Харлан Коубън
Под прикритие (24)

24.

Уин и Майрън споделяха малко необичайната страст към бродуейски мюзикли. В момента от уредбата в ягуара на Уин гърмеше музиката от „1776“. Един от конгресмените извика:

— Някой трябва да отвори прозореца!

Това доведе до свиреп спор относно отварянето на споменатия прозорец. Едните твърдяха, че е „горещо като в ада във Филаделфия“, другите настояваха прозорците да са затворени, защото „тук има прекалено много мухи“. Заети със спора, хората казваха на Джон Адамс да седне. История.

— Кой първи е играл Томас Джеферсън? — запита Уин.

Той знаеше отговора. Животът с приятелите на Майрън представляваше един вечен тест.

— Филмовата версия или на сцената?

Уин се намръщи.

— Не си падам по филмовите версии — каза той.

— Кен Хауърд — отговори Майрън.

— Точно така. А коя е най-прочутата роля на господин Хауърд?

— Треньорът в „Бяла сянка“.

— Отново си прав. А първият Джон Адамс?

— Уилям Даниълс.

— Най-добре познат като?

— Невъзпитаният хирург в „Някъде другаде“.

— А актрисата в ролята на Абигейл Адамс?

— Бети Бъкли. Най-добре позната като Аби в „Осем е достатъчно“.

Уин се усмихна.

— Добър си — каза той.

Майрън се загледа навън през прозореца към сградите и колите, които се сливаха в едно, и се замисли за Джесика. За преместването при нея. Нямаше причина да не го направи. Обичаше я. Тя го обичаше. А и нещо повече — тя беше направила първия ход. Никога досега не беше постъпвала по този начин. В повечето връзки единият партньор контролира нещата повече от другия. Това беше съвсем естествено. Трудно беше да се намери идеален баланс. В техния случай обикновено Джесика беше отгоре. Майрън го знаеше много добре, а дори и да не го знаеше, постоянните натяквания на Есперанца щяха да го уверят в това. Разбира се, това не означаваше, че той я обичаше повече или тя го обичаше по-малко. Или пък означаваше? Майрън вече не беше убеден. Това, което знаеше със сигурност, беше, че моментите, когато Джесика се откриваше напълно, бяха твърде редки. Той искаше да ги направи по-чести. Беше чакал дълго време да му каже тези думи. Но нещо го задържаше. Също като с ТС тук имаше много неща, върху които да помисли.

Мозъкът му прехвърляше предимствата и недостатъците, но не стигна до никакъв извод. Това, което наистина искаше, бе да сподели мислите си с някого. Да помисли на глас пред близък приятел. Проблемът беше — с кого? Есперанца мразеше Джесика. Уин, когато се стигнеше до сърдечни връзки, не беше подходящият човек.

И все пак Майрън се чу да казва:

— Джесика ми предложи да се преместя при нея.

За момент Уин не отговори. После каза:

— Ще получиш ли пълен дял от парите от шампионата?

— Какво?

— Включи се в отбора доста късно. Знаеш ли каква част от парите ще получиш?

— Не се тревожи. Погрижил съм се за това.

Уин кимна. Очите му останаха приковани в пътя. Скоростомерът показваше около сто и двайсет, бързина, която шосе 3 рядко позволяваше. Уин непрестанно сменяше лентите. През годините Майрън беше свикнал с шофирането му, но все още не смееше да гледа през предното стъкло.

— Ще останеш ли за мача? — попита Майрън.

— Зависи.

— От какво?

— Дали онази Тъмпър ще бъде там — отговори Уин. — Каза ми, че търсела работа. Сигурно ще мога и да я поразпитам в същото време.

— Какво ще кажеш?

— Това е въпрос, който стои и пред двама ни — отговори Уин. — Ако ти я попиташ за обаждането на Даунинг, ще провалиш легендата си. Ако аз я попитам, тя ще поиска да знае защо. При всички положения, освен ако не е малоумна, ще се изпълни с подозрения. Освен това, ако знае нещо важно, най-вероятно ще излъже.

— Е, какво предлагаш тогава?

