Лайза Клейпас
Дявол през зимата (9)

Девета глава

Еви така и не разбра къде прекара съпругът й тази първа нощ, но подозираше, че е на някое неудобно място. Самата тя спа неспокойно, защото тревогите й я будеха като часовник. Няколко пъти става, за да нагледа баща си, да му даде вода, да оправи постелята му и да му даде лекарство, когато кашлицата му се усилваше. Всеки път, когато се будеше, Дженър поглеждаше изненадано дъщеря си.

— Сънувам ли, или наистина си тук, малката? — я питаше той, а тя му говореше тихо и го галеше по косата.

При първите проблясъци на утрото Еви се изми, облече се, заплете още влажната си коса на плитка и я зави на кок на тила. Позвъни на прислужницата и й нареди да донесе бъркани яйца, бульон, чай и всякаква друга храна, подходяща за болни, с която се надяваше да възбуди апетита на баща си. Сутрините в клуба бяха тихи и спокойни, тъй като повечето служители спяха, след като бяха работили до малките часове на деня. Но винаги имаше дежурна прислуга, готова да изпълнява обикновените поръчки, включително готвачка, която работеше в кухнята при отсъствието на готвача, и приготвяше обикновена храна за желаещите.

Изплашена от давещата кашлица, която се разнесе от стаята на баща й, Еви отиде бързо до леглото му и го завари да кашля на пристъпи в една кърпичка. Страданието му причиняваше болка в собствените й гърди. Тя се порови из шишенцата на нощната масичка, намери сироп с морфин и му сипа в една лъжичка. Подпъхна ръка зад пламналата му, мокра от пот глава, и го повдигна до полуседнало положение. Отново се стресна от лекотата на тялото му и почувства как то се напряга, когато баща й се опита да потисне поредния пристъп. Треперенето му разклати лъжицата в ръката й и лекарството се разля върху чаршафа.

— Съжалявам — промърмори Еви, попи набързо лепкавия сироп и напълни повторно лъжицата. — Да опитаме отново, татко.

Баща й успя да поеме лекарството си и адамовата му ябълка подскочи, докато го преглъщаше. След като се изкашля още няколко пъти, той изчака, докато тя подпъхваше няколко възглавници под гърба му.

Еви го отпусна внимателно назад и постави в ръката му чиста носна кърпичка. Загледана в изпитото му лице, покрито с прошарена брада, тя се опита да открие някакви познати черти в този чужд човек. Баща й беше пълнолик, здрав, червендалест… не можеше да води разговор, без да жестикулира с ръце, да свива дланите си в юмруци и да ги размахва във въздуха, както правеха повечето бивши боксьори. Сега той представляваше бледа сянка на онзи мъж, кожата на лицето му беше посивяла и увиснала заради бързата загуба на тегло. Но сините очи си оставаха същите… с цвета на ирландско море. Утешена от откритата прилика, Еви се усмихна.

— Поръчах закуска — каза тя. — Ей сега ще я донесат.

Баща й леко поклати глава, давайки й да разбере, че не иска да яде.

— Трябва да похапнеш нещо, татко. — Еви приседна на ръба на леглото, взе кърпичката и попи кръвта в ъгълчето на устата му.

Между посивелите му вежди се образува дълбока бръчка.

— А Мейбрикови? — хрипливо произнесе той. — Те няма ли да те отведат, Еви?

Тя се усмихна с мрачно удовлетворение:

— Повече няма да се върна при тях. Преди няколко дни избягах в Гретна Грийн и се омъжих. Повече нямат и власт над мен.

Очите на Дженър се ококориха.

— За кого? — попита той.

— За лорд Сейнт Винсънт.

На вратата се почука и прислужницата влезе, понесла отрупан с чинии поднос. Еви стана, за да разчисти място на нощната масичка. Забеляза, че баща й се мръщи на миризмата на храна, и кимна съчувствено.

