Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Де Уорън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Year and a Day, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 233 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2008)
Корекция
maskara (2008)
Сканиране
?
Сканиране
stontontina (2008)
Последна корекция
hrUssI (2012)

Издание:

Вирджиния Хенли. Брак за една година

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2000

Редактор: Теди Николова

ISBN: 954-585-083-3

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от hrUssI

Глава 11

В Карлайл Джори и Робърт Брус не можеха да се наслаждават на удоволствието на леглото. Любовниците искаха да пазят в тайна връзката си и за да се срещат, трябваше да ходят извън замъка. Дългите часове, през които не биваше дори да се гледат, а камо ли да се докосват, ги караха да се нахвърлят един върху друг в мига, в който се озовяха насаме.

Джори посети шивачката си, но след това не се върна в замъка, а препусна през портите на крепостта и се насочи към града, където трябваше да се срещне с Робърт. Бе настъпило тайнственото време на здрача, но когато я видя, Брус не дръпна юздите на коня си. Понесе се в галоп, предизвиквайки я да го настигне.

Джори обичаше да рискува и след миг се носеше вече редом с него.

— Къде отиваш, дяволе?

Усмивката му блесна в полумрака.

— Има нещо, което искам да видиш.

Краката на конете им потъваха във високата трева, а над главите им прелетя самотен керкенез, който се прибираше да нощува. Внезапно се озоваха на един хълм. Пред тях се издигаше каменна кула висока около шест метра. Робърт дръпна поводите на коня си, скочи на земята и вдигна Джори от седлото.

— Какво е това?

— Наблюдателен пост, построен от римляните преди две хиляди години.

Когато се озова в ръцете му, прекрасната й сребриста коса погали лицето му и го изпълни с копнеж. Целуна я, вдъхвайки необикновения й аромат, и простена, когато гърдите й се притиснаха дръзко към неговите.

Плъзна собственически ръка през кръста й и я притегли по-близо до себе си. Другата му ръка описа театрално движение.

— Това е Стената на Адриан. Първото нещо, което е разделяло Англия и Шотландия.

— Сигурно, за да разделя цивилизованите англичани от варварите шотландци — подразни го Джори. — И с право. Вие сте истински диваци!

— Само някои от нас. — Робърт се надвеси над нея и захапа крайчеца на ухото й. — Но ти си права, Джори. Навремето са построили тази крепост, за да пази границата между Цивилизования свят и Външния мрак.

Погледът й обходи кулата от пясъчник.

— Ела — подкани я Брус. — Ела, в моята страна. Искам да те любя върху земята, която възнамерявам да управлявам! — Помогна й да се изкачи на върха на някогашната кула и разпери ръце. Джори без колебание се озова в тях. — Погледни!

Тя се вгледа внимателно в здрача и видя рисунките на фалоси, издълбани в камъка.

— Великолепни са! И толкова различни!

Робърт се засмя.

— Суеверие! Предпазват от злото око на дявола. Можеш да си избереш какъвто ти харесва — голям или малък, извит или прав, някои имат нещо като крила, а други звънчета.

— Ти знаеш кой ще си избера — промърмори младата жена и игриво приближи към него.

— Така ли? — подразни я той и притисна набъбналата си мъжественост към плоския й корем.

— О, да, моля те! — задъхано простена тя.

Двамата влязоха в полуразрушената кула. Робърт постла пелерината си върху древните камъни и бързо свали дрехите си. Джори не съблече своите, за да могат да се насладят на възбуждащата игра на събличането. Докато бавно сваляше дрехите й и сантиметър по сантиметър разкриваше плътта й, устните му с наслада я обсипваха със страстни задъхани целувки. После езикът му я облиза от шията до глезените. Вятърът разнасяше дивите й викове отвъд границата.

Изминаха цели два часа, преди да се облекат. Имаха само тази нощ. Сложиха пелерините си и отвързаха конете. Чак тогава Джори се осмели да изкаже на глас мрачното си предчувствие.

— Ще предадеш ли крал Едуард?

Робърт повдигна брадичката й.

— А дали той ще ме предаде?

— Без да се поколебае нито за миг — меко отвърна тя. — Страхувам се за теб, Робърт.

— Ти ме смяташ за безразсъден, но аз съм един доста предпазлив шотландец. Моят дядо Робърт Брус е направил всичко, което е било по силите му, за да стане законният крал на Шотландия. Не успял. Тогава дошъл ред на баща ми. Той прекара целия си живот, опитвайки се да постигне същото. Пак безуспешно. Сега съм аз. Нашият девиз е: „Ако не успееш от първия път, опитай отново и отново!“. Джори, аз ще стана крал на Шотландия! Може би за целта ще е нужно само да надживея Едуард Плантадженет. Той старее. Синът му е слаб и няма да успее да задържи огромните владения, които баща му е отвоювал.

