Вацлав Павел Боровичка
Столетие на чакалите (4)

ОРГАНИЗАЦИЯ „КОНСУЛ“

— Вчера е пристигнал куриер от центъра — казал оберлейтенант Тилесен.

— Най-после. Има ли заповед? — попитал лейтенант Шулц.

— Избрали са нас двамата. Трябва да очистим Ерцбергер.

— Ами оръжие?

— При всички случаи ръчни гранати. Иначе — пистолети. Маузер шестдесет и пет, парабел — девятка.

— Знае ли за това Килингер?

— Щом има заповед от центъра!

— Какво ще бъде прикритието ни? — попитал още Шулц.

— Ротмистър фон Мьоринг донесе пари за разходите. Прекалено много. По обичайния ред трябва да се отпишем оттук — все едно че отиваме за три седмици в отпуск.

— Добре, но под какво прикритие …?

— Сами трябва да си помогнем … Та нали на никого дори и насън няма да му дойде наум, че именно ние двамата… А освен това ще получим паспорти.

— Къде ще го намерим?

— Заминал е на почивка в Черния лес.

— Говори се, че в действителност се казвал Херцбергер.

— Навярно е евреин!

— Достатъчно е, че е подписал примирието и е предал търговската ни флотилия!

— Но ако е и евреин!

— Ерцбергер е предател. И това е достатъчно!

Двадесет и шест годишният бивш морски оберлейтенант Хайнрих Тилесен и двадесет и осем годишният лейтенант от запаса Хайнрих Шулц тръгват по следите на жертвата. Тайната организация „Организацион Консул“^[1], ръководена от някогашния корветен капитан^[2] Ерхард, им се сторила недостатъчно радикална о затова създали самостоятелна група за действие. Тя нямала намерение дълго време да тъпче на едно място, Решила да мине направо към настъпление.

Депутатът Матиас Ерцбергер, ръководен деец на католическата Центристка партия, министър без портфейл, като ръководител на германската делегация подписва Компиенското примирие и така от немска страна се слага точка на Първата световна война. Затова ландскнехтите^[3], безработните военни, платените войници и прусашките офицери започват да го ненавиждат.

Имат чувството, че ги е лишил от кариера. Ерцбергер става мишена за нападките на реакционните елементи. Членовете на полувоенната тайна организация „Организацион Консул“ решават да го накажат за предполагаемото предателство.

На 4 август 1921 г. рано сутринта Шулц заминал при майка си в Заалфелд. На другия ден Тилесен също отишъл на гарата и си купил билет за Заалфелд. Привечер се срещнали, договорили се и на шести заминали заедно за Берлин. Настанили се в Шпандау и почти цяла седмица се опитвали да разберат закъде и кога е заминал Ерцбергер. Научили от портиера на Рейхстага. Депутатът Ерцбергер бил заминал за Южна Германия. Шулц и Тилесен трябвало сами да издирят адреса му. Избрали прост начин. В Щутгарт Тилесен набрал номера на секретариата на Центристката партия.

— На телефона е депутатът Херолд. Можете ли да ми кажете адреса на колегата Ерцбергер…? Нося му важна вест.

— Господин депутатът замина за минералните бани в Йордансбад.

Този път Шулц се представил като инженер, заминал сам за Йордансбад и там научил, че търсеният е в Бойрон. За да не пътуват излишно насам-натам, те позвънили в Бойрон от Улм и се убедили, че Ерцбергер наистина е отседнал там.

Явно Шулц и Тилесен не са били атентатори от типа на Шарлот Корде или Гаврило Принцип, предварително примирили се със смъртта. Двамата бивши офицери, в момента членове на акционния комитет на „Организацион Консул“ не искали да жертвуват живота си и затуй се дегизирали. Отначало си пребоядисали косите, осигурили си лични документи с фалшиви имена, Тилесен дори си сложил монокъл и под имената Бергер — търговец от Йена, и Бриз от Лилиентал — студент по право, се записали в регистрационната книга на странноприемницата „При ангела“ в Бойрон.

