Харлан Коубън
Под прикритие (38)

38.

Валеше силен дъжд, който правеше улиците черни. Коли започваха да влизат на паркинга на стадиона. Майрън излезе през задния изход, пое на север и мина покрай последната будка за пътна такса. Зави надясно по шосе 95.

— Е, какво става? — запита Одри.

— Човекът, с когото ще се видя — отговори Майрън, — е убил Лиз Горман.

— Коя е Лиз Горман?

— Изнудвачката, която беше убита.

— Мислех, че името й е Карла.

— Това е било псевдоним.

— Чакай малко. Лиз Горман не беше ли името на някаква екстремистка от шейсетте години?

Майрън кимна.

— Дълга история. Нямам време да навлизам в подробности. Достатъчно е да кажем, че човекът, с когото ще се срещнем, е участвал в плана за изнудване. Нещо се е объркало. И тя била убита.

— Имаш ли доказателства? — запита Одри.

— Всъщност не. Затова имам нужда от теб. Носиш ли си касетофона?

— Естествено.

— Дай ми го.

Одри бръкна в чантата си и извади касетофона. Подаде го на Майрън.

— Ще се опитам да го накарам да говори — обясни той.

— Как?

— Ще го попритисна.

Одри се намръщи.

— Мислиш ли, че той ще се хване?

— Да, надявам се. Ако действам както трябва.

Майрън взе телефона на колата и каза:

— Имам два отделни телефона тук — телефона на колата и мобифона в джоба ми. Ще набера номера на телефона в колата с мобифона и ще оставя линията отворена. По този начин ще можеш да чуеш всичко. Искам да запишеш всяка дума. Ако нещо се случи с мен, отиди при Уин. Той ще знае какво да направи.

Тя се наведе напред и кимна. Чистачките на предното стъкло хвърляха сянка по лицето й. Дъждът се засили. Пътят пред тях заблестя. Майрън сви в следващата отбивка. Надписът „Оувърпек парк“ изникна пред тях след около половин километър.

— Смъквай се долу — каза Майрън.

Одри изчезна от погледа му. Той зави надясно. Друг надпис му съобщи, че паркът е затворен. Той не му обърна внимание и продължи напред. Беше прекалено тъмно, за да види нещо, но знаеше, че вляво от него има гора, а напред — конюшни. Зави надясно. Фаровете на колата затанцуваха по мястото за пикник, осветявайки маси, пейки, кофи за боклук, люлка и пързалка. Майрън стигна до глухата алея и спря. Загаси фаровете, изключи двигателя и набра номера на колата с мобифона си. Одри вече можеше да слуша. После зачакаха.

В продължение на няколко минути не се случи нищо. Дъждът биеше по покрива като дребни сачми. Одри седеше неподвижно отзад. Майрън постави ръце на волана и усети как го стиска. Чуваше неспокойните удари на сърцето си.

Без предупреждение лъч светлина проряза нощта като скалпел. Майрън засенчи очи с ръка и се намръщи. Бавно отвори вратата на колата. Вятърът се усили и запрати дъжда в лицето му. Той се отдели от колата.

Мъжки глас извика:

— Вдигни си ръцете.

Майрън ги вдигна над главата си.

— Разкопчай си сакото. Знам, че носиш пистолет в презраменен кобур. Извади го с два пръста и го хвърли на седалката на колата.

С една ръка, вдигната във въздуха, Майрън изпълни нареждането. Вече беше абсолютно мокър, косата му лепнеше на челото. Той извади пистолета си и го остави на седалката.

— Затвори вратата.

Майрън отново се подчини.

— Носиш ли парите?

— Първо искам да видя ти какво носиш — отговори Майрън.

— Не.

— Хей, бъди по-сговорчив. Дори не знам какво купувам.

Леко колебание.

— Ела по-близо — нареди гласът.

Майрън пристъпи напред.

— Каквото и да продаваш — каза той, — как мога да знам, че не си направил копия?