Уин наклони глава, сякаш бе потънал в дълбоки мисли.

— Вероятно ще си легна с нея — заключи той. — Тогава мога да я накарам да говори, докато е обзета от дива страст.

— Тя спи само с момчета от „Гигантите“ или „Драконите“ — каза Майрън, после се намръщи и добави: — Ще си легнеш с нея?

Уин сви рамене.

— Просто предлагам алтернатива на това да я набия с гумен маркуч. Освен, разбира се, ако не си пада по подобни неща.

— Някакви други предложения?

— Работя по въпроса.

Поеха по отбивката към „Медоуландс“ в мълчание. От уредбата се чу гласът на Абигейл Адамс, която казваше на Джон Адамс, че жените в Масачузетс се нуждаят от карфици. Уин пригласяше на музиката. След малко той каза:

— Що се отнася до Джесика, не съм човекът, когото да питаш.

— Знам.

— Първия път, когато те напусна, ти беше много нещастен — добави Уин. — Не разбирам защо рискуваш да минеш през всичко това отново.

Майрън го погледна внимателно.

— Ти наистина не знаеш, нали?

Уин не отговори.

— Това е тъжно, Уин.

— Да — отговори той. — Направо трагично.

— Сериозно говоря — каза Майрън.

Уин драматично сложи ръка на челото си.

— О, какъв ужас е, че никога не мога да изпитам дълбините на мъката, в които ти се гмурна, когато Джесика те остави. Съжалете мен горкия.

— Знаеш, че има и нещо повече.

Уин свали ръката си и поклати глава.

— Не, приятелю, няма. Истинското нещо беше болката ти. А останалото е жестока самозаблуда.

— Наистина ли вярваш в това?

— Да.

— За всички приятелства?

Уин поклати глава.

— Никога не съм казвал подобно нещо.

— А какво смяташ за нашето приятелство? То също ли е жестока самозаблуда?

— Не става дума за нас — каза Уин.

— Просто се опитвам да разбера…

— Няма нищо за разбиране — прекъсна го Уин. — Направи това, което смяташ за най-добро. Както ти казах, аз не съм подходящият човек за подобен разговор.

Мълчание. Стигнаха до стадиона. В продължение на години той бе наричан „Брендън Бърн“ на името на един непопулярен бивш губернатор, управлявал по времето, когато строяха комплекса. Наскоро спортните власти трябваше да съберат малко пари, затова промениха името на „Континентал Еърлайнс Арена“. Не звучеше много музикално, но и старото име не те караше да запееш. Брендън Бърн и лакеите му се обидиха. „Какво безобразие — крещяха те със засегнато достойнство. — Това е наследство от губернатор Бърн. Как посмяха да изложат името му по този начин?“ Майрън не се вълнуваше от промяната на името. Кое е по-разумно — да накараш хората да платят двайсет и седем милиона, или да нараниш самочувствието на един политик? Нямаше спор, ако човек се замислеше по въпроса.

Майрън хвърли поглед към Уин. Той шофираше бързо, приковал очи в пътя, а пръстите му стискаха здраво волана. Майрън си припомни онази сутрин преди пет години, когато Джесика го бе зарязала. Той се мотаеше нещастно из къщата, когато Уин почука на вратата. Майрън отвори.

Без предисловия Уин каза:

— Хайде, ела. Ще ти взема едно момиче. Трябва да си легнеш с някоя.

Майрън поклати глава отрицателно.

— Сигурен ли си? — запита Уин.

— Да — отговори Майрън.

— Направи ми една услуга тогава.

— Каква?

— Не отивай да се напиваш — каза Уин. — Това ще бъде ужасно клише.

— А това да си легнеш с някоя друга не е ли клише?

Уин стисна устни.

— Да, но поне е добро клише.

После Уин се обърна и си тръгна. Това приключи нещата. Никога вече не заговориха за отношенията му с Джесика. Беше грешка сега да занимава приятеля си с тях. Майрън трябваше да е наясно как стоят нещата.

