Лайза Клейпас
Дявол през зимата (16)

Шестнадесета глава

Въпреки че дрехите, които беше донесла Анабел, изобщо не бяха подходящи за траур, Еви реши да ги носи. Така или иначе беше нарушила правилата, като беше облякла по-разкошни тъкани от крепа, пък и едва ли някой в клуба щеше да се осмели да я критикува; така че нямаше да има особено значение дали носеше черно, кафяво или сиво. А и беше сигурна, че баща й не би имал нищо против.

Като вдигна бележката, която Анабел беше сложила в пакета с роклите, Еви я прочете отново с усмивка.

„Поръчах тези рокли в Париж, без да вземам предвид изключителната мъжественост на господин Хънт — бе написала шеговито Анабел. — Когато ще бъда в състояние отново да ги нося, те вече ще са излезли от мода. Така че ги приеми като подарък, скъпа моя приятелко“.

Когато премери роклята от мека сива вълна, поръбена с коприна, Еви откри, че й приляга отлично. Но радостта от новата дреха помръкна при мисълта за баща й. Изпълнена с меланхолия, тя слезе в игралната зала и видя Себастиан, който разговаряше с двама строители. Тъй като беше доста по-висок от двамата мъже, той беше навел глава, слушайки отговорите им. После направи някаква саркастична забележка и тримата се разсмяха.

Когато случайно извърна глава в нейната посока, в очите му проблясваха весели искри. Погледът му омекна и той заряза строителите, отправяйки се с бавни крачки към нея. Еви с усилие потисна порива да се втурне срещу него, притеснявайки се да не изглежда като влюбена глупачка. Но колкото и да се опитваше да скрие чувствата си под повърхността, те сякаш се изсипваха навън като диамантен прах и започваха да проблясват ярко във въздуха около нея. Странно, но Себастиан май се зарадва не по-малко на появата й, защото отхвърли маската на преситен женкар и й се усмихна с искрена топлота.

— Еви… — Той наведе златистата си глава, вглеждайки се в разстроеното й лице. — Всичко ли е наред?

— Да, аз… Не. — Тя капризно разтърка слепоочията си. — Изморена съм. И отегчена, и гладна.

Тихият му смях като че ли поразсея тъжното й настроение.

— Мога да направя нещо по въпроса.

— Не желая да прекъсвам работата ти… — неуверено рече тя.

— Роуън може да се заеме за малко с управлението. Ела, да видим дали билярдната зала е празна.

— Билярдната зала? — повтори неохотно Еви. — Защо ще ходим там?

Той я изгледа предизвикателно.

— За да поиграем, разбира се.

— Но жените не играят билярд.

— Във Франция играят.

— Според Анабел — рече Еви — жените във Франция правят много неща, които ние тук не правим.

— Да. Доста напредничава нация са тези французи. Докато ние, англичаните, се отнасяме към развлеченията с дълбоко подозрение.

Билярдната зала се оказа свободна. Себастиан поръча да им изпратят поднос с храна от кухнята, настани Еви на една малка масичка в ъгъла и продължи да я развлича с разговори, докато тя се хранеше. Момичето изобщо не разбираше защо той си губи времето да я занимава, когато имаше толкова много неща, които се нуждаеха от вниманието му. Освен това годините, през които бе виждала по лицата на мъжете, с които разговаряше, единствено смъртно отегчение, бяха понижили самоувереността й до нулата. Но Себастиан я слушаше с неотслабващо внимание, сякаш я намираше за безкрайно интересна. Окуражаваше я да говори безстрашно и като че ли се наслаждаваше на опитите й да спори с него.

След като тя приключи с храненето, Себастиан я побутна към билярдната маса и й подаде една щека с кожен накрайник. Пренебрегвайки опитите й да се откаже, той започна да й обяснява правилата на играта.

