Вирджиния Хенли
Брак за една година (36)

Глава 36

След Фолкърк, Фиц-Уорън изпадна в затруднено положение. Монтийт го избягваше, после се укри, докато замисляше как да предаде Уилям Уолас. Не можеше да се завърне в армията заради заповедта за задържането му, която бе издал баща му. Дори собствените му офицери се обърнаха срещу него. За да спасят главите си, те бяха готови да го предадат на губернатора, а освен това знаеха твърде много за тъмните му сделки.

Колкото повече парите му се топяха, толкова повече в гърдите му избуяваше омразата срещу Джон и Линкс де Уорън. Имаше скрити съкровища в Тортуолд, но когато се завърна в замъка, видя, че рицарите на Линкс де Уорън пазеха външните порти. Върна се в Единбург. Криеше се из бордеите. Постоянно се местеше, докато накрая парите му свършиха. Тогава се принуди да се промъква тайно в замъка под прикритието на нощта, да краде храна от кухните и да спи в конюшните.

Баща му денонощно бе заобиколен от охрана и бе невъзможно да се добере до него. Когато узна, че Джон е болен, започна с цялото си сърце да се моли старата свиня да умре по-скоро. Освен това дочу от слугите в замъка, че кралят също не е добре. Една надежда се зароди в покварения му мозък. Нямаше да бъде трудно да се сприятели с принца на Уелс. Ако влезе под кожата на младия Едуард, може би новият крал ще му даде за награда графство Съри. Разбира се, трябваше преди това да отстрани Джон и Линкс де Уорън.

Когато Джон замина за Дъмфрис, Фиц-Уорън го последва и намери безопасно убежище близо до гората Селкърк. Летните нощи бяха топли, а дивечът в такова изобилие, че не се нуждаеше от нищо друго, освен от ловджийския си нож и лък, които измайстори от един здрав клон от борика. Наблюдаваше и чакаше, обзет от мисълта за убийство.

 

 

Линкс настани Джейн на седлото пред себе си. Докато яздеха бавно покрай брега на река Нит, Джейн му посочи двойка лъскави видри във водата. Линкс дръпна юздата, за да могат да ги погледат. Животните излязоха на брега и започнаха да се преследват игриво сред високите дървета.

Джейн се облегна на гърдите му, наслаждавайки се на усещането на силните и здрави мускули, напълно възстановени след болестта. Ръката на Линкс се обви около кръста й и той обърна коня и го насочи към гората. Една подплашена сърна се стрелна сред дърветата.

— Конят ти я изплаши, трябваше да дойдем пеша!

— Тогава щях да бъда лишен от удоволствието да яздя с теб между бедрата.

Джейн му хвърли закачлив поглед през рамо.

— Обикновено е обратното.

Думите й го възбудиха.

Джейн не можа да се сдържи и го подразни:

— Ако сте разгорещен и раздразнен, милорд, едно плуване ще ви охлади.

— Тогава по-добре да забравим за плуването.

— Но, мой скъпи милорд, щом няма да плуваме, тогава няма смисъл да се събличаме — дяволито подхвърли Джейн.

Линкс скочи от коня и я вдигна, като я остави да се плъзне покрай тялото му.

— Наистина ли няма, любов моя?

Трапчинките й се появиха.

— Не се съмнявам, че ще намериш причина.

Линкс бавно я съблече, вкусвайки с наслада взаимната им възбуда. Дари с целувка всяко кътче на прекрасното й тяло. Огряна от топлите слънчеви лъчи, Джейн му отвърна със същото, докато той припряно сваляше дрехите си. Страстта им лумна бързо, разпалена от вълнението, че се любят в своя малък рай.

Линкс се излегна върху меката трева, сред уханните диви цветя и я придърпа върху себе си, така че телата им бяха полускрити от буйната растителност. Лекият летен бриз ги галеше.

— Обичам те — прошепна младият мъж между две целувки.

— Кога откри, че ме обичаш? — Джейн се притисна към него, мечтаейки този вълшебен миг никога да не свършва.

— Винаги съм те обичал.

— Лъжец — закачливо захапа тя крайчеца на ухото му. — Ти изобщо не ме забелязваше, докато Джори не ми показа как да те накарам да ревнуваш. Признай си, че се влюби в лейди Джейн Предизвикателство.