Безпокойството й се стопи. Ако някой мъж можеше да постигне целта си, то това бе тъкмо Робърт Брус. Преди да се върнат в замъка, той я целуна за сбогом. Джори се вкопчи в него за един кратък миг, после го благослови.

 

 

Джори се присъедини към дамите от Карлайл Касъл, които се бяха събрали в дневната на лейди Брус.

— Никога досега не си била при шивачката до толкова късно — упрекна я Алис Болтън.

— Наминах и при астролога си.

— И каква ще станеш, като пораснеш? — язвително попита Алис.

— Красива, изкушение за мъжете, мила и добра…

— Ти вече си такава! — изкиска се четиринадесетгодишната Елизабет де Бърг. Тя бе дошла от Ирландия с баща си, графа на Ълстър, който я остави на грижите на лейди Марджори Брус в Карлайл, заедно с двете й ирландски прислужници Маги и Моли, които я следваха като сенки. Елизабет намираше по-възрастната и изтънчена Джори за безкрайно пленителна и вече бе отдала сърцето си на Робърт Брус. Освен това страдаше и тъгуваше за родната Ирландия. Джори веднага се бе сприятелила с младото момиче. Двете станаха съюзнички срещу Алисия, която проявяваше много малко търпение към едно дете на четиринадесет години.

Лейди Брус наля вино за Джори, която бе нейна кръщелница.

— Изглеждаш премръзнала. Ела и се стопли до огъня. Алисия ни забавляваше с историята на запознанството им с брат ти.

— Много е романтична — въздъхна Елизабет де Бърг. Джори примигна. Не познаваше мъж, който да е по-малко романтичен от брат й.

— Ако обичаш романтиката, би трябвало да чуеш историята на лейди Марджори.

— О, едва ли ще искате отново да слушате тази стара история — възрази възрастната дама.

— Позволете ми да ви разкажа легендата — настоя Джори. — Тя е била много красива и много млада, вдовица на графа на Карик, когато срещнала красивия Робърт Брус. Той ловувал в именията й. Влюбила се в него от пръв поглед и заповядала на хората си да го похитят. Двамата не се появили в обществото, докато не станали мъж и жена!

— А сега истината — каза лейди Марджори, която се изчерви като младо момиче. — Ние наистина се влюбихме… страстно. Но аз бях повереница на крал Александър от Шотландия. Робърт знаеше, че кралят няма да ни позволи да се оженим, тъй като това би го направило граф на Карик. Така че той ме отвлече. За да спася главата му, сама разпространих историята, че съм го похитила. — Лейди Брус погледна към Джори. — Мъжете от рода Брус винаги са били луди глави. Истинско безразсъдство е да ги подценяваш и да си играеш с тях.

Джори разбра, че двамата с Робърт може и да бяха заблудили другите, но кръстницата й бе твърде умна, за да позволи да я залъгват дълго време. Сърцето й се късаше, че Робърт трябва да замине, но може би в настоящия момент това бе най-доброто решение.

Въпреки че Джори бе неустоима съблазън, тя не бе основната причина за пристигането на Робърт в Карлайл. Той трябваше да разбере къде са разположени враговете му, защото възнамеряваше да им заложи капан. Щеше да използва за примамка конвой с продоволствия по главния път през западните територии до Еър и Глазгоу. Брус искаше да разбере точно къде по пътя ще да бъде нападнат конвоя.

 

 

Когато Джейн се събуди, откри, че е сама и се запита кога ли лорд де Уорън е напуснал леглото. Пъхна ръка под деколтето на копринената си риза и напипа талисмана, който лежеше в нежната падина между гърдите й. Докато се взираше в зелените очи на хищника, с изненада осъзна, че бе изпитала удоволствие да се люби с Линкс и едновременно с това се почувства разочарована, че си бе отишъл.

Нетърпеливо отметна разрошената си коса и се ядоса на себе си, че си бе позволила да изпита чувства към него. Единствената причина, поради която той я искаше, бе да му роди наследник. На всичкото отгоре бе англичанин. В съзнанието й изплуваха слетите им в едно тела. В студената светлина на утрото се чувстваше засрамена от това колко страстно и необуздано бе откликвала на ласките му. Напомни си, че не иска да принадлежи на никого, най-малкото на един англичанин.