— Съжалявам, татко, но трябва да хапнеш поне малко бульон. — Тя надипли една салфетка около врата му и поднесе чаша с топъл бульон към устните му. Той отпи няколко глътки и се облегна назад, без да сваля поглед от нея, докато тя попиваше устните му. Еви знаеше, че той очаква от нея да му обясни какво става, и се усмихна печално. Предишната вечер беше обмислила ситуацията и бе решила, че не си заслужава да измисля някаква романтична история заради баща си. Той беше практичен човек и сигурно никога не му бе минавало през ума, че дъщеря му може да се омъжи по любов. Според неговите разбирания човек трябваше да приема живота такъв, какъвто е, и да прави всичко възможно, за да оцелее. А ако междувременно се натъкне на нещо, което да му донесе радост, трябва да се възползва от него и да не се оплаква след това заради цената, която е трябвало да плати.

— Все още никой не знае за сватбата — съобщи му тя. — Всъщност, изборът ми не е съвсем лош. Разбираме се добре и не тая никакви илюзии за него.

Дженър отвори уста и тя се възползва от това, пъхвайки вътре малко бъркани яйца. Той ги преглътна замислено и каза:

— Баща му, херцогът, е куха глава, и не може да различи задника си от дръжката на брадва.

— Лорд Сейнт Винсънт обаче е доста умен.

— Но пък е твърде студен — отбеляза Дженър.

— Да. Но невинаги. Тоест… — Тя внезапно млъкна и бузите й пламнаха, когато си спомни как Себастиан се навежда над нея в постелята, топъл и силен, с напрегнати мускули, които танцуват под пръстите й.

— Голям женкар е той — изкоментира Дженър с равен глас.

— За мен това няма значение — искрено отвърна Еви. — Не се нуждая от неговата вярност. От брака получих онова, което ми трябваше. А той получи…

— Парички — изхъмка баща й. — Къде е сега?

Еви му даде още една хапка яйца.

— Сигурно в леглото.

Прислужничката, която се канеше да излезе от стаята, се поколеба.

— Моля, да ме извините, госпожице… ъ-ъ-ъ, милейди, но лорд Сейнт Винсънт събуди господин Роуън още и ранни зори и го води със себе си насам-натам, задава въпроси и му връчи някакви списъци. Докара господин Роуън до бяс, да ви кажа.

— Мога да си представя. Лорд Сейнт Винсънт влияе по този начин на хората — отвърна сухо Еви.

— Какви списъци? — попита Дженър.

Еви не посмя да признае, че Себастиан се е захванал с управлението на клуба. Това сигурно щеше да разстрои баща й. Щеше да се примири с новината, че дъщеря му се е омъжила без любов, но всяка заплаха за бизнеса му щеше сериозно да го разтревожи.

— О — отвърна неопределено тя, — струва ми се, че забеляза някакъв протрит килим, който трябва да се смени. Освен това смята да подобри менюто в бюфета. Нещо такова.

— Хм. — Дженър се намръщи, когато тя за пореден път поднесе чашата с бульона към устата му. — Кажи му да не пипа нищо без разрешението на Игън.

— Да, татко.

Еви скришом размени поглед с прислужницата и присви очи, предупреждавайки я да не разкрива допълнителна информация. Момичето разбра негласната заповед и кимна.

— Не заекваш вече толкова много — забеляза Дженър. — Как се получи това, малката?

Еви се замисли за миг, осъзнавайки, че говорът й наистина се е подобрил през последната седмица.

— Не съм сигурна. Мисля, че след като вече съм далеч от Мейбрикови, се чувствам по… спокойна. Забелязах го скоро, след като напуснахме Лондон. — Тя му разказа накратко за пътуването си до Гретна Грийн и обратно, дори успя да го накара да се засмее на няколко пъти, което доведе до нов пристъп на кашлица. Докато разговаряха, тя видя как лицето му се отпуска, свидетелство за това, че болката беше отстъпила пред действието на морфина. Еви изяде една препечена филийка, изпи чаша чай и остави подноса до вратата.

— Татко — каза тя с равен глас, — преди да заспиш, ще ти помогна да се измиеш и избръснеш.

— Не е необходимо — отвърна той с изцъклени от морфина очи.

— Позволи ми да се погрижа за теб — настоя тя и отиде до умивалника, където икономката беше оставила канче е гореща вода. — Мисля, че след това ще спиш по-добре.

Той изглеждаше твърде уморен, за да спори, и само въздъхна, наблюдавайки я как крачи из стаята. Еви изля горещата вода в порцеланова купа и донесе принадлежностите му за бръснене до леглото. После взе една кърпа и покри гърдите и шията му. Тъй като нямаше никакъв опит в бръсненето на мъже, тя взе четката, натопи я във водата и колебливо я насапуниса.

