Агата Кристи
Смъртта идва като завършек (9)

I

Минаваха ден след ден и Ренизенб понякога имаше чувството, че живее в някакъв сън.

Тя не направи повече опити за сближаване с Нофрет. Сега се боеше от нея. Имаше нещо в поведението й, което не разбираше.

След онзиденшната случка в двора Нофрет се промени. Беше изпълнена с някакво самодоволство, някакво ликуване, което Ренизенб не можеше да проумее. Понякога си мислеше, че представата й за Нофрет като за нещастно вътре в себе си момиче е била напълно погрешна. Тя изглеждаше доволна от живота, от себе си и от околните.

А в действителност обкръжаващите я определено се бяха променили към по-лошо. В дните след заминаването на Имхотеп, мислеше си Ренизенб, Нофрет съвсем съзнателно сееше раздори сред членовете на семейството.

Сега те здраво бяха стегнали редиците си срещу посегателката. Вече нямаше караници между Сатипи и Кайт, нито пък Сатипи упрекваше нещастния Яхмос. Ипи не беше така безразсъден и безцеремонен с по-големите си братя. Съществуваше някаква нова хармония в семейството, но тя не успокои Ренизенб, защото издаваше упорито вътрешно зложелателство към Нофрет.

Двете жени — Сатипи и Кайт, престанаха да се карат с нея, избягваха я. Не й говореха, а когато тя дойдеше, незабавно събираха децата и заедно отиваха нанякъде. Същевременно започнаха да се случват странни, досадни дребни инциденти. Ленената рокля на Нофрет беше прогорена с нажежена ютия, а някакво боядисващо вещество беше излято върху друга рокля. Понякога по облеклото й се появяваха следи от остри тръни. В леглото й беше намерен скорпион. Храната, която й поднасяха, или беше пресолена, или съвсем безсолна. Веднъж в хляба имаше умряла мишка.

Това беше тихо, безпощадно, дребнаво преследване — нищо явно, нищо, за което да се хванеш, типично женска работа.

Един ден старата Еза повика Сатипи, Кайт и Ренизенб. Хенет вече беше там, някъде отзад, клатеше глава и триеше ръце.

— Ха! — каза Еза с присъщата си ирония, като влязоха. — Ето ги моите внучки-умници. Вие всички какво си мислите, че правите? Какво чувам за съсипаната рокля на Нофрет и негодната й за ядене храна?

Сатипи и Кайт се усмихнаха не особено приятно. Сатипи попита:

— Нофрет ли се оплака?

— Не — отвърна Еза. Тя намести с ръка перуката, която носеше винаги, дори и в къщи, малко накриво. — Не, не се оплака Нофрет. Ето кое ме притеснява.

— Но не притеснява мен — подчерта Сатипи, кимайки с хубавата си глава.

— Защото си глупава — засече я Еза. — Нофрет има два пъти повече ум в главата си от всяка от вас трите.

— То си личи — каза Сатипи. Изглеждаше развеселена и доволна от себе си.

— Какво си мислите, че правите вие? — попита Еза.

Лицето на Сатипи замръзна.

— Ти си стара жена, Еза. Въпреки цялото ми уважение към теб ще ти кажа, че тези неща не те засягат така, както засягат нас, защото ние имаме съпрузи и малки деца. Решили сме да вземем нещата в собствените си ръце. Знаем как да се отнасяме с една жена, която не харесваме и с която не сме съгласни.

— Хубави думи — каза Еза. — Хубави думи — повтори и се изкиска. — Но хубави думи могат да се чуят и от робините при воденичния камък.

— Вярно и мъдро — забеляза Хенет отзад.

Еза се обърна към нея.

— Хенет, какво казва Нофрет за това, което става? Ти сигурно знаеш — все вървиш подире й.

— Така ми поръча Имхотеп. Не ми е приятно, разбира се, но трябва да правя това, което господарят ми нареди. Ти не мислиш, надявам се…

Еза я прекъсна с досада:

— Знаем всичко за теб, Хенет. Вечно предана и рядко отблагодарена. Независимо че би било редно. Какво казва Нофрет, те попитах.

Хенет поклати глава:

— Нищо не казва. Само се усмихва.

— Точно така — Еза взе едно хинапово зърно от чинията до лакътя й, огледа го и го сложи в устата си. После каза с рязка, отмъстителна сприхавост: — Глупачки такива! Нофрет е силната, не вие. С всичко, което правите, сте играчки в ръцете й. Дори бих могла да се закълна, че действията ви я удовлетворяват.

Сатипи отвърна остро:

— Глупости. Нофрет е сама срещу мнозина. Каква сила може да има?

Еза строго отвърна:

— Силата на една млада, красива жена, омъжена за възрастен мъж. Помнете ми думата. — Тя бързо извъртя глава и каза: — Хенет знае за какво говоря!

Хенет се облещи, въздъхна и закърши ръце.

— Господарят много държи на нея, така е, да, точно така е.

— Върви в кухнята — поръча й Еза. — Донеси ми няколко фурми и малко сирийско вино… да, и мед.

Когато Хенет излезе от стаята, старицата каза:

— Тук се мъти пакост, подушвам я. Сатипи, ти си инициаторката на всичко това. Внимавай, както се мислиш за много умна, да не попаднеш в ръцете на Нофрет. — Тя се облегна назад и затвори очи. — Предупредих ви. Сега вървете.

— Били сме подвластни на Нофрет, как не! — подигра се Сатипи, поклащайки глава, когато се отправиха към езерото. — Еза е толкова одъртяла, че й идват странни мисли в главата. Ние държим Нофрет в наша власт! Няма да й направим нищо, което да може да бъде докладвано. Но мисля, да, аз мисля, че тя много скоро ще съжалява, задето изобщо някога е дошла тук.

