Майкъл Крайтън
Пясък през пръстите (30)

14.
Склад

Пред Дашур таксито тръгна на север към обширния некропол в Сахара, най-голямото гробище на Древен Египет, пет мили дълго и четвърт миля широко, което се простираше край реката. Тук в пустинята имаше буквално стотици пирамиди и мастаби, подземните гробници на придворни.

Барнаби седеше на предната седалка, разпънал голяма карта на коленете си. Осветяваше я с фенерче и даваше инструкции на Никос.

— Пред нас е пирамидата на Шепсескаф. Това е на Пепи II.

Пиърс седеше на задната седалка и държеше един от кашоните.

— Охранява ли се през нощта?

— Да — каза Барнаби. — Колко е часът?

— Почти полунощ.

— В полунощ минава въоръжен патрул. Обикалят с ленд ровър — каза Барнаби. — По-добре изключи фаровете.

— Ще трябва да карам бавно.

— Давай на къси — каза Пиърс.

Фиатът забави.

— Почти стигнахме — каза Барнаби. — Още няколкостотин метра.

След малко каза:

— Паркирай зад онази дюна там. Вече може да спрем.

Двигателят млъкна. Чуваха вятъра.

Барнаби слезе от колата и се огледа.

— Там е — каза и посочи на запад.

— Нищо не виждам — каза Конуей, присвивайки очи.

— Няма много за гледане. През пети век след Христа тук, в пустия край на Сахара, бил построен стар коптски манастир. Сега е срутен.

— И?

— Подземните складови помещения са непокътнати.

Те взеха кашоните и ги повлякоха през пустинята. Пиърс видя руините чак когато стигна много близо. После различи останките на основите, част от стена. Бяха от кирпич.

— Тук вече никой не идва — каза Барнаби. — Наоколо има по-хубави манастири, а този е много малък и незначителен. Вървете след мен.

Той ги поведе през разрушените помещения към малък проход, където пясъчни стъпала водеха надолу под земята. Светна с фенерчето си.

— По-добре да влизаме един по един — каза той. — Може да се срути всеки момент.

— Аз ще отида — каза Конуей. — Аз съм безстрашен. Това е добре известно.

— Когато слезеш, ще видиш голяма стая. Остави кашоните близо до стълбите и ги покрий с пясък.

— Окей.

— И внимавай за змии.

— Ще ги омагьосам — каза Конуей. Взе фенерчето и слезе.

— Уютничко — каза. После тишина. След няколко минути излезе, взе кашона на Пиърс и го свали долу. Пиърс се върна при таксито, за да вземе последния кашон.

Отвори багажника и опипа в тъмното.

После видя фаровете.

На хоризонта от изток. Подскачаха, от време на време се вдигаха, за да пронижат нощта с двата си еднакви лъча. Чу далечен шум на двигател.

Полицията.