— Първо сложи гореща кърпа, малката — подсказа й Дженър. — Тя ще омекоти косъмчетата.

Следвайки указанията му, Еви намокри друга кърпа в купата, изцеди я и покри с нея брадичката му и шията. Минута по-късно я махна и взе четката, за да насапуниса едната половина на лицето му. Реши да го избръсне на части, отвори бръснача, изгледа го озадачено и предпазливо се наведе над баща си. Преди острието да докосне лицето му, откъм вратата се разнесе ироничен глас:

— Мили боже. — Поглеждайки през рамо, Еви видя Себастиан. Той говореше не на нея, а на баща й. — Не знам дали да се възхитя на смелостта ви или да ви питам дали не сте си изгубили ума, за да я допуснете толкова близо до себе си с бръснач в ръката. — Приближавайки се с няколко лениви крачки до леглото, той протегна ръка. — Дай ми това нещо, любов моя. Иначе, когато баща ти се разкашля, ще му отрежеш носа.

Еви отстъпи настрани, без да възрази. Въпреки че мъжът й почти не беше спал през нощта, той изглеждаше свеж и отпочинал. Беше се избръснал и измил главата си, и се беше облякъл в елегантен тъмносив костюм. И, както бе забелязала предишната вечер, излъчваше жизнена енергия, която сякаш се бе натрупала просто от присъствието му в клуба. Контрастът между двамата мъже, единият от които стар и болен, а другият пълен със сили и здрав, беше толкова поразителен, че когато Себастиан се приближи до баща й, тя изпита силно желание да застане между тях. Съпругът й приличаше на хищник, който се готвеше да се хвърли върху беззащитната си жертва.

— Донеси ремъка, скъпа — нареди той със снизходителна усмивка.

Еви се подчини, освобождавайки му място край постелята, което той веднага зае.

— Бръсначът трябва да се точи преди и след употреба — отбеляза Себастиан, прокарвайки острието напред-назад по ремъка.

— На мен ми се стори достатъчно остър — възрази Еви.

— Бръсначът никога не е достатъчно остър, скъпа. Трябва да се насапуниса цялото лице, преди да започне да се бръсне. Сапунената пяна омекотява брадата. — Той отстъпи назад, за да може тя да насапуниса лицето на баща си, след което я бутна настрани върху дюшека. С бръснача в ръка, той попита Дженър: — Може ли?

За огромна изненада на Еви баща й кимна, като очевидно нямаше никакви притеснения, че Себастиан ще то бръсне. Еви отиде от другата страна на леглото, за да вижда по-добре.

— Остави бръснача сам да върши работата — каза Себастиан, — без изобщо да натискаш. Бръсненето става в посоката, в която растат космите… ето така. И винаги дръж острието отвесно. Започва се отдолу… постепенно се преминава към бузите… ето така… — Без да спира да говори, той ритмично движеше бръснача, сваляйки прошарената брада. — И често изплаквай острието. — Ръцете му е дълги пръсти внимателно работеха върху лицето на баща й, извъртаха го под нужния ъгъл, изпъвайки кожата. Всяко движение беше леко и точно. Еви тръсна глава; не можеше да повярва, че гледа как виконт Сейнт Винсънт бръсне баща й с ловкостта на опитен камериер.

След като приключи с този чисто мъжки ритуал, Себастиан избърса остатъците от пяната от вече гладката кожа на Дженър.

Само на ръба на брадичката се виждаше леко порязване. Притискайки към него кърпата, Себастиан отбеляза:

— В сапуна трябва да има повече глицерин. Моят камериер прави отличен сапун за бръснене… Трябва да му кажа да донесе малко.

— Благодаря — промълви Еви и почувства как гърдите й се изпълват с топлина.

Погледът на Себастиан се отмести към лицето й и онова, което видя там, очевидно го очароваше.

— Чаршафите имат нужда от смяна — каза той. — Ще ти помогна.

Еви поклати глава; не искаше Себастиан да види слабото тяло на баща й. Знаеше, че след това Дженър щеше да се чувства неловко в присъствието му.

— Благодаря, но няма нужда — отвърна твърдо тя. — Ще извикам прислугата.