Линкс я целуна страстно, без да откъсва очи от нейните.

— Искаш ли да узнаеш истината? Всичките женски хитрини, на които Джори те е научила, можеха да ме накарат да те желая и дори да изгарям от страст по теб, но единствено твоето нежно, добро и всеотдайно сърце ме накара да те обичам. Когато лежах на смъртното си легло, ти ми даде всичко… без да искаш нищо в замяна. От този момент аз безнадеждно и отчаяно се влюбих в теб.

Сърцето й се преизпълни с щастие.

— Ммм, любов и страст, каква великолепна комбинация — промърмори младата жена и притисна подканващо тялото си към него. Устните им се сляха в дълга целувка и всякакви думи станаха излишни.

 

 

Скрит сред гъстите листа, Фиц-Уорън наблюдаваше двойката с блеснали от злоба очи. Омразата към Линкс, която таеше в душата си, пулсираше и се разнасяше във вените му като смъртоносна отрова. Линкс бе виновникът за нещастието му, той бе причината баща му да го отхвърли, да изпадне в немилост, изворът на всичките му страдания! Фиц-Уорън прокле омразния си братовчед, който все още бе жив след смъртоносния удар. Този кучи син дори процъфтяваше и се наслаждаваше на живота!

Високата трева му пречеше да вижда какво става, ала чуваше всяка дума, всяко шумолене, всеки страстен вик и любовно стенание. Обузда нетърпението си — този път не биваше да се проваля. Стисна лъка и стрелата и приклекна.

 

 

Линкс се отърси от приятната отмала, която го бе накарала да задреме в топлия следобед.

— Будна ли си, любов моя?

— Ммм, гледах нещо в тревата, което никога досега не съм виждала.

— И какво е то? — Плъзна длан по голия й гръб и я задържа върху дупето й.

— Двойка красиви охлюви, които се чифтосват. Гледката наистина е омагьосваща.

Докато ги наблюдаваха, охлювите се докосваха, преплитаха, галеха и извиваха в чувствен танц.

— И аз искам да те любя така — прошепна Линкс.

— Ти точно така ме любиш.

— Наистина ли съм толкова съвършен любовник?

— Да… Освен това отново очаквам дете.

Линкс я изгледа смаяно.

— Джейни… не бива да бягаш гола из гората.

Тя се изправи и тръсна разрошените си къдрици.

— Мога и ще го направя! И да не си посмял да ми казваш, че не мога да яздя или да плувам! — Запъти се с гъвкава походка към водата и погледна през рамо, уверена, че той ще я последва. Беше до половината във вира, когато чу радостния му вик и се обърна.

Внезапно видя един мъж иззад дърветата, насочил опънатия си лък към Линкс.

— Линкс! — Очите й се разшириха от ужас.

Линкс се обърна рязко и смъртоносната стрела мина на косъм покрай него. Ала в същия миг чу как Джейн извика от болка. Линкс разпозна омразния Фиц-Уорън, който хукна да бяга. Стомахът му се сви на топка от страх, когато видя как любимата му изчезва във водата. Знаеше, че стрелата е пронизала тялото й, и отчаяно отправи гореща молба към небесата раната да не е смъртоносна.

Хвърли се във вира и яростно заплува към мястото, където я видя да изчезва. Паниката, сграбчила сърцето му, се усили при мисълта, че може да не я види в тъмната вода. Гмурна се, после се показа на повърхността, за да поеме въздух, после отново се гмурна. Накрая различи отпуснатото й тяло, което се носеше близо до дъното, и разбра, че е в безсъзнание.

Силните му ръце се сключиха около нея. Когато изплуваха, Линкс видя, че стрелата е забита в рамото й. Мигом разбра, че раната не е фатална, ала Джейн не дишаше. Изнесе я от водата и нежно я положи на земята. Наведе се и започна да диша в устата й.

Джейн се закашля, изплю вода и отвори очи. В мига, в който дойде в съзнание, я прониза остра болка и тя силно извика.