Не им провървяло. Междувременно Ерцбергер бил заминал за Ренщал. Осигурили си подробна карта, почакали в Улм и вечерта на двадесет и първи се отправили за Опенау и се настанили в стая с две легла в хотел „При елена“. Този път Тилесен се записал в регистрационната книга под името Франц Ризе от Дюселдорф — студент по право, а Шулц като Кнут Берген от Йена — студент по философия. Поръчали да им се занесе в хотелската стая багажът — един голям и два малки куфара. В големия били оръжието и боеприпасите. Прислужникът се учудил защо е толкова тежък куфарът, без да подозира, че в него има бойни ръчни гранати.

Оттам нататък терористите действували предпазливо, обмисляли всяка крачка, за да не сплашат жертвата си. Умишлено се настанили по-далеч от хотела на Ерцбергер. На двадесет и втори заминали с автобус за близкия Гризбах, влезли в местния магазин, купили си няколко непотребни вещи и някак между другото попитали за Ерцбергер. Разбрали, че бил настанен в санаториума.

Следващите два дни валяло, но те продължили да следят жертвата си. Наблюдавали депутата Ерцбергер било по време на разходка със семейството му, било в разговор с негови колеги от партията. Можели да стрелят, но изчаквали. Може би не са искали да рискуват напразно по улиците на малкото градче, навярно са чакали да им се отдаде възможност да се прицелят в неприятеля, когато е сам. Впрочем били разбрали, че Ерцбергер по програма всеки ден се разхожда хожда дълго.

На 26 август станали много рано. Камериерката ги събудила преди шест, собственичката на пансиона ги изпратила. Уведомили я, че ще останат още няколко дни. Заминали направо за Гризбах в Черния лес и около девет часа вече дебнели Ерцбергер недалеч от санаториума.

Още от сутринта Ерцбергер бил твърде зает. Разговарял с депутата Дитце, после двамата излезли навън и продължили диалога си по време на разходката. Шулц и Тилесен ги наблюдавали отдалеч. В удобен момент, на завоя, когато двамата пешеходци решили да се върнат в санаториума, Тилесен направил няколко бързи крачки, измъкнал револвера и тичайки, стрелял. Шулц се забавил, не успял да извади бързо големия револвер от джоба си. Ерцбергер бил засегнат от няколко изстрела, но се съвзел и побягнал към гората. Тилесен стрелял и по депутата Дитце и го ранил тежко. После патроните свършили. В този момент Шулц успял да дръпне спусъка на пистолета. Стрелял по бягащия Ерцбергер. Той се хванал за едно дърво и се свлякъл на земята. Шулц притичал и от упор забил два куршума в главата му.

Атентаторите побягнали през гората в различни посоки, срещнали се на кръстовището и тръгнали към хотела в Опенау. Поръчали кафе, извинили се на собственичката, че все пак ще трябва да си заминат по-рано, отколкото предполагали, приготвили куфарите, отишили на гарата, без някой да ги забележи, купили билети за Офенбург, но през Карлсруе заминали за Мюнхен. Там на 27 август рано сутринта Шулц позвънил на вратата на шефа на своята тайна организация Фон Килингер, рапортувал, че са изпълнили задачата, и скрил у него куфарите. Още същата вечер двамата атентатори се срещнали отново, вечеряли заедно, после отишли в бирарията, за да полеят успеха с голяма халба баварска бира.

Пешеходци намерили ранения Дитце и трупа на Ерцбергер. Полицията тръгнала по следите на атентаторите, но скоро ги загубила. Следствената група допуснала принципна грешка, която помогнала твърде много на престъпниците в бягството им. Всеки ден те научавали от вестниците в какъв стадий се намира диренето, какво знае полицията и какво още не е открила и се ръководели от това.

Разделили се. Тилесен симулирал, че заминава за Линдау на Боденското езеро, което би могло да означава, че има намерение да мине швейцарската граница, за да бъде в безопасност. Но вместо това заминал за Шафтлах. Такава била заповедта на шефа. Организацията се била постарала за сигурно укритие. Позвънил на вратата на местния лекар, казал паролата и изчезнал чак до 9 септември. Шулц също успял да се укрие.

