Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Eleventh Plague, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Джон Мар, Джон Болдуин. Единадесетата чума

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1999

Редактор: Иван Тотоманов

История

  1. — Добавяне

8.

Понеделник, 22 юни

Щатска лаборатория по зооностични болести[1]

Гилдърланд, Ню Йорк, 07:30 ч.

Дрю Лорънс бе работил през целия уикенд, за да успее да разпечата и приготви всички постъпващи „спешни“ бюлетини за пристигането на Брин в седем часа в понеделник. Той отиде в кабинета на Джак още преди разсъмване и сложи вода за чай, но от вирусолога все още нямаше и следа.

Дрю бе написал и подробно обобщение за дейностите на ПроМЕД през последните няколко години, което трябваше да се разгледа от федерацията на учените в подкрепа на новия проект. Дотогава почти не оставаше време. Той прехвърли страниците.

Поддържането на системата онлайн с бостънския сървър „Сател Лайф“ струваше сто и петдесет хиляди долара годишно. Повечето други средства бяха за хонорари, офис оборудване, наем и сложна телекомуникационна система. Общата сума възлизаше на близо половин милион за три години. Не бяха чак толкова много пари, но Федерацията на американските учени не разполагаше с тях. Брин, Дрю и другите им колеги работеха безплатно, но ПроМЕД имаше основни финансови нужди, които не можеха да посрещнат.

Когато преди няколко години на сцената се беше появил Джак Брин, двамата с Лорънс бяха провели кратък интелектуален двубой, завършил наравно. Дрю знаеше, че Брин се нуждае от него — той познаваше всички и помагаше на вирусолога във вътрешните борби — основния недостатък на работата в такава голяма децентрализирана държавна лабораторна система.

Гилдърландският „зандан“, както Джак Брин наричаше напомнящите на затвор група сгради, им вършеше добра работа. Брин вършеше рутинната работа, докато Лорънс се занимаваше със сериозните лабораторни изследвания. Двамата гледаха на времето, отделяно за ПроМЕД, по-скоро като на хоби, отколкото като на задължение.

Джак наричаше „спешните“ бюлетини „говняния списък“, но не и Лорънс. Не и той. Беше прекалено непочтително. Дрю погледна часовника и промени позата си, за да облекчи болката в бедрото си, после остави разпечатките и проекта върху бюрото на Брин.

Пет таблици и две графики обобщаваха работата на ПроМЕД. Бе подготвил още десетина схеми и диаграми, ако случайно Брин или хората от Вашингтон ги поискаха. През последните няколко години системата беше претърпяла удивително развитие. Общото й състояние се представяше в сбито резюме, докато други таблици и схеми разглеждаха административната работа и публикациите и предлагаха разбивка на абонатите по континенти, после и по държави.

Иззвъня телефонът.

— Лорънс слуша.

— Брин съм, Дрю. Всичко наред ли е?

— Разбира се.

— Ще ми направиш ли една услуга?

— Естествено, шефе.

— Подръка ли ти е списъкът на бавнодействащите вируси? И индексът за споменаванията на животни в последно време? Отравяния, ухапвания, нападения, бяс, такива неща? Хрумна ми нещо, което ме държа буден цяла нощ.

— Почакай малко — отвърна Лорънс. — Имам списък, включително на животни и насекоми. Искаш ли да ти го прочета? Не са много.

— Искам.

— Добре. Шест случая на бяс, нищо сериозно, обичайните причинители, освен един вълк в Иран. Преди два месеца ухапал седемнайсет души. В Австралия ослепявали кенгура. Смята се, че причината е миксовирус. Епидемии по птиците от грип H4N3 в Мексико, тюлени с куча чума, различни неща за лудата крава, нова болест по мишките. Защо питаш?

— Защото постоянно сънувам кошмари. — В гласа му имаше нещо, което разтревожи Лорънс, разтревожи го още повече, когато Брин попита: — Чел си Библията, нали, Дрю?

— Естествено. — Лорънс бе набожен баптист. — Да не би най-после да търсиш духовно спасение?