— Не можеш — отговори гласът. — Трябва да ми се довериш.

— Кой още знае за това?

— Аз съм единственият, който е още жив.

Майрън ускори крачка. Ръцете му бяха все още във въздуха. Вятърът биеше в лицето му. Дрехите му бяха прогизнали.

— Откъде да знам, че няма да проговориш?

— Пак не знаеш. Парите ти купуват мълчанието ми.

— Докато някой не качи цената.

— Не, след това изчезвам. Никога вече няма да ме чуеш.

Светлината от фенера трепна.

— Спри, моля те — каза гласът.

На три метра от Майрън стоеше мъж с черна маска за ски. В едната си ръка държеше фенер, а в другата — кутия. Той кимна на Майрън и вдигна кутията.

— Ето — каза той.

— Какво е?

— Първо парите.

— Доколкото знам, кутията може и да е празна.

— Добре. Тогава се върни в колата и тръгвай — каза мъжът с маската за ски и се обърна.

— Не, чакай — извика Майрън. — Ще ти дам парите.

Ски маската отново се обърна към Майрън.

— Без игрички — каза той.

Майрън тръгна обратно към колата. Беше изминал около двайсетина стъпки, когато чу изстрелите. Три. Шумът не го стресна. Той бавно се обърна. Мъжът в ски маската лежеше на земята. Одри тичаше към неподвижното тяло. Държеше пистолета на Майрън.

— Щеше да те убие — извика тя. — Трябваше да стрелям.

Тя продължи да тича. Когато стигна до трупа, дори не го погледна, а взе кутията. Майрън тръгна бавно към нея.

— Отвори я — каза той.

— Хайде първо да се махнем от дъжда. Полицията…

— Отвори я.

Тя се поколеба. Не последваха нито светкавици, нито гръмотевици.

— Беше права преди — каза Майрън.

Одри го погледна озадачено.

— За какво?

— Гледах на тази история от погрешен ъгъл.

— За какво говориш?

Майрън пристъпи към нея.

— Когато се запитах кой знаеше за кръвта в мазето — започна той, — си спомних само Клип и Калвин. Забравих за теб. Когато се чудех защо любовницата на Грег е трябвало да пази в тайна самоличността си, си мислех за Фиона Уайт и Лиз Горман. Отново забравих за теб. Доста трудно е за една жена да си създаде име на добър спортен репортер. Кариерата ти щеше да бъде унищожена, ако някой бе научил за връзката ти с един от играчите, за които пишеш. Трябвало е да я пазиш в тайна.

Одри го погледна с пребледняло лице.

— Ти си единствената, която подхожда, Одри. Знаеше за кръвта в мазето. Трябвало е да пазиш връзката си с Грег в тайна. Имала си ключ от къщата му, така че влизането там не е било проблем за теб. И си била единствената, която е имала мотив да почисти кръвта, за да го предпази. Все пак ти си убила, за да предпазиш. Защо да не почистиш малко кръв?

Тя махна косата от очите си и примигна в дъжда.

— Не можеш сериозно да вярваш, че…

— Онази нощ след купона у ТС — прекъсна я Майрън, — когато ми каза как си сглобила всичко. Трябваше още тогава да се зачудя. Разбира се, присъединяването ми към отбора беше необичайно. Но само човек с лична връзка, някой, който е знаел, че Грег е изчезнал и защо е изчезнал, щеше да се усети толкова бързо. Ти си била загадъчната любовница, Одри. А и ти не знаеш къде е Грег. Сътрудничеше ми не защото искаше историята, а защото искаше да намериш Грег. Влюбена си в него.

— Това е абсурдно — каза тя.

— Полицията ще огледа къщата адски внимателно този път, Одри. Ще намерят косми…

— Това не означава нищо — прекъсна го тя. — Интервюирала съм го няколко пъти.

