Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
No Second Chance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 45 гласа)

Информация

Сканиране
Xesiona (2009)
Корекция
ultimat (2009)

Издание:

Харлан Коубън. Няма втори шанс

ИК „Колибри“, 2008

Редактор: Жечка Георгиева

Коректор: Евелина Попова

Художник на корицата: Стефан Касъров

ISBN 978-954-529-568-3

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА 11

Вкарах диска в устройството и се появи следният екран:

Парола:------

НКДУ

Нюарк, Ню Джърси

Шестцифрова парола. Напечатах рождената й дата. Не стана. Пробвах с рождения ден на Тара. Пак нищо. Въведох датата на годишнината ни и сетне моята рождена дата. Опитах и с банкоматния ни код. Не се получи нищо.

Облегнах се назад. А сега какво?

Подвоумих се дали да не позвъня на инспектор Ригън. Но наближаваше дванайсет през нощта, а дори и да се свържех с него, какво по-точно щях да му кажа? „Здравей, намерих един компактдиск скрит в мазето, ела веднага“. Не, тук истерията не върши работа. По-добре да демонстрирам спокойствие и рационално мислене. Разковничето е в търпението. Обмисли всичко от край до край. Мога да се обадя на Ригън на сутринта. И без туй нищо не може да се свърши тази нощ. Остави го да отлежи.

Добре, ама нямах намерение да се откажа така лесно. Включих се в Интернет и влязох в търсачката. Написах „НКДУ“ в Нюарк. Появи се списък.

„НКДУ — Най-качествените детективски услуги“.

Детективски услуги?

Изписа се уебсайт адрес. Кликнах и сайтът се отвори. Огледах го набързо. НКДУ беше „група професионални частни детективи“, които „предоставят поверителни услуги“. Предлагаха онлайн проверка на лични данни за по-малко от сто долара. Рекламни текстове от сорта „Открийте дали новият ви приятел не е криминално проявен!“, както и „Къде е предишното ви гадже? Може би още чезне по вас!“ и прочее. Освен това извършваха „интензивни, дискретни проверки“ за желаещите. Според заглавието на цяла страница бяха „детективска агенция за пълни услуги“.

И тъй, запитах се аз, каква проверка е искала да извърши Моника?

Вдигнах телефона и набрах номер 800 на НКДУ. Отговори телефонен секретар, което не бе изненадващо за късния час, и ми каза колко ценели обаждането ми, и че отварят офиса в девет сутринта. Добре, пак ще ги потърся.

Затворих и натиснах бутона за изваждане на диска, който се плъзна пред очите ми. Хванах го за краищата и го заоглеждах, предполагам за евентуални следи. Нищо ново не открих. Време беше да поразсъждавам. Изглеждаше пределно ясно, че Моника е наела НКДУ за някакво проследяване и че компактдискът съдържа онова, което е искала да бъде проследено. Не е кой знае колко блестящо умозаключение, но поне е някакво начало.

Оттук да се върнем назад. Факт е, че нямах представа какво е искала да проверява Моника, нито защо. Но ако бях прав, че компактдискът принадлежи на Моника и ако тя е наела частен детектив по някаква причина, оттук следва логичният извод, че трябва да е платила на НКДУ за услугите.

Кимнах. По-добро начало.

Но — и тук незабавно се яви объркване — полицията беше пресяла щателно банковите ни сметки и финансови извлечения. Бяха гледали под лупа всяка покупка, всяко плащане на визи, всеки писмен чек, всяко теглене на суми от банкомат. Бяха ли засекли плащане към НКДУ? Ако е така, или не са открили нищо, или са решили да не ми казват.

Естествено, и аз не съм вчерашен. Дъщеря ми бе изчезнала и аз също проверих финансовите извлечения. Нямаше никакво плащане към детективска агенция, нито необичайни тегления.

Какво можеше да означава това?

Може компактдискът да е стар.

Това беше едната възможност. Освен това не мисля, че някой от нас е правил проверки на плащания, датиращи по-назад от шест месеца преди нападението. Може би взаимоотношенията й с „Най-качествени детективски услуги“ предхождат шестте месеца. Бих могъл да извърша проверка на по-старите извлечения.

Само че не ми се вярваше да е така.

Компактдискът не беше стар. Бях почти сигурен. А и какво от това? Като се замислех, времевата рамка не беше от значение. Стар или не, оставаше ключовият въпрос: за какво й е трябвало на Моника да наема частен детектив? Какво бе защитено с парола на проклетия компактдиск? Защо го бе скрила на онова противно потайно място в мазето? И какво общо имаше Дайна Левински с това, ако изобщо бе замесена? И най-важното — имаше ли то връзка с нападението, или просто сънувах просо като гладна кокошка?

Погледнах през прозореца. Улицата беше пуста и тиха. Спящо предградие. Тази нощ едва ли щяха да се появят нови отговори. Утре сутринта щях да изведа баща си на седмичната разходка и сетне да се обадя на НКДУ, и може би дори на Ригън.

Легнах си и зачаках съня.

 

 

Телефонът до леглото на Едгар Портман иззвъня в четири и трийсет сутринта. Едгар се събуди стреснат и затърси опипом слушалката.

— Какво? — изръмжа той.

— Казахте да се обадя веднага щом разбера.

Едгар разтри лицето си.

— Значи имате резултата?

— Да.

— И?

— Съвпада.

Едгар притвори очи.

— С каква сигурност?

— Резултатът е предварителен. Ако трябваше да го представям в съда, щяха да са ми нужни още няколко седмици, за да подредя всички стрелки. Но това ще е само за спазване на законната процедура.

Тялото на Едгар се тресеше. Той благодари на човека, постави слушалката на вилката и се застяга.