Но полицейското дирене успешно продължавало. Вече че било почти сигурно, че в най-скоро време престъпниците ще бъдат идентифицирани. Шулц и Тилесен били принудени да сменят скривалището си. Ето защо шефът им подготвил ново тайно убежище във Вайлер. След около седмица, когато положението се поуспокоило, Тилесен получил заповед да се яви в центъра в Мюнхен. Там се срещнал с Шулц, който вече бил готов за път. Д-р Мюлер, юристът на „Организацион Консул“, им предал голяма сума в долари, след което се качили в чакащия ги автомобил и някогашния оберлейтенант Керн, известен авантюрист, ги откарал до границата недалеч от Берхтесгаден, където вече ги очаквала свръзката и ги превела през границата в Австрия.

Най-после били в безопасност. И вече можели да си позволят необикновен ход. Изпратили до държавната прокуратура в Офенбург, която водела следсвието, писмо, привидно пуснато от Емден, в което подписаните Шулц и Тилесен съобщили, че са в безопасност и затова смятат за свой дълг да съобщят на германската общественост известни подробности за атентата срещу Ерцбергер. Преди всичко заявяват, че те не са извършителите на злодеянието, а само помощници.

Били получили задача да насочат полицейските органи по фалшива следа, за да могат истинските виновници да се скрият на сигурно място. Задачата си били изпълнили, те самите са в безопасност, истинските убийци също. Затова могат да си позволят да направят още едно изявление: били получили заповедта от някаква организация от Рейнска област, членове на която били и двамата. Лицата, чиито имена се били появили във връзка с атентата, нямали нищо общо с акцията.

Ето една необичайна хватка на преследваните терористи. Не е известно дали полицаите са повярвали или не, но едно е сигурно, че и двамата престъпници са успели да избягат зад граница. Скоро след това от Австрия те заминали за Унгария, където намерили луксозно убежище в замъците на тамошните бивши офицери. Дълго време се укривали у тогавашния капитан от Генералния щаб Дюла Гьомбьош, голям приятел на германците и бъдещ министър-председател. Те били в постоянна връзка с организацията си, докторът по правните науки Мюлер се занимавал с техните финансови въпроси и в случай на непосредствена опасност им осигурявал задгранични паспорти с фалшиви имена. Впрочем веднъж полицията открила тайното убежище на Шулц и го арестувала, но приятелите му помогнали да избяга в Африка и там си живял спокойно чак до 1933 година, когато била обявена амнистия.

После се завърнал в страната с фалшив задграничен паспорт, издаден на името на Ханс Наголд. Тилсен попаднал в Испания, където работил в една авиокомпания.

Реакционните военни отряди започват да се готвят за военен преврат в Германия още от 10 март 1920 г.

През нощта срещу 13 март морска бригада под командуването на капитан Ерхард нахлула в берлинските улици. Още на следващия ден юнкерът Кап се провъзгласява за райхсканцлер и се готви да наложи военна диктатура и да възобнови монархията. Под ръководството на комунисти и социалдемократи работниците обявяват обща стачка, метежът на Кап е ликвидиран, а той принуден да избяга в Швеция. Когато на 17 март правителството се завръща от Щутгарт в Берлин, то обещава да разпусне военните организации, но не изпълнява обещанието си. Военните подразделения все още играят значителна роля, особено за потушаването на работническите вълнения в Рейнска област. Германската буржоазия укрепва отново политическите си позиции.

Генерал Лудендорф и корветният капитан Ерхард, прочул се с печална слава по време на метежа на Кап, избрали друга техника. Под ръководството на Ерхард се създава тайната организация „Консул“. Нейната единствена цел била чрез терор и политически убийства да се нарушава спокойното развитие на страната и да се предизвиква страх у демократично мислещите политици. Реакционно настроените германски индустриалци подкрепили Ерхард финансово, a бивши офицери и военнослужещи, останали без работа, се присъединили масово към него.

Самият Манфред фон Килингер, шеф на група към организация „Консул“ и пряк началник на двамата атентатори, признал, че членовете на военната организания „Фрайкорпус“ са били набирани изключително из средите на бивши военнослужещи. Те не умеели да вършат нищо друго, освен да стрелят. Нямали желание да се преквалифицират за гражданска професия, свикнали били да слушат само заповеди и не ги интересувало за кого и за какво воюват.

