Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майрън Болитар (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fade Away, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Харлан Коубън. Под прикритие

Английска. Първо издание

ИК „Атика“, София, 1999

ISBN: 954-729-030-4

История

  1. — Добавяне

2.

След като Клип напусна ложата, Калвин Джонсън си позволи лека усмивка.

— Предупредих те, че ще бъде странно.

— Наистина беше странно — съгласи се Майрън.

— Свърши ли с хранителната си шоколадова напитка?

Майрън остави кутията.

— Да.

— Хайде. Ела да те приготвим за дебюта.

Калвин Джонсън вървеше плавно с изправен гръб. Беше черен, два и десет, слаб, но не кльощав или непропорционален. Носеше маслиненозелен костюм от „Брукс Брадърс“. Идеално скроен. Идеално завързана вратовръзка. Идеално лъснати обувки. Къдравата му коса оредяваше и правеше челото му прекалено високо и лъскаво. Когато Майрън постъпи в „Дюк“, Калвин завършваше Северна Каролина. Това означаваше, че бе на около тридесет и пет, макар да изглеждаше по-възрастен. Калвин се бе наслаждавал на солидна професионална кариера в продължение на единадесет сезона. Когато преди три години се оттегли, всички знаеха, че ще се озове начело на офиса. Започна като помощник-треньор, продължи нагоре към „Личен състав“, а наскоро бе повишен във вицепрезидент и генерален управител на „Драконите“. Генерални управители, вицепрезиденти, директори и дори старши треньори се огъваха под желязната му воля.

— Надявам се, че нямаш проблеми с всичко това — каза Калвин.

— Защо да имам проблеми?

Калвин сви рамене.

— Играех срещу теб — отговори той.

— Е, и?

— Ти беше най-амбициозният кучи син, пред когото някога съм заставал — каза Калвин. — Беше готов да размажеш нечия глава, за да спечелиш. А сега само ще топлиш пейките на резервите. Как ще го понесеш?

— Ще се справя с това — отговори Майрън.

— Аха.

— Станах по-мек с годините.

Калвин поклати глава.

— Не мисля така — каза той.

— Не?

— Може да мислиш, че си станал по-мек. Може дори да си мислиш, че си прогонил баскетбола от системата си.

— Направих го.

Калвин спря, усмихна се и разпери ръце.

— Разбира се, че си го направил. Само се погледни. Можеш да си рекламно лице за живота след приключване на спорта. Чудесен пример за колегите ти спортисти. Цялата ти кариера се срина, но ти не се отпусна пред предизвикателството. Върна се в училище, при това да учиш право в Харвард. Започна свой собствен бизнес — обещаваща компания в областта на спортното представителство. Все още ли ходиш с онази писателка?

Имаше предвид Джесика. Връзката им често изглеждаше нещо нереално, но Майрън отговори:

— Да.

— Ето, имаш образование, работа и великолепна приятелка. Да, отстрани погледнато, си щастлив и отлично приспособил се.

— Отвътре съм същият.

Калвин поклати глава.

— Не мисля така.

Всеки се прави на доктор Джойс Брадърс.

— Хей, аз не съм искал да ме включите в отбора.

— Така е, но и не спори прекалено дълго, освен за да качиш цената си.

— Аз съм агент. Това ми е работата. Качвам цената.

Калвин спря и се вгледа в Майрън.

— Наистина ли мислиш, че трябва да си в отбора, за да намериш Грег?

— Клип мисли така.

— Клип е прекрасен човек — отвърна Калвин, — но той често има скрити мотиви.

— Какво например?

Калвин не отговори, а тръгна напред.

Стигнаха до асансьора. Калвин натисна копчето и вратите веднага се отвориха. Влязоха вътре и се спуснаха надолу.

— Погледни ме в очите — каза Калвин. — Погледни ме в очите и ми кажи, че никога не мислиш как ще играеш отново.

— Кой не мисли за това? — контрира го Майрън.

— Да, но кажи ми дали не отиваш и по-напред. Кажи ми, че никога не мечтаеш как ще се завърнеш. Дори сега, когато гледаш някой мач по телевизията, не гориш ли отвътре? Кажи ми, че никога не гледаш Грег и не мислиш за несправедливостта на съдбата. Кажи ми, че никога не казваш: „Аз бях по-добър от него“. Защото това е истината. Грег е страхотен. Един от десетте най-добри играчи в лигата. Но ти беше по-добър, Майрън. И двамата го знаем.

— Преди много време — отговори Майрън.

Калвин се усмихна.

