Дейвид Балдачи
Проста истина (39)

39.

След като влязоха в кабинета й, Сара подробно разказа на Фиск за всичко, което бе открила.

— Когато Баркър ми съобщи името на адвоката, ще поговорим с него и може най-сетне нещата да се раздвижат.

— Не би било зле.

— Смяташ ли, че Майкъл е ходил да посети Хармс в затвора?

— Не знам, но бягството му усложнява всичко.

Изведнъж Сара трепна от една страшна мисъл.

— Нали не вярваш, че Майкъл е замесен в това?

— Брат ми не би нарушил закона в никакъв случай.

— Може да се е замесил неволно.

— Според писаното във вестниците Хармс е избягал от болницата в Роаноук, след като откриха трупа на Майк. Но не бих казал, че двете събития съвпадат случайно.

— Имаш ли някакви гениални догадки?

— Мисля, че знам защо са убили Райт.

— Защо? Знаел е нещо за Хармс? И за онова, което е извършил Майкъл?

— Не, убили са го, защото е видял нещо. Нещо нередно.

Сара придърпа стола си по-близо до него.

— Какво искаш да кажеш?

— Кабинетът на Райт… твоят бивш кабинет… е точно срещу стаята на Майк. Райт е трябвало да работи цяла нощ.

Сара наведе глава.

— Да. Защото аз му наредих.

— Не, защото така ти е заръчала Найт. Е, открили са трупа му в един парк, през който не е трябвало да минава. Чандлър ми каза, че е убит снощи между полунощ и два сутринта. Какво ще търси в парка, ако е работил до късно?

— Смяташ, че някой го е отвел там, за да го убие.

— Нека се изразим по-точно. Някой го е отвел от Върховния съд до парка.

Сара зяпна.

— Тоест убиецът е бил тук?

Фиск кимна.

— Не знам дали работи тук, но вярвам, че снощи е бил в тази сграда.

— Какво толкова е видял Стивън, че да плати с живота си?

— Мисля, че е видял някой да влиза в кабинета на Майк. Вчера Райт чу как Чандлър обяви на всеослушание, че достъпът е забранен за всички. Убиецът може и да не е знаел за Райт. Едва ли разгласявате предварително кога ще работите до късно.

— Често става като снощи — научаваме едва в последния момент.

— Точно така. Значи някой влиза в кабинета да търси нещо…

— Какво например?

— Кой знае? Копия от онази молба. Телефонни съобщения, нещо в компютъра.

— Но това е ужасен риск. Тук има денонощна охрана.

— Ако е знаел, че на другата сутрин полицията ще претърси най-щателно кабинета, оставали са му само броени часове за действие.

— Звучи логично.

— Значи Райт чува нещо или пък е приключил със становището, излиза в коридора и се сблъсква с някого.

— Ако приемем теорията ти, смяташ ли, че Стивън е познавал убиеца?

Фиск въздъхна и се облегна назад.

— Смятам, че това е единствената възможност. Иначе той незабавно би вдигнал тревога. Освен това видях как Деласандро заключи кабинета на Майк. Нямаше следи от взлом. Човекът е имал ключ.

— Но все някой би го забелязал, нали?

— Не е задължително. Ако убиецът е познавал сградата, тогава е знаел и как да не го видят заедно с Райт, преди да излязат.

— Значи е бил някой, в когото Стивън не би се усъмнил.

Фиск я погледна.

— Например някой от съдиите?

Сара трепна от ужас.

— Много неща бих приела, но не и това. — Внезапно й хрумна нещо. — Дали не е бил Маккена? Стивън би му се доверил, нали е от ФБР.

— Каква връзка може да има Маккена с тази история?

— Не знам. Просто за него се сетих най-напред.

— Защото не е от съда и защото ме удари, нали?

Сара въздъхна.

— Вероятно. — После си спомни нещо и разрови документите върху бюрото. — Мога да ти кажа по кое време е излязъл Стивън.

Сара взе становището, което й бе оставил Райт. Над заглавието имаше дата и час. Тя извъртя листа към Фиск.

— Компютърът автоматично слага дата и час на всеки документ, защото много често преработваме документите. Така знаем кой от тях е последният вариант.

Фиск погледна текста.

— Отпечатано е в един и петнайсет след полунощ.

— Точно така. Значи Стивън привършва становището, отпечатва го, слага го на бюрото ми и след това вероятно си тръгва.

— И вижда каквото не трябва.

Сара изведнъж се замисли.

— Чакай малко. Нещо не се връзва. Когато някой сътрудник остане да работи до късно, обикновено охраната го откарва с кола, ако живее наблизо. Много са любезни.

— А в един и петнайсет метрото не работи, нали?

— Да. Пък и Стивън живее на пет минути с кола оттук. И друг път са го откарвали.

— Значи има голяма вероятност някой от съда да е отвел Райт с колата си.

— Най-вероятно да, щом е било в един и петнайсет след полунощ.

— Чакай, ами такси? Може по това време да не е имало свободни пазачи.

Сара се поколеба.

— Да, и това е възможно.

— Ако някой полицай от охраната е отвел Райт, лесно можем да го установим. Ще кажа на Чандлър.

— И докъде стигнахме?

Фиск сви рамене.

— Трябва да видим военното досие на Хармс. Имам един стар приятел във военната прокуратура. Ще позвъня да го питам дали не може някак да ускори процеса. Докато не разберем кой е замесен в тази история, искам да пазим всичко в тайна, доколкото е възможно.

Сара потръпна и обгърна раменете си с длани.

— Знаеш ли какво? Започвам да се плаша от мисълта каква ли е истината.