърд, Джоан Торес
Мъжете, които мразят жени, и жените, които ги обичат (11) (Трябва ли да страдаме, когато обичаме?)

Глава девета
Как се чувствате

Когато пациентката ми Нанси дойде за първи път, тя не допускаше, че много от нейните проблеми произлизат от брака й. Съпругът й, Джеф, имаше такъв пълен контрол върху съвместния им живот, че Нанси беше загубила всякаква представа за това, което й се случваше. Тя не знаеше за какво беше отговорна, как се чувстваше или какво предизвикваше лошото отношение на Джеф. За да възстанови контрола върху живота си, Нанси трябваше да определи за себе си реалното положение, вместо да продължава да приема възгледите на Джеф.

Чувствата на Нанси, мислите и държанието й, както и поведението на Джеф, са областите, в които трябваше да фокусираме вниманието си. Изясняването на истинските й чувства беше първата ни стъпка.

Значението на чувствата

Контролът на Джеф върху живота на Нанси се простираше не само върху това, как тя трябва да мисли и да се държи, но и как трябва да се чувства, за да има неговата любов и одобрение:

Той казваше: „Кажи ми как се чувстваш. Моля те, искам да знам. Трябва да общуваме. Просто ми кажи как се чувстваш“. Така и правех. Аз отговарях: „Чувствам се обидена от това, което ти току-що каза, че съм глупава“ и той се озъбваше: „Грешно, Нанси. Това са погрешни чувства. Не трябва да се чувстваш по този начин“.

Джеф определя като „погрешни“ всякакви чувства, които не му харесват. Но чувствата, за разлика от поведението, нямат морална оценка. Няма „правилни“ и „погрешни“ чувства. Никой няма право да съди как се чувстваме или да обезценява нашите емоции. Чувствата просто съществуват и ние имаме право на тях.

През четирите години брак на Нанси с Джеф тя така потискала своите чувства, че те станали неразбираеми за нея. Напълняла, развила язва, станала изключително депресирана и загубила увереност в своите способности. Когато Джеф започнал да отсъжда и порицава чувствата й, Нанси се объркала за това, какво „би трябвало“ да изпитва. В резултат на потискане на чувствата, които Джеф определял като „погрешни“, тя започнала да се затваря и да се съмнява в своите емоции. Когато дойде при мен единственото, в което беше сигурна, бе, че усеща емоционална болка.

Болката на Нанси беше ясен сигнал, че нещо не е наред. Но като повечето жени тя смяташе, че това е нормално, че е част от самото чувство. Да обръща внимание на болката за нея бе равносилно на самосъжаление.

Преглед на чувствата

Нашите чувства са най-добрият източник на информация за нас самите. Те са най-добрите ни ориентири за това, кои сме, от какво се нуждаем и какво има значение за нас като личности. За да започнете да разбирате какво ви се е случвало, трябва първо да определите и да преразгледате чувствата си за вас самите, за живота ви и за вашия партньор.

Следният списък от въпроси е предназначен да ви помогне да направите точно това. Чувствата, споменати във въпросите, са тези, които чувам най-често от пациентки, чийто партньор е мизогинист. Моля, отговорете на всеки един от въпросите с да или не. Ако имате други силни чувства, които не са намерили място тук, напишете ги.

1. Чувствате ли се тъжна през повечето време?

2. Чувствате ли страх от партньора си?

3. Чувствате ли се безпомощна и смазана?

4. Чувствате ли се ядосана през повечето време?

5. Чувствате ли се объркана и смутена за това, как трябва да се държите?

6. Чувствате ли се подчинена от своя партньор?

7. Чувствате ли се виновна и винаги грешаща?

8. Чувствате ли омраза към себе си?

9. Чувствате ли се разстроена?

10. Чувствате ли се в капан?

Ако сте отговорили с да на шест или повече от тези въпроси, вие определено чувствате силна емоционална болка.

Много жени, които отричат или омаловажават значението на емоционалния стрес, се плашат да опознаят своите чувства. Не е лесно да се вгледаме в себе си и да направим изследователско проучване на психиката (душата^[1]). Това е първата стъпка към променяне на вашите чувства и следователно на вашия живот. Останете с мен и ще се справим с някои от емоциите.