Морската бригада на Ерхард била сформирана още в началото на 1920 г. в Дьобериц. Тя не спазила заповедта — отказала да предаде оръжито си — и потеглила на поход към Берлин. След като метежът на областния управител Кап и на генерал Фон Лютвиц бил потушен, моряците от бригадата били принудени да се разпръснат, а командирът Ерхард изчезнал, за да се появи скоро след това под маската на консул Айхвалд в Мюнхен. Въпреки че е била издадена заповед за неговото арестуване, той живеел и работел под пркритието на фирма за дървообработване и организирал своя терористична група, носеща неговото име.

Когато по-късно били разследвани обстоятелствата, довели до атентата срещу Ерцбергер, станало ясно, че „Организацион Консул“ е полувоенна тайна организация с подробно обмислена структура, в която отделни звена са имали задачата да осигуряват тайна информация и да извършват терористични акции. Командир на най-важната група за действие „б“-оперативната — бил оберлейтенант Манфред фон Килингер. Под негово ръководство са работили и убийците Шулц и Тилесен.

Като начало групата на Килингер получила от реакционните германски индустриалци дотация от триста хиляди марки. Те й открили и сметка в мюнхенския филиал на „Дойче банк“. При полицейски обиск в жилището на Алберт Брьонер в Регенсбург — един от членовете на организация „Консул“, бил открит уставът на организацията. От неговия преамбюл стават ясни идейните и практическите цели на организацията. Тя трябвало да съдействува за популяризирането на националистически възгледи, да се бори срещу евреите, социалдемократите и всички леви радикални партии, срещу Ваймарската конституция и да пропагандира германската федерация. За да постигне целите си, организацията трябвало да обедини всички смели мъже с националистически възгледи и те да възпрат революционните стремежи в Германия. Всеки член се заклевал, че ще пази тайната. Предателството се наказвало със смърт…! Организация „Консул“, е в основата на няколко политически убийства и атентаторите Шулц и Тилесен действували по пряка нейна заповед.

Произходът на убийците и предишната им дейност обуславят тяхното решение. Хайнрих Тилесен е роден в семейството на генерал-лейтенант Карл Хуго Франц Тилесен и е единадесетото дете. Постъпва като кадет във военноморска академия и всички негови братя са също морски офицери. По-късно е изпратен като вахтен офицер на флагманския кораб на корветен капитан Ерхард. След като Германия загубва войната, той участвува в потопяването на германската флотилия, попада в английски плен, но още през февруари 1920 г. е освободен и се завръща в родината. По време на метежа на Кап се присъединява към морската бригада на Ерхард.

Бащата на Хайнрих Шулц е лекар, а той самият завършва реална гимназия в Йена. След избухването на войната Шулц отива доброволец за една година и воюва на Западния фронт, през 1918 г. е произведен в звание лейтенант, бива ранен и награден с „Железен кръст“. По време на метежа на Кап заминава за Берлин и там в бригадата на Ерхард се среща с Тилесен. И двамата са фанатични антисемити и заклети националисти. Посредством тайната организация „Германен-Орден“ попадат в Организация „Консул“, работят в Регенсбург, а по-късно по своя молба в Мюнхен в терористичната група на Манфред фон Килингер, с когото се договарят да убият предателя Ерцбергер, отявлен враг на германския народ. Паричните средства предоставя организацията, ротмистър фон Мьоринг им изплаща сумата.

След Втората световна война, през май 1945 г., американската военна полиция арестувала първо Тилесен и го хвърля в хайделбергския затвор. През февруари 1947 г. втора наказателна колегия на областния съд в Констанц го осъдила на петнадесет години затвор за престъпления срещу човечеството. Съдебен състав в Офенбург осъдил Шулц за същите престъпления на дванадесет години. През 1952 г. и двамата били помилвани и освободени. Правителството на провинция Баден-Вюртемберг заменило останалата част от присъдата им с условна. Интересен е фактът, че за тяхното помилване се била застъпила и вдовицата на убития Ерцбергер.