— Ти си жестока, жестока… — извика Ренизенб.

Сатипи я погледна развеселена.

— Не се преструвай, че обичаш Нофрет!

— Не се преструвам. Но ти говориш толкова… толкова отмъстително!

— Мисля за децата си. И за Яхмос! Не съм нито хрисима, нито пък търпя обиди. И аз имам честолюбие. Ще извия врата на тази жена с най-голямо удоволствие. За съжаление не е толкова просто. Не бива да разгневим Имхотеп. Мисля обаче, че накрая все нещо ще успее.

II

Писмото пристигна мълниеносно.

Смаяни, безмълвни, Яхмос, Собек и Ипи се втренчиха в Хори, когато зачете думите от папирусовия свитък.

„Не казах ли на Яхмос, че ще го държа отговорен, ако с моята наложница стане някоя беда? Както през целия ти живот, аз съм против теб и ти си против мен! Няма да живея с теб в една къща, докато не започнеш да зачиташ моята наложница Нофрет! Повече не си син от плътта ми. Нито Собек и Ипи са синове от плътта ми. Всеки е тормозил наложницата ми. Това е засвидетелствано от Камени и Хенет. Ще ви изгоня от къщата си — всичките! Досега ви издържах. Отсега нататък преставам да ви издържам!“

Хори спря замалко, после продължи:

„Слугата на Ка, Имхотеп, се обръща към Хори. Ти, който си ми бил верен, как си в живота, сигурността и здравето си? Предай привет на майка ми Еза и на дъщеря ми Ренизенб, поздрави и Хенет. Внимателно се грижи за работите ми, докато пристигна, и гледай да бъдат подготвени делата, чрез които Нофрет ще раздели с мен цялата собственост като моя съпруга. Нито Яхмос, нито Собек ще ми бъдат съдружници, нито пък ще ги издържам и това е наказанието им, задето са тормозили моята наложница! Дръж здраво всичко, докато дойда. Лошо е, когато домочадието на един мъж прави злини на наложницата му. Що се отнася до Ипи, нека да има предвид, че ако и той причинява обиди на моята наложница, също ще го отстраня от къщата си.“

Цареше мъртва тишина; после Собек скочи побеснял.

— Как така? Какво е чул баща ми? Кой му е донесъл тези лъжи? Ще търпим ли това? Той не може току-така да ни лиши от наследство и да даде всичко на своята наложница!

Хори каза меко:

— Това ще предизвика неблагоприятни коментари, няма да се приеме като правилна постъпка, но по закон е негово право. Може да го урежда по какъвто си иска начин.

— Тя го е омагьосала — тази черна, ехидна змия, тя му е пратила тези писания!

Яхмос промърмори, въпреки че се беше втрещил:

— Не е за вярване… това не може да е истина.

— Баща ми е луд… луд! — викна Ипи. — Обръща се дори против мен заради тази жена!

Хори каза примирително:

— Имхотеп скоро ще се върне — така пише. Дотогава гневът му може да е стихнал; едва ли възнамерява в действителност да направи всичко, което казва.

Разнесе се кратък недоволен смях — смееше се Сатипи. Тя стоеше и ги гледаше от вратата за женските помещения.

— Значи да се съгласим, така ли, препочтени Хори? Ще видим тази работа!

Яхмос бавно попита:

— Какво ни остава?

— Какво ли? — Сатипи повиши глас, почти кресна: — Какво тече във вените на всички ви? Мляко ли? Ясно ми е, че Яхмос не е мъж! Но ти, Собек, нямаш ли лек за тази болка? Един нож в сърцето и момичето няма да ни притеснява повече.

— Сатипи! — извика Яхмос. — Баща ми никога няма да ни прости!

— Така си мислиш. Казвам ти, мъртвата наложница не е същата като живата! Веднъж да умре, сърцето на баща ти ще се завърне при неговите синове и техните деца. И освен това откъде ще научи как е умряла? Можем да кажем, че я е ужилил скорпион! Решаваме ли да сторим това, или не?

Яхмос каза бавно:

— Баща ми ще научи! Хенет ще му каже.

Сатипи се изсмя истерично.

— Благоразумният ми Яхмос! Внимателният, предпазливият ми Яхмос! Вече ти ще се грижиш за децата и ще вършиш женската работа в къщи. Сехмет да ми е на помощ! Омъжих се за мъж, който не е никакъв мъж. А ти, Собек, като се изтъкваше толкова, къде е твоята смелост, твоята решителност? Кълна се в Ра, аз съм по-добрият мъж от вас.

Тя се обърна и си тръгна.

Кайт, която беше застанала зад нея, пристъпи крачка напред и каза с плътния си, разтърсващ глас:

— Истина е това, което каза Сатипи! Тя е по-добрият мъж от вас. Яхмос, Собек, Ипи — значи ще седите тук и няма да направите нищо? А децата ни, Собек? Ще оставите да умрем от глад? Много добре, ако вие не направите нищо, аз ще направя! Не сте никакви мъже!

Когато тя си тръгна, Собек се изправи:

— Кълна се в деветте богове на Енеада (Според вярванията това са били първите царе на Египет, а именно: Ра (Слънцето), Шу (Въздухът), Тефнут (богиня на влагата), Геб (Земята), Нут (Небето), Изида и Нефтида (закрилници на мъртъвците), Озирис и Сет (негов брат, чудовище). Бел. прев.), Кайт е права! Това е мъжка работа, а ние седим тук, говорим си и клатим глави.

Той тръгна да излиза. Хори викна след него:

— Собек, Собек, къде отиваш? Какво смяташ да правиш?

Собек, хубав и освирепял, викна от вратата:

— Ще направя нещо — това е ясно. А каквото направя, ще го сторя с радост!