Даниъл Силва
Падналият ангел (12)

11.
Пиаца ди Сант’Игнацио, Рим

Едно от допълнителните предимства на работата в двореца беше „Ле Каве“. Считан за един от най-изисканите ресторанти в Рим, той се намираше само на няколко крачки от входа на сградата, сгушен в едно тихо ъгълче на площада. През лятото масите бяха подредени елегантно по паважа, но в тази февруарска вечер те бяха струпани и изоставени до външната стена. Генерал Ферари пристигна без предварително предупреждение и веднага го заведоха, заедно с двамата му гости, на една маса в задната част на залата. Един сервитьор донесе плато с аранчини ди ризо^[1] и червено вино от Кампания, родината на Ферари. Генералът вдигна тост за един брак, който, поне за момента, все още не беше консумиран. После, след като си взе от крокетите ризото, той заговори презрително за човек на име Джакомо Медичи.

Макар да нямаше никаква родствена връзка с флорентинската банкова династия, Медичи споделяше семейната им страст към изкуствата. Брокер на антики, базиран в Рим и Швейцария, в продължение на десетилетия той тайно доставял ценни предмети на някои от най-видните търговци, колекционери и музеи по света. Но през 1995 г. доходният му бизнес започнал да се разбулва, когато италианските и швейцарските власти атакували склада му в женевската безмитна зона и открили съкровищница от антики без документи за произход, някои от които очевидно били изкопани наскоро. Откритието възбуди международно разследване, водено от Артистичния отдел, което впоследствие вкара в клопката някои от най-крупните имена в света на изкуството. През 2004 г. италиански съд осъди Медичи за търговия с крадени антики и му даде най-тежката присъда, налагана някога за подобно престъпление — десет години затвор и глоба от десет милиона евро. Тогава италианските прокурори използваха доказателствата срещу Медичи, за да осигурят връщането на откраднатите артефакти от няколко прочути музея. Сред предметите бе известната ваза на Ефроний, която нюйоркският музей „Метрополитън“ неохотно се съгласи да върне на италианците през 2006 г. Медичи, който беше обвинен, че е играл ключова роля в кражбата й, позира елегантно пред вазата в „Метрополитън“ с ръце на хълбоците. Генерал Ферари имитира позата му в деня, когато вазата бе поставена триумфално на новото си място в римския музей „Вила Джулия“.

— В крайна сметка — продължи Ферари — Медичи е виновен за кражбата на хиляди антики от италианска земя. Но не го е направил сам. Операцията му беше като кордата — въже, което се опъва от томбароли до капи дзони, после — до търговците и аукционните къщи, и най-накрая — до колекционерите и музеите. Но нека не забравяме и добрите ни приятели от мафията — допълни той. — Нищо не излиза от земята без тяхното одобрение. И нищо не отива на пазара, без да се плати на босовете.

Ферари съзерцава за момент осакатената си ръка, преди да продължи изложението си:

— Не сме пропилели десет години и милиони евро само за да заловим един човек и неколцина от помощниците му. Целта ни беше да унищожим една мрежа, която бавно плячкосваше съкровищата, завещани от дедите ни. И успяхме въпреки неблагоприятните обстоятелства. Но се боя, че победата ни беше само временна. Плячкосването продължава. Всъщност нещата са по-зле от всякога.

— Нова мрежа е заместила тази на Медичи?

Ферари кимна и отпи глътка вино.

— Престъпниците приличат малко на терористите, Алон. Ако убиеш един терорист, мястото му със сигурност ще бъде заето от друг. И той непременно ще е по-опасен от предшественика си. Тази нова мрежа е много по-сложна от мрежата на Медичи. Тя наистина е глобална. И очевидно е много по-безмилостна.

— Кой я ръководи?

