Вирджиния Хенли
Брак за една година (31)

Глава 31

Джейн се чувстваше като вцепенена. Тя смяташе, че Линкс е получил ужасната си рана, сражавайки се с врага. Сега бе узнала, че един от хората му се бе опитал да го убие! „Кой и защо?“, крещеше умът й. Каквото и да й струваше, трябваше да запази в тайна ужасната новина. Линкс още не бе достатъчно силен, за да понесе истината; това щеше да го съсипе, може би дори да го убие!

Джейн знаеше, че Линкс де Уорън е твърд мъж, често прекалено строг и безкомпромисен, изключително горд и роден водач. Безусловно честен. С високи изисквания. Хората му го обичаха, ала все пак един тях бе поискал да го види мъртъв!

Джейн внезапно осъзна, че го бе оставила съвсем сам в Господарската кула.

— Моля да ме извините — промърмори тя, изплашена от мисълта колко уязвим в момента бе съпругът й.

Промъкна се тихо в стаята му, стараейки се да не го обезпокои, но Линкс отвори очи, сякаш усетил присъствието й. Тя прокара пръсти през косите му и му се усмихна. Вече знаеше какво да прави. Щеше да го пази и защитава, докато укрепне! Ами ако никога не възвърне предишната си сила? Ако завинаги остане слаб и безпомощен? Тогава ще я обвинява, че не го бе оставила да умре!

— Ти се оправяш с всеки изминал ден, любов моя, ставаш все по-силен. Обаче аз знам, че ужасната болка все още те измъчва. Остави всичко на мен, Линкс, позволи ми да отнема болката ти.

Погледът му не се откъсваше от нея. Тя плъзна ръце по тялото му. Започна от раменете, погали нежно и с любов отслабналите му ръце, после пръстите й се спуснаха надолу по измършавелите гърди и изпъкналите ребра. Когато усети, че докосванията й предизвикаха желания ефект, продължи надолу, като внимателно избягваше корема. Разтри някога мускулестите му бедра, сега останали само кожа и кости.

Облекчи болката му дотолкова, че устните му се извиха в усмивка.

— Тази нощ искам да спя до теб — прошепна младата жена. — Искам да те докосвам, да те държа в прегръдките си. Мислиш ли, че ще можеш да го понесеш заради мен?

Линкс вдигна ръка и погали лицето й.

— Джейни… — Нежното обръщение почти я сломи, ала тя преглътна храбро сълзите си. В този миг те бяха излишна проява на слабост. От сега нататък тя щеше да направи всичко, за да възвърне предишната му сила.

 

 

По време на вечерята в голямата зала, Джейн забеляза, че Марджори не се отделяше от чичо си. Предположи, че двамата разговарят за опита за убийство на Линкс. Вероятно подозираха някого, но Джейн не искаше да смущава уединението им. „Може би аз просто не искам да узная истината; може би още нямам сили да се срещна с нея!“

Когато се навечеряха, Джон де Уорън се приближи към Джейн, която седеше до Елизабет де Бърг.

— Джейн, аз трябва да тръгна утре сутринта. За съжаление не разполагам с времето си. Моят дълг ме зове в Единбург. Още не съм посочил настойник за сина ти и засега ще се въздържа, надявайки се, че няма да е необходимо.

Джейн с благодарност сграбчи ръцете му.

— Благодаря ви, милорд! Кълна се, че ще излекувам Линкс, ако изобщо това е по силите на някой смъртен.

— Знам, мое скъпо дете. Линкс е истински щастливец, след като има толкова предана и любяща съпруга като теб, но аз съм сигурен, че той самият го оценява. Бог да те благослови, скъпа моя. Заклевам се, че ще разнищя тази история и ще открия кой е причината за ужасната рана.

— Нека Бог да ви пази и ви благодаря, милорд!

 

 

Джейн се съблече на светлината на свещите. Знаеше какво голямо удоволствие изпитва Линкс като гледа тялото й, а единственото й желание бе да го зарадва и направи щастлив. Внимателно отметна чистите чаршафи и се плъзна гола до него. Линкс вече имаше достатъчно сили, за да извърне глава към нея.