— Да — каза той. — Точно така.

— Какво искаш да кажеш?

— Тук си, за да намериш Грег. След като той се появи, изчезваш. Новото и интересното ще свърши. Клип ще може да каже, че ти е дал шанс, но не си успял да се справиш с предизвикателството. А той ще остане добрият човек пред пресата.

— Пресата — повтори Майрън, като си припомни наближаващата пресконференция. — Това ли е един от скритите му мотиви?

Калвин сви рамене.

— Няма значение. Важното е да разбереш, че нямаш шанс. Ще играеш само във второстепенните мачове, а ние рядко печелим или губим със значителен резултат там, така че дори ако играеш великолепно, и двамата знаем, че става дума само за второстепенен мач. А ти няма да играеш добре, защото си истински състезател, за теб точките трябва да имат значение за резултата на мача, иначе няма да дадеш всичко от себе си.

— Разбирам — каза Майрън.

— Надявам се, че е така, приятелю.

Калвин погледна към светещите номера, обозначаващи етажите. Светлината се отрази в кафявите му очи.

— Мечтите никога не умират. Понякога си мислиш, че са умрели, но те само спят като някоя голяма стара мечка. А ако мечтата ти спи от дълго време, тогава мечката ще се събуди нервна и мрачна.

— Трябва да започнеш да пишеш кънтри песни — отбеляза Майрън.

Калвин поклати глава.

— Просто отправям справедливо предупреждение към приятел.

— Много съм ти задължен. Сега защо не ми кажеш какво знаеш за изчезването на Грег?

Асансьорът спря и вратите се отвориха. Калвин го поведе напред.

— Няма много за казване — отвърна той. — Играхме във Филаделфия срещу „Сиксърс“. След мача Грег се качи в автобуса заедно с останалите. Когато се прибрахме тук, слезе от автобуса заедно с останалите. Последния път, когато го видяхме, той влизаше в колата си. Край.

— Как изглеждаше Грег тогава?

— Чудесно. Игра добре срещу Филаделфия. Направи двадесет и седем точки.

— А настроението му?

Калвин се замисли.

— Не забелязах нищо особено — отговори той.

— Нещо ново в живота му?

— Ново?

— Промени или нещо подобно.

— Ами разводът — отвърна Калвин. — Неприятна работа. Доколкото разбрах, Емили е доста труден човек.

Той отново спря и се усмихна на Майрън. Усмивката на чеширския котарак. Майрън също спря, но не отвърна на усмивката.

— Какво имаш наум, Фрости?

Усмивката се разшири.

— Ти не ходеше ли с Емили по едно време?

— Преди много години.

— Доколкото си спомням, бяхте гаджета в колежа.

— Както вече ти казах, това беше преди много години.

— Значи — каза Калвин и отново тръгна напред — ти си бил по-добър от Грег дори по отношение на жените.

Майрън не обърна внимание на коментара.

— Клип знае ли за така нареченото ми „минало“ с Емили?

— Той проучва всичко много подробно.

— Значи затова сте избрали мен — отбеляза Майрън.

— Взехме и това предвид, но не мисля, че е толкова важно.

— Така ли?

— Грег мрази Емили. Никога не би й се доверил. Но откак започна разправията за това кой ще вземе децата, у Грег определено настъпи промяна.

— Какво например?

— Първо подписа сделка за реклама на баскетболни кецове „Форте“.

Майрън се изненада.

— Грег? Реклама?

— Всичко се пази в тайна — отговори Калвин. — Трябва да обявят сделката в края на месеца, точно преди мачовете.

Майрън подсвирна.

— Сигурно са му платили невероятна сума.

— Повече от невероятна, както чух. Над десет милиона на година.

— Звучи разумно — отбеляза Майрън. — Популярен играч, който в продължение на повече от десет години отказва да прави реклама, това е неустоима съблазън. „Форте“ се справя чудесно с маратонките и шпайковете, но в баскетболния свят не са особено прочути. А Грег моментално ще ги направи популярни.

— Така е — съгласи се Калвин.

— Имаш ли някаква представа защо си е променил решението след всички тези години?

Калвин сви рамене.

— Може да е осъзнал, че не става по-млад, и е искал да посъбере малко парици за старините си. Или пък цялата история с развода. Може пък да са го фраснали по главата и да се е събудил поумнял.

— Къде живее Грег след развода?

— В къщата в Риджууд. В областта Берген.

Майрън я познаваше добре. Той поиска адреса и Калвин му го даде.

— Ами Емили? — запита Майрън. — Тя къде живее?