— Бих искал да знам. Може да е консорциум, но инстинктът ми подсказва, че е един човек. Бих се изненадал, ако има явни връзки в търговията с антики. Това би било под нивото му — допълни бързо генералът. — Той е крупен престъпник, който се занимава с нещо повече от продажба на грънци. И има сили да контролира всички, което означава, че е свързан с мафията. Тази мрежа има възможността да изрови статуя от земята в Гърция и да я продаде в „Сотбис“ няколко месеца по-късно заедно с напълно чист документ за произход. — Генералът спря, после допълни: — Взема предмети и от вашия регион.

— От Близкия изток?

— Някой го снабдява с артефакти от места като Ливан, Сирия и Египет. В онази част на света има много гадни хора. Да се чудиш къде отиват всичките пари.

— И как Фалконе се вписва в картината?

— Преди няколко години се натъкнахме на него и аз го убедих да работи за мен. Не беше трудно — допълни Ферари, — тъй като алтернативата бе да прекара дълги години в затвора. Няколко седмици го обучавахме тук. После го пратихме обратно в Черветери и му позволихме да поднови дейността си.

— Но вече сте му дишали във врата — отбеляза Киара.

— Точно така.

— Какво ставаше, когато томбароло му занесеше ваза или статуя, която е намерил?

— Понякога ние я измъквахме тихичко от пазара и я прибирахме за съхранение. Но обикновено позволявахме на Фалконе да я продаде по веригата. Така можехме да проследим как се движи по кръвоносната система на незаконната търговия. И искахме всички в бизнеса да мислят, че Роберто Фалконе е човек, с когото трябва да се съобразяват.

— Особено човекът на върха в тази нова контрабандна мрежа.

— Очевидно и вие сте го правили един-два пъти — отбеляза генералът.

Габриел игнорира забележката.

— Колко високо в мрежата успяхте да го издигнете? — попита той.

— Само на първото стъпало — отговори Ферари и се намръщи. — Тази нова мрежа се е поучила от грешките на предишната. Хората на върха не говорят с такива като Роберто Фалконе.

— А защо Клаудия Андреати е говорила с него?

— Очевидно е открила нещо при прегледа си на ватиканската колекция, което я е завело до вратата на Фалконе. Нещо достатъчно опасно, за да я убият. Фактът, че Фалконе също бе убит, предполага, че това има нещо общо с мрежата. Честно казано, не бих се изненадал, ако скоро се появят още няколко трупа.

— Осъзнавате ли какво намеквате?

Ферари насочи невиждащото си око към Габриел и се наведе през масата.

— Това не е намек. Казвам, че доктор Андреати е открила връзка между мрежата и Ватикана. А това означава, че вашият приятел монсеньор Донати има много по-голям проблем от един мъртъв куратор. Означава също, че вие и аз преследваме една обща цел.

— Ето защо искате да се престорите, че аз и жена ми днес не сме били в Черветери — кимна Габриел. — Защото, ако открия кой е убил Клаудия, това ще ви спести труда да разбивате мрежата.

— Това е едно доста елегантно решение на нашата дилема — съгласи се Ферари.

— Защо просто не ме предадете на службите за сигурност и не водите делото сам?

— Защото сега, когато Фалконе е мъртъв, единствената врата към тази нова мрежа се затръшна в лицето ми. Почти няма възможност да внедря друг информатор на неговото място. Те вече са добре запознати с методите и техниките ми. Познават и персонала ми, поради което е трудно да им пратя някого под прикритие. Нуждая се от някой, който да ми помогне да разруша мрежата отвътре, някой, който може да мисли като престъпник. — Генералът направи пауза. — Някой като вас, Алон.

— Това комплимент ли трябваше да бъде?

— Само изтъкване на факта.

— Надценявате способностите ми.

Генералът се усмихна с разбиране.

— По-рано в кариерата ми, когато работех в антитерористичното звено, бях назначен по едно дело тук, в Рим. Един палестински преводач беше застрелян във фоайето на блока си. Оказа се, че не бил обикновен преводач. Колкото до убиеца, ние никога не успяхме да открием свидетел, който да си го спомни. Сякаш беше призрак. — Ферари помълча. — А сега той седи пред мен, в ресторант в сърцето на Рим.

