Арнолд Мостович
Ние от Космоса (17)

Още за наблюденията, направени на Луната

Не трябва да се учудваме, че когато тази книга види бял свят, информациите (неофициални) от отделните полети на корабите „Аполо“ предизвикаха много коментари и скептични забележки. Тези забележки достигнаха до мен или чрез писмата, които получавах, или по време на многобройните ми срещи с читателите през последните години.

Информациите за малко известните подробности около кацането на отделните екипажи на Луната съм вземал от книгите, чиито заглавия и автори многократно споменавам.

В предишния подраздел запознах читателите с Морис Шатлен. И така, през 1979 година този автор издаде втората си книга „Време и пространство“. Първата глава на книгата носи заглавието „Нашите братовчеди от космоса“ и е още по-подробно потвърждение на сензациите (тъй като това несъмнено са сензации) от първата книга на този изтъкнат сътрудник на НАСА. В увода към споменатата глава той пише:

„Сега, когато изминаха вече пет години от завръщането на последната лунна мисия на «Аполо» (19 декември 1972 г.), започваме най-после да научаваме истината за това, което действително се е случило по време на тези шест изследователски експедиции и трите орбитални пътувания, които ги предшествуваха. Тук трябва да отдадем почит на американското списание «Сага», което има смелостта първо да представи на общественото мнение всички подробности от тази експедиция. Подробности, известни на много хора, които не са могли да им дадат гласност по професионални причини. По този начин в продължение на дванадесет години НАСА е укривала истината за инцидентите между космическите кораби и летящите чинии, както и за необикновените наблюдения, направени от космонавтите на Луната.

Несъмнено ще са нужни още години, за да се направи равносметка на онова, което ни донесоха мисиите на «Аполо», но и сега ползата от тях може да се изрази с няколко думи. Мисиите на «Аполо» доставиха 400 кг камъни, които опровергаха голяма част от официалните теории за възникването на Луната и потвърдиха редица нови хипотези, отхвърляни доскоро от науката с отвращение като обикновена фантастика.

Нещо повече! Отделните експедиции на «Аполо» доставиха доказателства, че активността на НЛО не се ограничава само в областите, разположени близо до Земята, но че те могат да се срещат между Земята и Лупата и дори близо до нея. Корабите «Аполо» ни доставиха най-после информации за това, че на Луната съществуват геометрични структури, които не могат да имат естествен произход, а само земен или извънземен.

Следователно трудно е да приемем, че мисиите на «Аполо» на нищо не са ни научили и за нищо не са ни послужили. Като правя тази равносметка, ще започна от летящите чинии, от които се интересуват всички, докато в същото време строго научните открития са насочени към тесен кръг от специалисти.

От самото начало бях член на екипа, който проектира и реализира корабите «Аполо», следователно можех да следя всичките им митарства. Имах достъп до всички информации, отнасящи се до инцидентите с летящите чинии. Но до този момент не можех да пиша без риск от сериозни неприятности. Сега, когато много американски списания писаха по тези въпроси, ситуацията изглежда по-иначе и мога най-после да дам гласност на онова, което зная — още повече че не работя за НАСА и нямам нищо общо с американските космически програми.“

Толкова по въпроса за възгледите на един от авторите, на когото се позовавам във връзка с рапортите на американските космонавти. По-късно, когато разглеждам официалното становище на НАСА по този въпрос, ще си позволя още веднъж да се върна към този автор.

Автори на втората книга, която разглеждам, са Жак Бержие и Жорж Гале. Тяхната „Книга на тайните“ беше издадена от издателство „Албен Мишел“ в Париж. Винаги съм считал Бержие за автор, заслужаващ доверие, въпреки изразените от него несъгласия по отношение нашето минало и настояще. Той беше учен и популяризатор със световна слава, изтъкнат химик и способен автор. Пиша за него в минало време, тъй като Бержие (той впрочем е учил няколко години в Полша) почина през есента на 1978 година.

Издадената през 1975 година „Книгата тайните“ всъщност се състои само от препечатки. Над заглавието на всяка глава се вижда името на различен автор (най-често това са италиански автори) с едно изключение: фрагментът, посветен на отчета от експедицията „Аполо 11“, не носи никакво име. Следователно имах пълното основание да мисля, че тази глава е написана от Бержие и Гале и че те носят пълна отговорност за нейното съдържание. Така с имената си гарантират автентичност — нещо, което не си позволяват за останалите фрагменти от книгата.

И вероятно нищо повече нямаше да мога да кажа по този въпрос, ако не беше конгресът на Дружеството за древна астронавтика (ДДА). Този конгрес се състоя през юни 1979 година в Мюнхен. ДДА е международно дружество, занимаващо се с проблемите на палеоастронавтиката под покровителството (между другото и финансово) на Ерик фон Деникен, за когото често ще става дума.

И така, по време на конгреса съвсем случайно ми беше представен един възрастен мъж, французин, който — за моя радост — се оказа Жорж Гале — съавтор на споменатата вече книга. Разбира се, не можех да пропусна такъв случай. Помолих го, дори направо поисках от него да ми даде допълнителна информация по темата, която по понятни причини предизвиква толкова голям интерес и едновременно толкова голямо недоверие. И ето какво научих:

Първо, действително Гале и Бержие са написали главата за американските космонавти и за тази част те са поели отговорност.

Второ… но да дам думата на моя събеседник.