За да постигнете чувство за надмощие върху тези силни чувства, така че да не ви смазват: първо трябва да разберете откъде идват. Чувствата могат да са чудесни, но когато са извън контрол и произлизат главно от страх или безпомощност е възможно да възпрепятстват както преценката, така и здравия разум.

Важната връзка между мисли и чувства

Повечето от нас не са наясно, че чувствата ни са пряк резултат от нашите мисли. Ние сме склонни да вярваме, че нашите чувства са резултат от външни събития. Но трябва да има мисъл преди да се породи някакво чувство. Становища като изказаните по-долу показват как хората объркват своите мисли с чувствата си.

• Чувствам, че те е яд на мен.

• Чувствам, че брат ми е слаб човек.

• Чувствам, че само ако се променя, съпругът ми ще ме обича повече.

Всички тези изречения изразяват мисли, убеждения и възгледи, които след това водят до определени чувства. Нека да разгледаме чувствата, които тези мисли пораждат.

Горните три изречения са възприятия, които по-точно формулирано биха били: „Разбирам, че те е яд на мен, следователно сега се чувствам уплашена, объркана, тъжна, засегната и ядосана“.

„Мисля, че брат ми е слаб човек, следователно чувствам превъзходство, презрение, разочарование, безпокойство и безпомощност.“

„Вярвам, че само ако се променя, съпругът ми ще ме обича повече, следователно аз се чувствам като лоша, необичана.“

Тези жизненоважни разлики не са разлики в семантиката. Много важна стъпка в израстването ви е да се научите да правите разлика между мислите и чувствата. За да постигнете контрол върху живота си, първо трябва да установите контрол върху мислите си. Следният пример показва как мислите и чувствата може да се объркат в дадени взаимоотношения. Представете си, че сте приготвили хубава вечеря и сте седнали на масата със съпруга си. Изведнъж той ви критикува, защото сте сгънали погрешно салфетките. Например казва: „Не се грижиш за нищо, защото знаеш колко е важно за мен масата да изглежда добре“; „Ти си безмозъчна, егоистична и мързелива“.

Много е вероятно да сте наясно по време на тази тирада, че се чувствате уплашена, унизена, виновна и ядосана. Интензивността на вашите чувства може да е единственото, което е реално за вас в този момент. Но за вас е жизненоважно да отчетете, че сте пропуснали стъпка в разбирането на това, което ви се случва. Преди да сте почувствали всички тези интензивни емоции, сте мислили нещо.

Изолирането и отчитането на тези мисли ви дава възможност евентуално да промените поведението си и реакциите си. Между тирада като описаната по-горе и паническите ви реакции мислите, които са профучали незабелязано, може да са включвали: „Той ми е сърдит“; „Аз съм в опасност“; „Направила съм нещо погрешно“; „Защо никога не мога да се защитя от критиките му“; „Никога не знам какво да кажа, когато ми е ядосан“; „Той никога не оценява нищо, което се опитвам да направя за него“; „Иска ми се да можех да го убия“. Когато осъзнаете съществената разлика между вашите мисли и вашите чувства, можете да започнете да упражнявате контрол върху реакциите си.

Разбиране на процеса на мислене

За да помогна на моите пациентки в тази област, аз ги моля да съсредоточат вниманието си върху своите мисли. За разлика от чувствата, мислите нямат специфични етикети. Поради тази причина мислите са по-общи.

Следващото упражнение е съставено, за да ви помогне да изясните връзката между вашия процес на мислене и вашите чувства. Изброените чувства са същите като тези, съдържащи се във въпросите, на които отговорихте преди две страници при преглед на емоциите. Вижте дали някои от мислите, които вървят заедно с чувствата, ви изглеждат познати.

Чувства

1. Тъжна съм през повечето време.

Мисли

Животът е ужасен. Чудя се дали всички няма да са по-добре без мен.

Чувства

2. Страхувам се от партньора си.