— Много добре. — Той погледна към Дженър. — С ваше позволение, господине, ще се върна по-късно, след като си починете.

— Добре — съгласи се баща й, който вече не можеше да държи погледа си фокусиран. След това затвори очи и се отпусна с въздишка назад.

Докато Еви подреждаше стаята, Себастиан изми и наточи бръснача, след което го прибра в кожения му калъф. След като го изпрати до вратата, тя се спря, облегна се на дървената каса и го погледна разтревожено.

— Уволни ли господин Игън?

Себастиан кимна и опря ръка на касата, навеждайки се към нея. Макар позата му да бе непринудена и отпусната, Еви чувстваше силата, която бликаше от него. За нейна изненада това не й беше неприятно.

— В началото се държеше враждебно — каза Себастиан, — докато не му казах, че съм прегледал няколко счетоводни книги. След това стана покорен като агънце, защото знаеше какъв късмет е извадил, че сме решили да не повдигаме обвинения срещу него. Роуън му помага да си събере багажа и ще се погрижи веднага да си тръгне.

— Защо не искаш да повдигнеш обвинения срещу господин Игън?

— Това е лоша реклама. Всеки намек за финансови проблеми ще накара хората да нервничат. По-добре да се примирим със загубите и да вървим напред. — Той плъзна поглед по изнуреното й лице и я изненада, изричайки: — Обърни се.

Очите й се ококориха.

— К-какво? Защо?

— Обърни се — повтори Себастиан; тя се подчини, обръщайки се бавно с гръб към него. Сърцето й заби ускорено, когато той протегна ръце, улови китките й и опря дланите й върху касата на вратата. — Облегни се тук, скъпа.

Смутена, Еви се чудеше какво се кани да направи той. Почувства дланите му върху раменете си, стегна тялото си и затвори очи. Той прокара бавно пръсти по гръбнака й, сякаш търсеше нещо… след което започна да масажира гърба й с нежни, уверени движения, облекчавайки болката в изморените й мускули. Изкусните му пръсти намираха болезнените точки и караха Еви рязко да си поема въздух. Натискът на дланите му по гърба й се усили, палците му се забиваха дълбоко от двете страни на гръбначния стълб. За свой ужас тя установи, че гърбът й се извива като на котка. Себастиан придвижи бавно ръцете си нагоре, напипа стегнатите мускули под раменете и тила й, и се съсредоточи върху тях, като не спря да ги мачка, докато от гърлото й не се изтръгна тих стон.

Всяка жена наистина можеше да се превърне в робиня под тези изкусни ръце! Всяко негово докосване беше изпълнено с такава чувственост, че краката й се подкосяваха. Еви отпусна цялата тежест на тялото си върху касата на вратата и изпита върховна наслада. Дишането й се забави и стана по-дълбоко. Беше й толкова хубаво, че със страх очакваше момента, в който движенията му ще спрат.

Когато ръцете му най-после се отдръпнаха от тялото й, Еви се изненада, че не се разтапя в локва на пода. Докато се обръщаше към него, тя очакваше да види ироничната му усмивка. Но лицето му си оставаше безизразно, само на бузите му се забелязваше леко поруменяване.

— Трябва да ти кажа нещо — промърмори той. — Насаме.

Себастиан хвана Еви за лакътя, поведе я по коридора и я вкара в първата свободна спалня, която му попадна. По случайност това се оказа същата стая, където бе прекарала нощта. Себастиан затвори вратата и се обърна към нея.

— Роуън беше прав — рече безцеремонно той. — На баща ти не му остава много време. Ще е истинско чудо, ако преживее още един ден.

— Да. Мисля, че това е ясно на всички.

— Тази сутрин си поговорих надълго и нашироко с него за състоянието на баща ти и той ми показа брошурата, които е оставил лекарят, поставил диагнозата. — Той бръкна в джоба на сакото си и извади снопче сгънати напечатани листи и й го подаде.

Еви прочете думите „Нова теория за туберкулозата“ най-отгоре на първата страница. Светлината, която навлизаше през прозореца, не беше достатъчна за изморените й очи и тя поклати глава:

— Може ли да го прочета по-късно.

— Да. Но аз мога да ти я разкажа накратко. Туберкулозата се причинява от живи организми — толкова мънички, че не могат да се видят с просто око. Те обитават засегнатите дробове. А болестта се прихваща, когато здрав човек вдъхне част от въздуха, който излиза от дробовете на болния заедно с дишането и кашлянето.

