Елена Илина
Четвъртата височина (21)

Писма отвсякъде

Само че и картите, и учебникът по география пак потрябваха на Гуля. И то много скоро.

Тя бе завързала твърде чудна кореспонденция, с която не би могла да се справи лесно, ако нямаше под ръка картата на СССР и стария заслужил учебник по география.

На адреса на Гуля в киностудиото от всички краища на нашата страна започнаха да пристигат безброй писма. Гуля дълго разглеждаше картата, търсейки областите и градовете, откъдето идваха тия писма.

Скъпа, уважаема артистко Гуля!

Филма, в който играехте вие, аз гледах с ужасно вълнение. И не само аз, а и всички мои другари — червеноармейци от Далечния изток: може би вие бихте могли да дойдете тук при нас, да видите как ние, далекоизточниците, живеем тука, сред планинските върхове? Аз скоро ще свърша военната си служба и ще се върна в моя колхоз във Воронежка област. Ако не успеете да дойдете тука, тогава непременно в нашия колхоз. Ще видите колко хубав е станал там нашият живот. Аз всичко ще ви покажа. Нашето стопанство е станало заможно, ние го издигаме твърде високо. А сега довиждане, скъпа, уважаема артистко Гуля.

Оставам ваш верен приятел

Гуля разглеждаше покрайнините на нашата страна — Далечния изток, и мислеше колко странно и чудно е това, че някой си толкова далече, тъй страшно далече, я познава, нея, ученичката от одеското училище.

После тя намери на картата Воронежка област и реши, че непременно ще отиде някога да погостува в същия този колхоз, в който е уреден такъв хубав живот.

Но като разпечата второто писмо, третото, четвъртото, Гуля се обърка. Викаха я на гости и в град Суми, и в Полтава, и в далечния Ташкент, и в Архангелск… Комсомолец от Суми пишеше на Гуля, че тя „много добре се е справила със своята роля“ и че ако продължава да работи над себе си, навярно ще стане народна артистка.

И всеки, който пишеше на Гуля, разказваше по нещо за себе си, за своя живот.

Беше необикновено интересно и увлекателно да се четат тия писма.

Но особено я озадачи едно писмо, получено от Тихия океан, от моряци комсомолци. Те пишеха на Гуля, че през време на плаването намерили в червения кът на кораба си един вестник с портрета на Гуля. От тона на писмото личеше, че те, както и много други, я мислеха за възрастна артистка, която играе ролята на малко момиче. Те молеха другарката Корольова, младата талантлива артистка, да им разкаже подробно за живота на артистичния свят, за своите творчески замисли, за филмите, в които тя е участвала или се готви да участва.

Като прочете писмото, Гуля се замисли.

— Мамо — каза тя, — посъветвай ме как да отговоря.

— Е, защо?

— Та те мислят, че аз съм голяма! И искат да им пиша за артистичния свят и за творческите си замисли. Че какво мога аз да им пиша по това?

— Нищо — каза майката. — Пиши им чисто и просто на колко години си, в кой клас си — и че нямаш никакви творчески замисли. А ако ще се преструваш, че си по-голяма и по-умна, отколкото си, писмото ще излезе глупаво.

Гуля така и направи. Тя написа на моряците подробно писмо за своя живот, за училището, за последните изпити, за това, че отдавна вече не участва във филми. Отстрана тя прибави:

Вярно ли е, че на военните кораби винаги има някакви животни, любимци на моряците? Няма ли при вас на кораба някое меченце или лисиченце? Аз съм стара млада натуралистка и обичам много всякакви животни, като започнеш от таралежите и белите мишки и свършиш със слоновете.

В отговор Гуля получи изведнъж няколко писма. С всичката си сериозност и уважение моряците пишеха на „старата млада натуралистка“ за живота на кораба, за това, какви чудновати морски животни, прилични на цветя, растат по дъното на Тихия океан и какъв чуден живот има на морското дъно.

За съжаление на кораба нямало нито мечета, нито лисичета, а за слонове нямало защо и да се говори. От всички представители на животинския свят на кораба имало само един, и то най-обикновен — котаракът Васко. Той бил забележителен само с това, че е извършил две околосветски пътешествия и е ловил мишки на остров Куба.

— „Тихи океан“ — четеше Гуля, застанала до картата, името, написано на огромно пространство, което беше боядисано с бледосин цвят. — „Остров Куба“.

И като мислеше за съветския кораб, който пресича океана, Гуля вече мечтаеше по-скоро да порасне и да тръгне на далечно пътешествие.

Нейната мечта се сбъдна по-рано, отколкото си мислеше. Наистина, предстоеше й да пътува не чак толкова надалече, само до Крим, но и това пътуване при малко повече въображение можеше да се сметне за истинско пътешествие.