Имаше причини Уин да е такъв. Майрън погледна към приятеля си и наистина го съжали. От гледна точка на Уин животът бе един дълъг урок за това как да се грижиш за себе си. Резултатите невинаги бяха хубави, но обикновено вършеха работа. Уин не беше убил чувствата си или нещо друго толкова драматично, нито пък беше такъв робот за какъвто му се искаше да го мислят понякога. Просто се бе научил да не се доверява и да не зависи много от другите. Не се интересуваше от много хора, но онези, които го интересуваха, бяха обичани с такава силна обич, каквато малко хора изпитваха. Останалата част от света не означаваше почти нищо за него.

— Ще ти осигуря място близо до Тъмпър — меко каза Майрън.

Уин кимна и спря на паркинга. Майрън съобщи името си на секретарката на Клип. След малко бяха въведени в кабинета му. Калвин Джонсън беше вече там и стоеше от дясната страна на Клип, който седеше зад бюрото си. Днес изглеждаше по-стар. Бузите му бяха по-сиви, а кожата около челюстите изглеждаше по-отпусната. Когато се изправи, го направи със затруднение.

Клип се вгледа в Уин за момент.

— Това сигурно е господин Локуд.

Знаеше за Уин. Отново беше добре подготвен.

— Да — отвърна Майрън.

— Той ни помага с нашия проблем, така ли?

— Да.

Представянията бяха извършени. Ръце бяха стиснати. Задници бяха настанени. Както беше обичайно за него в подобни ситуации, Уин запази мълчание. Очите му оглеждаха внимателно стаята от единия край до другия. Той обичаше да проучи хората, преди да говори с тях, особено в естествената им среда.

— Е — започна Клип, като се насили да се усмихне. — Какво имаме?

— Когато се свърза с мен първия път — започна Майрън, — ти се страхуваше, че може да открия нещо нечисто. Бих искал да знам какво е то.

Клип се опита да си придаде развеселен вид.

— Нищо лично, Майрън — започна той с усмивка. — Но ако знаех какво, нямаше да имам нужда от теб.

Майрън поклати глава.

— Не е достатъчно добро.

— Какво?

— Грег е изчезвал и преди.

— Е, и?

— Тогава не си подозирал нищо нечисто — отговори Майрън. — Защо сега подозираш?

— Казах ти. Идва гласуването на собствениците.

— Това единствената ти грижа ли е?

— Разбира се, че не — отговори Клип. — Тревожа се и за Грег.

— Но никога преди не си наемал човек, който да го търси. От какво се страхуваш сега?

Клип сви рамене.

— Вероятно от нищо. Просто покривам всичките си бази. Защо? Какво си научил?

Майрън поклати глава.

— Ти никога не си покриваш всичките бази, Клип. Ти си рисков играч. Винаги си бил такъв. Виждал съм те да разменяш популярни, доказали се ветерани за неизпробвани младоци. Виждал съм те да рискуваш да се впуснеш в нападение, вместо да се надяваш, че защитата ти ще издържи. Никога не си се страхувал да вървиш по ръба и да рискуваш абсолютно всичко.

Клип се усмихна криво.

— Проблемът с тази стратегия — каза той — е, че можеш и да загубиш. А понякога губиш много.

— Какво изгуби този път? — запита Майрън.

— Все още нищо — отговори Клип. — Но ако Грег не се върне, това може да струва шампионската титла на отбора ми.

— Нямах предвид това. Има и още нещо тук.

— Съжалявам. — Клип разпери ръце. — Наистина не знам за какво говориш. Наех те, защото това беше най-логичната постъпка. Грег изчезна. Вярно е, че е изчезвал и преди, но никога по това време на сезона и никога, когато сме толкова близо до шампионската купа. Това просто не му е присъщо.

Майрън погледна към Уин, който изглеждаше отегчен.

— Познаваш ли една жена на име Лиз Горман? — опита Майрън.

С крайчеца на окото си Майрън видя как Калвин се стяга.

— Не — отговори Клип. — Трябва ли да я познавам?

— А някаква жена на име Карла или Сали?

— Какво? Имаш предвид дали някога съм познавал жена на име…

— Наскоро. Или някоя жена, която има нещо общо с Грег Даунинг?

Клип поклати глава.

— Калвин?