— Благодаря на Бога, благодаря на Бога! — промърмори Линкс. — Джейн, трябва да изтърпиш, докато те отнеса до замъка. Знам, че боли, любима, но всичко ще се оправи. — Навлече бързо панталоните си и я уви в разхвърляните й дрехи. Конят му риеше в земята, пръхтеше възбудено и въртеше неспокойно очи. Линкс го хвана за юздата и се опита да го успокои. Непокорното животно се запъна, но Линкс успя да го възседне, обгърнал с една ръка Джейн.

 

 

През този ден Фиц-Уорън не бе единственият наблюдател край горския вир. Чифт зелени очи се взираха през балдахина от листа, без да се откъсват от мъжа, свит зад дървото. Той бе майстор на дебненето, неподвижен и безкрайно търпелив. Рисът бе втренчил немигащите си очи, сякаш бе омагьосан. Облиза се, предвкусващ кървавото угощение. Без да отделя поглед от жертвата си, той се намести по-удобно — изчакваше мъжът да побегне, за да започне преследването.

Когато Фиц-Уорън пусна стрелата и улучи погрешна мишена, в първия миг остана като закован. Видя, че Линкс де Уорън го позна и разбра, че ще успее да избяга, само ако глупакът се спусне да спасява жената във водата, а не хукне да го преследва. Побягна панически, но докато тичаше по горската пътека, чу, че някой го последва между дърветата. Бягаше по-бързо и по-бързо, но преследвачът му го настигаше.

Дробовете му изгаряха и имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне. Знаеше, че не му остава нищо друго, освен да се бори за живота си. Измъкна ножа и се обърна, за да се срещне лице в лице със своя зъл демон. Очите му едва не изскочиха от орбитите си, защото това, което видя бе рис! Дивата котка се носеше към него с огромни подскоци, а Фиц-Уорън остана като вкаменен.

Звярът се хвърли, изби ножа от ръката му и го събори на земята. Фиц-Уорън си помисли, че полудява, когато почувства как ноктите на риса разкъсват дрехите му и острите зъби се забиват в гърлото му. Нещастникът извика и в смъртната си агония видя как животното с наслада облиза топлата кръв. Фиц-Уорън потрепери. Студени тръпки полазиха по гръбнака му, когато изведнъж забеляза свръхестествената прилика на зелените очи и светлокафявата козина на звяра с едни други зелени очи и светлокафяви коси. С последния проблясък на здрав разум осъзна, че дивата котка ще си поиграе с него, преди да нанесе последния си удар.

 

 

— Доведи Магота! — изкрещя Линкс на Кийт Лесли, докато момчето отвеждаше коня му. Тафи изтича през двора и разтвори широко портите на замъка. — Вземи неколцина от рицарите ми и вървете в гората, за да заловите Фиц-Уорън! — заповяда Линкс.

Марджори извика уплашено, когато видя брат си и снаха си, покрити с кръв.

— Тя ще се оправи, Джори. Рани я стрела… Бързо донеси топла вода и ленени кърпи! — Линкс отнесе внимателно Джейн нагоре по стълбите, положи я върху леглото и огледа раната. Стрелата се бе забила дълбоко в рамото.

Лицето на Джейн бе пребледняло. Тя хапеше устни, за да сподави виковете си.

— Трябва да бъдеш смела, любов моя, докато издърпам остатъка от стрелата.

Джейн кимна, вярвайки, че само той може да й помогне.

Линкс извади ножа си и коленичи. Ако не можеше да измъкне стрелата, трябваше да си помогне с острието.

— Викай, Джейн, не е нужно да се сдържаш. — Знаеше, че трябва да прояви жестокост, за да й помогне. Болката щеше да бъде непоносима, но беше сигурен, че раната не е смъртоносна. Много повече се безпокоеше, че изживяната уплаха може да погуби бебето, което Джейн носеше в утробата си.

Хвана края на стрелата с твърда и сигурна ръка и рязко дръпна. Пръстите му бяха хлъзгави от кръвта. Стисна по-силно и дръпна още веднъж. Стрелата излезе с тихо свистене; зейналата дупка се напълни с кръв. Видя сълзите, стичащи се по лицето й, но толкова се бе съсредоточил в работата си, че не чу вика й.

Джори стоеше до него с каната топла вода, докато Линкс изми раната и я превърза.

— Изпратих да повикат Магота. Тя ще ти даде успокоително за болката.

— Не! Това може да навреди на бебето!