Чу тихо почукване и уплашено се надигна. Измъкна се от леглото, видя кървавите петна по нощницата си и сграбчи черния кадифен халат на Линкс, захвърлен на креслото. Щом го пристегна около себе си, я облъхна неговия аромат. Почувства вълнение и гняв.

Беше Тафи със закуската. Зад него вървяха прислужниците, които носеха ведрата с топла вода за банята й. Беше твърде срамежлива, за да попита къде е Линкс, но оръженосецът сам й отговори.

— Милорд заповяда на шивачките да ви приготвят няколко нови рокли. Те ви очакват в дневната, милейди. Лорд де Уорън е с кралския пратеник, който пристигна много рано и затова тази сутрин няма да може да закусва с вас.

— Благодаря, Тафи — промърмори тя, после погледна разтревожено към двете си сестри Мери и Кейти, които влязоха, без да почукат.

Когато оръженосецът се оттегли, сестрите й многозначително се спогледаха.

— Дойдохме да видим дали си оцеляла — заяви Мери.

— Както виждате оцелях. Благодаря ви!

— Изненадана съм, че можеш да вървиш тази сутрин — злобно подхвърли Кейти.

— Дали апетитът му е толкова голям, колкото и онази работа? — запита Мери.

Джейн не им отговори. Кейти подигравателно изсумтя.

— Няма начин Джейн Обикновената да задоволи апетита на господаря. Обзалагам се, че е напуснал леглото й, изпълнен с отвращение, защото всичко, което е получил, е било само сълзи.

Мери докосна черния кадифен халат, който бе облякла Джейн.

— Това неговият халат ли е? — Разтри завистливо мекия и гладък плат между пръстите си.

Когато Кейти се приближи, за да пипне и тя, халата се плъзна надолу и разкри бялата копринена риза с кървавите петна.

— Е! Изглежда черешката е откъсната — рече Мери, неспособна да прикрие дълбоката завист, която я изпълваше.

— Сега тя ще си навири носа и няма да иска да има нищо общо с такива като нас — добави Кейти.

— Не е така! — възмутено възрази Джейн.

— Добре, тогава ще се присъединим към теб за закуска — реши Мери и посегна към храната, която Тафи бе приготвил за дамата на господаря си. Кейти се присъедини към нея и с пълна уста започна да изтъква неудобствата, които ще й донесе новото й положение.

— Нали разбираш, че оттук нататък животът ти ще бъде съвсем различен? Повече няма да тичаш из гората и да си играеш с животните. Един нормандец никога няма да ти позволи да се занимаваш и с келтски магии. Незабавно ще забрани всякакви подобни глупости!

— А ако му родиш наследник и де Уорън се ожени за теб, ще имаш всички задължения на една съпруга — злобно вметна Мери. — Никога няма да бъдеш свободна нито денем, нито нощем! Наистина те съжалявам, Джейн.

Джейн погледна таблата със закуската и видя, че е изядена и последната троха.

— Не бихте ли искали да споделите и ваната ми? — предизвикателно ги изгледа.

— Не, благодаря, водата вече е изстинала! — презрително махна с ръка Кейти и двете със сестра й обявиха, че и без това са се задържали достатъчно дълго и вече трябва да си вървят.

Джейн се отпусна в хладката вода. Приказките на сестрите й я накараха да пожелае Линкс де Уорън да напусне Дъмфрис и никога повече да не се върне. Изведнъж си припомни думите на Тафи. Той й каза, че е дошъл кралски пратеник. Може би Линкс наистина щеше да я напусне. Вдигна талисмана си. Може би, ако си го пожелае достатъчно силно, той ще замине и никога повече няма да се върне. Докато държеше камъка в дланта си, мъжественият му образ изплува пред очите й с отчетлива яснота. Внезапно се почувства малко по-спокойна. Линкс де Уорън ще напусне Дъмфрис и тя скоро ще се освободи от него. „Но дали ще се върне?“

 

 

Линкс де Уорън невярващо препрочете съобщението. Как е възможно да възникне такъв хаос сред уелските му стрелци, след като отсъстваше едва две седмици? Заповедта на краля бе съвършено ясна. Трябваше незабавно да се върне и да укроти хората си. Уелсците направо заплашваха да се присъединят към шотландците и крал Едуард бе побеснял.

Когато прочете писмото от чичо си, Джон де Уорън, той изруга гневно и осъзна, че в никакъв случай не биваше да оставя бойците си под командването на братовчед си Фиц-Уорън. Те бяха претърпели толкова много загуби, че заплашваха да се присъединят към врага!

