Арнолд Мостович
Ние от Космоса (15)

Следи от танкове на Луната?

В книгата на Жак Бержие (професор по химия в Париж, член на Нюйоркската академия на науките) и Жорж X. Гале („Книга на тайните“, Париж, 1975) цяла глава е посветена на наблюденията, които космонавтите са направили от борда на корабите „Джемини“ и „Аполо“ (част от тях е повторение на информацията на Морис Шатлен). Няма да привеждам всички примери. Това ще заеме твърде много място. Но както след малко ще се убедят читателите, и това, което ще цитирам, е достатъчно интересно.

Да започнем с фрагментите от разговора (Бержие и Гале го предават изцяло) между Армстронг и Олдрин в кабината ЛЕМ, която, след като напуска космическия кораб (в него е останал Колинз), каца на Луната.

— Това е Морето на спокойствието — казва Армстронг. — ЛЕМ се намира в областта на Морето на спокойствието.

— Хюстън до Морето на спокойствието — е отговорът от Земята, — според нашите контролни информации всички ваши прибори действуват правилно.

Видимостта е все по-добра. Диалогът става все по-интересен. Армстронг описва това, което вижда, без още да е напуснал кабината:

— Наоколо виждам голямо количество малки кратери…

Изведнъж прекъсва, като че ли под влиянието на някакво внезапно вълнение. Нещо е привлякло вниманието му. Инстинктивно понижава глас. Продължава:

— С големина са от шест до петнадесет метра…

Колебае се, обаче добавя със самоуверен глас:

— И… на разстояние около половин миля от нас се виждат следи, които изглеждат така, сякаш са оставени от веригата на танк…

„Армстронг — пишат Бержие и Гале — е твърде опитен наблюдател, за да може да допусне грешки в оценката на това, което му се е набило в очите. От друга страна, става ясно, че космонавтите са получили много точни инструкции за онова, което им е разрешено да говорят. Може да се предположи, че за да предаде наблюденията си, Армстронг е минал на друга вълна, която не се знае нито от обществеността, нито от пресата и която след това се използува многократно — случаи, които НАСА винаги е обяснявала като «прекъсване на предаването». Но това би означавало загуба на време и сигурно привличане вниманието на тези, които са слушали предаването.“

Но ето че разговорът започва да се води от втория космонавт — Олдрин, който вече използува шифър.

— Има малко „цвят“ (?), но някои каменни блокове могат да го „съдържат“ (?). Ще видим.

Ясно е, че в Хюстън разбират какво значи това. След известно време отново говори Армстронг:

— Нека космическата база (това е корабът „Аполо“ с Колинз) бъде готова за всеки случай…

Всичко това става още преди излизането на Армстронг на лунната повърхност. Още не е започнало изследването на Луната, а Колинз вече трябва да бъде готов да приеме обратно двамата космонавти…

Бержие и Гале пишат, че Армстронг и Олдрин са имали заповед да се върнат моментално, ако онова, което Олдрин определил като „цвят“, започне да се вижда. Онези следи от танкова верига са обезпокоили както екипажа на ЛЕМ, така и базата в Хюстън.

Армстронг и Олдрин получили разрешение да излязат навън едва след 10 часа (5+5) — контролно време, през което космонавтите трябвало от кабината да наблюдават Луната и да проверят дали не ги заплашва някаква опасност.

Авторите на книгата припомнят, че първите космонавти, кацнали на Луната, са оставили там за ознаменуване на събитието плочка, на която между другото са били издълбани техните имена и името на президента Никсън. Това е общоизвестно. Но може би не всички знаят, че Армстронг и Олдрин са оставили на Луната и силиконов контейнер с големината на хронометър, който бил поръчан в последния момент. В него имало посребрена лента с електролитен запис, съдържащ:

— поздравление от главите на 74 държави, съставено на 74 езика;

— извадка от кодекса на САЩ, отнасяща се за въздушната и космическата навигация, подписан през 1958 година от Айзенхауер;

— списък на всички чиновници на НАСА и всички членове на американския парламент;

— фрагменти от речи на Кенеди, Джонсън и Никсън.

Фирмата, изработила контейнера, изпратила на пресата неговата снимка, за което получила от НАСА строго мъмрене. От този момент никой не е промълвил и дума за тази необикновена инициатива. Изниква въпросът: За какъв дявол е бил оставен той на Луната? За бъдещите космонавти от Земята? Интересно как биха могли да намерят такава дреболия в лунните пясъци. Освен ако е била оставена там за онези, чиито следи са привлекли вниманието на Армстронг…

След малко пак ще се върнем към „Аполо 11“, но ще бъде добре да припомним, че необикновени събития са съпътствували всички американски космически полети и опити.