— Никога не бих се досетил, че сте изнудвач, генерале.

— Не бих и мечтал да се опитвам да ви изнудвам, Алон. Просто казвах, че пътищата ни са се пресичали и преди. Сега, изглежда, съдбата ни е събрала отново.

— Не вярвам в съдбата.

— Нито пък аз — отговори Ферари. — Но вярвам, че ако има някой, който е способен да разбие тази мрежа, това сте вие. Освен това — допълни той, — фактът, че вече сте се установили във Ватикана, ви дава определено предимство.

Габриел замълча за момент.

— Какво ще стане, ако успея? — попита най-накрая той.

— Ще взема вашата информация и ще изградя дело, което ще издържи в италианските съдилища.

— А ако това дело унищожи приятелите ми?

— Много добре знам за близките ви връзки с папата и с монсеньор Донати — обясни спокойно генералът. — Но ако Ватиканът е замесен в престъпления, ще трябва да изкупи греховете си. А и винаги съм смятал, че изповедта може да е полезна за душата.

— Ако е направена в уединение.

— Това може да не е възможно. Но най-добрият начин да се погрижите за интересите на вашите приятели е да приемете предложението ми. Иначе не е ясно каква мръсотия може да изскочи.

— Това много ми прилича на изнудване.

— Да — замисли се генералът, — предполагам, че е така.

Усмихваше се едва-едва, но изкуственото му око се взираше безизразно в пространството. Все едно да гледаш окото на фигура в картина, помисли си Габриел, всевиждащото око на непрощаващия Господ.

* * *

И така, оставаше само Роберто Фалконе — или по-точно, какво да се каже на обществото за злощастната му смърт. Накрая се стигна до избор на тактика. Въпросът можеше да се уреди тихо или както се изрази Габриел, можеха да обявят смъртта на Фалконе с фанфари и тромпети и така да подпомогнат своята кауза. Ферари избра втората възможност, защото, както Габриел, той бе предразположен към оперативна показност. Освен това настъпваше време за одобряване на бюджета в сезон на строги икономии, а Ферари се нуждаеше от победа, дори измислена, за да осигури завидните средства за Артистичния отдел, от които той се нуждаеше, за да продължи работата си през следващата фискална година.

И така, късно на другата сутрин Ферари свика медиите в двореца, за да направи обещаното си важно изявление. То започна в един иначе слаб новинарски ден и те пристигнаха на тълпи, надявайки се за нещо, което наистина би могло да продаде вестника им или да примами телевизионния зрител да се загледа за няколко секунди, преди да превключи на друг канал. Както обикновено, генералът не ги разочарова. Безупречно облечен в своята синя карабинерска униформа, той крачеше по подиума и продължаваше да разказва една история, стара колкото самата Италия. Тя беше за човек със скромни средства, който всъщност се оказал един от най-големите крадци на антики в Италия. За съжаление, човекът бил убит жестоко, може би в спор за пари със свой колега. Генералът не уточни как е било открито тялото, макар да сподели достатъчно страховити детайли, за да гарантира публикация на първа страница в по-скандалните таблоиди. После, с безупречната синхронизация на умел изпълнител, той дръпна черната завеса, разкривайки съкровищницата от артефакти, намерена в работилницата на томбароло. Репортерите ахнаха като един. Ферари грейна с присветването на камерите.

Не е нужно да се казва, че генералът не спомена за ролята, която изигра бившият израелски шпионин и реставратор на художествени произведения Габриел Алон, или за макиавелианското споразумение, което те двамата сключиха на вечеря в „Ле Каве“. Не разкри и името, което прошепна в ухото на Габриел, когато се разделиха на тъмното площадче. Габриел изчака края на генералската пресконференция, преди да й звънне. От тона й стана ясно, че е очаквала обаждането му.

— На събрание съм до пет — обясни тя. — Какво ще кажете за пет и половина?

— При вас или при мен?

— При мен е по-безопасно.

— Къде?

— Вазата — поясни тя. А после линията замлъкна.