Съпругът й нежно погали с пръсти бузата й. Това, че тя мислеше за нероденото бебе, а не за себе си, не го изненада.

— Обичам те, Джейн. — Целуна я по челото и даде знак на Джори да го последва навън.

— Джейн пак ли е бременна?

— Да, наглеждай я заради мен. Трябва да довърша една работа.

На двора Томас го чакаше с оседлан кон. Линкс облече кожения жакет, който оръженосецът му подаде и препусна към гората. Не му отне много време, за да направи зловещото си откритие. Гърлото на Фиц-Уорън зееше, а тялото му бе жестоко разкъсано. Линкс се наведе, за да го вдигне.

— Аз ще го направя, милорд — предложи Тафи.

— Не, аз ще го направя. Не искам да бъде погребан близо до вира на Джейн.

 

 

Господарят на Дъмфрис и рицарите му трябваше да напуснат замъка на следващия ден, но сега отпътуването им се забавяше. Джейн го уверяваше, че може да потегли, но Линкс настоя тя да остане още няколко дни в леглото, увещавайки я, че няма никаква причина да бързат толкова много. Обаче на следващия ден съдбата го опроверга.

Робърт Брус, съпроводен от двама рицари, се появи на разпенения си кон в двора на Дъмфрис. Линкс видя посивялото му лице и веднага разбра, че нещо не е наред.

— Няма никакво време! Защо, за бога, си все още тук?

— Джейн не е в състояние да пътува. Какво се е случило?

— Комин ме предаде! Изпратил е подписаното ни съглашение на Едуард Плантадженет. Ние заловихме пратеника му с изобличителните документи.

— Исусе Христе, той наистина няма търпение да те види мъртъв!

— Е, вместо това смъртта застигна него самия! Преди малко го пронизах пред олтара на манастира.

— Юда! А сега какво ще правиш?

— Отивам в Скун, където незабавно ще ме коронясат. Нямам друг избор. Иначе ще ме задържат за предателство.

— Ти си убил Комин върху свята земя… Ще трябва да получиш опрощение на този смъртен грях!

— Духовенството е на моя страна. Не се тревожи за мен, приятелю, погрижи се за собствената си безопасност. Още днес трябва да напуснеш Шотландия! — Обърна коня си и препусна. Линкс остана да гледа втренчено след него. По някакъв странен начин съдбите им бяха необяснимо преплетени. През последните часове враговете и на двамата срещнаха смъртта.

 

 

— Има малка промяна в плановете — осведоми Линкс Джейн и сестра си Джори. — Ще се наложи да тръгнем днес, но аз мисля, че ездата ще е твърде непосилна за вас двете и Линкълн Робърт. Ще ви изпратя с кораб от Солуей до пристанището на Честър. След седмица ще се срещнем там.

И съпругата, и сестра му се опитаха да протестират, но Линкс остана непреклонен. Дръпна Джори настрани и й даде обяснение, което бе уверен, че ще я задоволи.

— Знам, че можеш да яздиш не по-зле от рицарите ми, но Джейн не е здрава, а освен това трябва да мислим и за Грейс Мъри и бебето. Искам да отидеш с тях и да се грижиш за съпругата ми вместо мен.

— Прав си. За нас ще бъде по-добре да пътуваме с кораб. Не се тревожи за Джейн. Аз съм страхотен моряк и ще се грижа добре за нея.

Когато Линкс се върна в стаята, Джейн сложи ръка на рамото му.

— Линкс, нещо не е наред. Вчера ми каза, че няма нужда да бързаме.

Той се взря в лицето й. Знаеше, че трябва да бъде искрен с нея.

— Отнася се за Брус… Той замина за Скун, за да поиска короната. Ако останем в Шотландия, можем да бъдем обвинени в държавна измяна. — Покри ръката й със своята. — Моля те, не казвай на Джори. Знам колко е импулсивна… Само един Бог може да отгатне какво би направила… Най-малкото ще се разтревожи ужасно.

— Джори ще бъде добре. Тя е много силна.

— По-скоро твърдоглава.

— Семейна черта.

Линкс я прегърна нежно, като внимаваше с раненото й рамо.

— Искам да си легнеш веднага щом се качиш на борда. Тревожа се за бебето и за раната ти. По дяволите, ти изобщо не бива да пътуваш!

— И двамата ще бъдем добре, обещавам ти.