— Само не ми казвай, че е твърде скандално за теб — рече Себастиан с престорена сериозност. — След бягството в Гретна Грийн вече нищо не би могло да навреди на репутацията ти. Най-малкото една игра на билярд. Наведи се над масата.

Еви тромаво се подчини и се изчерви, когато почувства как той се навежда над нея, затваряйки я във възбуждаща мъжествена клетка, докато ръцете му наглася ха нейните върху щеката.

— А сега — чу тя гласа му — свий показалеца си около върха на щеката. Точно така. Не стискай толкова силно, скъпа… отпусни ръка. Идеално. — Главата му се намираше съвсем близо до нейната и Еви долавяше аромата на сандалов одеколон от кожата му. — Опитай се да си представиш пътеката на бялата топка до онази цветната там. Трябва да удариш някъде тук — той посочи точката малко над центъра на бялата топка, — за да изпратиш цветната в страничния джоб. Това е пряк удар, разбираш ли? Наведи малко главата си. Издърпай щеката назад и се опитай плавно да удариш топката.

Еви направи опит, но върхът на щеката не успя да направи добър контакт с бялата топка; тя се завъртя тромаво и се търкулна настрани.

— Пропуск — отбеляза Себастиан, вдигна топката и я върна на мястото й. — Когато се случи нещо такова, вземи кредата и замислено натъркай с нея върха на щеката. За да останат всички с впечатление, че причината е в нея, а не защото ти липсва опит.

Еви се усмихна и отново се наведе над масата. Може би не беше редно, тъй като баща й беше починал съвсем наскоро, но за пръв път от доста време тя искрено се забавляваше.

Себастиан отново се наведе над нея, плъзвайки ръце върху нейните.

— Нека ти покажа правилното движение на щеката — дръж я водоравно, ето така. — С общи усилия те накараха щеката да се движи плавно в кръга, образуван от пръста й. Сексуалният подтекст на това движение не убягна на Еви и тялото й бе заляно от гореща вълна.

— Как не те е срам?! — чу тя шепота му. — Никоя благовъзпитана млада дама не би си позволила такива мисли.

Еви неволно се изкиска и Себастиан се отдръпна настрани, наблюдавайки я с ленива усмивка.

— Опитай още веднъж.

Еви се прицели внимателно, изтегли ръката си назад и рязко удари бялата топка. Този път цветната с лекота влезе в страничния джоб.

— Успях! — извика тя.

Себастиан се усмихна и продължи урока, използвайки всеки повод, за да се докосва до нея. Еви се забавляваше изключително много и се преструваше, че не забелязва дръзките докосвания на ръцете му. Но когато заради него пропусна за четвърти път, тя се обърна и го изгледа обвиняващо:

— Как може човек да направи добър удар, когато си слагаш ръцете там?

— Просто се опитвам да оправя стойката ти — отвърна услужливо той. В отговор на ироничния й поглед й се усмихна и приседна на края на масата. — Сама си виновна за поведението ми. Повярвай ми, направо съм бесен, че единственото удоволствие, което ми е позволено, е да те гоня, както някое недорасло господарско синче гони прислужниците.

— Ти гонил ли си прислужниците като момче?

— Мили боже, разбира се, че не. Как може да ме питаш такива неща? — Себастиан изглеждаше възмутен. Тя тъкмо се накани да се извини, когато той отбеляза със самодоволен вид: — Те сами тичаха след мен.

Еви вдигна щеката, сякаш възнамеряваше да го удари с нея.

Той с лекота я улови за китката и й отне щеката.

— По-спокойно, лудетино. Така ще избиеш и последните остатъци от здрав разум в главата ми — и каква полза след това от мен?

— Чисто декоративна — отвърна, кискайки се, Еви.

— Ами, добре, все е нещо. Бог да ми е на помощ, ако никога изгубя хубостта си.

— Няма да имам нищо против.

Той я изгледа озадачено.

— Какво?

