Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Micro, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
mad71 (2014)

Издание:

Майкъл Крайтън, Ричард Престън. Микро

Американска. Първо издание

Редактор: Боряна Даракчиева

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Десислава Петкова

ИК „Бард“, София, 2012

ISBN: 978–954–655–287–7

История

  1. — Добавяне

28.

Долината Маиоа

30 октомври, 13:45 ч.

 

Пикапът се движеше нагоре по еднолентовия път към долината Маноа. Беше очукана тойота, боядисана със спрей в няколко различни цвята, с багажник за сърфове и дебели гуми, сякаш страдащи от елефантиаза. Колата стигна до отвора на тунела и спря. От нея слезе човек, който отиде при портала и прочете знака на него: ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ. ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО.

— Мамка му. — Ерик Янсен разтърси портала и погледна ключалката. Беше с код. Опита някои от фирмените комбинации, но безуспешно. Шибаният Вин със сигурност беше променил кодовете.

Върна се до една отбивка и вкара колата в храсталаците. Дори някой от „Наниджен“ да я забележеше, щеше да помисли, че принадлежи на някой, който отглежда марихуана в планината и е дошъл да види насажденията си. А не на вицепрезидента на компанията, дошъл да търси брат си.

Метна раницата на гръб и забърза по пътя. Провря се под портала и тичешком влезе в тунела. Щом се озова в долината, излезе от пътя и продължи през гората. Отвори раницата и извади лаптоп и някакво сложно на вид електронно устройство. Изглеждаше скалъпено на ръка — запоени платки, антена. Ерик си сложи слушалки и започна да претърсва ефира на седемдесет гигахерца. Не чу нищо. Превключи на честотата на безжичната мрежа на „Наниджен“ и чу неразбираемо съскане. Винаги го чуваше. Вътрешнофирмено бърборене. Проблемът беше да го дешифрира.

Слуша три часа, докато батерията започна да пада. Събра си нещата и забърза обратно през тунела, качи се в пикапа и потегли. Никой не го забеляза; мястото така или иначе си беше пусто. Щеше да се върне отново утре. Просто в случай, че Питър и останалите са някъде в долината. Знаеше само, че са изчезнали.