Адам Блейк
Децата на Юда (33)

32.

Диема изруга тихо. Не беше истинска псувня, тъй като племето смяташе неприличните изрази за рана в душата на този, който ги изрича, но все пак вложи доста чувства в нея.

Алармата на склада беше безмълвна, но червената лампа, святкаща над вратите на товарното помещение, показваше, че Тилмън е задействал устройството. Вероятно бе насилил някоя ключалка или се бе озовал пред сензор за движение. И сега беше само въпрос на време. Той все още можеше да се измъкне оттам, преди те да се появят, но само ако знае какво е направил и се задвижи бързо.

Момичето зачака нервно да види как ще се развият нещата. Минаха единайсет минути преди черен ван без странични прозорци да отбие от шосе А312 към промишления район и да спре и да блокира пътя до склада.

Минута по-късно черно волво спря зад него. Веднага след това ванът заобиколи бавно към другата страна на сградата.

Диема загледа разиграващите се събития със смесица от гняв и фатализъм. Все още се нуждаеше от Тилмън и преждевременната му смърт щеше да е пречка. От друга страна, вероятно бе неспособен, за разлика от това, което й бяха казали. В досиетата на Куутма се говореше много за уникалните таланти на Тилмън — бойните му умения, интуицията му, страхотната му смелост, безкрайната му хитрина. А сега изглеждаше, че се проваля при първото препятствие, и то по такъв глупав начин! Не можа ли да провери дали има аларми? Не можа ли да отдели време да разузнае?

От вана и колата слязоха само мъже и тръгнаха към склада. Повечето бяха същите хора, работили там по-рано вечерта, но сред тях Диема видя двама, които бяха различни. Слабият като скелет мъж с бяла коса беше Хифела, Лицето на Черепа, а мускулестият мъж до него, който приличаше на касапин, беше Илайъс Шъд. И двамата бяха обучени палачи, които отговаряха само пред Бер Лусим.

Значи бе свършено. Освен ако не рискуваше всичко, за да отиде да спаси Тилмън от кашата, която беше забъркал. Но дори тогава…

Тя преброи десет. Десет Елохим. А двама от тях бяха сред най-добрите. Свършено беше, независимо дали ще отиде там, или ще си остане на мястото.