Ерик Лустбадер
Предателството на Борн (35)

Трийсет и четвърта глава

— Какво правите тук? — извика терористът, който вървеше отпред. Той очевидно бе превъзбуден, което означаваше, че всеки момент можеше да открие огън.

— Изпратиха ни в…

— Обърнете се към светлината! Вие не сте от нашите хора! Свалете оръжията веднага!

Линдрос веднага вдигна ръце. Да имаш полуавтоматична пушка, насочена към теб, беше заплаха, която трябва да приемаш много сериозно.

— Не стреляй! — каза той на арабски. — Не стреляй! — Той се обърна към Катя: — Върви пред мен. Прави точно каквото ти кажа. И за Бога, каквото и да стане, дръж си ръцете вдигнати.

Те тръгнаха към мъжа, който стоеше полуприведен. Без да го изпуска от поглед, Линдрос същевременно наблюдаваше прикрилия се мъж надолу по коридора. В момента той бе истинският им проблем.

— Спри! — каза терористът, когато бяха на няколко крачки от него. — Обърнете се!

Катя се подчини. Докато тя се обръщаше, Линдрос измъкна бутилка спирт, която бе взел от лазарета, отвори капачката и лисна съдържанието й в лицето на терориста.

— Залегни! — изкрещя той.

Линдрос прескочи Катя, щом тя се хвърли на пода. Втурвайки се към отскочилия назад терорист, той сграбчи полуавтоматичната пушка, натисна спусъка и изпълни коридора с куршуми. Няколко от тях улучиха прикрилия се мъж в ръката и в крака и го отхвърлиха назад към стената. Той отвърна на огъня, но стреляше напосоки. С кратък, точен откос Линдрос го свали.

— Хайде!

Той заби приклада на полуавтоматичното оръжие в скулата на терориста, който все още драскаше със свити пръсти по лицето си, след това претърси грубо дрехите му за други оръжия. Откри пистолет и нож с голямо острие. С Катя зад себе си, той се втурна по коридора, грабна полуавтоматичната пушка на другия терорист, подаде я на Катя.

Запътиха се към комуникационната зала, която според нея се намираше отляво в дъното на коридора.

В стаята имаше двама мъже, които се занимаваха с оборудването. Линдрос пристъпи зад десния, постави ръката си под брадичката му и когато тялото му се изопна от изненадата, рязко дръпна главата му нагоре и назад и му преряза гърлото. Когато другият мъж се обърна и се надигна от стола си, Линдрос хвърли ножа към гърдите му. Онзи изгъргори и клюмна назад — дробовете му вече се пълнеха с кръв. Щом се плъзна безжизнен на пода, Линдрос седна на мястото му и влезе в комуникационната система.

— Какво стоиш там и хленчиш! — извика той на Катя. — Пази вратата. Стреляй по всичко, което се движи — стреляш, докато не спре!

* * *

Слушалките на Файед ас-Сауд изпращяха. Вдигна ръка, за да ги притисне още по-силно към ухото си. След секунда кимна.

— Разбирам. — Обърна се към Борн: — Трябва да се върнем в командния център. Веднага.

Тримата мъже изминаха няколкостотинте метра до автомобила за броени минути. Вътре завариха свързочника да жестикулира разпалено. Когато ги видя, смъкна едната слушалка и остави другата, за да може да чува едновременно и тях, и това, което идваше по канала.

— Получаваме сигнал от съоръжението — каза той бързо на арабски. — Мъжът казва, че името му е Мартин Линдрос. Твърди, че…

Борн се наведе и изтръгна слушалките от главата му, веднага си ги сложи.

— Мартин? — каза той в микрофона. — Мартин, тук е Борн.

— Джейсън… жив…?

— Да, определено.

— Фади мисли… мъртъв.

— Аз го накарах да мисли така.

— … си?

— Точно тук, над теб.

* * *

… на Бога. Аз съм тук с една жена на име Катя.

Катя Вейнтроп?

Отсреща се чу кратко пращене, което можеше да мине за смях. Фади, който следеше разговора чрез спомагателната комуникационна система, даде знак на Абуд ибн Азиз, но не престана да слуша, сърцето му биеше учестено. Борн е жив! Жив е и е тук! О, сладко отмъщение. Какво по-хубаво от това?

Трябва да знам.

Мартин, как… ситуацията?