„Както знаете — каза Гале, — донесението на Армстронг за някакви големи обекти е било засечено от американските радиолюбители. То веднага попадна на страниците на техните списания и беше препечатано от редица други списания, които излизат в САЩ.

Препечатано, разбира се, с недоверие. Когато Бержие прочете тази информация, веднага реши да я включи в книгата, която подготвяхме. След като обмислихме обаче, решихме да проверим всичко това на място, т.е. в НАСА. Отидохме там няколко месеца след полета на «Аполо 11». В НАСА се добрахме до знаещи специалисти и учени, които напълно потвърдиха съдържанието на донесението на Армстронг — във варианта, засечен на къси вълни от американските радиолюбители. Научихме между другото и други подробности, но ни помолиха да не пишем за тях, както и ни задължиха да не съобщаваме имената на служителите от НАСА, дали информацията.

Разбирате сега защо единствено за тази глава от книгата ние с Бержие поехме пълна отговорност.“

Надявам се, че читателите ще ме извинят за този предълъг коментар, но като имам предвид гласовете и забележките от най-различен характер, които предизвика тъкмо този фрагмент от книгата „Ние от космоса“, считам за правилно в новото издание да представя всичко, което ми е известно по въпроса.

Разбира се, не може напълно да се изключи възможността Бержие и Гале да са представили контакта си с НАСА не дотам правдиво, както и тази те да са били жертва на мистификация. Макар че… и двамата са „стари лисици“ (кой е бил Бержие вече писах, а Гале е един от редакторите на издателството „Албен Мишел“) и не биха се оставили да бъдат измамени така лесно…

Самият Армстронг никога не е потвърдил нелегалните информации, нито пък ги е опровергал, което не трябва да ни учудва, защото — доколкото ми е известно — той взима активно участие в политическия живот на САЩ. Що се отнася до Олдрин (който заедно с Армстронг кацна на Луната), той отрича единствено съществуването на някакъв заговор на правителството против „истината за НЛО“. Но и Олдрин не е изказал никакво отношение за неофициалните информации от първото кацане на Луната. Трябва обаче да се помни, че и двамата са останали служители в НАСА.

Не само тези информации и допълнителните сведения, които ни дават разглежданите вече книги, но и други материали също потвърждават факта, че не всичко, което е било наблюдавано от американските космонавти на Луната, е било направено достояние на общественото мнение от НАСА.

Радиолюбителите са засекли на къси вълни не само разговора на първия екипаж космонавти с наземната станция в Хюстън. Случаят е пожелал те да засекат и донесението на последния космически екипаж („Аполо 17“), кацнал на Луната — Юджийн Сернън и д-р Харисън Смит. Ето фрагмент от „подслушания“ диалог, чиято автентичност никой (!) досега не е оборил.

Съобщава Сернън: Странно! Тук има още някакъв, блок, точно на юг от този издатък. Това е някаква пирамида… Не, не… Това е само сечението на някаква триъгълна форма… Хей сега стоя в следата, оставена в чакъла от някакъв блок… Какво ще кажеш сега? Какви са тези предмети, които прелитат над нас? Какво е това, Джек? Чуй, нещо ми е повредено…

Харисън Смит (с развълнуван глас): Антената ти! Какво чука така тук… Нещо лети над нас! Още!… Имам чувството, че сме улучени от нещо… Виж тези предмети… Непрекъснато летят над главите ни…

В този момент се включва наземният контрол в Хюстън:

— Джон (става дума за Джон Йънг, командир на: „Аполо 14“) разказва, че и по време на неговата мисия нещо е експлодирало.

Този фрагмент от радиовръзката е бил спрян от цензурата. Затова пък по странна случайност в официалния отчет на Сернън попаднало изречението, което чула цяла Америка. И така, Сернън, командирът на „Аполо 17“, докладва, че като изследвал някакво скално възвишение на Луната, попаднал на следи, които, изглежда, свидетелствуват, че на това място е пребивавал и работил някой преди тях.

Няколко години след този полет Сернън заявил, че „но време на кацането на Луната били събрани данни, които и до ден-днешен не са станали достояние на общественото мнение“. Ето думите на Сернън:

„Може би Луната би могла да ни разкаже за съществуването на някаква прастара цивилизация, която въобще не се намира на Земята. Навярно не се намира и на Луната, но със сигурност е в нашата галактика.“

Това мнение съвпада и с бележките на Роналд Евънс, пилот на кораба „Аполо 17“. Той изтъкнал, че НАСА притежава много снимки, които американските космонавти са направили на Луната. Тези снимки и до ден-днешен не са известни на обществеността.

Разрешете ми да завърша с думите на лице, чиято компетенция трудно може да се обори, както е трудно да се обори и правдивостта на вестника, поместил неговото мнение.

Става дума за казаното от Чарлз Конрад, командир на кораба „Аполо 12“, в интервюто пред румънския вестник „Скънтея“.

„Общо взето, лунната повърхност прави тъжно впечатление, но на места тази повърхност изглежда като разорана. На две от три такива места забелязахме отпечатъци, които биха могли да бъдат следи от стъпки. Фотографирахме всички тези следи и нашите учени сега ги изследват.“

Естествено до ден-днешен официално никой не е коментирал тези снимки и напразно ще ги търсите в албумите със снимки, направени по време на полетите до Луната. Какво повече да добавим?