Мисли

Нещо лошо ще ми се случи. Не знам той какво може да направи. Може да ме унижи. Може да ме напусне.

Чувства

3. Чувствам се отчаяна и смазана.

Мисли

Никога няма да се промени. Няма изход. Не мога да се справя с това. Нищо, което кажа или направя, няма да промени нещата.

Чувства

4. Изпитвам яд през повечето време.

Мисли

Бих искала да го зашлевя по лицето, ако не бях толкова уплашена.

Чувства

5. Чувствам се объркана и смутена за това, че не зная как трябва да се държа.

Мисли

Какво погрешно направих? Защо той отново е толкова разстроен от мен? Как може понякога да ме обича толкова много, а друг път да е ужасно груб с мен?

Чувства

6. Чувствам се потисната от партньора си.

Мисли

Никога не мога да победя. Това, което правя, не помага. Той е по-силен от мен по всякакъв начин.

Чувства

7. Чувствам се виновна; чувствам, че винаги греша.

Мисли

Всичко е заради моята вина. Трябва да се науча да стана по-добър човек.

Чувства

8. Мразя се.

Мисли

Аз съм егоистка. Аз съм слаба. Аз съм разпиляна, неорганизирана и съм лош човек.

Чувства

9. Чувствам се разстроена.

Мисли

Без значение какво казвам, той не ме слуша. Той не се отнася сериозно към мен. Нищо от това, което правя, няма значение.

Чувства

10. Чувствам се като хваната в капан.

Мисли

Няма изход. Няма къде да отида.

Сега се върнете на прегледа на чувствата. Вижте дали можете да определите какви мисли са предхождали всяко от чувствата ви. Бъдете колкото може по-точна. Правете това упражнение поне по един път всеки ден. Отделете няколко минути, за да свържете чувствата си (както положителни, така и отрицателни) с мислите, които ги предхождат. Например нека да кажем, че тъкмо сте купили подарък за рождения ден на близка приятелка. Чувствате се доволна и щастлива. Някои от мислите, които може да са предхождали тези чувства са: „Аз съм добър човек“; „Аз съм мила“; „Аз съм щедра“; „Аз обичам да правя щастливи хората, на които държа“; „Моята приятелка много ще хареса този подарък“.

Обратно, ако даването на подарък ви кара да се чувствате напрегнати и неспокойни, мислите са могли да бъдат: „Може би приятелката ми няма да хареса този подарък“; „Похарчих твърде много пари“; „Никога не знам точно какво да купя на близките си“; „Не се ли опитвам само да купя любовта на приятелката си с този подарък?“.

Опитайте се да намерите връзка между мислите и чувствата си. Отначало може да изглежда странно и механично. Все пак това упражнение ще ви помогне да се научите как да прекъсвате автоматичните си реакции, особено в стресови ситуации. (Глава тринайсета ще ви даде повече техники за справяне с мисли и чувства.)

Поведенческият компонент

След като поведението е резултат както от мисленето, така и от чувствата, трябва също да фокусираме вниманието си и върху него. Следващото упражнение засяга това, какво сте правили за вашите взаимоотношения в резултат на вашите мисли и чувства. Моля, отговорете на всеки от въпросите с да или не. След това направете ваш отделен списък, описвайки други страни на вашето поведение във връзката ви.

Как сте се държали:

• Извинявате ли се през цялото време?

• С готовност ли приемате обвиненията за всичко, което не върви добре във връзката ви?

• Стъпвате ли „като върху яйца“? Внимавате ли за всяка дума, която казвате, или репетирате какво ще кажете на партньора си, така че да не избухне?

• Казвате ли постоянно на децата да бъдат внимателни, за да не разстроят татко?

• Плачете ли повече, отколкото преди?

• Потискате ли чувствата си, особено своя гняв?

• Стараете ли се постоянно да измислите как да постигнете одобрението на партньора си? „Връзвате ли се на фльонга“, опитвайки се да угодите на неговите вечно променящи се изисквания?

• Изоставили ли сте интереси, дейности и хора, които някога са били важни за вас?

