Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уил Роби (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Hit, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
hammster (2018)

Издание:

Автор: Дейвид Балдачи

Заглавие: Перфектният удар

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Американска

Излязла от печат: 28.03.2014

ISBN: 978-954-769-350-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2664

История

  1. — Добавяне

52

Роби погледна екрана. Току-що бе изпратил съобщението, но вече се питаше колко време ще бъде необходимо на ЦРУ, за да го открие.

Или да разбият вратата му с ритници.

Жива. Засега.

Това беше написал в отговор на краткия й въпрос: Дикарло?

Продължаваше да гледа в дисплея с тайната надежда да получи още няколко думи от нея. Искаше да я пита за много неща, които не бяха успели да обсъдят по време на кратката им среща в Арканзас.

Есемесът се появи в момента, в който беше започнал да губи надежда.

ПСК.

Какво ли означаваше това?

Роби със сигурност не беше запознат с последните интернет акроними. Освен това не беше наясно дали това ПСК е влязло в употреба, или е поредното закодирано послание от Рийл. Във всеки случай смисълът, който седеше зад тези три букви, му беше абсолютно непонятен.

Но тя очевидно беше на обратното мнение.

Облегна се назад и се замисли за последната им съвместна мисия преди години. Абсолютно рутинна от гледна точка на работата им. Но нещо се беше объркало. Понякога и това се случваше.

Той беше поел наляво в секундата, в която Рийл хукна надясно. Ако се бяха насочили в една и съща посока, и двамата щяха да са мъртви. Но на практика се получи така, че с тази реакция бяха успели да неутрализират заплахата, идваща от две посоки едновременно.

По-късно Роби беше разсъждавал доста по въпроса. Дори я беше попитал защо е тръгнала в обратна посока, при това още преди появата на заплахата по двата фланга. Отговорът й беше колкото прост, толкова и необичаен.

— Защото знаех накъде ще тръгнеш ти.

— Откъде знаеше? — попита той.

— А ти откъде знаеше, че аз ще тръгна в обратната? — беше контрирала тя.

Което той не можеше да обясни по друг начин, освен като мигновено усещане. Нищо повече. Просто и ясно. Не че беше прочел мислите й. Просто знаеше каква ще бъде реакцията й в конкретната ситуация. Както и тя бе предугадила неговата.

Това така и не се повтори. Остана единствен случай в практиката му, само с Джесика Рийл. Запита се дали и за нея беше същото.

Когато телефонът иззвъня, той погледна дисплея и го бутна настрана. Обаждането беше от Лангли, но сега не му беше до обяснения. В известен смисъл смяташе, че това не е тяхна работа. След като те имаха тайни от него, значи и той можеше да има тайни от тях. В крайна сметка всички бяха шпиони, нали?

В следващия миг през главата му мина една мисъл, която нямаше нищо общо със случилото се. Е, може би бе мъждукала някъде в подсъзнанието му като следствие от кратката разходка из спомените.

Рийл беше споделила много малко неща за себе си, но едно от тях беше останало в главата му.

— Аз съм праволинеен човек, Роби — беше казала тя след последната им съвместна мисия.

— В смисъл че си принципна? — беше попитал той.

— В смисъл че обичам да започвам от началото и да стигам до края, когато избера някаква посока.

Тези думи изведнъж му върнаха вдъхновението. Скочи, изтича до стенния сейф и отново извади трите предмета, които бе прибрал вътре.

Пистолет.

Снимка.

Книга.

ПСК.

Седна и започна да ги разглежда с подновен интерес. Подсъзнателно ги беше подредил по правилния начин. Но едва сега имаше потвърждение, че правилният начин изобщо съществува.

Взе пистолета. Вече го беше разглобил, но без резултат. Но сега си даде сметка, че всъщност беше открил нещо.

За всичко, което върша, имам причина.

Така беше написала в есемеса. Всичко, което върши, си има причина. Погледна пистолета. Произведен от „Глок“.

Очите му се присвиха.

И все пак тя бе направила някои промени.

Погледна мерника. ПКРО — Пенсилванска компания за ръчни оръжия. Една добавка от Рийл, въпреки че оригиналният мерник си беше съвсем наред.

Титаниев пин блок.

Хитро допълнение, но също без особена необходимост от него.

Отново се зае да изследва грапавата ръкохватка, която най-вероятно беше дело на Рийл. Оригиналните полимерни ръкохватки на „Глок“ си бяха с добър захват.

Тогава защо Рийл си бе направила труда сама да промени фабричната ръкохватка, след като това не е било необходимо? Да обработваш вече гравирана повърхност определено отнемаше време. Ако не знаеш какво правиш или допуснеш грешка, имаше всички шансове оръжието да стане неизползваемо — поне що се отнася до ръкохватката.

А отчитайки факта, че голяма част от убийствата, които й възлагаха, се извършваха с далекобойно оръжие, въпросната ръкохватка преставаше да бъде някакъв фактор.

След това дойде ред на пълнителя, побиращ трийсет и три патрона. Той му направи впечатление още в началото. В тяхната работа имаше твърдо установени правила, а едно от тях гласеше, че ако разполагаш с време да изстреляш трийсет и три патрона, значи си объркал нещо и почти сигурно ще умреш. Един, два, най-много три изстрела, след което трябваше да изчезваш.

Стандартните пълнители за този модел на „Глок“ побираха седемнайсет патрона. Но тя беше решила почти да удвои броя им, въпреки че това определено правеше оръжието тежко и неудобно.

А Рийл съвсем не приличаше на човек, който обича излишния товар.

Погледна надписа за модела: „Глок 17“.

Налагаше се да действа спокойно и методично. Точно както беше подходила Рийл.

Усещаше, че е на прав път, главно заради току-що полученото съобщение. Пистолет, снимка, книга. Друго обяснение нямаше. А подходът й беше изключително находчив. Беше се досетила, че ще му позволят да прегледа шкафчето й и да прибере вещите, които биха му помогнали в бъдещото разследване. А единствената причина за това бе фактът, че те вече бяха проверили тези вещи и не бяха открили нищо особено.

Роби извади лист и химикалка и включи лаптопа си. Отвори една търсачка и се зае да вкарва данните, извлечени в резултат на огледа. След няколко погрешни опита нещата на екрана най-после започнаха да придобиват някакъв смисъл. С много празноти, разбира се, но все пак той научи достатъчно, за да поеме в нова, по-обещаваща посока.

Записа всичко, което му трябваше, изключи търсачката и затвори лаптопа си.

После стана и отиде да си приготви багажа. Имаше съвсем конкретна представа къде да отиде, но трябваше да стигне до там без никаква опашка.

Спомни си последния разговор с Никол Ванс. Дали щеше да успее да се измъкне?

Е, поне ще се опитам, каза си той.