— Не, сериозно, Дрю. В Изход петата чума, сполетяла египтяните, поразява добитъка, нали? Преди два дни в Индианаполис видях една картина и…

— Добитъкът измрял, но египтяните били пощадени — прекъсна го Лорънс. — Изход, девет-три. При превода смисълът до голяма степен се е загубил. Може да е било всичко. Трябва да е била някаква животинска болест, която не се предава на хората. Предишната чума е… роякът, струва ми се. Да, четвъртата чума е роякът.

— Объркан съм, Дрю. Какво се има предвид под рояк? Виж, не искам да те задържам, но ми прочети информацията за насекомите, членестоногите… Подобна е на списъка с животните, нали? Трябва ми пълен списък.

— Имам го, но е прекалено дълъг, за да го обобщя по телефона. Ще дойдеш тази сутрин, нали? Или да ти ги пратя вкъщи по факса?

— Не, не си прави труда, след малко идвам — отвърна Джак.

— Хей, чакай малко — спря го Дрю преди вирусологът да затвори. — Какво се случи в Калифорния? Какво става там? Търси те някакъв агент от ФБР на име Хъбърд. Свързано ли е с онова момченце?

— Ще ти обясня, когато дойда. А, да, още нещо. Искам да погледнеш онази глава в шведския учебник по инфекциозни болести, нали се сещаш.

— Искаш да кажеш върху ант…

— Точно така, Дрю.

— Това има ли нещо общо със съобщението, което получихме от пакистанския лекар?

— Не сега, Дрю. Като дойда.

— Ясно.

Дрю затвори, но настойчивостта в гласа на Брин продължи да го тревожи. Антракс? Защо бе цялата тази секретност и дали бе свързана с агента от ФБР? Може би Джак се страхуваше, че подслушват телефоните?

И защо този внезапен интерес към членестоногите? Същества, които нямаха гръбначен стълб, а само екзоскелет. Насекоми и други гадинки. Малкият, но ужасен скорпион можеше да убие човек само с едно ужилване. Деца в Южна Америка, Индия и Австралия умираха само часове след като са си играли с дребните създания, които приличаха на миниатюрни омари. Към членестоногите се отнасяха и паяците, жилещите мравки, отровните бръмбари, стоножките, многоножките, кърлежите и хиляди други.

Членестоноги, антракс, рояци…

Реши да извади Библията си и да препрочете „Изход“, за да се приготви за въпросите на Брин. После си спомни статията за пчелите убийци, която му беше пратило хлапето от Бруклин наред с изрезка от вестник за нападението на пчели в Тексас отпреди три месеца. Нямаше да е зле да й хвърли един поглед.

Явлението „пчели убийци“ се бе появило преди повече от четирийсет години, когато един бразилски милионер бе внесъл в родината си нов вид медоносни пчели, Apis mellifera adansonii, развивали способността си да откриват цветя по платата на Южна Африка в продължение на хиляди години. Идеята била да разпространят вида в Бразилия и да я направят конкурентна на другите произвеждащи мед страни, особено на Съединените щати, където се използвал по-непродуктивен вид — за разлика от adansonii, които давали голямо количество богат на въглехидрати мед. Обещаваните добиви от тези африкански пчели били огромни. Но… о, само каква цена бяха платили за това богатство!

Само една година по-късно, прочете Дрю, цели двайсет и шест рояка африкански пчели случайно избягали от предградие в Байа и се насочили на север. По пътя се размножавали с местни пчели и се появил нов, ужасен вид, Apis mellifera scutetella, или както скоро щяла да ги нарече пресата, „пчели убийци“. До 1980 година те се разпространили в цяла Бразилия, Венецуела и Колумбия и продължи още по на север, към Централна Америка.

През 1985 година за пръв път било съобщено за смъртен случай в САЩ след ужилване от пчели убийци. Скоро в южно- и централноамериканските медии често започнали да се срещат потвърждения за животински и човешки трупове, покрити с пчели. Те се превърнали в основни герои на холивудските филми на ужасите, както и в обект на ускорени проучвания.