Линкс повика управителя на Дъмфрис.

— Призовават ме на предните линии, Джок, и само Бог или дявол знае колко ще продължи битката. Ще оставя съвсем малък отряд да защитава замъка. Близо сте до Локмабън, така че, ако се появи заплаха, можете да поискате помощ от Брус.

— Ще се върнете ли тук, лорд де Уорън?

— Ако не ме убият… Най-тържествено ти обещавам, че ще се върна. Ала струва ми се това няма да стане, преди да заловим Бейлиол и преди шотландците да признаят Едуард Плантадженет за свой крал.

— Е, да се надяваме, че ще е преди зимата — бодро отвърна Джок. — Тогава тук настъпва зверски студ и едва ли ще е възможно да се водят сражения.

— Ще ти оставя пари, за да купиш още добитък. Докато ме няма, изцяло поверявам управлението на Дъмфрис в твои ръце.

 

 

По време на обяда в голямата зала Линкс обяви на хората си, че ще се присъединят към армията в Джедбург, на около петдесет мили от замъка.

— Четирима рицари ще останат тук, в Дъмфрис, заедно с десетина стрелци. — Погледът му се спря на сър Джайлс, чиято рана от изгарянето още не бе напълно зараснала. — Бърнард, Елтам, ти и Ройс Кавърли оставате тук. Другите си събират багажа и се подготвят да тръгнем, преди да е настъпила вечерта. — Линкс знаеше, че сър Джайлс и сър Хари ще си помислят, че с оставането си заплащат за детинското си поведение, но истината бе, че те бяха най-младите и той чувстваше, че е длъжен да запази живота им.

Тъкмо когато привършваха с обяда, неочаквано пристигна Робърт Брус, начело на голям продоволствен конвой.

— Проверявам пътищата на запад. Най-сигурният и най-бързият начин да се разбере къде биха могли да ни очакват неприятности — ухили се той.

— Аз се присъединявам към армията — сухо рече Линкс.

— Случило ли се е нещо?

— Нищо, с което да не мога да се справя — мрачно отвърна приятелят му. — Ще наглеждаш ли Дъмфрис, докато ме няма? Когато се върна, искам да заваря замъка невредим.

— Казах ти, че Анандейл ще плени сърцето ти — усмихна се Брус.

Линкс продължително се вгледа в приятеля си от детинство.

— Сключих временен брак с дъщерята на управителя.

Усмивката на Робърт стана още по-широка.

— Похотливец! Ти ли си бързал твърде много, или плодът е узрял и сам е паднал в ръката ти?

Линкс също се усмихна.

— Повярвай ми, похотта няма нищо общо с тази работа. Тя произлиза от плодовито семейство. Простата истина е, че искам дете, но сега явно ще трябва да почакам.

— Имаш на разположение една нощ — смигна му Робърт.

Линкс избухна в смях. Пристигането на Брус щеше да отложи тръгването му за другата сутрин.

 

 

Робърт Брус изгаряше от любопитство да види жената, която бе привлякла вниманието на Линкс де Уорън. След като не бе благородничка, значи би трябвало наистина да е изключителна и неустоима красавица. Когато я видя, остана напълно смаян. Та това бе красавицата с великолепните червени коси, която нарочно бе изсипала супата в скута на приятеля му! Без съмнение, това е било част от играта й, за да привлече вниманието на Линкс де Уорън.

Тя бе заявила, че е келтка. Сега, докато я поздравяваше, Робърт се увери, че не бе излъгала. Бадемовидните й очи и високите скули бяха доказателство за произхода й. Бе нежна и деликатна като млада сърна и Робърт, който бе решил да се заяде с нея, бързо промени първоначалното си намерение. Джейн Лесли изглеждаше ефирна и изящна като Джори, макар че навярно не бе такава палавница като неговата любима. Поне не още…

Ала Джейн притежаваше и нещо друго. Тя излъчваше някаква тайнствена сила, която я отличаваше от останалите жени.

Робърт погледна към Линкс. На пръв поглед двамата изглеждаха подходяща двойка — хищник и кротко агне, което чака да бъде разкъсано, — но никой не можеше да знае магичните течения, понесли двама души, които съединяват телата си. Брус забеляза кожената каишка около врата й.

— Носиш келтски камък?

Джейн повдигна златистите си мигли, тъй като Робърт извади своя.

— Моят е келтски кон.