— В спалнята му? В банята? Под душа? — Майрън поклати глава. — Освен това те отново ще огледат местопрестъплението, след като вече знаят за теб. Там също ще има улики. Косъм или нещо друго.

Той пристъпи по-близо към нея. Одри вдигна пистолета с трепереща ръка.

— „Пази се от Мартенските Иди“ — каза Майрън.

— Какво?

— Ти ми го посочи. Иди е на петнадесети март. Рожденият ти ден е на седемнадесети. Три-едно-седем. Кодът на телефонния секретар на Грег.

Тя насочи пистолета към гърдите му.

— Спри касетофона — нареди Одри. — И прекъсни телефона.

Майрън бръкна в джоба си и изпълни нареждането. Дъжд и сълзи потекоха по бузите й.

— Защо просто не можеш да си държиш устата затворена? — изхленчи Одри и посочи към неподвижното тяло на мократа трева. — Чу какво ти каза той. Никой друг не знае. Всички изнудвачи са мъртви. Можех да унищожа това нещо веднъж завинаги — каза тя, като вдигна кутията. — Нямаше да ми се наложи да те нараня. Всичко щеше да свърши.

— А Лиз Горман?

Одри издаде презрителен звук.

— Тази жена беше просто една гадна изнудвачка — каза тя. — Не можеше да й се има доверие. Казах това на Грег. Какво можеше да я спре да направи копия и да го изцеди напълно? Дори в онази нощ отидох в дома й и се престорих, че съм бивша приятелка, която иска да му отмъсти. Казах й, че искам да купя копие. Тя се съгласи. Не виждаш ли? Плащането нямаше да свърши работа. Имаше само един начин тя да замълчи.

Майрън кимна.

— Трябваше да я убиеш — каза той.

— Тя беше само една долнопробна престъпница, Майрън. Беше ограбила банка, за бога. Грег и аз… ние бяхме идеални заедно. Ти беше прав за кариерата ми. Трябваше да държа връзката ни в тайна. Но не за много дълго. Щях да поема друг спорт. Бейзбол. Тогава щяхме да можем да заживеем заедно открито. Всичко вървеше толкова добре, Майрън, и тогава се появи онази кучка…

Гласът на Одри заглъхна и тя поклати глава.

— Трябваше да мисля за бъдещето ни — каза тя. — Не само за бъдещето на Грег, не само за моето. Но и за бъдещето на детето ни.

Майрън затвори очи тъжно.

— Ти си бременна — каза той меко.

— Разбираш ли сега?

Ентусиазмът й се върна, макар вече да бе придобил доста изкривено измерение.

— Тя искаше да го унищожи. Да унищожи нас. Какъв избор имах? Не съм убиец, но — или тя, или ние. Знам как изглежда това, че Грег изчезна и не ми каза. Но той си е такъв. Заедно сме от повече от шест месеца. Знам, че ме обича. Просто се нуждаеше от време.

Майрън преглътна тежко.

— Свършено е вече, Одри.

Тя поклати глава и хвана пистолета с две ръце.

— Съжалявам, Майрън. Не искам да го правя.

— Няма значение — отвърна Майрън и пристъпи напред.

Одри се отдръпна назад. Пистолетът в ръката й затрепери.

— Халосни са — каза Майрън.

Очите й примигнаха объркано. Мъжът в ски маската се надигна като Бела Лугоши в „Дракула“. Свали маската и показа значката си.

— Полиция — извика Димонти.

Уин и Крински се спуснаха по хълма към тях. Устата на Одри се отвори широко.

Уин се беше представил за изнудвача по телефона. Майрън бе усилил звука на мобифона си, за да е сигурен, че Одри ще чуе разговора. Останалото беше лесно.

Димонти и Крински извършиха ареста. Майрън наблюдаваше, без да усеща дъжда. След като вкараха Одри на задната седалка на полицейската кола, Майрън и Уин тръгнаха към колата.

— Партньор супергерой? — запита Майрън.

Уин сви рамене.