От 1967 година било известно, че жлезата на пчелното жило съдържа поне две „предупредителни миризми“ — изопентил и изоамил ацетат. Когато пчелата ужилела нападателя си, тези летливи вещества се разпръсквали във въздуха и предупреждавали другите от рояка за опасност, предизвиквайки инстинктивната им реакция. Обикновено тази реакция била предвидима, но кръстоската между бразилските европеизирани пчели и африканските им роднини десетократно усилила действието на тези вещества.

Пчелата убиец се превърнала в случайно създадено биологично оръжие, способно да убива и най-големите бозайници или стотици хора в отговор на освободените във въздуха изопентил и изоамил ацетат, които лесно се произвеждали или от самите пчели, или от някой усърден химик. Дрю ужасено прочете, че двайсет такива ужилвания могат да убият мишка, петдесет — средно голямо куче, сто — дете, петстотин — възрастен човек. Средният кошер се състоял от 25000 пчели, но предупредителните миризми дори само на едно насекомо можели да вдигнат целия рояк, освен царицата и няколко търтея.

До 1996 година в Южна Калифорния имало данни за четири свързани с пчели смъртни случая. Било само въпрос на време, пишеше в статията, убийците да се разпространят в целите Съединени щати. Материалът датираше отпреди инцидента в Тексас. Но нали момчето бе споменало, че тексаските пчели били обикновени, които се държали като убийци?

Лорънс вдигна поглед — Джак Брин бе влязъл и бе застанал до него. Лицето му изглеждаше напрегнато. Дори без да поздрави, вирусологът посочи схемата на бюрото.

— Можеш ли да ми кажеш кои от тези създания живеят на рояци? Зная, че имаме спешна работа. Трябва да телефонирам на цял куп хора, а после да видим пробите, които съм донесъл. Но първо, има ли нещо друго за насекоми? Нови нападения върху хора?

— Виж информацията за жилещите насекоми, Джак, в голямата таблица най-отгоре. После продължи по списъка.

Брин прегледа двете таблици. Четири съобщения за насекоми от вида Hymenoptera. Нямаше данни за жилещи мравки. Значи оставаха оси, стършели и пчели.

— За какви насекоми става дума в тези четири съобщения?

— Само за пчели, приятелю.

Брин прочете първата информация:

ПроМЕД, Италия: Рояк от Apis mellifera предизвиква евакуиране на манастир.

Джак заинтригувано погледна Дрю, после продължи със следващото съобщение:

ПроМЕД, Мексико: Нападение на пчели над местно село, магаретата се пръснали. Няма данни за смъртни случаи.

ПроМЕД, Лос Анджелис: Смъртен случай, предизвикан от Centrolenella. Фатално алкалоидно отравяне.

Той сбърчи вежди, но когато стигна до последната информация, кошмарът отново го връхлетя:

ПроМЕД, Сан Антонио, Тексас: Нашествие на пчели над центъра и предградията на Сан Антонио.

Брин прочете ужасяващото описание на рояка. Десетки хиляди иначе безвредни пчели убили седем възрастни и три деца.

Дали зад всичко това наистина стоеше нечий зловещ замисъл? В лабораторни условия трудно можеше да се получи пчелна отрова. Но предупредителните миризми? Вирусологът знаеше, че изопентилът и изоамил ацетатът могат да се създадат във всяка гимназиална химическа лаборатория. Цели литри. Африканските или американските медоносни пчели незабавно можеха да се превърнат в безмозъчни машини за убиване.

И с този случаите ставаха три: рояк, мор по добитъка, циреи…

„Някакъв космически покер ли играя — зачуди се Брин, — или някой — някакъв странен култ — се опитва да възпроизведе десетте чуми от «Изход»? Или играя сам, без да имам пълна колода карти?“

 

 

Вторник, 23 юни

Манхатън

11:00 ч.