— Малки организми в дробовете? — повтори Еви с равен глас. — Това е абсурдно. Туберкулозата се появява при естествено предразположение към болестта… или дълъг престой на хладен и влажен климат…

— Тъй като нито аз, нито ти сме учени или лекари, няма нужда да спорим на тази тема. Но за всеки случай… боя се, че ще огранича времето, което прекарваш с баща ти.

Листите паднаха от ръката й. Поразена от думите му, Еви го погледна мълчаливо. След всичко, което бе преживяла, за да може да остане при баща си, Себастиан се опитваше да я лиши от последната й възможност да прекара последните му дни край него — само заради някаква недоказана медицинска теория, напечатана на лист хартия?

— Не — отвърна твърдо тя. Гърлото й се сви, устата й не успяваха да артикулират правилно думите, които се изляха навън: — Ще о-остана с него толкова, колкото е нужно. И не трябва да се правиш на загрижен. Не ти пука за мен… и за него също. Просто не можеш да се сдържиш да не демонстрираш властта си…

— Видях чаршафите — прекъсна я Себастиан. — Той кашля кръв, слуз и един бог знае още какво… и колкото повече време прекарваш при него, толкова по-голяма е вероятността да вдишваш онова, което го убива.

— Не вярвам на глупавата ти теория. Мога да намеря д-дузина лекари, които ще я определят като абсурдна…

— Не мога да ти позволя да рискуваш. По дяволите, нима искаш след шест месеца да се окажеш на легло е разлагащи се дробове?

— А-ако се случи нещо такова, то не е твоя грижа.

Настъпи тягостно мълчание и Еви почувства, че резките й думи са проникнали по-надълбоко, отколкото бе очаквала.

— Права си — отвърна свирепо Себастиан. — Щом искаш да умреш от туберкулоза, давай. Само не се изненадвай, ако откажа да седя до постелята ти и да кърша ръце. Няма да направя нищо, за да ти помогна. А докато лежиш там и си изкашляш дробовете, ще ти напомня с удоволствие, че за всичко е виновен идиотският ти инат! — Той завърши тирадата си с гневно размахване на ръцете си.

За съжаление Еви се беше сблъсквала твърде често с чичо си Перегрин, за да може да направи разлика между гневен жест и заплаха за физическа саморазправа. Тя се отдръпна инстинктивно и прикри лицето си с ръце. Но удар не последва. Тя въздъхна, колебливо отпусна ръце и видя, че Себастиан се взира в нея с нямо изумление.

После лицето му потъмня.

— Еви — каза той с плашеща ярост в гласа, — да не би да си помисли, че ще те… Господи. Някой те е удрял. Разбира се. Кой, по дяволите, е посмял? — Той рязко протегна ръка към нея и тя се дръпна назад, притискайки гръб към стената. Себастиан застина. — Проклятие — прошепна той. Опитвайки се да се пребори с чувствата си, мъжът се взря напрегнато в лицето й. След продължително мълчание заговори с тих глас: — Никога не бих посегнал на жена. Никога няма да те нараня. Знаеш го, нали?

Омагьосана от напрегнатия поглед на проблясващите му очи, Еви не можеше да помръдне, нито да издаде звук. Не сваляше очи от него, докато той бавно пристъпваше към нея.

— Всичко е наред — промърмори Себастиан. — Позволи ми да се приближа. Всичко е наред. Успокой се. — Той я прегърна с едната си ръка, а с другата започна да я гали по косите, докато тя не се отпусна и не въздъхна дълбоко. Себастиан я притисна още по-силно към себе си и я целуна по челото. — Кой беше? — попита той.

— Ч-чичо ми — с усилие произнесе тя. Щом чу заекването й, ръката, която галеше косите й, застина за миг.

— Мейбрик? — попита търпеливо той.

— Не, д-другия.

— Стъбинс.

— Да. — Еви притвори очи от удоволствие, когато и другата му ръка я обгърна. Притисната към твърдата му гръд, тя склони глава на рамото му и вдъхна чистия аромат на мъжка кожа с лек примес на сандалов одеколон.

— Колко често се е случвало това? — последва въпросът му. — Повече от веднъж?