„Аполо 12“ (Конрад, Гордън, Бийн) е извършил полет до Луната от 14 до 24 ноември 1969 година. Пресата информира за някои подробности от този полет. По-късно станало ясно, че корабът през цялото време е бил съпровождан от летяща чиния. Някои вестници писаха предпазливо за „някакъв светещ обект“.

„На борда на кораба цари атмосфера, на известна нервност — писаха вестниците. — Тримата космонавти говорят за някакъв «космически враг» и за «тайнствени летящи обекти».“

НАСА се опитала отначало да разтълкува информацията, но след сполучливия полет не се върнала към нея. А какво се е случило в действителност?

И така, на космическия кораб отначало сметнали, че съпровождащият ги обект с гигантски размери е долната част на ракетата „Сатурн“. Но в един момент американският кораб променил посоката на полета вече към Луната, за да застане в извънредно сложна орбита, многобройните вектори на която били изчислени от компютър в Хюстън. В този момент съпътствуващият кораба НЛО също сменил своята посока, като едновременно с това доказал, че е способен да извършва самостоятелно такива сложни маневри. А от борда на „Аполо 12“ Конрад възкликнал:

— Имаме късмет! Изглежда, че те имат приятелски намерения спрямо нас!

За приключенията на кораба „Аполо 13“ писах. Освен космонавтите на борда си, „Аполо 14“ занесъл на Луната и… библия във вид на микрофилм на английски език. А един фрагмент от „Генезис“ бил записан на няколко езика. За кого ли е оставил тази библия Митчел?

А с кораба „Аполо 14“ се случило нещо съвсем необикновено. Космонавтът Йънг след изпълнението на мисията си трябвало да премине от кабината „Орион“ на космическия кораб. От него се искало в последния момент да дръпне някаква ръчка, за да падне „Орион“ и се разбие на Луната. Но Йънг, както се оказало, „забравил“ да направи това и „Орион“ станал спътник на Луната. Възможно ли е космонавтът да „забрави“ да направи движение, повтаряно многократно? По-вероятно е, че за някого е било важно „Орион“ да не бъде унищожен и да могат да го разгледат и други.

„Това, че американските космонавти — пишат Бержие и Гале — многократно са имали възможност да наблюдават тайнствени обекти по трасето на полетите си или да регистрират тайнствени факти, никога не е било официално потвърдено или опровергано от ПАСА.“

Първите по-точни описания на събитията се появиха в печата през 1971 година.

Венецуелският вестник „Елита“ писа на 19 януари 1971 година:

„Предположението, че по време на най-малко три от последните полети на «Аполо» е наблюдавано присъствието на извънземни същества, представлява объркваща новост, която американските научни центрове ще трябва да имат предвид. Донесенията на космонавтите, старателно цензурирани по времето на космическите полети, започват да изтичат навън. А някои трудности на американските кораби дори се приписват на тези същества.“

И едва през 1971 г. излиза наяве онова, за което вече споменавах. Действително всички полети на корабите „Джемини“, която представляват встъпителен етан към полетите до Луната, са били съпровождани от НЛО.

Полетът на „Джемини 9“, заплануван за 1 юни 1965 година, трябвало да се задържи, тъй като по някакъв тайнствен начин на радиовълните, използувани от кораба, се наложили радиовълни с неизвестен произход, което станало причина да не може да се използува радиото на кораба. Източникът на тази интерференция не бил установен. Тук НАСА за първи път признала официално (чрез някои вестници), че космонавтите по време на предишните си полети са наблюдавали някакви необикновени обекти.

Още по време на полета на кораба „Меркурий“ (15 май 1963 г.) космонавтът Гордън Купър, когато за първи път прелитал над Хаваите, чул по своя радиоприемник странни гласове. Тези гласове били чути и регистрирани и на Земята. Екипът на НАСА не успял да ги дешифрира. При това били отбелязани две интересни подробности:

1. Анализът на регистрираните гласове, извършен от лингвистите на НАСА, позволил да се установи, че те не са използвали никакъв известен на нашата планета език.

2. Гласовете били чути на канал VHF (с твърде висока честота), определен само за космонавтите.

Информацията за това, че екипажът на „Аполо 7“, намирайки се на окололунна орбита, е срещнал НЛО, е изтекла извън НАСА благодарение на недискретност. Космонавтите (Лавъл, Борман) в своето съобщение посочили, че когато неидентифицираният летящ обект бил близо до кораба, в каските им се чул звук с честота, трудна за издържане, и ги ослепила ярка светлина. Корабът започнал да се тресе и кабината била залята от топлинна вълна. По време на този полет всички разговори, водени между космонавтите и базата на НАСА, били изключени от непосредственото предаване. Затова пък те били следени старателно от радиолюбители, притежаващи необикновено чувствителни апарати.