Заобиколен от съдовете си с отрови, Тиодор Камерон седеше в лабораторията си и четеше информациите в ПроМЕД. Фактът, че съобщението за рояка продължава да тече, му достави истинско удоволствие. „Струва ми се, че по-нататък пак ще се върна към този свой малък подвиг“ — реши той. Излезе от системата, вкара паролата ПМН, за да повика хрониката, която пишеше за потомството, и започна:

15 април

Камерон беше търпелив. Виденията и Гласът го бяха променили, успокоили и изпълнили с енергия. Той напълни аквариумите и седна в тайната си лаборатория, за да се наслади на розовото сияние, обляло стаята, когато заблестяха светлините над водата. Удиви се колко бързо са се развили цветовете, насищайки аквариумите с багри. Нямаше нужда от риба — вътре имаше много по-ужасен хищник.

Знаеше точно от какво се нуждае, за да накара рояка да се приближи, миризми, които щяха да го привлекат от километри разстояние. Знаеше и че трябва да е готов, да е готов и да чака много преди Гласът да му каже къде да ги прати.

Това му отне само няколко вечери. Започна с бял оцет в емайлирана купа, прибави основни химически вещества, разбърка сместа, нагря я и прибави друг реагент, после зачака. Когато се увери, че е готова, Камерон я прибра в малък хладилник. По заповед на Гласа същия месец замина под друго име за Тексас и изпита сместа на външния перваз на прозореца в мотелската си стая.

Теди изчака вятърът да задуха в нужната посока и слънцето да затопли кошерите и да разтвори цветята. После отвори прозореца и капна няколко капки от веществото.

В продължение на двайсет минути не се случи нищо, но вятърът се усилваше, а пред стаята му цъфтяха минзухари и нарциси. Знаеше, че в района има предостатъчно пчели. Той прояви търпение, както му бе казал Гласът, и най-после забеляза една пчела да кръжи над тревата пред прозореца. Насекомото кацна, после възбудено затанцува във въздуха около капката привличаща течност. Изведнъж се издигна нагоре, показа жилото си, с разярено жужене се блъсна в стъклото и зашеметено отскочи.

Камерон внимателно се огледа за други пчели, отвори прозореца и размаза падналото създание със зелена мухобойка. Това му достави удоволствие. После отново затвори прозореца, излезе, качи се на взетия под наем автомобил и отиде да купи два флакона спрей за оси и стършели. Това му отне не повече от петнайсет минути, но когато се върна, вече не можеше да види прозореца на стаята си.

Цялото стъкло беше покрито с плътна, вълнуваща се маса пчели. Лъскавите им златистооранжеви тела и прозрачни вибриращи криле придаваха на живата завеса почти космат вид.

Трябваше да положи всички усилия, за да не се засмее, когато служителят от рецепцията изхвърча навън и започна да предупреждава хората да се отдалечат. Теди извади първия флакон от чантата си, махна му с ръка и започна да пръска рояка, който обезпокоително нарастваше. Постоянно прииждаха нови пчели и той приготви втория спрей.

След три минути на тревата лежаха хиляди мъртви пчели. „Най-добре се свържете с управителя — каза на служителя Теди като отговорен гражданин, на какъвто се преструваше. — Пчелите понякога са ужасни. Можеха да ужилят деца.“

Сега търпението му най-после беше възнаградено и Гласът бе проговорил. Камерон трябваше да отиде в Сан Антонио, като вземе малките си, но скъпоценни товари. Да, Сан Антонио щеше да бъде наказан от рояка. Той реши скришом да излее голямо количество от привличащото вещество при първата черква, която види. И после на Великден в Ривър Уок.

 

 

Вторник, 23 юни

Ню Йорк

О, тогава се справи чудесно, но Теди все пак смяташе, че описанието му на историята с жабите е особено блестящо. Възхищаваше му се дори сега, когато го препрочиташе.

След истинския успех, който Камерон постигна с дарената му от Гласа сила, се случи нещо ужасно! Пристигнаха поръчаните от него жаби — всичките мъртви. Сърцето му се късаше. Толкова усилия му костваше да намери съвършените екземпляри, с всички трудности на осигуряването на разрешително за износ от Панама и опасните условия за транспортиране.