— Губернаторът потегля утре. Той не би се върнал в Единбург, ако не бе уверен, че ще се възстановиш. Джон де Уорън ми харесва. — Устните й се извиха в усмивка и разкриха трапчинките. — Мисля си, че и той ме одобри.

Джейн се приближи към съпруга си, предлагайки му набъбналата си от мляко гърда. Горещите му устни захапаха зърното й и тя го чу как простена от благодарност. Избърса малките капчици пот, оросили челото му, после помилва измитата му коса и притисна главата му до гръдта си.

Връзката между тях укрепваше с всеки изминал ден. Тя бе всичко за него: съпруга, любовница, приятелка, болногледачка, а сега и майка. Джейн усещаше, че е част от него, от диханието и кръвта му, от туптенето на сърцето му, от болката, от живота му. Младата жена се усмихна на меката светлина на свещите. В този миг се чувстваше силна и непобедима. Давайки й вярата си, Линкс й бе вдъхнал нови сили. За пръв път, откакто се бе върнал в Дъмфрис, Джейн бе сигурна, че нейният любим ще оцелее.

 

 

Кърми го още две седмици, а след това започна да му дава и друга храна. Като по чудо тялото му не я отхвърли. Линкс много бързо се възстановяваше и скоро вече можеше да се обръща в леглото и дори да сяда. Можеше и да говори, без да се изтощава. Всеки ден Джейн му носеше детето. Отначало вземаше спящия Линкълн Робърт и го слагаше да лежи до баща си, а когато Линкс укрепна, го оставяше да се търкаля в леглото или да пълзи на пода, докато той се радва на успехите му.

Когато вечер лягаше до него в леглото, двамата се прегръщаха и оставаха така през цялата нощ. Не след дълго Линкс започна да възвръща господарската си воля.

— Искам малко чист въздух — заяви една юнска сутрин. Джейн отвори вратата към терасата. — Не, искам да изляза навън. Томас!

Джейн помоли Тафи да занесе голямото кресло на терасата.

— Двамата с Томас ще изнесете ли Линкс навън?

— Помогнете ми да стана — заповяда Линкс на оръженосците си, пренебрегвайки предложението на съпругата си.

Джейн за миг се изплаши, че той повече не се нуждае от нея, ала после радостно се засмя. Благодари на слънцето, на луната и на звездите, че Линкс направи първите си стъпки по трудния път на възстановяването. Знаеше, че копнее за този ден, когато няма да има нужда от никого. Той жадуваше за един свят, в който всички ще се нуждаят от него!

Когато Томас му помогна да седне в креслото, Линкс погледна назад към Джейн.

— Не е ли прекрасна?

— Такава е, милорд, тя е изключителна жена!

Марджори и младата Елизабет се присъединиха към тях.

— О, Линкс, ти се справяш отлично! Все още изглеждаш ужасно, но аз знам, че с всеки изминал ден ставаш все по-силен.

Брат й сякаш не я слушаше. Погледът му бе отправен към вратата. Очакваше Джейн. Когато тя най-после се появи, огряна от слънчевите лъчи, той прошепна с благоговение:

— Не е ли красива?

Джори многозначително повдигна вежди.

— Мили боже, ти си влюбен!

— Да не си посмяла да й кажеш! — засмя се брат й.

Джори извъртя очи към Елизабет.

— О, кълна се, че устните ми са запечатани!

— И по-добре да си останат така, защото и аз знам твоите тайни — закани й се Линкс.

Джейн приближи и той протегна ръка към нея. Тя плъзна своята в неговата. Той мигновено я привлече към себе си и си открадна една целувка.

— Уханието ти е толкова силно, че ме замайва.

Сестра му се изсмя тихо и се наведе.

— Не се тревожи, Линкс, и след милион години никой няма да узнае тайната ти.

— Тайна? — невинно попита Джейн.

— О, нима не ти казах? Линкс е дал обет за целомъдрие. Като покаяние за греховете си.

Джейн се засмя и върна целувката.

— Аз знам най-добре — прошепна му тя.