— Т-това вече не е важно.

— Колко често, Еви?

Тя разбра, че Себастиан няма да отстъпи, докато не му каже, и избъбри:

— Н-не твърде често, но… когато двамата с леля Ф-флорънс бяха недоволни от поведението ми, той си изпускаше нервите. П-последния път, к-когато се опитах да избягам, той ми насини окото и ми с-сцепи устната.

— Какво? — Себастиан помълча известно време, след което заговори с вледеняващо спокойствие: — Ще го разкъсам на части.

— Не ми се иска да го правиш — рече искрено Еви. — П-просто искам да съм в безопасност. От него. От всички тях.

Себастиан се отдръпна леко, за да погледне към пламналото й лице.

— В безопасност си — рече той с нисък глас. Вдигна ръката си и погали с палец скулата й, проследявайки редицата златисти лунички, обсипали носа й. Ресниците й потрепнаха и се отпуснаха, а той погали нежните извивки на веждите й и притисна длан към бузата й. — Еви — прошепна Себастиан, — кълна се в живота си, че никога няма да изпиташ болка от моите ръце. Може във всяко друго отношение да не съм кой знае какъв съпруг… но по никакъв начин няма да те нараня. Трябва да ми повярваш.

Деликатните нервни окончания по кожата й се опиваха от усещането… от докосването му, от еротичния полъх на дъха му върху устните й. Еви се страхуваше да отвори очи, да направи каквото и да било, което би нарушило очарованието на момента.

— Да — прошепна най-накрая тя. — Да…

Той я целуна нежно и внимателно, после още веднъж и Еви тихо ахна, поддавайки се на ласките му. Себастиан обхвана лицето й с длани и настойчиво притисна копринените си устни към нейните.

Еви се олюля леко и той го почувства; прегърна я през кръста и я притегли към себе си. Тя обви с ръце шията му, отвръщайки на дразнещото докосване на устните му. Себастиан дишаше учестено, гърдите му се повдигаха трескаво, притискайки се към нейните гърди. Внезапно целувките му станаха по-страстни, по-настойчиви, превръщаха страстта в изгарящо желание, което я накара да се притисне към него, копнееща за по-голяма близост до твърдата му мъжественост.

От гърлото му се изтръгна нисък стон и Себастиан откъсна устните си от нейните.

— Не — прошепна дрезгаво той. — Не, почакай… любов моя… не исках да стигаме дотук. Просто… по дяволите.

Вкопчила ръце в сакото му, Еви зарови лицето си в сивата коприна на връзката му. Ако Себастиан не я държеше, сигурно нямаше да успее да се задържи на крака.

— Продължавам да държа на онова, което ти казах по-рано — изрече той, заровил устни в косата й. — Ако искаш да се грижиш за баща си, ще трябва да следваш правилата ми. Проветрявай стаята — искам вратата и прозорецът да са отворени постоянно. И недей да сядаш твърде близо до него. Освен това винаги, когато си с него, искам да връзваш кърпа върху устата и носа си.

— Какво? — Еви отдръпна главата си назад и го погледна изненадано. — За да не проникнат малките организми в дробовете ми? — попита с ироничен тон тя.

Очите му се присвиха.

— Не ме предизвиквай, Еви. Готов съм да ти забраня изобщо да го посещаваш.

— Ще изглеждам глупаво с тази кърпа на лицето — възрази тя. — И ще обидя баща ми.

— Не ме интересува. Имай предвид, че ако не ми се подчиняваш, повече няма да го видиш.

Еви се отдръпна рязко от него, изпълнена от нова вълна гняв.

— Не си по-добър от Мейбрикови — рече тя с горчивина. — Омъжих се за теб, за да спечеля свободата си, а вместо това смених един затвор с друг.

— Никой от нас не е напълно свободен, дете. Дори аз.

Свивайки ръцете си в юмруци, тя го погледна гневно.

— Ти поне имаш правото да вземаш сам решения, когато става дума за теб.

— И за теб — ухили се той, наслаждавайки се на гнева, който беше провокирал. — Боже, какво зрелище! Какво яростно предизвикателство… чак да ми се прииска да те завлека в леглото.

— Да не си посмял! — сопна му се тя. — Никога!

Себастиан тръгна към вратата с влудяващ смях.