Но не можеше да не се подчини на Гласа. Теди убеди най-надеждния доставчик да се опита да прати нов контейнер с жаби стрели, жилещи жаби и стъклени жаби направо от Панама, Колумбия и Коста Рика. Човекът не даваше гаранции и не искаше никакви документи. Отлично.

Планът изглеждаше съвсем прост. Щеше да получи красивите дървесни жаби. Кожата на малките гадинки съдържаше амини, пептиди, стероиди и алкалоиди: батрахотоксин, гефиротоксин, пумилиотоксин, епибатидин и самандарин. Щеше да ги храни със стрити насекоми, щурци и хлебарки. Щеше да ги покрие с микотоксини на прах. И да прибави още няколко „органични“ алкалоида. Ако не умряха — а те рядко умираха — жабите щяха да концентрират отровите в кожните си жлези, известни на лаиците като брадавици. Не можеше да не се удиви на способността им да извличат токсини от тропични мравки, стоножки и бръмбари. В плен те бавно щяха да изгубят отровите си, но той можеше да им ги осигури от собствения си малък склад — включително новото за тях, но любимо негово вещество йохимбе.

Доставчикът изпълни уговорката, но времето в родината на жабите се оказа по-студено от очакваното и втората пратка бе постигната от участта на първата. Сега вече Камерон наистина се разтревожи. Не можеше да не се подчини на Гласа. Той поръча трета доставка, като се молеше този път да успее. Жабите трябваше да са преди мушиците. Трябваше да са втори поред.

Една седмица по-късно най-после извади късмет. Трийсет и шест изящни черно-жълти дървесни жаби. Неговите Centrolenella valerior — стъклени жаби — пристигнаха на международното летище „Кенеди“ и бяха живи. Всички бяха оцелели и всъщност се намираха в превъзходно състояние. През плексигласовата им клетка можеше да види пъстрата им окраска. Жълто-черна с бледооранжеви нюанси. И отлично познаваше члена на Християнския съвет, за когото бяха предназначени.

Трябва да се подчертае, че Теди ужасно обичаше да се дегизира. Когато замина за Луизиана, той се преоблече като куриер с перука, фалшив нос и черни очила, за да е сигурен, че епископ Лапиер няма да го познае. Когато пристигна в жилището му, той каза на икономката, че са му наредили лично да предаде пратката.

Разбира се, Лапиер нямаше представа кой е куриерът и весело покани Камерон да седне, докато отвори елегантно опакования подарък. Епископът остана очарован от дървената кутия и каза на Теди, че резбата й говори за костариканския й произход. Лапиер отвори кутията и отвътре наизскачаха десетки енергични черно-жълти дървесни жаби. Негово Преосвещенство с възхитен смях започна да събира малките дяволчета. Жабите се пръснаха в цялото му жилище.

В този момент доктор Камерон със съжаление трябваше да си тръгне. Докато палеше паркирания си на дискретно разстояние взет под наем автомобил, той си представи цялата сцена.

Епископ Лапиер сигурно си мислеше, че красивите гадинки са подарък от негов бивш енориаш, който се е преместил в Ню Йорк и навярно е на почивка в Коста Рика, някой, който знаеше за страстта му към жабите. Обратният адрес гласеше „ПМН“ и свещеникът сигурно ровеше в паметта си, за да си спомни кой е човекът… и изведнъж сърцето му се разтуптя и в устата му започна да се отделя слюнка. Жабите като че ли засияха, макар да знаеше, че това не е възможно. После всичко започна да искри. Изведнъж нещо под дрехите му се размърда. Негово Преосвещенство се опита да не обръща внимание на усилващата се топлина и издуване в областта на слабините му, нещо, което смяташе, че отдавна е изгубил.

Не можеше да се сдържа. Дишаше тежко… задъхваше се…

Настроението на Теди отново бе превъзходно и той очакваше следващата си Мисия с възбуда, за каквато дори не беше мечтал.