— Като говорим за грешници, един се носи насам! — извика Джори, съзряла Робърт Брус, който препускаше, сякаш го гонеха хиляди дяволи. Марджори вдигна полите на роклята си и забърза към стълбите, последвана от Елизабет де Бърг.

— Моля ви — извика Джейн след тях, — ще ми позволите ли аз да го посрещна първа?

Зелените очи на Джори я изгледаха с любов.

— Разбира се — великодушно отвърна тя. — Чакаме тук.

Джейн срещна Робърт Брус тъкмо като влизаше в голямата зала. Той разтвори силните си ръце и тя потъна в прегръдката му.

— Не можах да дойда по-рано, момичето ми. Сърцето ми се късаше заради теб. Мислех, че Линкс вече е пресякъл онази линия, от която няма връщане. Не вярвах, че ще оцелее. Как успя да го спасиш?

— Почти бе пресякъл онази линия, но аз имам дарбата да лекувам. Робърт, той още не е здрав. Слаб е като скелет и е много изтощен. Не позволява другите да видят болката му, но понякога нощем страданията му са непоносими.

— Разбирам. А ти как издържаш, красавице?

Трапчинките на лицето й се появиха за миг.

— Сега съм лейди де Уорън. Клетвата за вярност на моя съпруг ми даде сила, която не съм познавала досега.

— Тя винаги е била в теб, Джейн.

— Робърт, кой е този рицар, чиито ляв клепач е полупритворен?

Брус я изгледа предпазливо.

— Той е злият гений… Неговият смъртен враг.

— За бога, кажи кой е!

— Фиц-Уорън, незаконен син на Джон де Уорън.

Джейн притисна ръка до гърдите си.

— О, небеса! Помогнете ни!

— Да не би да искаш да ми кажеш, че Фиц-Уорън е отговорен за нещастието на Линкс?

— Да, но Линкс не знае. Джори и Джон знаят. Те не са го обсъждали с мен, но когато се спомена за полупритворения клепач и двамата се спогледаха. Тогава разбрах, че знаят кой е.

Джейн сложи ръце върху гърдите на Робърт.

— Ако Линкс научи, ще тръгне да го търси, за да си отмъсти, а още няма достатъчно сили. Дори се страхувам, че повече няма да може да участва в битки.

Брус постави пръсти под брадичката й и повдигна главата й, докато погледите им се срещнаха.

— Това ли е желанието ти?

— О, не. Искам напълно да се възстанови и отново да стане предишният железен мъж. Всичко друго ще бъде неприемливо за него.

— Джейн, чуй ме. Може би в този момент тялото на Линкс е слабо, но умът му си е на мястото. Повярвай ми, той е достатъчно силен, за да узнае истината.

 

 

Когато двамата мъже се прегърнаха на терасата, трите дами с мъка удържаха сълзите си.

— По дяволите, аз дойдох да утешавам вдовица, а ти още шаваш — пошегува се Робърт.

— Готов съм да се бия с теб за нея — ухили се Линкс.

— Кучи син! Вече едва ли някога ще се биеш.

— Хич не се и надявай!

— Нека да ги оставим насаме — намеси се Джейн. — Тези двамата са настръхнали като бойни петли.

Трите дами влязоха вътре.

— Робърт се държи така, сякаш на Линкс нищо му няма! — възмути се Джори.

— Първата ми мисъл бе да предпазя Линкс от острия език на Робърт, но като че ли думите му действат ободряващо. Дълбоко в сърцето си съм убедена, че Брус никога няма да нарани Линкс.

 

 

Робърт се настани между два зъбеца на крепостната стена.

— Вземането за заложници на семейството на Уилям Дъглас ни помогна да спечелим битката при Ървайн. През цялото време ли си знаел, че това ще накара Дъглас да се присъедини към нас?

— Надявах се. Току-що се връщам от Единбург. Губернаторът ме посочи за командир на гарнизона в Ланарк. Не иска повече неприятности в тази част на Шотландия.

— Колко дълго ще трае затишието?

— Предполагам, няколко месеца.

— Добре. Надявам се през лятото да се възстановя напълно и да възвърна силата си.

