Инга Линдстрьом
Викърби завинаги (1)

В цеха за стъкло цареше оживление. От един камион разтоварваха материали. Друг камион с надпис „Петершон Глас“ напусна двора на цеха точно в момента, когато Хокан Петершон се върна от делова среща. Хокан паркира лимузината си до входа и слезе. Той още бе привлекателен мъж — висок, с гъста посивяла коса и грижливо подстригана брада.

Днес Хокан Петершон беше в превъзходно настроение. Деловата среща със собственика на една хотелска верига беше минала успешно и той се чувстваше обнадежден.

Тъкмо се бе запътил към сградата на предприятието, когато секретарката му Ингер прекоси двора. Той приветливо отвърна на поздрава й.

— Как мина срещата? — попита Ингер.

Личеше си, че проявява искрен интерес и не задава въпроса само от учтивост. При това Ингер дори не подозираше колко важни бяха тези преговори за „Петершон Глас“. Хокан усети познатото напрежение, което от известно време не го бе напускало, но отговори с ведра усмивка:

— Много добре.

— Чудесно — зарадва се Ингер.

Тя му вярваше, както и всички останали служители. Хората се чувстваха сигурни на работното си място, а това още повече увеличаваше натиска върху Хокан. Той пое дълбоко дъх и опита да се отпусне. Всичко щеше да е наред. Просто трябваше да е наред.

Сирка и управителят Ян наблюдаваха трескаво как младият стъклар върти сферата и сръчно я превръща в предмета, който бе нарисуван по проект.

— Браво! — похвали го Сирка. — Точно така си го представях. Вие наистина сте най-добрият.

Ян се засмя, но все пак побърза да я предупреди:

— Само недей да правиш още по-сложни проекти.

Сирка махна с ръка.

— Вашите възможности съвсем не са се изчерпали, а и моите идеи също.

— С какви ли проекти ще се върнеш от Мурано? — зачуди се Ян. — Може би ще трябва да си доведеш някой италиански стъклар, който ще е в състояние да претвори фантазиите ти.

Сирка се засмя и отметна дългите си руси коси. Сините й очи грееха.

— За това ни най-малко не се притеснявам — заяви тя. — Сигурна съм, че италианците трябва да се учат от вас, а не обратното.

После смигна на Ян.

— Преди обаче да замина за Мурано, ще изготвя още няколко проекта.

Ян не можа да отговори, защото в този момент Хокан Петершон влезе в помещението. Той поздрави всички, след което се обърна към дъщеря си:

— Идвам от среща с Гунар Гунаршон. Той много се интересува от твоята нова колекция. — Хокан сияеше. — Ако направи поръчка за всичките си хотели, то тя ще е наистина огромна.

— Страхотно! — зарадва се Сирка.

Тя обичаше работата си и след като завърши изобразително изкуство, реши да изкара и курс по стъкларство, за да се запознае по-добре с материала. Беше убедена, че е открила идеалната професия за себе си, а това, че и клиентите харесваха творбите й, я радваше още повече.

— Виж това.

Сирка гордо показа сферата, която стъкларят току-що беше създал пред нея и Ян. Беше необикновен къс стъкло, в който сякаш се стелеше синя мъгла.

— Първото произведение от новата ми декоративна серия. Харесва ли ти?

Известно време Хокан се взира в стъклото, след което бавно кимна.

— Не спирам да се възхищавам на въображението ти. Гордея се с теб.

Той нежно целуна дъщеря си по челото.

Похвалата накара Сирка да се изчерви. Макар възторгът на клиентите и многобройните поръчки да й носеха удовлетворение, признанието на баща й беше още по-важно.

Хокан поговори още малко с дъщеря си и Ян, след което се сбогува и се запъти към офиса си. Сирка го задържа.

— В сряда смятам да засадя розов храст на гроба на мама. Ще дойдеш ли с мен? — попита тя тихо.

Усмивката на Хокан се стопи.

— Разбира се, и без това исках да посетя Биргита.

За миг погледът му замръзна, после поклати леко глава и каза по-скоро на себе си, отколкото на дъщеря си:

— Не мога да повярвам, че измина дяла година, откакто не е сред нас.

Мъжът с мъка потисна сълзите си, а след това се обърна към Сирка:

— Обади ми се, преди да тръгнеш към гробищата.

Сирка кимна. Когато баща й бавно прекоси стъкларницата и се запъти към административното крило, тя го изпроводи със загрижен поглед.

Ян също се загледа замислено след Хокан.

— Трябва да мине още много време, преди да преодолее смъртта на майка ти.

— Той знае, че след продължителното боледуване смъртта дойде като избавление за нея. Съзнава го… — Почувствала дълбоко в себе си болка, Сирка замълча, а после сви рамене. — Тя много му липсва…