 

 

Сряда, 24 юни

Щатска лаборатория до зооностични болести, Гилдърланд

09:00 ч.

— Връщам си думите назад, Джак. — Лорънс влезе в кабинета на Брин. Носеше лист хартия. — Открих това в Нексис.

— Какво има сега, Дрю? За какво говориш? — Брин съсредоточено четеше бюджета на ПроМЕД и не искаше да се разсейва, но знаеше, че Лорънс не би го прекъснал без важна причина.

— Намерих отговор за твоите жаби и няма да повярваш. Виж колко е дълга тази разпечатка. Този човек работи в Националните институти по здравеопазване и е написал повече от сто статии за жабите и техните отрови. Невероятно.

— Разказвай. — Джак остави таблицата, която преглеждаше.

— Гадинките натрупват токсини в кожата си. Спокойно могат да убият куче, ако изяде дори само една. Но тези жаби — и точно това е интересното — не произвеждат отрова като влечугите. Те като че ли ги извличат…

— Какво каза, Дрю? Какво правели жабите? — Брин вдигна поглед и протегна ръка към разпечатката.

— Така изглежда. Отровите в кожата им идват от околната среда, от нещата, които ядат.

— Добре, и какво от това?

— Тези жаби се хранят с отровни насекоми, паяци, стоножки и оси. И всъщност абсорбират отровата, обработват я в организма си и я отделят в кожата си.

— Мили боже, искаш да кажеш, че всяка жаба произвежда различна токсична смес от храната си, така ли?

— Така изглежда. Удивително. Очевидно някои, но не всички от отровите им произхождат от жилещи насекоми. Но основните източници на повечето от алкалоидите им трябва да бъдат открити, защото горите са в процес на изсичане и всички тези вещества ще изчезнат. Могат да се използват за производство на лекарства. Те са изключително силни.

— За колко вида жаби става дума?

— Десетки, ако се броят и подвидовете. Свързах се с този човек от институтите по здравеопазване. Беше много отзивчив. И сега следва най-удивителното: той вече знаеше за епископа в Луизиана. Всъщност в момента жабите били при него. Пратили му ги от щатската лаборатория. Били от застрашен от изчезване вид.

— Той потвърди ли, че старецът е починал от тях? — все още недоверчиво попита Брин.

— Да — продължи Лорънс, — жабите имали достатъчно токсини, за да убият двайсет души. Нещо повече…

— Да?

— Той каза, че освен всички обичайни естествени отрови тези дървесни жаби съдържали още една, нова. Изглежда, смята, че е ужасно важна.

— Каква по-точно?

— Всъщност тя произхожда — Дрю погледна разпечатката — от кората на дървото коринанте йохимби, която съдържа екзотичен алкалоид, йохимбе. Токсинът предизвиква промени в сърцето и кръвоносните съдове. В голяма доза може да доведе до рязко повишаване на кръвното налягане, тремор, дори удар. Предполага се, че предизвиква ерекция даже при хора, които не са сексуално възбудени.

— Така ли е починал епископът — с ерекция?

— Така ми казаха. Може да се дължи на това йохимбе. Както и на всички други отрови. Но е очевидно, че жабите не ядат дървесна кора, нали?

Брин кимна.

— Може да са се хранили с насекоми, които са яли такава кора. Какво искаш да кажеш, Дрю?

— Токсинът не е бил точно йохимбе, а пречистено вещество, известно като йохимбин. Кристалночисто. На хроматографа се проявило като един-единствен пик. Според онзи човек трябва да е било синтезирано.

— Може просто да е от богат естествен източник. Защо?

— Защото, Джак, това дърво не расте в костариканските тропични гори. Каза ми го човекът от Националните институти по здравеопазване. Имало го само в Западна Африка.

— Което означава, че някой е дал йохимбина на жабите — замисли се Брин. — А това на свой ред означава, че не полудявам.

Бележки

[1] Болести, които могат да се предават от животни на хора. — Б.пр.