— Джон де Уорън изпрати Фиц-Уорън и кавалерията му на север, за да помогнат на Комин. Носят се слухове, че между двамата е имало бурна разправия и губернаторът е заплашил, че ще го разжалва и ще му отнеме всички имения. Но това му е малко. Получих известие от брат ми Едуард. Той е в Карлайл. Съдията Ормсби е избягал там. Очевидно Фиц-Уорън е изпратил един от офицерите си да го предупреди за предстоящото нападение на Уолас.

— Юда! Копелето е отмъкнало част от нечестно спечеленото злато на Ормсби. Явно е и в таен съюз с Уолас, след като е знаел, че Скун ще бъде нападнат!

— Точно така. Губернаторът е решил да се отърве от негодника и го е изпратил на север, право в лагера на Уолас.

— Все още ли подозираш, че Комин и Уолас са в съюз?

— Как ли не! Знам го със сигурност.

Линкс присви очи.

— Ти, Комин и Едуард Плантадженет приличате на три кучета, които се бият за кокала.

— Когато Шотландия страда, и аз страдам. Това е единствената причина да проявявам търпение. — Изгледа проницателно приятеля си. — Но аз май те изтощих с приказките си. Приличаш на жив труп. Хайде да влизаме. — Робърт му помогна да легне в леглото. Джейн бе в стаята, готова да се погрижи за мъжа си. — Какво, по дяволите, намираш у този мъж? Та той на нищо не прилича! — Прикри с груба шега тревогата си Брус.

Джейн се усмихна и безгрижно отвърна:

— Е, може и да не е голям хубавец, но прави красиви деца.

 

 

През нощта, когато всички в Дъмфрис се оттеглиха по стаите си, Джейн свали превръзката на Линкс. Кожата около раната още бе зачервена.

— Ще я оставя открита. Знам, че не оздравяваш толкова бързо, колкото ти се иска, но това е, защото тялото ти е физически изтощено и отпаднало. Обърни се към мен, но го направи много внимателно.

Отметна косата от врата му и започна да разтрива тила му. След това с леки като перце докосвания мина по цялата дължина на гърба.

— Линкс, през целия ден се борих със съвестта си дали да ти кажа нещо. Ти още не си достатъчно укрепнал физически, но Робърт ми напомни, че разумът ти е наред. Така че въпреки желанието ми да те пазя от всичко и всички, смятам да споделя с теб това, което знам, защото се страхувам, че иначе никога повече няма да ми вярваш.

— Скъпа, накарах те доста да се измъчиш, докато извоюваш доверието ми. — Протегна ръка и хвана нейната. — Ако се отнася за Фиц-Уорън, аз вече знам.

Джейн усети как устата й пресъхна. Страхуваше се, че сега ще чуе нещо лошо.

— Как разбра?

— Разпитах Томас и Тафи.

— О, Линкс, моля те, обещай ми, че няма…

Той допря мазолестите си пръсти до устните й.

— Шшт, любов моя. Единственото, което възнамерявам да правя през това лято, е да възстановя силата си. И ще започна от тази нощ. Колкото и да жадувам за докосванията ти, това е последният път, когато ти позволявам да отнемаш болката ми. Искам да чувствам болка. Нужно ми е да се боря с нея. Това ще ме направи по-силен.

— Но, Линкс…

— Не, Джейн. — Привлече я към себе си. — Ако искаш да галиш нещо, ето ти това — дяволито рече той и придърпа ръката й към слабините си. Затвори очи. — Господи, караш ме да треперя.

— Не искам да те правя по-слаб…

— Това ме кара да се чувствам силен и много повече мъж, отколкото всичко друго, което би направила за мен — увери я съпругът й.

Джейн смъкна нощницата си и се плъзна до него, радостна, че вече е достатъчно силен, за да се възбуди.

— Проклет да бъда, ако оставя Брус да ме изпревари, защото не се съмнявам, че в този миг се сношава.

— Линкс! — укорително възкликна Джейн. — Те се любят.

Линкс се замисли, после поклати глава.

— Не, първо ще се сношат, а после ще се любят.