— Ако… — Еви се поколеба, внезапно изпълнена със смущение. — Ако се случи нещо с лицето ти… ако станеш… не толкова красив. Външният ти вид няма значение за мен. Все така… — Тя замълча за миг и завърши колебливо: — … ще се радвам, че си ми съпруг.

Усмивката на Себастиан бавно се стопи. Той я изгледа продължително и напрегнато, без да пуска китката й. През лицето му премина странно изражение… неопределена смесица от възбуда и уязвимост. Когато отговори, гласът му се беше променил от усилието да прозвучи пренебрежително.

— Ти си първата, която някога ми е казвала нещо подобно. Надявам се, че не си толкова наивна да ми приписваш качества, които не притежавам.

— Не, и без това си достатъчно надарен — отвърна Еви, преди да осъзнае двусмисленото значение на думите си. Бузите й пламнаха. — Това е… Имах предвид…

Но Себастиан се смееше тихо, странното напрежение го беше напуснало и той я придърпа към себе си. Когато тя се подчини с готовност, цялото му веселие се стопи като захар в гореща вода. Себастиан я целуна продължително и силно.

— Еви — прошепна той, — толкова си топла, толкова прекрасна… о, по дяволите. Трябва да чакам още два месеца, тринайсет дни и шест часа, преди да мога да те отведа в леглото си. Малко дяволче! Ще ме вкараш в гроба.

Еви вече съжаляваше донякъде за сделката, която бе сключила с него; тя обви с ръце шията му и притисна устните си към неговите. Себастиан изстена и отвърна на целувката й, протягайки ръка, за да затвори вратата на билярдната зала. Той напипа ключалката, завъртя ключа и се отпусна пред нея на колене. Объркана и възбудена, Еви се притисна към вратата. Себастиан повдигна полата й и плъзна ръце под пластовете тъкани, подръпвайки гащичките й.

— Себастиан, недей — прошепна треперливо тя, помнейки, че се намират в една от обществените зали. — Моля те, не можеш…

Пренебрегвайки протестите й, той бързо свали гащичките й до коленете.

— Ще се побъркам, ако не ми позволиш поне това.

— Не — изрече със слаб глас тя, но Себастиан вече не чуваше нищо.

Обхванал глезена й с ръка, той притисна устни към коляното й, обвито в копринен чорап. Разтърси я силно желание, сърцето й заблъска в гърдите, а кожата й настръхна от неустоим глад.

Себастиан нави полата й до кръста и пъхна плата в ръцете й.

— Подръж — промърмори той.

Тя не искаше да се подчини, но ръцете й, вкопчени и мекото кадифе, като че ли имаха своя собствена воля. Себастиан свали гащичките й до глезените и тя почува на горещото докосване на устните му, които бавно се движеха нагоре; дъхът му опари нежната кожа на бедрата й. Тя тихо изстена, когато той раздели меките къдри между краката й и плъзна два пръста вътре. Мускулите й веднага се стегнаха, сякаш за да го приемат още по-надълбоко. Очите й се притворила, страстна руменина заля цялото й тяло.

— Себастиан.

— Ш-ш-т… — В помощ на пръстите му се присъединиха устните и езикът му, галейки чувствения издатък.

Еви се изви назад, притискайки се към вратата. Гърлото я болеше от усилията да не извика, но Себастиан не и даваше покой, продължаваше да дразни и измъчва горещата й, потръпваща плът, докато тя не преглътна вика си и не потрепери в екстаз. Устните му останаха върху нея, удължавайки насладата, докато тя най-после не се отпусна, опустошена и изнемощяла.

Накрая Себастиан се изправи, притисна възбуденото си тяло към нейното и опря чело във вратата. Без да отваря очи, Еви го прегърна през кръста и облегна бузата си на рамото му.

— А уговорката ни… — промърмори тя.

— Каза, че мога да те целувам — чу нежния му, лукав шепот в ухото си. — Но, любов моя… не ми каза къде.