— Идвам с теб!

— Не, Линкс, знаеш, че трябва да се погрижиш за хората си. Само след седмица ще се срещнем в Честър.

— Тогава ще наредя на Томас и Тафи да те придружават.

— О, скъпи, те ща са ти благодарни за това!

 

 

По-малко от два часа след като отплаваха, Джори увисна на перилото на кораба и повърна всичко, което бе яла през този ден. Джейн я отведе в каютата й и изми ръцете и лицето й с розова вода.

— Искам да си легнеш, а аз ще ти донеса отвара от мента. Помага срещу повръщане.

— Предполагаше се, че аз трябва да се грижа за теб! — простена Джори.

— И ще го направиш. Ментата ще успокои стомаха ти.

Половин час по-късно Джори вече не изглеждаше толкова зле. Джейн затвори сандъчето си с билки и лекове и приседна на леглото.

— Виждаш ли?

— Джейн, изненадана съм, че не ти се повръща, сигурна ли си, че очакваш друго бебе?

— Съвсем сигурна… Месечното ми течение спря, гърдите ми са напрегнати и трябва да се облекчавам през всеки пет минути!

— Ааа… — въздъхна замислено Джори и устните й се извиха в доволна усмивка.

Джейн се вгледа изпитателно в замисленото й лице.

— Джори… Ти да не би…

— Имам основание да се надявам — радостно прошепна Джори.

— О, скъпа моя. Линкс беше прав, ти наистина си твърдоглава!

— Да не си посмяла да му кажеш! Искам да се наслаждавам на тайната си колкото се може по-дълго, преди всички да побеснеят и да започнат да мятат гръм и мълнии!

— Робърт знае ли?

— Разбира се, че не! Нашите пътища са различни, но той винаги ще бъде част от мен.

 

 

Седмица по-късно Линкс де Уорън и свитата му пристигнаха в двора на Честър Касъл, а Джейн, която с нетърпение го очакваше, изтича да ги посрещне.

Тревожният му поглед обходи за миг дребната й фигура от главата до петите. От сияещото й лице разбра, че всичко е наред с нея и бебето. Бързо скочи от коня и нежно я привлече в прегръдките си.

— Как е рамото ти, любов моя?

— Заздравява бързо, макар че още малко ме боли и е доста чувствително! По дяволите, а аз така исках да се хвърля в прегръдките ти. Толкова много ми липсваше!

Впи устни в нейните, щастлив от страстния й отговор.

— Ммм, ще трябва да те оставям по-често сама, след като ще ме очаква такова посрещане.

— Само да видиш какви са стаите ни. Никога не съм си представяла, че може да съществуват такива прекрасни замъци!

— Почакай да ти покажа катедралата в Честър!

 

 

Джейн, облечена в любимата на Линкс розова рокля от фина вълна, стоеше изправена пред високия олтар, докато произнасяха отново брачните си клетви. Преди да излязат от катедралата, Джейн се огледа изумено.

— Никога не съм виждала нещо по-великолепно!

— Сега чувстваш ли се истински омъжена за мен?

Младата жена извърна лице към него.

— Да, вече наистина се чувствам като лейди Джейн де Уорън.

Линкс не можа да се сдържи и я подразни:

— Сега, след като вече си в Англия, ще трябва да се държиш като истинска лейди през цялото време. Повече няма да плуваш гола и няма да тичаш на воля сред дърветата. Това е цивилизована страна.

Джейн скри усмивката си. Реши, че една игра трябва да се играе от двама.

Рицарите на Линкс де Уорън и тези на графа на Честър се наслаждаваха на сватбеното тържество в голямата зала. Когато стана време младоженците да се оттеглят в покоите си, Джейн поиска още вино и пожела да послуша музикантите. Тя видя нетърпението на Линкс, който с всяка изминала минута ставаше все по-неспокоен, но се правеше, че не забелязва нищо. След половин час реши да сложи край на мъките му.

— Да оставим ли мъжете да се забавляват с играта на зарове? — многозначително предложи тя и бе възнаградена с благодарна въздишка. Тогава прикри усмивката си — още не бе свършила с играта!

Когато вратата на стаята се затвори, Джейн потъна в прегръдките му.