Калвин също поклати глава, но отрицанието му изглеждаше пресилено.

— Защо питаш? — поиска да узнае Клип.

— Защото тя е била с него в нощта, когато е изчезнал.

Клип седна по-изправено и заговори развълнувано.

— Намери ли я? Къде е сега? Може да са заедно.

Майрън отново хвърли поглед към Уин, който му кимна леко. Той също се беше усетил.

— Тя е мъртва — съобщи Майрън.

Цветът на лицето на Клип изчезна. Калвин запази мълчание, но кръстоса крака. Сериозно движение за Фрости.

— Мъртва?

— Убита, за да сме по-точни.

— О, господи…

Очите на Клип запрелитаха от лице на лице, сякаш търсеха някакъв отговор или успокоение. Не намериха нищо.

— Сигурен ли си, че не знаеш имената Лиз Горман, Карла или Сали? — запита Майрън.

Клип отвори уста и я затвори. Не излезе никакъв звук. Той опита отново.

— Убита?

— Да.

— И е била с Грег?

— Той е последният, за когото се знае, че я е видял жива. Отпечатъците му са намерени на местопрестъплението.

— На местопрестъплението?

Гласът на Клип затрепери, а очите му загледаха замаяно.

— Мили боже, кръвта, която намерихте в мазето — каза той. — Трупът е бил в дома на Грег?

— Не. Била е убита в апартамента си в Ню Йорк.

Клип погледна объркано.

— Мислех, че сте открили кръв в мазето на Грег. В детската стая.

— Да. Но тази кръв я няма сега.

— Няма я? — Клип звучеше едновременно озадачен и раздразнен. — Какво искаш да кажеш с това „няма я“?

— Искам да кажа, че някой я е почистил — отговори Майрън и го погледна в очите. — Искам да кажа, че някой е влизал в дома на Грег през последните два дни и се е опитал да се измъкне от гнусен скандал.

Клип се стресна от думите на Майрън. В очите му се появи оживление.

— Мислиш, че съм бил аз?

— Ти си единственият, на когото разказах за кръвта. Ти искаше да запазим откритието в тайна.

— Оставих ти да вземеш решение по въпроса — възрази Клип. — Казах ти, че според мен това би било погрешно, но че ще се съобразя с твоето решение. Разбира се, че искам да избягна скандала. Кой не би искал? Но никога не бих направил нещо подобно. Познаваш ме достатъчно добре, Майрън.

— Клип — каза Майрън, — имам записи от телефонните разговори на убитата. Тя ти е звъняла четири дни преди убийството.

— Какво искаш да кажеш с това „звъняла ми е“?

— Номерът на кабинета ти е на записа.

Клип тръгна да казва нещо, спря, после опита отново.

— Е, може и да е звъняла тук, но това не означава, че е говорила с мен — каза той с твърде неубедителен тон. — Може да е говорила със секретарката ми.

Уин се прокашля. После заговори за първи път, откак бе влязъл в кабинета.

— Господин Арнстайн? — каза той.

— Да.

— Въпреки цялото ми уважение към вас — продължи Уин — трябва да кажа, че лъжите ви вече ни изморяват.

Челюстта на Клип увисна. Беше свикнал да му целуват задника, а не да го наричат лъжец.

— Какво? — запита той невярващо.

— Майрън много ви уважава — отвърна Уин. — Това е чудесно. Хората не си спечелват лесно уважението на Майрън. Но вие познавате убитата. Говорили сте с нея по телефона. Имаме доказателство.

Клип присви очи.

— Какво доказателство?

— Първо, записите на телефонните разговори…

— Но аз току-що ви казах…

— И вашите собствени думи от друга страна — завърши Уин.

Арнстайн доби разтревожено изражение.

— За какво, по дяволите, говорите?

Уин сплете пръсти.

— В началото на разговора Майрън ви попита дали познавате Лиз Горман или една жена на име Карла или Сали. Спомняте ли си това?

— Да. Отговорих му, че не.

— Правилно. После той ви каза, цитирам точните му думи, защото са важни: „Тя е била с Грег в нощта, когато той изчезна“. Странно казано, признавам, но с цел. Спомняте ли си следващите два въпроса, господин Арнстайн?