— Тя и децата са при майка й. Мисля, че е някъде около езерото Франклин.

— Направихте ли някакви проверки вече? Къщата на Грег, кредитните му карти, банковите му сметки?

Калвин поклати глава отрицателно.

— Клип смяташе, че работата е прекалено дебела, за да се довери на някоя агенция. Затова се обадихме на теб. Минах няколко пъти покрай къщата на Грег, веднъж дори почуках. Не видях кола нито в гаража, нито на алеята за коли. Никъде не светеше.

— Но никой не е проверявал вътре в къщата?

— Не.

— Значи, доколкото знаеш, той може да се е подхлъзнал във ваната и да си е ударил главата.

Калвин го погледна внимателно.

— Казах ти, че никъде не светеше. Да не мислиш, че се е къпал на тъмно?

— Това звучи логично — призна Майрън.

— Страхотен детектив си, няма що.

— Бавно загрявам.

Стигнаха до съблекалнята.

— Изчакай тук — каза Калвин.

Майрън извади мобифона си.

— Имаш ли нещо против да се обадя по телефона?

— Давай.

Калвин изчезна зад вратата. Майрън включи мобифона и набра. Джесика отговори на второто иззвъняване.

— Ало?

— Ще трябва да отменя вечерята ни — каза Майрън.

— Надявам се, че имаш добро извинение — отвърна Джесика.

— Страхотно. Ще играя професионален баскетбол с „Драконите“ от Ню Джърси.

— Това е чудесно. Пожелавам ти приятна игра, скъпи.

— Говоря сериозно. Ще играя за „Драконите“. Всъщност „играя“ май не е най-точната дума. Може би ще е по-правилно да кажа, че ще си седя на задника за „Драконите“.

— Абе ти истински ли си?

— Това е дълга история, но да. Сега се водя официално като играч от „Драконите“.

Тишина.

— Никога не съм чукала професионален баскетболист — каза Джесика накрая. — Ще бъда точно като Мадона.

— Като девица — допълни Майрън.

— Уау. И това ако не е остаряла информация.

— Е, какво мога да кажа? Аз съм старомоден човек от осемдесетте години.

— Е, господин Осемдесетте, ще ми кажеш ли какво става?

— Сега нямам време. Довечера. След мача. Ще ти оставя билет на гишето.

Калвин подаде глава от съблекалнята.

— Колко ти е талията? Осемдесет и пет?

— Деветдесет. Или деветдесет и пет.

Калвин кимна и се оттегли. Майрън набра личния телефон на Уиндзър Хорн Локуд III, президент на престижната инвестиционна фирма „Лок-Хорни Секюритис“, разположена в центъра на Манхатън. Уин отговори на третото позвъняване.

— Говори — каза Уин.

Майрън поклати глава.

— Говори?

— Казах „говори“, а не „повтори“.

— Имаме случай — съобщи Майрън.

— Ухааа — провлече Уин с изискания си акцент. — Очарован съм, омагьосан съм. Но преди напълно да се подмокря, трябва да ти задам един въпрос.

— Давай.

— Този случай едно от твоите любими благотворителни дела ли е?

— Можеш напълно да се подмокриш — отговори Майрън. — Отговорът е не.

— Какво? Няма ли вече благородни кръстоносни походи за смелия Майрън?

— Не и този път.

— Мили боже, разказвай.

— Грег Даунинг е изчезнал. Нашата задача е да го намерим.

— И какво ще получим за оказаната услуга?

— Поне седемдесет и пет бона плюс сигурен клиент от първия кръг на подбора.

Майрън реши, че сега не беше най-подходящият момент да уведоми Уин за временната промяна в кариерата си.

— Боже, боже — каза Уин щастливо. — И с какво ще се захванем първо?

Майрън му даде адреса на къщата на Грег в Риджууд.

— Ще се видим там след два часа — каза той.

— Ще взема автомобила на Батман — отвърна Уин и затвори.

Калвин се върна. Държеше лилаво-син екип на „Драконите“.

— Пробвай това — каза той.

Майрън не се протегна веднага към екипа. Вторачи се в него и усети свиване в стомаха си. Когато заговори, гласът му беше мек.

— Тридесет и четвърти номер ли е?

— Да — отговори Калвин. — Старият ти номер в „Дюк“. Помня го.

Тишина.

Калвин я наруши след малко:

— Иди го пробвай.

Майрън почувства как очите му се насълзяват. Той поклати глава.

— Няма нужда — каза той. — Сигурен съм, че е точният размер.