Джейн плъзна език по устните му и го целуна.

— Ти си лош.

— Ммм, след няколко дни, когато стана по-силен, възнамерявам да ти покажа разликата. Първо ще бъда много лош, а после много добър!

 

 

Линкс де Уорън неотклонно преследваше целта си. През остатъка на юни и през целия юли той се съсредоточи върху възстановяване на издръжливостта и укрепване на мускулите. Започна с физически труд. Помагаше на Кийт Лесли в конюшните, отначало като хранеше и почистваше конете, а след това започна да изхвърля и оборския тор. Излезе на поляната и окоси тревата, после напласти на купи сеното. Прекара две седмици в ковачницата, поправяйки стари оръжия. Опита всичко — от закаляване на меч до изработването на подкова.

Господарят на Дъмфрис се научи как да вари бира и помогна да напълнят, запечатат и подредят бъчонките. В мелницата отмени изцяло мелничаря — сам пълнеше чувалите с брашно. Постепенно здравето му се подобри и част от силата му се възвърна. Бавно започна да наддава и на тегло, което физическата работа превръщаше в мускули.

Линкс не можеше да издържа дълго без Джейн. По средата на сутринта или на следобеда той спираше каквато и работа да е захванал, за да я потърси и прекара поне час с нея. Ако се забавеше, Джейн сама тръгваше по следите му из полето, в ковачницата или в конюшните.

За всички в Дъмфрис бе ясно, че господарят и господарката са много влюбени един в друг и тази любов се разгаря с всеки изминал ден. Завинаги изчезна намръщеният воин със строго стиснати устни, който изглеждаше по-стар за годините си. През тези светли слънчеви дни той не спираше да се смее и дори оръженосците му започнаха да осъзнават, че господарят им всъщност е млад мъж, едва прехвърлил тридесетте.

Джейн го очароваше. Образът й винаги бе пред очите му, денем и нощем, дори когато се разделяха за кратко, не спираше да го преследва. Жаждата му за нея бе неутолима. Когато я зърнеше в другия край на стаята, не можеше да се стърпи да не я приближи. Когато приближеше, изгаряше от желание да я докосне. Гласът й го омагьосваше, а сребристият й смях го караше да забрави за всичко друго на света.

Линкс бе като обсебен — непрекъснато искаше да я гледа, да я докосва, да я вкусва. За пръв път в живота си бе влюбен и му се искаше целия свят да го узнае. Някога сдържаният и хладен рицар сега крадеше целувки като юноша, дразнеше, гъделичкаше я и я носеше на ръце само заради удоволствието да я усеща близо до себе си. Не можеше да се сдържи да не погали с ръка стегнатото й задниче или да я приклещи в обора за дълга целувка и страстна прегръдка. Ухажването му бе пламенно. Той се наслаждаваше на всеки изживян миг.

Чак в края на юли започна да тренира бойните си умения с рицарите и уелските стрелци. Когато веднъж успя да изтегли близо двуметров лък и да пусне стрелата със смъртоносна точност, Линкс изпита огромно задоволство, че усилията му не са отишли напразно. Двамата с Джейн яздеха заедно, понякога излизаха на дълги разходки по каменистия морски бряг, където тя събираше обли камъни за талисманите си, но по-често препускаха из безбрежните зелени долини. Джейн го водеше и край горския вир. Плуваха в бистрите води, а после се любеха сред високата уханна трева.

Всяка вечер прекарваха час-два с Линкълн Робърт, преди да го сложат да си легне. Изкъпваха малкия си син, нахранваха го и играеха с него, потапяйки се изцяло в безкрайното щастие да бъдат любящи и грижовни родители. По-късно, в широкото легло, се отдаваха докрай на тайнствената и завладяваща магия, която откакто свят светува озарява любовниците.

— Обичам те, Джейн. Важно е, че мога да ти го кажа, а още по-важно е, че го чуваш да го казвам. Знай, че думите извират от сърцето ми. — Всяка нощ, след като се отпуснеха заситени и щастливи в прегръдките си, той я питаше: — Джейн, ще ме обичаш ли винаги както сега?

— Мога и ще го направя!