Клип изглеждаше объркан.

— Не — отговори той.

— Те бяха, и пак ще цитирам точните думи: „Намерихте ли я вече? Къде е тя сега?“.

— Да, и какво от това?

— Нарекохте я „нея“. После казахте „тя“. А Майрън ви попита дали познавате Лиз Горман, или Карла, или Сали. Не е ли по-логично да се приеме от думите му, че той говори за три различни жени? За „тях“, а не за „нея“? Но вие, господин Арнстайн, веднага стигнахте до извода, че тези три имена принадлежат на една и съща жена. Не намирате ли това за странно?

— Какво? — Гневът на Клип се разрази с пълна сила. — Вие наричате това доказателство?

Уин се наведе напред.

— Майрън е доста добре компенсиран за усилията си тук — каза той. — Поради тази причина по принцип бих му препоръчал да продължи да работи за вас. Бих го посъветвал да си гледа собствената работа и да вземе парите ви. Ако искате да обърквате собственото си разследване, кои сме ние, че да се месим? Но Майрън не би ме послушал. Той е любопитен човек. По-лошо, той има силно развито чувство за справедливост дори когато то не е необходимо.

Уин замълча, пое си дъх и отново се наведе напред. Вместо да сплете пръсти, той нежно докосна върховете им един в друг. Всички очи бяха приковани в него.

— Проблемът е — продължи той, — че една жена е била убита. Освен това някой си е играл с важни улики. Някой е изчезнал и може да е убиец или също да е жертва. С други думи, в подобна ситуация е опасно да останеш с вързани очи. Потенциалната загуба надхвърля потенциалната изгода. Като бизнесмен, господин Арнстайн, вие би трябвало да разберете това.

Клип не проговори.

— Затова оставете ни да стигнем до същината — каза Уин и разпери ръце. — Знаем, че убитата е говорила с вас. Или споделяте с нас какво ви е казала, или си стискаме ръцете и се разделяме.

— Тя говори първо с мен — обади се Калвин.

Той се размърда неловко на мястото си. Избягваше очите на Клип, макар да нямаше нужда от това. Клип не изглеждаше раздразнен от намесата му. Той потъна дълбоко в креслото си, като балон, който продължаваше да изпуска въздух.

— Използва името Карла — продължи Калвин.

Уин кимна леко и се отпусна на мястото си. Беше изпълнил ролята си. Юздите отново бяха в ръцете на Майрън.

— И какво каза? — запита Майрън.

— Спомена, че имала нещо изобличаващо за Грег. Нещо мръсно. Каза, че можела да го унищожи.

— Какво беше това мръсно нещо?

Клип се намеси.

— Никога не разбрахме — отговори той.

Клип се поколеба за момент. Майрън не беше сигурен дали го направи, за да спечели време, или да си възвърне самообладанието.

— Не исках да те лъжа, Майрън, съжалявам. Просто се опитвах да предпазя Грег.

— Ти също ли говори с нея? — попита Майрън.

Клип кимна.

— Калвин дойде при мен, след като беше говорил с нея. Решихме, че следващия път, когато се обади, и двамата ще участваме в разговора. Тя каза, че искала пари за мълчанието си.

— Колко?

— Двайсет хиляди долара. Трябваше да се срещнем в понеделник вечер.

— Къде?

— Не знам — отговори Клип. — Тя щеше да ни съобщи мястото в понеделник сутрин, но не се обади.

Вероятно защото вече е била мъртва, помисли си Майрън. Умрелите рядко звънят по телефона.

— И въобще не ви каза тайната си?

Клип и Калвин се спогледаха въпросително. Калвин кимна. Клип се обърна към Майрън.

— Нямаше нужда да ни я казва — неохотно каза Клип. — Ние вече я знаехме.

— Какво знаехте?

— Грег играе хазарт. Дължи много пари на някои лоши хора.

— Вече сте знаели за хазарта?

— Да — потвърди Клип.

— Откъде?

— Грег ми каза.

— Кога?