— Знак за сила и власт…

— Може ли да видя твоя?

Красивата рисунка на риса го смая.

— Кой го е рисувал?

— Аз, милорд.

— Притежаваш много рядък дар. — Беше сигурен, че този не бе единственият. Усети изпитателния поглед на Линкс, въпреки че приятелят му остана мълчалив. Вдигна глава, за да срещне очите му, и се усмихна с одобрение.

След като Линкс видя колко много Робърт хареса Джейн, изведнъж го завладяха собственически чувства. Двамата имаха келтска кръв и навярно споделяха много общи неща. Лекотата, с която разговаряха, го накара да се почувства излишен.

— Чух, че имаш много братя и сестри? — попита Робърт.

— Да, ние сме голямо семейство. — Джейн знаеше колко много се възхищаваха братята и сестрите й от Робърт Брус и бе сигурна колко поласкани ще се почувстват, ако ги запознае с него. — Елате, милорд, ще ви представя семейството си. Това ще бъде голяма чест за тях.

Робърт последва Джейн към масата, около която бяха насядали членовете на семейство Лесли. Той заговори мъжете и се усмихна на жените, които бяха с тъмни коси като него.

— Спазвате ли древните келтски традиции?

— Познаваме музиката и танците — отвърна младата съпруга на Сим Лесли.

— А имате ли келтски носии?

— Не, милорд, но имаме амулети, а Джейн има пурпурно було за глава с разни магически знаци по него. Искате ли да ги видите? — развълнувано предложи тя.

— Да, и бих искал да изпълните един истински келтски танц пред мен.

Младата жена погледна към Джок Лесли, който седеше начело.

— В чест на посещението на графа на Карик, мисля, че мога да позволя да се изпълни този танц.

Джейн бе едновременно изненадана и зарадвана. Обикновено баща й не поощряваше древните ритуали на келтската култура. Младата жена отиде да донесе амулетите си, а Джейн, без да се посъветва с Линкс де Уорън, се качи в стаята си, за да вземе булото. Разгъна ленената престилка, с която го увиваше, и извади първо медната диадема. Тя бе изкована във формата на змия, което бе древният символ на Сирони.

Когато Джейн се върна в голямата зала със свещеното було на главата, другите млади жени вече я очакваха. Всяка носеше медни амулети на ръцете. Някои изобразяваха келтски кръст, други свещеното Дърво на живота, имаше и с рисунки на риби или птици.

— Всички тези символи представят единството на небесните и земните сили, също както и танцът, който ще ви изпълним.

Линкс не можеше да откъсне поглед от Джейн. Тази вечер му се струваше особено красива. Бе заинтригуван от нея. Очите му следваха гъвкавите движения на ръцете и спиралите, които чертаеше с тънките си пръсти.

— Спиралите символизират вятъра и водата, листата на папратите и раковините. Те обозначават безкрайността на живота, който ни води към Бога — обясни му Робърт.

Танцът свърши. Избухнаха ръкопляскания. Линкс де Уорън слезе от платформата и застана до Джейн.

— Милейди? — Млъкна, осъзнал, че звучи твърде надуто и официално. Започна отново: — Джейн, имам заповед от краля да се присъединя към армията. Тръгвам призори.

Обля я огромна вълна на облекчение. Тъкмо се чудеше как да удължи танца, за да отложи мига, в който отново ще се озове в леглото му. Сега обаче предположи, че тази вечер ще си легне сам, за да си отпочине добре, затова се поклони и рече:

— Желая ви приятни сънища, милорд.

Линкс се втренчи смаяно в нея, не вярвайки на ушите си.

— Ще дойдеш в леглото с мен! Може да отсъствам с месеци и това да е последната ни възможност да заченеш!

Облекчението й мигом се стопи. Линкс я хвана твърдо за ръката и я поведе към платформата. Робърт се изправи.

— Танцът беше възхитителен, милейди. Благодаря ви от цялото си сърце.

— Джейн иска да ти пожелае лека нощ, Робърт.

— Лека нощ, Джейн. Моят приятел е най-щастливият мъж на земята. — Робърт намигна на Линкс и прибави: — Мисля да предложа няколко двубоя, за да се позабавляваме. — Брус бе известен майстор в борбата и никой досега не го бе побеждавал. Двамата с Линкс много пъти се бяха състезавали, но обикновено свършваха наравно. Робърт бе по-широкоплещест, а Линкс пък имаше предимство от по-дългите си крайници.

— Щях да те предизвикам пръв, но тази вечер ме очаква друг вид спорт, приятелю!