Вирджиния Хенли
Брак за една година (29)

Глава 29

— Какво, за бога, правите? — властно попита Джейн.

— Давам последно причастие, милейди.

— Как смеете? — избухна младата жена. — Повиках ви, за да ни венчаете! Побързайте, не виждате ли колко страда?

Свещеникът се смути, но решителният израз на Джейн бе достатъчно красноречив.

— Ние сме се събрали тук пред лицето на Бог, за да свържем този мъж и тази жена в свещените връзки на брака. — Погледна тревожно към лорд де Уорън и припряно продължи: — Ще вземете ли тази жена за своя съпруга? Ще я обичате ли? Ще се грижите ли за нея и в болест, и в здраве? Ще й бъдете ли верен, докато смъртта ви раздели?

Зелените очи на Линкс светнаха и всички присъстващи решиха, че са го видели да кимва.

— Той каза „да“ — отсече Джок Лесли.

Свещеникът повтори клетвата за Джейн, като добави въпроса:

— Ще му се подчинявате ли и ще му служите ли?

— Да — тържествено отвърна тя.

— Аз давам тази жена на този мъж… — бързо заговори Джок.

В този миг Джори влезе в стаята. Разигралата се сцена бе толкова мъчителна, че сълзите се застичаха по бледото й лице.

— Аз ще кажа брачната клетва на брат ми — развълнувано издума тя. — Аз, Линкълн, взимам теб, Джейн, за своя законна съпруга, за да се грижа за теб от този ден занапред, в добро и лошо, в богатство и в бедност, в болест и здраве, да те обичам и да се грижа за теб, докато смъртта ни раздели. — Джори изхлипа и продължи: — Заклех се.

Чистият глас на Джейн звънна ясен като камбана.

— Аз, Джейн, взимам теб, Линкълн, за мой законен съпруг, за да се грижа за теб от този ден занапред, в добро и лошо, в богатство и в бедност, в болест и здраве, да те обичам и да се грижа за теб, и да ти се подчинявам във всичко, докато смъртта ни раздели. Заклех се.

Джори свали рубинения си пръстен и го надяна на третия пръст на лявата ръка на Джейн. Тя пое дълбоко дъх и с треперещ глас повтори след свещеника:

— Аз взимам този пръстен и от този миг обричам и тялото, и душата си на този мъж.

Свещеникът пропусна псалма, тържествената молитва и благословията.

— Обявявам този мъж и тази жена за законни съпрузи. В името на Бога, Светия син и Светия дух. Амин.

— Благодаря ви, отче — обърна се Джейн към свещеника. — Ако има нужда, ще изпратя да ви повикат. — Сетне се извърна към Джори, която отчаяно се опитваше да заглуши риданията си. — Не знам дали ще мога да го излекувам, но обещавам да го обичам. — Погледна към насъбралите се рицари. — Благодаря ви, че го доведохте у дома, при мен. Сега аз ще се погрижа за него. Томас, Тафи, елате с мен в помещението за варене, нуждая се от помощта ви. — Зърна брат си Кийт и добави: — Повикай уелските лечители в съседната стая.

Оръженосците на лорд де Уорън се опитаха да я убедят, че те ще се грижат за господаря си, че раните му са страшни и това не е работа за една лейди.

— Благодаря и на двама ви, но аз сама ще се погрижа за раните му. Лорд де Уорън е изключително горд мъж и за него ще е голямо унижение хората му да го видят толкова слаб и безпомощен.

Тримата донесоха отварите, стритите на прах билки и мехлемите.

— Ще имам нужда от чисти чаршафи.

Оръженосците побързаха да изпълнят нареждането й, доволни, че има някой, който да им казва какво да правят.

Останала сама със съпруга си, Джейн притисна горещата му ръка до устните си, мълвейки успокояващи слова. После отметна одеялото, което го покриваше. Зловонието едва не я задави.

— Знам колко много страдаш, Линкс — нежно издума тя. — Остави се на мен… Повери се изцяло в ръцете ми… Предай ми волята си за живот и аз ще се опитам да отнема болката.

Той премигна, за да й покаже, че я е чул, ала Джейн знаеше, че дори и болен и отпаднал Линкс де Уорън никога няма да се остави изцяло в ръцете на друг. Младата жена му се усмихна и плъзна пръсти в косите му. Докосна основата на слепоочията му. Съсредоточи се върху това, което трябваше да извърши, и се опита да не обръща внимание на мръсната и сплъстена коса, някога толкова лъскава и буйна.

Натискаше с пръсти и напевно му повтаряше да се отдели от болката.

— Обичам те толкова много, скъпи мой, дай ми болката си… Позволи й да си иде. Не се страхувай… Аз ще съм тук… Пусни я малко по малко. — Джейн знаеше, че най-важната част от лечението е докосването. Пръстите й описваха кръгове, а гласът й се лееше монотонно.

