Арнолд Мостович
Ние от Космоса (45)

Оригинал или фалшификация

Рисунките по камъните от Ика представляват толкова невероятно археологическо откритие, че е естествено всеки да заподозре фалшификация. Когато ги показали на американеца — професор Роув, той без колебание им издал присъда. Обявил, че цялата находка е обикновена фалшификация, което впрочем било най-простото и крайно нелогично заключение. Само че фалшификаторът или фалшификаторите би трябвало да са луди, за да фалшифицират десетки хиляди камъни срещу напълно нищожен доход (аргументът бил същият, както в случая със статуетките от Акамбаро), да не говорим за това, че познанията им би трябвало да бъдат направо смайващи както в областта на палеонтологията, така и на медицината, техниката и зоологията.

Струва ми се, че историята на това откритие би могла да ни помогне в оценката на колекцията на д-р Кабрера, на нейната стойност.

Когато Робер Шару разгласи вестта за камъните от Ика на страниците на „Пари Мач“, аз мислех, че именно д-р Кабрера е първият, попаднал на следите им. Но когато започнах старателно да издирвам библиография, се оказа, че още през 1926 година йезуитът Педро Симон в книгата си „Нотисиас историалес“ е писал за камъните от Ика като за нещо, добре познато на археолозите от онова време. А по-късно се разбра, че още през XIX век перуанските археолози са познавали камъните, намерени в полетата край Ика. С други думи всичко е било известно, само дето никой не е обърнал внимание на сензационния характер на откритията. Това не е нито първият, нито последния случай от този род. Затова бяха нужни хора като д-р Кабрера с неговото неистово колекционерство и Робер Шару, чието рязко перо вдигна шум и привлече вниманието на общественото мнение. А ето и мнението на авторитетния вестник „Пренса“ от Лима, публикувано в броя му от 5 февруари 1975 година.

„Съществено важно е експертите от Националния институт за култура да се заемат сериозно с камъните от Окукайе (местност близо до Ика), тъй като много от тях са в ръцете на частни колекционери, които ги считат за автентични и ценни…“

Д-р Еркулес Бендесу, присъединявайки се към становището на професор Нимио Антесана от Ика, твърди, че макар и да съществуват фалшиви камъни, не подлежи на съмнение автентичността на болшинството от тях.

Същото мнение изразява и професор Сенаида Гайегос, като добавя:

„Сега в Лима много се говори, никнат разни спекулативни слухове за огромната колекция на д-р Кабрера Даркеа и той, който се е посветил изцяло на нея, става жертва на оскърбителни коментари. Но неговите изследвания и теориите, които предлага, вече по никакъв начин не могат да останат безизвестни, незабелязани…“

Представител на редакцията заедно с един професор по археология и група студенти от университета Сан Луис Гонсага — пише по-нататък „Пренса“ — посетиха Ика, за да разгледат колекцията на д-р Кабрера и проучат внимателно въпроса. Воден е разговор и със семейството на някой си Учуя, който правил имитации на автентичните камъни. Първото впечатление, което се налага при сравнението на фалшивите камъни с истинските, е, че грешка не е възможна. Рисунките по автентичните камъни са много по-сложни от имитираните с техните опростени форми.

Масово тези находки се появяват от 1960 г., след промяната на течението на река Ика (…), оголила огромно количество камъни с рисунки. А по-късно местните жители, най-вече сред иманярите по старите гробници, започнали да ги предлагат на туристите срещу грошове, а впоследствие и да ги фалшифицират. Те са отговорни за появилите се недоразумения и за измамите. (Когато е публикувана статията в „Пренса“, не са знаели, че камъните от Ика са били известни още през XIX век и че за тях е писал Педро Симон.)

Като се имат предвид писанията, че камъните са фалшификат, добре би било цялата работа да се изясни докрай.

От момента, в който вестниците разгласиха историята на тези камъни и откакто им бяха посветени няколко книги (преди всичко книгите на Шару и Деникен), към Ика и Окукайе, където можело да се намерят и откъдето е споменатият по-горе Базио Учуя, масово започнали да се стичат туристи. Учуя решил сам да направи известно количество такива камъни и по този начин да задоволи търсенето. Някой би могъл да се запита за какъв дявол му е трябвало да фалшифицира камъни, след като ги е имало наоколо в достатъчно количество!

В Перу отдавна е в сила забрана, издадена от правителството, чиято цел е да предотврати изнасянето на всякакви старинни ценности и археологически находки от страната. Забранен е впрочем не само износът на старини. Не са разрешени също и никакви археологически проучвания без знанието и контрола на властите.

Учуя постоянно е доставял камъни на д-р Кабрера. И би трябвало да го признаем за гений заради изпълнението и въображението, ако е издълбал сам всичките екземпляри, с които се гордее д-р Кабрера. Просто фалшифицирането на камъните от момента, в който се увеличило търсенето, изглеждало значително по-доходно, отколкото доставянето им. По този начин и туристите били доволни, и доходите му се увеличили, и законът бил спазен.

Когато се намесила обществеността, а оттам и властите, на находчивия търговец не оставало нищо друго, освен да признае, че всички камъни са негова работа, т.е. фалшификат. Но защо не му е оставало нищо друго? Ами защото ако си признаел, че е изравял и правел търговия с тях, щял да попадне за няколко години в затвора, да не говорим за глобата, която трябвало да заплати.

И привържениците на идеята, че цялата колекция на д-р Кабрера е фалшификат, триумфирали. Всичко е мистификация! Дори не си дали труд да сравнят явните фалшификати с камъните на Кабрера. Впрочем вече и Кабрера не можел да се защити. Ако признаел, че Учуя по негова поръка години наред е търсел в Окукайе камъни, щял да застане до него в съда.

Ето така изглежда истината за колекцията на проф. Кабрера. Да прибавим, че ако перуанските власти или специалисти-археолози са били убедени, че колекцията на Кабрера е сбор от оригинали, той щял да има сериозни неприятности. Властите си затворили очите. Учуя признал, че е фалшифицирал и въпросът бил ликвидиран.

Не е изключено в ръцете на някои археолози извън Перу, като например проф. Роув, да са попаднали именно фалшификати. Оттам и скептичното отношение на някои чуждестранни учени…

Директорът на музея в Ика, известен перуански археолог — проф. Нимио Антесана, в своята книга „Ика и доколумбово Перу“ между другото показва точни скици на гробовете и в кои части са намирани камъните.

При толкова много доказателства е трудно да не се вярва в автентичността на колекцията на д-р Кабрера, както е трудно да не се повярва в автентичността на колекцията на Хулсруд от Акамбаро.

Впрочем ако според изследванията фигурките от Акамбаро са най-малко на 4600 години, то защо да се съмняваме в автентичността на камъните от Ика?

Не е изключено още преди да се появи тази книга, Робер Шару да обяви следващите документи, които, както казват, той притежава и които ще трябва да убедят и най-големите скептици…