— Линкс, скъпи, благодаря ти, че доведе Бланш, много съм привързана към тази бяла кобила, но разбира се, знам колко си строг, когато съм бременна. — Подпря ръце на гърдите му и леко се отдръпна. — Обещавам да ти се подчинявам за всичко: никаква езда, никакво тичане, никакво любене, никакво претоварване!

„Никакво любене?“ Линкс впи тревожен поглед в нея, за да се увери, че говори сериозно. Тя наистина изглеждаше напълно сериозна.

— Сега, след като съм лейди де Уорън, искам да бъдеш горд с мен. Научих се да свиря на лютня и да играя на шах, за да те забавлявам през дългите зимни вечери. Позволи ми да ти покажа — нетърпеливо добави младата жена.

— Но сега не е зима — нещастно възрази Линкс.

— Моля те! Ще поиграеш ли с мен? — сладко го помоли тя.

Предизвикателните й думи мигновено го възбудиха. Линкс седна неохотно и намести втвърдения си член. Не можеше да откъсне поглед от красивата си съпруга; почти не виждаше дъската и разсеяно местеше фигурите.

— Линкс, да не би да те отегчавам? — невинно попита тя.

— Не, любима, но защо да не направим играта по-интересна и да не играем с някакъв залог?

— Както желаеш, скъпи.

След секунда Линкс взе една от нейните пионки и Джейн с въздишка свали сатенената си пантофка и му я подаде.

— А, не, любов моя! Аз ще избера залога. — Зелените му очи се присвиха. — Искам роклята ти, тя е любимата ми.

С още по-голяма неохота Джейн разкопча копчетата и бавно свали розовата рокля. Движенията й бяха толкова предизвикателни и съблазнителни, че Линкс заподозря нещо. Малката палавница си играеше с него, нямаше грешка! Нарочно направи погрешен ход с един от офицерите си и видя как тя бързо го прибра.

— Загубих — примирено изрече Линкс. — Вземи роклята и се облечи.

Джейн го изгледа объркано.

— Но аз не искам да я обличам — смутено избъбри тя.

— Английските дами не играят шах голи — неодобрително я изгледа съпругът й.

— Но аз не съм гола. С риза съм.

— Ала не за дълго, кълна се! — Посегна да я погали младият мъж, но тя се изплъзна и побягна в другия край на стаята.

Линкс се спусна след нея, като пътьом сваляше дрехите си и ги захвърляше настрани. Тъкмо когато си мислеше, че му е избягала, я сграбчи и я повали върху дебелия килим. Притисна я под тежестта си и ловко смъкна ризата й. Отърка пулсиращия си член в щръкналите й гърди, а после се спусна надолу към корема.

— Лорд де Уорън, нима не умеете да се владеете?

— Лейди де Уорън, не и когато се отнася до вас!

Джейн се изви нагоре, неспособна да чака нито миг повече. Изгарящ в завладяващата й топлина, езикът му обходи всеки сантиметър от тялото й, докато я накара да крещи и трепери от желание. Телата им се преплетоха и се заизвиваха в страстна нега. Двамата достигнаха върха едновременно и тя извика, когато горещото му семе се изля в нея. Вкопчи се в него, вдъхвайки аромата му, и се притисна към твърдото и мускулесто тяло.

— Колко жалко, че не се възползвахме от това огромно пухено легло — отмаляло прошепна Джейн.

— Не се притеснявай, любов моя. Смятам да ти покажа някои неща, които могат да се вършат единствено зад завесите на това легло.

Вече под балдахина двамата се докосваха, целуваха и шепнеха любовни слова през цялата нощ. Линкс повдигна талисмана, лежащ между гърдите на Джейн и погледна камъка.

— Може би този магически символ на рис наистина те закриля.

— Често се питам дали ти и моят рис не сте едно и също — тихо промърмори младата жена. — Да не би да имаш способността да променяш формата си — понякога да си звяр, а понякога човек?

— Аз съм това, което искаш да бъда — доволно изръмжа Линкс и прокара грапавия си език по шията й.

По-късно, когато любовните игри напълно ги бяха изтощили, Линкс се вгледа дълбоко в очите й.

— Джейн, ще ме обичаш ли винаги така, както през тази нощ?

Тя докосна с устни неговите и пламенно се закле:

— Мога и ще го направя!