Обаче мислите, които бушуваха в главата й, бяха в пълен контраст с външното й спокойствие. В душата й се бореха страх, любов, надежда и отчаяние. Искаше й се едновременно да премахне треската и да почисти и превърже раната, ала инстинктите й казваха, че първо трябва да облекчи страданието му. Бе готова на всичко, за да отнеме поне малка част от болката.

— Ако заспиш, обещавам, че ще ти донеса твоя син, когато се събудиш… Спи сега, остави болката да си иде, махни я от себе си…

Сърцето я болеше — този силен и безстрашен воин, който никога в живота си не се бе доверявал на жена, сега нямаше избор. Измина почти час, преди Линкс да затвори очи и да се унесе в неспокоен сън. Ала за Джейн времето сякаш не съществуваше — не знаеше нито кога е ден, нито кога е нощ, нямаше минало и бъдеще, само настояще.

Животът му се крепеше на паяжина. Беше истинско чудо, че бе преживял пътуването до тук. Дълбоко в сърцето си, младата жена знаеше, че любимият й умира, но упорито отказваше да си го признае. Стискаше клепачи, но сълзите се търкаляха по страните й и като разпилени перли падаха върху стиснатите й ръце.

Кийт чакаше сестра си в съседната стая заедно с уелските лечители.

— Не искам да знам как се е случило — заговори Джейн, когато се присъедини към тях. — По-късно ще има време да ми разкажете. Първо ме осведомете какво сте направили за него, след това искам да чуя вашата преценка за състоянието му и съвета ви.

След като поговори с уелсците, Джейн се извърна към брат си.

— Кийт, иди в манастира. Францисканските монаси правят разни опити с минерали. Бих искала да ми дадат малко перманганатни соли и сяра. Моля те, побързай! — Младежът се опита да възрази, но тя го прекъсна. — Не ми повтаряй, че съпругът ми умира. Сега е жив и този момент е всичко, което имаме.

Когато се върна в спалнята, Линкс не спеше. Оръженосците вече бяха донесли чисти кърпи и ленени чаршафи и Джейн веднага им намери нова работа.

— Томас, искам ведро гореща вода. Кажи в кухнята постоянно да има един казан на огъня. Тафи, помоли някой от готвачите да ми приготви ечемичена отвара.

Когато двамата излязоха, младата жена взе лека, който бе приготвила от млечния сок на бял мак и мед. Наля предпазливо от течността в малка чаша — не беше безопасно да се дава цялото количество наведнъж.

Не знаеше дали Линкс я чува или разбира, но му говореше.

— Искам да изпиеш това, любов моя. Може да повърнеш, но все ще остане достатъчно, за да облекчи болката ти и да ти помогне да заспиш. — Поднесе чашата до устните му. Линкс отпи от горчивата течност и преглътна. Почти веднага му се повдигна и повърна. Мъките му я ужасиха, ала тя знаеше, че трябва да бъде жестока, за да му помогне.

Влезе Томас с ведрото гореща вода. Двамата го измиха и застлаха чисти чаршафи. Бе време да изпълни обещанието си. Изтича на долния етаж и взе сина си.

— Виж татко! — Сърцето й щеше да се пръсне от мъка, когато видя немощната усмивка върху устните на Линкс. Помоли се на всички богове да помогнат на съпруга й да се отпусне в прегръдките на Морфей.

В мига, в който очите му започнаха да се затварят, тя приседна на леглото и накърми гладното дете. После го върна на Грейс Мъри и каза:

— Струва ми се, че сега няма да имам време за този малък господар, Грейс. Трябва да му вземем кърмачка. Помоли Джудит да дойде при мен. Може би ще прояви щедрост и ще се премести заедно с бебето си в стаята до спалнята ми.

После взе трескавата ръка на Линкс. Мълвеше вълшебните думи за любов и надежда. Погледът й милваше лицето му, високите скули, извивката на брадичката, покрита със златиста набола брада. Чувстваше се твърде напрегната, за да заспи, но си отпочиваше, така легнала до Линкс.

Вярваше, че двамата са свързани с невидима нишка, която никога няма да се скъса. Тя бе много тънка, преди да бъде заченато детето им, но сега вълшебната паяжина свързваше и тримата. В този миг тя бе много фина, но щеше да укрепне.

Упорито отпъждаше лошите мисли, защото знаеше, че те само ще подкопаят силата й и ще помрачат вярата й. Бе настанало лошо време, злочесто и пълно със страдания, ала по някакъв начин трябваше да го преживее, не непременно с достойнство и с изящество, а както може. Веднъж бе чула някой да казва: „Ако пазя в сърцето си вечно зелено дърво, може би някой ден ще долети птица и ще запее в клоните му“. Тъкмо тази вяра бе скътала Джейн дълбоко в сърцето си. Ако Линкс означаваше много за нея, а това със сигурност бе така, по някакъв начин щеше да успее да го спаси.