— Преди около месец. Искаше помощ. Винаги съм бил нещо като бащинска фигура за него. Обичам го. Наистина.

Той погледна към Майрън. В очите му се четеше болка.

— Обичам и теб, Майрън. Това прави нещата толкова трудни.

— Какво е трудно?

— Исках да му помогна. Убедих го да потърси професионална помощ.

— Той послуша ли те?

— Започна да се вижда с доктора миналата седмица. Психиатър, който специализира в работа с комарджии. Говорихме и за подписването на договора за реклама — добави той. — За да си плати дълговете.

— Марти Фелдър знаеше ли за хазарта? — попита Майрън.

— Не мога да твърдя със сигурност — отговори Клип. — Докторът ми каза, че комарджиите правят всичко възможно, за да запазят страстта си в тайна. Но пък Марти Фелдър отговаряше за парите на Грег. Ако не знае за хазарта, бих се изненадал.

Зад Клип се виждаше плакатът на отбора. Майрън се вгледа в него за момент. Двамата капитани — ТС и Грег — бяха клекнали най-отпред. Грег се усмихваше широко. ТС беше с типичната си мрачна гримаса.

— Значи, когато ме нае — каза Майрън, — вече си подозирал, че изчезването на Грег може да има нещо общо с хазарта.

— Не.

Клип се замисли за момент, после добави:

— Поне не по начина, по който си мислиш. Никога не съм смятал, че букмейкърът на Грег ще му причини нещо лошо. Вярвах, че сделката с „Форте“ му е спечелила известно време.

— Тогава по какъв начин?

— Тревожех се за разума му — каза Клип, като махна към плаката. — Грег не е най-уравновесеният човек. Чудех се до каква степен напрежението от комарджийските дългове се отразява на не особено здравия му разум. Той обичаше имиджа си, колкото и странно да звучи това. Обичаше да е любимец на запалянковците повече, отколкото парите. Но ако почитателите му научат истината, кой знае как биха реагирали? Затова се чудех дали напрежението не му е дошло прекалено. Да не е откачил напълно.

— А сега, когато тази жена е мъртва — каза Майрън, — какво мислиш?

Клип поклати глава енергично.

— Познавам Грег по-добре от всеки друг. Когато се почувства в капан, той бяга. Не би убил никого. Вярвам това с цялото си сърце. Той не е жесток човек. Научил е опасностите от насилието преди много време.

Известно време никой не проговори. Майрън и Уин чакаха Клип да продължи. Когато той не го направи, Уин каза:

— Господин Арнстайн, имате ли да ни кажете още нещо?

— Не. Това е всичко.

Уин се надигна без повече думи или жестове и напусна кабинета. Майрън сви рамене и тръгна след него.

— Майрън?

Той се обърна към Клип. Възрастният човек стоеше прав. Очите му изглеждаха влажни.

— Забавлявай се добре на мача довечера — меко каза той. — Това е само игра все пак. Запомни го.

Майрън кимна, почувствал неудобство от поведението на Клип. Забърза напред и настигна Уин.

— В теб ли е билетът ми? — попита Уин.

Майрън му го подаде.

— Опиши ми тази Тъмпър, моля те.

Майрън го направи. Когато стигнаха до асансьора, Уин каза:

— Твоят господин Арнстайн все още не ни казва истината.

— Нещо конкретно ли имаш предвид, или просто усещане?

— Не се занимавам с усещания — отговори Уин. — Ти вярваш ли му?

— Не съм сигурен.

— Харесваш господин Арнстайн, нали?

— Да.

— Макар да призна, че те е излъгал?

— Да.

— Тогава, позволи ми да ти представя един интересен сценарий — каза Уин. — Кой, освен Грег губи най-много, ако комарджийската му страст стане публично достояние? Кой, освен Грег има най-солидния мотив да запази мълчанието на Лиз Горман? И накрая, ако Грег Даунинг се превърне в срам за бизнеса, и то до степен, която да унищожи шансовете на Клип Арнстайн да запази контрол върху отбора, кой тогава би имал най-чудесния мотив да направи така, че Грег Даунинг да изчезне?

Майрън не си направи труда да отговори.