• Изоставили ли сте мнения, идеи, отношения, очаквания и мечта, които сте имали за себе си?

• Въздържате ли се от образователен или професионален напредък?

• Извинявате ли постоянно поведението на партньора си пред себе си или пред други хора?

• Изоставили ли сте се физически? Напълнели ли сте или сте отслабнали значително? Обръщате ли по-малко внимание на външния си вид, отколкото преди? Намирате ли извинение, за да не излизате извън къщи?

• Основава ли се животът ви върху старанието да угодите на партньора си, за да избегнете неговия гняв или неодобрение?

Разбирам достатъчно добре колко стресово е да се вгледаш под повърхността на връзка, за която бихте искали да вярвате, че е изградена с любов или че поне е задоволителна. Обаче докато отричането може да е успокоително за кратко време, в крайна сметка няма нищо по-вредно от този вид самоизмама.

Когато Нанси открила, че отговаря с да на повечето от въпросите, изброени по-горе, била много разстроена. Този процес беше истинско проглеждане за нея. Тя трябваше да се изправи с лице срещу факта, че се е отказала от процъфтяваща кариера в сферата на модата и че е изоставила много от приятелите си и социалните дейности, за да успокои Джеф. Тя също така се е отказала от своето право да взима каквито и да е решения, които не получават одобрението на Джеф. Най-стресово от всичко за нея било осъзнаването, че подчинявайки се на тормозещото му поведение, тя в действителност му е дала разрешение да я малтретира.

Упражненията, които завършихте, ще ви открият друга перспектива и ще ви покажат как сте се самозалъгвали. Сега можете да видите какво действително е ставало в живота ви и по-специално във вашата връзка. Настоявам да бъдете честни към себе си и да изтърпите известно неудобство. Каквато и емоционална болка да преживеете, резултатът от тази работа може да се използва като мост към разбирането, как всички елементи в живота ви си взаимодействат и ви влияят.

Последният елемент, който трябва да проучим сега, е поведението на партньора ви.

Как се отнася партньорът ви с вас:

• Настоява ли да има контрол върху живота ви, върху мислите и върху поведението ви?

• Безмилостно критичен ли е към вас и намира ли винаги вина?

• Заплашва ли ви, че няма да ви обича повече или че ще ви напусне, ако не правите това, което той поиска?

• Изисква ли подчинение чрез заплахи за физическо насилие?

• „Превключва“ ли от обаятелно поведение към гневни изблици?

• Прави ли унизителни коментари за жените като цяло и за вас в частност?

• Лишава ли ви от пари, внимание и любов, за да ви накаже когато не му угодите?

• Прехвърля ли вината за всички свои неуспехи и недостатъци върху вас или върху други хора?

• Критикува ли характера ви чрез обиди?

• Омаловажава ли мненията и чувствата ви?

• Осъжда ли ви, че сте твърде чувствителна или че реагирате прекалено, ако се разстройвате при нападките му?

• Обърква ли ви, като отказва да посрещне проблеми, чрез отричане, като променя предмета на разговор, като подменя случката или като се държи все едно че нищо не се е случило веднага след голям конфликт помежду ви?

• Състезава ли се с децата ви или с други важни хора в живота ви за вашето внимание?

• Изключително ревнив ли е и собственически настроен?

• Настоява ли да се откажете от това, което е ценно и важно за вас, за да му угодите?

• Критикува ли постоянно другите важни хора във вашия живот, като семейството или приятелите?

• Омаловажава ли постиженията ви?

• Подценява ли ви сексуално?

• Насилва ли ви да участвате в сексуални сношения, които са неприятни или болезнени за вас?

• Има ли извънбрачни връзки?

• Пренебрегва ли сексуалните ви потребности?

• Очарователен ли е на обществени места, но склонен да започне тирада, когато сте сами заедно?

• Унижава ли ви пред други хора?

Ако сте отговорили с да на десет или повече въпроса, то вие живеете с мизогинист.

Определяне на нашия курс на поведение

Нанси ми каза, че след като завършила предишните упражнения, се почувствала изпълнена с емоции. Разтревожила се от това, колко погрешни са взаимоотношенията й с Джеф. Очаквах тези реакции. Този вид проверка поражда много силни чувства.