… неприятели убити. Ние сме добре въоръжени. Дотук добре.

Абуд ибн Азиз, както видя Фади, вече нареждаше на хората си да проникнат в комуникационната зала.

Мартин, слушай… идваме за теб.

Трябва да намерим веднага по-безопасно място.

… бре, но… дръж, докато вляза.

Дадено.

Мартин, централата не е… без теб. Мади продължава да пита… не си я забравил, нали?

Мади? Как да я забравя!

Добре. Дръж се. Край.

Фади докосна безжичния комуникатор в дясното си ухо, който го свързваше с водачите на отделните отряди.

— Сега знаем каква е съдбата на соврина — каза той на Абу бин Азиз. — Присъствието на Борн обяснява съобщението, което получих от нашите хора в Рияд. Два изтребителя били вдигнати над Северен Иран, след като самолет, отговарящ на сигнатурата на соврина, не е дал кода за прелитане. Оттогава няма следа от двата изтребителя.

Фади излезе в коридора.

— Всичко това означава, че Борн някак си е поел контрола на полета. Трябва да приемем, че е убил Мута ибн Азиз и пилота.

Той прегърна спътника си.

— Смелост, приятелю. Брат ти е загинал като мъченик — така както всички ние бихме искали да умрем. Той е герой.

Абуд ибн Азиз кимна спокойно.

— Ще ми липсва. — Той целуна Фади по двете бузи. — Планът за извънредни ситуации бе задействан. Когато самолетът не се идентифицира, самият аз натоварих ядреното устройство на хеликоптера. Вторият самолет чака в Мазари-Шариф. Уведомих брат ти. Сега, когато не можеш да излетиш директно от тук, е наложително да тръгнеш незабавно. Крайният срок е точно след 12 часа, когато Карим ал Джамил ще взриви зарядите с С4.

— Така е, наистина. Но аз не мога да пренебрегна факта, че Борн е жив. И че е тук.

— Тръгвай. Аз ще се погрижа за Борн. Ти имаш много по-важни задачи.

Сляп гняв закипя в цялото същество на Фади.

— Нима си въобразяваш, че ще позволя хладнокръвното убийство на сестра ми да остане неотмъстено? Борн трябва да умре от моите ръце — от моите, разбираш ли?

— Да, естествено.

Нещо в главата на Абуд ибн Азиз започна да жужи. Усещането, че най-лошите му страхове са се потвърдили: при Фади имаше разминаване между мисията на „Дуджа“ и личното отмъщение. От известно време мисълта, че самият той е в основата на този изкривен ход на събитията, не му даваше покой. Обвиняваше брат си, чийто глас все още чуваше — предупреждаваше го за лъжата, която бе изградил около смъртта на Сара ибн Ашеф.

Не изпитваше вътрешни противоречия. Важното сега беше да накара Фади да се съсредоточи върху финалната фаза — ядрената карта, която „Дуджа“ и само „Дуджа“ от всички терористични организации бе в състояние да изиграе. Времето, енергията, парите и връзките, които бяха изразходвали за този единствен резултат, бяха неизмерими. Беше недопустимо той да бъде застрашен от маниакалната нужда на Фади от лично отмъщение.

Внезапна градушка от полуавтоматична стрелба, изсипала се от вътрешността на съоръжението, ги накара да спрат рязко.

— Линдрос — Фади слушаше пукането в слушалката си, поставена в ухото му. — Още шестима мъже са мъртви. — Той стисна зъби от гняв. — Погрижи се за него и за жената на Вейнтроп.

Но вместо да се насочи назад, Абуд ибн Азиз се втурна към входната рампа. Ако не можеше да убеди Фади да се откаже от своята лудост, трябваше да отстрани причината за лудостта му. Трябваше да намери Джейсън Борн и да го убие.

* * *

— Ето ги — каза Тайрон.

Двамата със Сорая проследиха белия шевролет, който минаваше покрай линкълна за втори път. В другия край на пресечката той спря и паркира успоредно. От колата излязоха двама мъже. На Тайрон много му заприличаха по физиономия и телосложение на арабите, които беше очистил. Тези обаче бяха по-млади. И двамата носеха готини американски дрешки.

Единият остана по-назад, стиснал клечка за зъби между устните си, докато другият се приближи спокойно към линкълна. Извади тънко, плоско парче метал от джоба си и като застана плътно до автомобила, го вкара между прозореца на шофьора и външната метална част. Плъзна пластинката два-три пъти и вратата се отключи. С плавно движение той я отвори, вмъкна се зад волана.

