Арнолд Мостович
Ние от Космоса (70)

Създаването на живата материя

Освен мъртвата материя, съществува все пак и жива материя, съществува живот. Във всички религии в света животът е нещо напълно откъснато от материята и само някои философи преди материалистите са се опитвали да решат този проблем по научен начин. Да видим какво казват за това догонските знания:

Когато животът се развива, развива се във вихър, което е повторение на първия акт на Амма (…) Животът се е развил в същото това време, както и неговата подпора, създадена от свързани (наложени един на друг) елементи (частици).

С други думи животът е форма на енергията, след като повтаря първия акт на Амма. Живата материя е създадена от същите тези частици, както всяка форма на материята, и не представлява изключение, що се отнася до законите, управляващи материята въобще. И така истината, която нашето знание притежава от неотдавна, за догоните е била ежедневен хляб, ако можем да се изразим така…

И като помним, че знанието на догоните е представено с помощта на всевъзможни перифрази и метафори, да се постараем да прочетем следващия цитат:

Думата „по“ произхожда от същия този корен, от който и думата „завивам“ (в спирала). По този начин създаването на по е свидетелство за движението, което е движение на света (това значи въртене по спирала) (…)Не било достатъчно на Амма-творец, че самият е въртящо дихание, че неговата „дума“ се е превърнала в различен вид трептения (…) нито също, че техният (става дума за трептенията) спирален характер е могъл да изпълни с вътрешно движение всички неща на този свят (!)… Нужно било също, щото това движение да бъде (по какъв начин) така смесено (по-точно: пресечено), щото в резултат да може да се окаже плодотворно (…) По, завито около себе си, запазва „думата“ чак до момента, когато Амма ще го надари със задачата за освобождаване (на тази дума), за да я предаде на всички създания. Ще бъде свидетел на „животворния аспект“ на думата на Амма.

Текстът отново може да изглежда объркан, но не дотолкова в светлината на казаното дотук. Отчетливо става дума за това, щото тази форма на енергията, която е животът, която е свойствена на живите същества, да предава своите качества по-нататък — за да ражда животът живот. А може би става дума и за това всяко живо същество да предава на следващите същества някои определени качества и форми… Нима отново ще отидем далеч с предположението, което иска да види в този текст само доказателство, че догонската гностика съдържа и известни резерви от знания за наследствеността? Възможно… Но ето че в описанието как на Земята слиза космически кораб с първите хора намираме следното поетично, може би не само поетично сравнение:

Корабът (космическият), слизайки, правеше двойна спирала, възпроизвеждайки самото движение на живота във вихъра, който оживил първото зърно.

Двойна спирала?! Този термин също ни е известен. Нали форма на двойна спирала има молекулата на дезоксирибонуклеиновата киселина — с други думи ДНК, носителят на генетичния код. Откриването на формата на тази молекула донесе на Крик, Уотсън и Уилкинз Нобелова награда. Не бихме желали отново да отиваме твърде далеч в нашето тълкуване, но тази спирала се състои от подредени нуклеотиди, които без труд може да се сравнят с „думите“ на генетичния код. Впрочем това сравнение вече беше правено…

Както се знае, основна роля в процесите на обмяната на материята и органичния синтез играят ензимите. Ензимите са субстанции, които ускоряват и даже правят възможни някои химически реакции, без да вземат участие в тях. От 1897 г., т.е. от откритието на братята Бухнер, термините ензим и фермент са синоними и означават едно и също. Впрочем думата ензим произхожда от гръцката дума „зиме“ — втасало тесто.

А ето какво изречение срещаме в догонската версия за живота. То е толкова еднозначно, че го цитирам изцяло на отговорността на френските етнолози.

Животът, намиращ се в зърното, благодарение на думата е подобен на ферментацията…

(Нужна е уговорката, че у догоните често съществува объркване между най-малката частица — зърното по и зърното — жив организъм.)

И така догоните отлично знаят какво е това ферментация и всякаква грешка тук е изключена.

Изглежда, че учените биха си спестили доста усилия, ако старателно изучат догонските знания. Кой знае дали такъв труд няма да бъде от полза и за бъдещето?