Според моя опит хората не могат да променят болезнените си чувства, като само говорят зя тях. Те трябва да ги преживеят и тогава да се опитат да ги променят. Понякога това може да е много мъчително, но е винаги ефикасно.

Казах на Нанси, че интензивността на нейното безпокойство не е знак, че отиваме в погрешна посока; по-скоро показва, че процесът е започнал. Тя получаваше болезнени, но съществени разкрития относно своя брак. Това беше отлично начало. Обаче вникването и разбирането сами по себе си не са достатъчни. Без действително да се поправят нещата, проникновението и разбирането са само интелектуални упражнения. Много от нас познават някой, който е бил подложен на терапия или анализ в продължение на четири или пет години, а дори и повече. Тези хора могат да ви изредят дълъг списък причини защо продължават да действат по този начин, който им носи загуби. На практика първата промяна след дълги години терапия е в банковата им сметка, а не в тяхното поведение. Аз винаги съм смятала, че моята работа като терапевт е да помогна на хората да променят своето поведение, както и да прозрат защо се държат по този начин. Когато пациентите се посветят на тази задача и действително започнат да вършат нещата различно, почти веднага има съществен личен напредък.

Може да е страшно дори само да си помислиш да вършиш нещата различно. Но за да се промени качеството на живота ви, трябва да искате да промените поведението си и да поемете някои истински рискове с това ново поведение. Едно от предимствата да си възрастен човек е това, че разполагаме с много възможности за промяна. Отплатата е незабавна самоувереност. Повишената самооценка е също естествен резултат от усилията за промяна. Веднъж започнали да виждат, че могат да влияят върху нещата, хората действително започват да чувстват по много различен начин себе си и живота си.

Но в началото промяната невинаги води до комфорт. Това е главната причина, поради която хората се съпротивляват против промените. Често те погрешно вярват, че чувствата им показват колко добре се справят с процеса на промяна. Те приемат, че ако правят нещата „правилно“, незабавно ще се почувстват по-добре. Обаче в действителност повечето хора се чувстват уплашени, разтревожени и извън равновесие, когато започнат да променят поведението си.

Джаки ми каза след нашите първи три срещи: „Мислех, че терапията ще ме накара да се чувствам по-добре. Сега се чувствам по-зле, отколкото преди да започна! Как може да се очаква да правя нови неща, когато се чувствам толкова ужасно?“.

Джаки правеше много типична грешка: тя вярваше, че трябва да се чувства различно, преди да може да се държи различно. Аз я уверих, че веднъж започнала да променя поведението си, ще дойдат и добрите чувства.

Все пак аз нямаше да искам от Джаки да се държи различно на този етап. Вместо това щяхме да започнем да изграждаме основата за промяна на поведението й, като първо направим някои важни промени в чувствата й и във възприятията й.

Първоначалните промени, които ще ви препоръчам, са свързани главно с вашите чувства, а не с предстоящите ви сблъсъци с партньора. Чрез тези промени ще се научите да отстъпвате от интензивните стресови емоции, така че да можете да ги контролирате по-добре, вместо да ги оставяте те да ви контролират. След като постигнете контрол над емоциите си, вместо страх и безпокойство, логиката ще доминира в живота ви. Ще започнете ясно да мислите за себе си, за вашата връзка и за това, накъде сте тръгнали. Когато достигнете тази точка, вие сте готови да направите действителни поведенчески промени.

Упражненията, които направихме досега, са първата стъпка в този процес. Етапите, които са описани в следващите няколко глави, са фокусирани върху анализа, преоценяването на вашето виждане за себе си, откриване откъде идват повечето от отрицателните послания в живота ви и откъде увереността ви и чувството за собствена ценност първо са били увредени, и как се управлява гневът. Ще научите как да се грижите по-добре за себе си, така че когато възникнат силните емоции, да имате като резерв известно спокойствие.

Веднъж справили се със себе си, ще сте подготвена и да се справите с партньора си.