— Добре — каза Тайрон. — Почваме купона.

* * *

— Някой идва — каза Катя.

Линдрос изтича, хвана я за ръката и двамата излетяха от комуникационната зала. Зад тях проехтяха изстрели.

— Продължавай — подтикна я той. — Чакай ме зад ъгъла.

— Какво правиш? Защо спираш?

— Джейсън ми даде кодиран сигнал. Това означава две неща. Първо: че е сигурен, че нашият разговор е бил подслушан. Второ: че има наум конкретен план. Трябва да му дам шанс да влезе тук. Най-важното сега е да отвлечем вниманието на врага.

Катя кимна, ококорена от страх. Когато тя се скри зад ъгъла, Линдрос се обърна и в този момент видя да се появява първият терорист. Той потисна желанието си да стреля, вместо това изчака, спокоен като камък. Когато цялата група навлезе в коридора, той откри огън, после, преди да са се окопитили, се обърна и се втурна след Катя. Щом го видя, на лицето й се разля очевидно облекчение.

— Ами сега накъде? — попита тя, докато тичаха към грубо бетонно стълбище.

— Далеч от местата, които те претърсват.

Вече бяха на долното ниво, където бяха разположени всички лаборатории и операционни зали. Всяка лаборатория, както установи той, бе с двойно подсилени стени. Операционните зали и ядрените лаборатории бяха разделени от две дебели врати.

— Трябва да намерим къде да се скрием.

* * *

Тъй като беше укрит добре, люкът нямаше нужда от ключалка.

Борн застана на ръба. Разбира се, Файед ас-Сауд не беше съгласен, но в края на краищата прие аргументите на Борн. Честно казано, Борн не му остави избор. Една мащабна открита атака с хората на Файед ас-Сауд би била равносилна на самоубийство. Но при плана на Борн… е, все пак имаше някакъв шанс.

Люкът представляваше напълно гладка повърхност. Нямаше дръжки или други видими начини да бъде отворен. Но за колите, които влизаха и излизаха, би трябвало да има някакво електронно устройство, което би могло да се задейства дистанционно от самите коли. Това означава, че сигурно имаше приемник, разположен върху или близо до люка.

Отне му съвсем кратко време, за да открие кутията, в която бе разположен приемникът.

Махна капака й и проследи веригите, откри тази, която му трябваше. Беше използван хидравличен механизъм. Люкът се плъзна нагоре гладко и тихо и под него се отвори изцапана с масло бетонна рампа — именно оттук, той бе сигурен, бяха изчезнали колите, засечени от сателита. Той измъкна полуавтоматичния си пистолет от кобура под мишницата си, държеше го готов, когато започна да се спуска.

Дневната светлина скоро намаля и вътре се възцари сумрак. Ако бе вярно предположението му, че Фади е подслушал разговора му с Мартин, значи някъде тук го очакваше клопка.

Тогава той чу стрелба и знаеше, че Линдрос е успял да отклони вниманието на похитителите си. Борн се хвърли върху бетона, изтъркаля се надолу до края на рампата.

Спря се в една стена и насочи полуавтоматичния си пистолет, докато проучваше слабо осветения коридор, който се простираше пред него. Не видя никого, съвсем никакво движение. Това не го изненада особено, но го подтикна да бъде още по-съсредоточен и нащрек.

Тръгна напред, прилепен до стената. В ниши над главата му мъждукаха слаби крушки, които осигуряваха достатъчно светлина, за да огледа пътя си.

Вдясно коридорът се разклони към входа на подземен гараж. Успя да различи смътно силуетите на множество джипове, подредени в спретнати редици, по военен маниер. Точно отпред имаше малко по-тесен коридор, който, изглежда, водеше към центъра на съоръжението.

Докато продължаваше да се придвижва напред, той зърна нещо с крайчеца на окото си. Слаба искрица, като че проблясване на метал от оръжие. Свърна по десния коридор и се скри между автомобилите.

В същия миг се посипа дъжд от куршуми и парченца от бетонния под се забиха в бузата му. Стреляше се откъм паркинга. Ослепиха го фарове, така че не можа да помръдне. Същевременно двигател избоботи мощно, изсвистяха гуми и един от джиповете се насочи с грохот към него.