Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My z kosmosu, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mark3 (2017)

Издание:

Автор: Арнолд Мостович

Заглавие: Ние от космоса

Преводач: Божидар Барбанаков

Година на превод: 1989 г.

Език, от който е преведено: Полски

Издание: Второ

Издател: Христо Г. Данов

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1990

Националност: Полска

Печатница: „Д. Благоев“, София

Излязла от печат: 28.II.1990 г.

Редактор: Румяна Абаджиева

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Ирина Йовчева

Рецензент: Иван Вълев

Художник: Борислав Ждребев

Коректор: Жанета Желязкова, Надя Костуркова, Боряна Драгиева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3763

История

  1. — Добавяне

Вместо увод

Отначало възнамерявах в специален увод да изясня причините за написването на настоящата книга. След това стигнах до извода, че краищата това не интересува никого. Известно е, че читателят обича да чете уводи. Както увертюрата въвежда слушателя в музикалното настроение на операта, така уводът въвежда читателя в климата на книгата. За да удовлетворя поне мистично това желание — няколко думи от мен като въведение, а останалото… За него по-късно.

Тези Книга се състои от статии, поместени в списание „Доокола швята“, седмичника „Разем“ и „Тигодник демократични“ и от материали, които до момента не съм публикувал никъде. А е посветена, най-общо казано, на всичко онова, което може да се нарече контакти или палеоконтакти на представители на извънземни цивилизации с нашата планета, или на убеждението, че такива контакти е имало и има. Това означава също — признавам го предварително, че искам да споделя с читателите размислите си от едностранна гледна точка за миналото на нашата цивилизации. Тази едностранна гледна точка се състои в убеждението, че ние знаем твърде малко за това минало или по-скоро преминало и че то е било — един вече ненаучен възглед — много по-интересно, отколкото ни убеждават всепризнатите научни тези.

Какво означава едностранно мнение? Това означава, че не съм представил отделните открития, находки или явления във всичките възможни тълкувания и че често пъти те са противоречиви с тезите, които са водеща нишка на тази книга.

Не съм направил това по няколко причини.

Първо — книгата тогава би нараснала до гигантски размери.

Второ — тезата, на която е посветена книгата, лесно би могла да се изгуби в нея.

Трето… ще си позволя да приведа част от разговора ми с писателя Александър Казанцев. Той е един от бащите на хипотезата, че в миналото нашата планета е била посещавана от представители на извънземни цивилизации.

През 1946 година Казанцев написа разказа „Експлозия“. В този разказ той подхвърли предположението, че взривът в сибирската тайга (1908 г.), известен под наименованието Тунгуския метеорит, е бил предизвикан от космически кораб с атомна тяга. В разговор с Казанцев отбелязах, че някои съветски и други учени развиват съвсем други теории за този взрив.

— Естествено — отговори Казанцев — днес съществуват над осемдесет теории, които се опитват да го изяснят. Те са доста интересни, но ми се струва, че само една от тях свързва логично всички следи, факти и свидетелства за това събитие. Това е теорията за експлозия на атомен заряд на космически кораб, който е възнамерявал да се приземи.

Точно така. И ми се струва, че само с предположението за контакти на извънземни същества с нашата планета най-логично могат да се обяснят много от цитираните в тази книга открития, находки и явления, на които сме свидетели.

И все пак тълкуването на отделните факти може да бъде най-различно.

Например: на едно място споменавам изследванията на шотландския астроном професор Дънкан Лънан на явлението „закъсняващо радиоехо“. Професор Лънан счита, че това явление е предизвикано от сонда от рода на радиопредавател, разположена в космоса преди хиляди години от извънземна цивилизация. Предавателят е програмиран така, че се задействува само в отговор на изпратени от Земята радиовълни, което би доказало съществуването на развита цивилизация на нашата планета.

Същото явление — на закъсняващото радиоехо — се обяснява от полския геофизик професор Стефан Манчарски по съвсем друг начин. Той счита, че закъснялото радиоехо се дължи на диелектрически вълновод, по чиято дължина могат да се разпространяват електромагнитни вълни. В плазмата — твърди професор Манчарски — радиовълната си пробива път по дължината на магнитното поле, чиято сложна структура може да предизвика това закъсняло ехо на радиовълната.

Трудно ми е да определя коя от тези хипотези е по-правилна. Мога само да твърдя, че защитаваната от шотландския учен повече действува на въображението ми, което естествено няма нищо общо с науката.; но тя е още един аргумент, който потвърждава възможността за праисторическите контакти на извънземните същества със Земята.

Впрочем тезата на професор Лънан е критикувана и от други позиции, но за това ще стане дума по-късно.

Не бих желал също читателят да счита, че науката не може по никакъв начин да се справи с проблема за възникването на живот на нашата планета. Английският учен професор Оргел, на чиято хипотеза за „изкуствената панспермия“ по-късно неколкократно се позовавам, е автор на увлекателната книга „Произходът на живота“, в която много подробно и убедително изяснява произхода на първичните форми на живата материя.

И така, тази книга, повтарям, трябва да покаже, че не всичко в нашето минало е било и не всичко в нашето настояще е така ясно, както може да ни се стори. Но вместо да развивам по-широко това становище в увода, реших да направя нещо по-необичайно: предложих на издателството в увода към написаната от мен книга да бъде поместено… интервю. По-точно — интервюто с доктор Владимир Авински пред съветския вестник „Московские новости“, поместено в бр. 1 от 1975 г. и препечатано по-долу с незначителни съкращения. Може би не е необходимо да добавим, че с пълна убеденост се подписвам под по-голямата част от изводите на доктор Авински — специалист по геология и минералогия.