 

 

В разкошния си апартамент в Единбург Касъл, Алис Болтън не можеше да повярва, че Фиц-Уорън наистина го бе извършил. Отмъщението ми най-после е пълно, отново и отново си повтаряше тя. Линкс де Уорън заслужаваше да умре, заради всичко, което й бе сторил.

Бе ужасно изплашена за бъдещето си, но знаеше, че е постъпила правилно. През цялото време, докато беше с Линкс, тя не успя да придобие власт над него. Фиц-Уорън бе съвсем различен. Можеше да го управлява като кукла на конци. Цялото изкуство се състоеше в това, коя връвчица да дръпне.

— Фиц, когато баща ти пристигне и ти съобщи за смъртта на Линкс, ще трябва да се престориш на изненадан и опечален. И двамата ще трябва да оплакваме любимия му племенник заедно с него и да му покажем разбиране и съпричастност в огромната му скръб.

— Старата свиня няма към кого другиго да се обърне, освен към мен.

— Сега ще отида да проверя дали стаите му са удобни и дали има всичко необходимо. Единствено една умела женска ръка знае как да внесе малко утеха в тъгата.

Фиц я изгледа с безразличие. Измамната кучка сама не разбираше иронията в думите си. Та тя бе най-коравосърдечната жена, която някога бе срещал! Помисли си с копнеж за Джори де Уорън. Как би искал да я утеши в часовете на печал!

Удивително, но той също не осъзна иронията в собствените си мисли.

 

 

Джон де Уорън пристигна в Единбург Касъл от Скун изтощен физически и духовно. Все пак изпитваше облекчение, че може да изпрати добрата вест на краля за победата при Ървайн. Но то не можеше да смекчи болката.

Напоследък губернаторът на Шотландия пътуваше с лична стража от дванадесет войника, двама, от които бяха оръженосци. Те изпълняваха ролята на лични прислужници и спяха в съседна до неговата стая. Оръженосците веднага запалиха огъня в огнището, приготвиха банята му и поръчаха да донесат поднос с храна, въпреки че през последните дни господарят им нямаше никакъв апетит.

Джон гледаше в танцуващите пламъци. Не забеляза кога Алисия и Фиц влязоха в стаята. Сепна го мъжкият глас.

— Татко, изглеждаш болен.

Джон вдигна глава и се вгледа в натрапника. Внезапно си спомни кой е и къде се намира.

— Сърцето ми е болно. Какъв смисъл има от победата над Шотландия, ако изгубя Линкс де Уорън. Цената е твърде висока.

— Той е умрял на бойното поле, покрит със слава, както всеки благородник и воин би желал да свърши жизнения си път — твърдо рече Фиц.

Джон го изгледа изумено. Фиц говореше така, сякаш Линкс вече бе мъртъв. Вероятно наистина беше…

— Неведоми са пътищата Господни… В последната минута му е дал син и наследник.

— Линкс има син! — промърмори на себе си Алисия, преди да продължи: — Милорд, това дете е копеле. Линкс де Уорън не е женен за слугинята.

Джон се втренчи в Алисия, сякаш за пръв път забелязваше присъствието й.

— Грешиш — тихо рече той. — Линкс си тръгна оттук по Коледа с едничката цел да се ожени за лейди Джейн, така че детето да бъде от законен брак.

— А откъде бихме могли да сме сигурни, че е негово? — грубо попита Фиц.

Джон тъжно го погледна.

— Наистина как един мъж би могъл да бъде сигурен, че синът му е заченат от собственото му семе?

Очите на Фиц се присвиха с омраза. Изпита желание да стисне баща си за гърлото и да го удуши. Единствено присъствието на оръженосците възпря злодейството.

— Веднага щом получа официално съобщение, че племенникът ми е мъртъв, ще призная сина му за наследник на графската титла на Съри и на всичките ми имения.

— Нима Линкс де Уорън е още жив? — невярващо възкликна Алисия.

— Когато го видях за последен път, си помислих, че няма да преживее пътуването до Дъмфрис. Раните му бяха смъртоносни… — Сълзите се стичаха свободно по лицето на Джон де Уорън, който съвсем бе забравил, че не е сам и че има свидетели на скръбта му.

 

 

В мига, в който Фиц-Уорън затвори вратата на стаята им, Алисия се нахвърли върху него като разярена вълчица.

— Безполезно копеле! Нима нищо не можеш да свършиш както трябва? Линкс де Уорън е жив!

Опакото на ръката на Фиц-Уорън се стовари с пълна сила върху устата й.

— Това е последният път, когато ме наричаш копеле! — изсъска той и се надвеси зловещо над нея. — Винаги съм получавал само огризките от трапезата на Линкс. Дори и ти си една от тях!

Алисия ужасено осъзна, че е дръпнала погрешна връвчица. Видя зловещите пламъци в очите му и закрещя. Юмрукът му се стовари върху лицето й. Тя се свлече, а главата й се удари в масивната месингова решетка пред огнището. Алисия замлъкна завинаги.